Затварянето на Ормузкия проток вдигна цените на азотните торове с 80 на сто, примирието стопи целия скок за два месеца, а сега три едновременни тласъка — подновените удари, поскъпващият газ и европейските субсидии — обръщат посоката отново нагоре. Трите хранителни елемента обаче разказват три различни истории и разликите между тях са по-важни за стопанската сметка от общата посока.
Данните в текста са към 23 юли 2026 г. Последната пълна седмична картина на световния пазар от отворени източници обхваща периода до 12 юли; по-новите движения са отбелязани изрично с датите им.
Пазарът на карбамида измина за пет месеца дъга, каквато търговците на торове не помнят от 2022 година, и я измина в двете посоки. Преди края на февруари египетският гранулиран карбамид — референтната котировка за азотните торове, така както парижката борса е референтна за пшеницата — се търгуваше на цени между 400 и 490 долара за тон. Войната на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, на практика затвори Ормузкия проток, през който минава около една трета от световната търговия с карбамид и една четвърт от тази с амоняк. Катар спря производството на карбамид, амоняк и сяра заради повредени мощности, Иран спря амоняка, и до средата на април котировката надхвърли 850 долара за тон — с 80 на сто над февруарското ниво и най-високата стойност от април 2022 г., по данни на Световната банка.
После примирието свърши със същата скорост обратната работа върху цената. Протокът частично се отвори, близкоизточните товари се върнаха на пазара и до началото на юли египетската котировка се смъкна до около 448 долара за тон — обратно в предвоенния коридор, сякаш военният скок никога не се е случвал. Който е чакал с покупката, беше възнаграден; който е купувал през пролетта, плати върха. И точно когато чакането изглеждаше като печелившата тактика, в седмицата между 6 и 12 юли посоката се обърна за трети път.
Обръщането: над 50 долара за седмица
Обръщането не беше плавно. По данни на Profercy, чийто световен азотен индекс се покачи с 11,92 пункта за една седмица до 209,53, северноафриканските производители вдигнаха спот офертите си с над 50 долара на тон за по-малко от седем дни и продадоха над 140 хиляди тона карбамид, запълвайки графиците си за товарене до дълбоко в август. Движението не се пренесе веднага навсякъде — в Бразилия котировките навлязоха в средата на диапазона между 400 и 500 долара за тон CFR, а в Оман, Югоизточна Азия и Китай новата вълна прекъсвания в Близкия изток още не се беше отразила в цените — но посоката в двата пазара, които определят европейската цена, Египет и Алжир, беше еднозначна.
Зад обръщането стоят три едновременни тласъка и нито един от тях не е отшумял към днешна дата. Първият е геополитическият: на 8 юли Вашингтон обяви договорката с Иран за приключена, последваха нови удари, на 18 юли Техеран официално обяви, че спира — не разваля, а именно спира — изпълнението на задълженията си по меморандума, и корабният трафик през Ормуз падна до най-ниското си ниво от пет седмици. Вторият е разходният: природният газ, който формира 80 до 90 на сто от себестойността на амоняка, изходната суровина за всички азотни торове, тръгна нагоре заедно с петрола. Третият тласък е европейски и той заслужава отделен разказ, защото показва как помощ, дадена на купувача, се озовава при продавача.
Субсидията, която стана част от цената
На 9 юли френското правителство обяви помощ за покупка на прости азотни торове — 50 евро на тон, а за стопанства, при които торовете надхвърлят десет на сто от оперативните разходи, 70 евро, с таван половината от потреблението за 2025 г. и с прозорец за покупки от 1 юни до 30 септември. Пазарната реакция дойде за дни, не за месеци: по данни на Argus търсенето на карбамид и на азотни разтвори скочи рязко, а котировката на гранулирания карбамид във Франция се качи от около 460 на 495 евро за тон — при което част от доставчиците изобщо изтеглиха офертите си, за да преоценят нивата. Икономистите наричат това капитализиране на субсидията в цената: щом продавачът знае, че купувачът разполага с компенсация, офертата може да бъде вдигната почти със същата сума, и помощта, преминала транзитно през сметката на фермера, се превръща в приход на производителя на тор. Българският зърнопроизводител познава механизма от собствен опит, макар и от друг пазар — по същия начин директните плащания на площ от години се преливат в рентата, която собственикът на земята иска. Profercy изрично посочва държавните субсидии в Европа сред двигателите на юлското поскъпване — тоест ефектът не е хипотеза на анализатори, а регистрирано пазарно движение.
Помощ, дадена да предпази купувача от цената, за дни стана част от самата цена.
Дъгата в една таблица
| Момент | Гранулиран карбамид, FOB Египет | Контекст |
| До 28 февруари | 400–490 долара/т | Базово ниво преди началото на войната срещу Иран |
| Март | около 700 долара/т | Ормузкият проток на практика спрян; Катар и Иран спират производства |
| Средата на април | над 850 долара/т | Връх: +80 на сто спрямо февруари, най-високо от април 2022 г. |
| Началото на юли | около 448 долара/т | Примирието връща пазара в предвоенния коридор |
| 6–12 юли | + над 50 долара/т за седмица | Обръщането: над 140 хил. тона продадени в Северна Африка |
Източници: Световна банка (Commodity Markets Outlook, април 2026 г.), CNBC по оценки на пазарни анализатори, SunSirs по китайски отраслови данни, Profercy World Nitrogen Index. Котировките са индикативни седмични нива, не борсови сетълменти.
Защо не само карбамид: трите елемента, три различни истории
Есенната сеитба не е само азот и общата посока на пазара крие разлики, които тежат на стопанската сметка повече от нея. Фосфорът поскъпва по друг механизъм — не през проливите, а през суровините. Цената на диамониевия фосфат (ДАП) се качи до 658 долара за тон през март и добави още над десет на сто през април, но двигателят там е сярата, чиято цена се е удвоила от януари, защото серните производства в Близкия изток също спряха, а сярната киселина е незаобиколима стъпка в производството на фосфорни торове. Rabobank очаква фосфатите да останат скъпи и през 2027 г., въпреки че Световната банка предвижда поевтиняване, когато влязат новите производствени мощности — две прогнози, които не си противоречат по посока, а по срок.
Калият е контролната група в този експеримент. Той не минава нито през Ормуз, нито през Черно море в решаващи количества — доставките идват от Канада, Беларус и Русия — а котировката му се движи най-спокойно от трите: около 380 долара за тон през пролетта, с очакван от Световната банка ръст около 12 на сто за годината и леко поевтиняване догодина. Разликата между трите елемента е и практическият извод от целия материал: който планира есенното торене, гледа три различни пазара, не един, и рискът от отлагане на покупката не е еднакъв при трите.
| Елемент | Ниво (световни котировки) | Какво го движи |
| Азот (карбамид) | връх над 850 долара/т през април; около 448 долара/т в началото на юли; отново нагоре | Ормузкият проток, газът, европейските субсидии |
| Фосфор (ДАП) | 658 долара/т през март, +10 на сто през април | Поскъпналата сяра (двойно от януари) и свитият китайски износ |
| Калий (MOP) | около 380 долара/т | Встрани от двата пролива; доставките идват от Канада, Беларус и Русия |
Източници: Световна банка, Rabobank, Profercy, SunSirs. Нивата са към март–юли 2026 г. по посочените в текста дати.
Индийският търг като ценово дъно
Каквото и да се случва по екраните, физическата проверка на азотния пазар остава индийската. Индия е най-големият вносител на карбамид в света и нейните държавни търгове задават ценовото дъно — най-ниската цена, при която големите продавачи изобщо са склонни да сключват сделки, защото знаят, че Индия при нужда ще плати поне толкова. След търга от 8 юни индийската National Fertilizers Limited издаде писма за намерение за 1,7 милиона тона при 444,90 долара за тон CFR за източното крайбрежие и 449,30 долара за западното — далеч под върховете от пролетта. Тоест към началото на юли най-големият купувач в света плащаше около 445–450 долара за тон. Следващият индийски търг ще покаже дали юлското поскъпване е трайно ниво или епизод: оферти съществено над тези стойности биха означавали, че пазарът вече е приел по-скъпия азот и че продавачите не бързат да отстъпват.
Разминаването между пазарите — и какво чака българската фактура
Който днес сравни заглавията от двете страни на океана, ще види привидно противоречие. Американските цени на дребно, които DTN отчита седмично по анкети сред търговците, продължават да падат: през втората пълна седмица на юли азотният разтвор UAN32 поевтиня с 15 на сто за месец до 465 долара за тон, а безводният амоняк — с 11 на сто до 967 долара, за пръв път под 1000 долара за тон от седемнайсет седмици насам. В същото време украинският вътрешен пазар на карбамид върви нагоре при свиваща се вносна оферта, а оперативните данни на Argus от 22 юли показват възходяща посока в Европа. Противоречието е привидно, защото това са различни пазари с различна скорост: търговията на дребно догонва борсовите движения със седмици закъснение и американските числа от юли всъщност отразяват юнското дъно, докато европейският спот вече е обърнал. За българския купувач това означава просто нещо: цената, която ще стигне до фактурата му наесен, се формира сега, в тези седмици, а не в момента на покупката.
Прогнозите: нагоре тази година, надолу догодина — при две условия
Прогнозната крива, около която се събират големите анализатори, е една и съща по форма. Световната банка очаква карбамидът да завърши 2026 г. средно с близо 60 на сто над нивото на 2025 г., а общият индекс на торовете — с над 30 на сто нагоре, след което през 2027 г. да последва поевтиняване от порядъка на една четвърт при карбамида, когато близкоизточният износ се възстанови и газът се успокои. ДАП се очаква да добави около шест на сто тази година и да отстъпи около десет догодина с влизането на новите мощности; калият — около дванайсет на сто нагоре и шест надолу. Rabobank добавя показателя, който говори най-пряко на стопанската сметка: съотношението между цените на торовете и цените на продукцията, така наречената достъпност, е на най-ниската си точка от осемнайсет години — тоест никога от 2008 г. насам тон тор не е струвал толкова много тонове зърно.
Условията, при които кривата се сбъдва, обаче са две и никое от тях не е гарантирано. Първото е геополитическо: формалното спиране, а не разваляне на иранско-американската договорка оставя възможността за бърза деескалация точно толкова отворена, колкото и за ново изостряне, и Световната банка изрично предупреждава, че при продължителни прекъсвания средната цена на карбамида за годината може да надхвърли средните 700 долара за тон от 2022 г. — второто най-високо реално ниво от 1974 г. насам. Второто условие е газовото: природният газ е четири пети от себестойността на амоняка и всяко трайно поскъпване на газа пренаписва всички прогнози за азота, независимо какво правят проливите. За стопанина, който в тези седмици смята есенното торене, изводът от петмесечната дъга е неудобен, но проверен три пъти в рамките на една година: този пазар вече не се движи по сеитбения календар, а по военния, и тактиката на изчакването, която работи при спокоен пазар, при него сменя знака си за дни.
Източници
Световна банка, Commodity Markets Outlook, април 2026 г., и придружаващи публикации от май 2026 г. — котировки на карбамид, ДАП и калиев хлорид; прогнози за 2026 и 2027 г.; рискови сценарии.
Profercy World Nitrogen Index, седмица 28 (6–12 юли 2026 г.) — движение на индекса, обеми и оферти в Северна Африка, двигатели на поскъпването.
Argus Media, 9–22 юли 2026 г. — френската котировка на гранулирания карбамид преди и след обявяването на помощта; оперативни данни за посоката на европейските цени на азотните торове.
Reuters, 9 юли 2026 г. — параметри на френската помощ за покупка на азотни торове.
SunSirs по данни на China Chemical Industry News, средата на юли 2026 г. — котировки FOB Египет и Алжир; резултати от индийския търг на National Fertilizers Limited от 8 юни 2026 г.
DTN Retail Fertilizer Index, 22 юли 2026 г. — американски цени на дребно за втората пълна седмица на юли.
Rabobank, полугодишен преглед на пазара на торове, 2026 г. — достъпност на торовете; прогноза за фосфатите.
CNBC, март 2026 г. — предвоенният ценови коридор на египетския карбамид по оценки на пазарни анализатори.
Понятия
FOB Египет (free on board) — цена на стоката, натоварена на кораб в египетско пристанище, без навлото и застраховката; референтната световна котировка за гранулирания карбамид.
CFR (cost and freight) — цена с включено навло до пристанището на купувача; индийските търгове се договарят на тази база.
Карбамид (урея) — най-разпространеният азотен тор в света, 46 на сто азотно съдържание; произвежда се от амоняк, чиято себестойност се определя основно от цената на природния газ.
ДАП (диамониев фосфат) — основният фосфорен тор за есенно внасяне; производството му минава през сярна киселина, поради което цената на сярата се пренася в цената му.
MOP (калиев хлорид) — основният калиев тор; доставките в световната търговия идват предимно от Канада, Беларус и Русия.
Капитализиране на субсидията — пазарен механизъм, при който помощ, изплащана на купувача, се пренася в по-висока цена и в крайна сметка увеличава прихода на продавача; същият механизъм, по който директните плащания на площ се преливат в рентите.
Ценово дъно — равнището, под което продавачите не са склонни да сключват сделки; на азотния пазар то се задава от индийските държавни търгове като най-големия единичен източник на търсене.
