Комисията по земеделие предложи на пленарната зала да приеме проекта на първо гласуване с 13 гласа „за“ — и нищо от текста още не е право. Точно затова сега е моментът секторът да го чете: средното годишно рентно плащане получава наредба със срок, който парламентарният календар прави труден; общинските земи по чл. 19 се замразяват за година и половина с четири изключения; държавните земи под напоителна инфраструктура излизат от тръжния режим за срок до десет години; а бившите стопански дворове получават режим срещу давността и изземване по административен ред. МЗХ подкрепя „с конкретни редакции“, които не са публични. Между първо и второ четене всичко това може да се промени — ето какво пише в текста днес.
С доклада си за първо гласуване от 21 юли Комисията по земеделието, храните и горите предложи на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90 — с 13 гласа „за“, нито един „против“ и двама „въздържали се“ от „Възраждане“. Предстоят първо гласуване в пленарната зала, срок за предложения между двете четения — в който ще работи работната група, около чието сформиране се обединиха всички групи в комисията, — доклад за второ гласуване и второ гласуване текст по текст. Нищо от изложеното по-долу не е действащо право; всяко от него може да бъде променено, допълнено или отхвърлено. Затова и моментът да се чете е сега: след второто четене се чете само „Държавен вестник“. Ето какво стои в текста днес, подредено по това кого засяга.
Рентата: механизъм получава наредба и срок
Законопроектът предвижда до 1 октомври 2026 г. Министерският съвет да приеме наредбата, регламентираща реда за определяне на размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище за предходната година. Зад сухото изречение стои числото с най-много реални пари в поземлените отношения: средното годишно рентно плащане е базата за цените, по които се плащат т.нар. бели петна, ориентирът при общинските и държавните тръжни процедури и отправната точка на всяко предоговаряне на рента в землището. Как точно се смята то — кои договори влизат в извадката, кои се изключват, как се третират нетипичните стойности — е въпросът, който покритието на zemedeleca.bg върху протоколите по землища показа, че произвежда осезаеми разлики от община до община. Законът дава на механизма наредба и срок; какво ще пише в наредбата, законът не казва. За работната група тук въпрос почти няма — срокът е безспорен; въпросите ще започнат, когато Министерският съвет седне да пише самата наредба, и секторът има интерес да гледа този процес отблизо.
Чл. 19: година и половина замразяване с четири изключения
До 31 декември 2027 г. земите по чл. 19, ал. 1 — фондът, останал в стопанисване на общините след възстановяването на собствеността — няма да могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки освен в четири случая: възстановяване и обезщетяване на собственици, чието право е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие в съществуващи или възстановими стари реални граници или със съдебно решение; изпълнение на обекти от техническата инфраструктура; дейности по предоставени права по Закона за подземните богатства; и проекти, за които закон допуска принудително отчуждаване. Функцията на замразяването се чете от съседната разпоредба: преходните текстове уреждат ред за възстановяване и обезщетяване именно на тези собственици, а мораториумът пази ресурса, от който това да стане възможно. Цената е година и половина ограничена разпоредителна свобода за общините — и не е случайно, че сред тримата, представили становища в залата, е Националното сдружение на общините в Република България. Балансът между неприключилата реституция и разпоредителните права на общините е първият очевиден терен на работната група.
Напояването: три разпоредби, които се четат заедно
Първата: земи от държавния поземлен фонд, попадащи в обхвата на територия, обслужвана от хидромелиоративна инфраструктура, и с издадено разрешително за водовземане, ще могат да се отдават под наем или аренда без търг — по пазарни цени, определени от независим оценител, за срока на разрешителното, но за не повече от 10 години. Втората: право на строеж на хидромелиоративна или водоснабдителна инфраструктура върху земи от държавния поземлен фонд и върху земите на бившите стопански дворове също ще се учредява без търг и конкурс. Третата: средствата за определените за ползване полски пътища в масивите ще могат да се разходват за изграждане, ремонт и реконструкция на хидромелиоративна инфраструктура. Посоката е една — законът сваля процедурни бариери пред напояването, тема, по която това лято институциите говорят много. Читателският въпрос обаче е кой минава през свалената бариера: без търг печели онзи, който вече държи разрешителното за водовземане, а разрешителните са ограничен и неравномерно разпределен ресурс. Пазарната цена от независим оценител е контратежестта срещу дискрецията; какво става, когато за една и съща земя претендират двама, и по какви критерии се избира без търг — е вторият въпрос за работната група.
Търгове, договори, масиви
Тръжният режим за държавните земи се пренарежда в няколко посоки. Отпада ограничението търгът да се провежда само на две тръжни сесии; обстоятелствата за допускане до участие ще се удостоверяват с декларация с нотариална заверка на подписа; а при изчисляването на допустимия общ размер на обработваемата земеделска земя ще се вземат предвид всички земи, независимо от формата на стопанисване или вида собственост — затваряне на вратата, през която допустимият размер се заобикаляше чрез различни правни форми. Договорите за наем и аренда на земи от фонда със срок над една година, споразуменията за изменението или прекратяването им и уведомленията за едностранно прекратяване ще подлежат на вписване, а при неизпълнение на договорните задължения директорът на областната дирекция „Земеделие“ ще може да прекратява едностранно. В споразуменията за масиви за ползване ползвателите на имоти от държавния поземлен фонд ще са длъжни да участват с площ, поне равна на заявените имоти от фонда — а изискването участниците в споразумение да са изплатили задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд отпада. Последното е облекчение с неочевидна логика: то отваря споразуменията за длъжници, и мотивът заслужава да бъде чут, преди текстът да мине на второ четене. Предвидени са и допълнителни споразумения за срок до три месеца — от края на стопанската година до края на календарната — и промяна в начина за определяне на наемната цена, която докладът отбелязва, без да разгръща; детайлът е в самия законопроект и в разбора на zemedeleca.bg от 17 юли.
Стопанските дворове: режим срещу трийсетгодишната сива зона
Земите на организациите по § 12 — бившите стопански дворове — получават пакет от правила, който се опитва да затвори най-старата сива зона в поземлените отношения. Тези земи няма да могат да се придобиват по давност; възлагането на подробен устройствен план, който ги засяга, ще изисква предварителното съгласие на министъра на земеделието и храните; неправомерното ползване ще се изземва по административен ред със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“; а земите в урбанизирани територии изрично се определят като държавна собственост. Успоредно се създава възможност за отдаването им под наем чрез търг и за учредяване на вещно право на ползване върху свободните, негодни за земеделско ползване земи, които не подлежат на възстановяване. Насрещното облекчение е покана заварените положения да излязат на светло: който в петгодишен срок от влизането в сила на закона придобие собственост върху застроените и прилежащите земи към сгради и съоръжения от имуществото на прекратените организации, няма да дължи сумите за ползването на земите. Комбинацията е ясна като замисъл — санкция за завареното безправно ползване, стимул за узаконяването му; дали петгодишният прозорец и административното изземване са калибрирани едно спрямо друго, е материя за второто четене.
Още три разпоредби, които заслужават отбелязване
Земеделските земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, изрично се определят като частна държавна собственост, като правата на собственика се упражняват от министъра на земеделието и храните. Оценката на ограничените вещни права върху земи от държавния поземлен фонд ще се определя по пазарен механизъм от независим оценител, като се заплаща по-високата между неговата цена и определената по реда на наредбата за цените на земеделските земи — правило в полза на фонда. А Агенцията по вписванията ще предоставя безплатно автоматизиран достъп до информация на министерството, областните дирекции и общинските служби по земеделие — административна подробност, без която вписването на договорите от предходния раздел би произвело само нови такси.
Сметката на дните
И календарната аритметика, която държи всичко изброено в едно цяло. Наредбата за рентата има срок 1 октомври 2026 г. — но срокът тече по закон, който още не е минал първо гласуване в пленарната зала. Между днес и 1 октомври стоят: гласуване в зала, срокът за предложения, работната група, доклад за второ гласуване, второ гласуване текст по текст, обнародване в „Държавен вестник“ — и августовската ваканция на парламента. Ако законът бъде обнародван през септември, Министерският съвет ще разполага със седмици, не с месеци, за наредба, която определя реални пари във всяко землище в страната. Последната неизвестна е позицията на МЗХ: министерството подкрепя законопроекта, „като предлага конкретни редакции за прецизиране на текстовете“ — редакции, които не са публични. Те ще станат видими най-късно като предложения между двете четения, но секторът има интерес да ги види по-рано: това, което министерството иска да прецизира, е картата на спорните места в закона. Следим залата, състава на работната група и — от 1 октомври нататък или от когато дойде — наредбата.
Използвани източници
Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г., от заседанието на 21 юли 2026 г., публикуван на сайта на Народното събрание.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90 от 15 юли 2026 г., с мотивите и предварителната оценка на въздействието.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли (публикуван на 17 юли 2026 г.); серията върху рентните плащания по землища; покритието на инвестициите в напояването (2025–2026 г.); статията за докладите на комисията от заседанието на 21 юли 2026 г.
Понятия
Държавен поземлен фонд (ДПФ) — земеделските земи, собственост на държавата, управлявани от министъра на земеделието и храните; отдават се под наем и аренда по тръжен ред, уреден в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му.
Земи по чл. 19 — земеделски земи, останали след възстановяването на собствеността, които се стопанисват и управляват от общините; ползват се включително като ресурс за обезщетяване на собственици с неприключили реституционни права.
Средно годишно рентно плащане — осреднената цена на ползването на земеделска земя в дадено землище за стопанска година; служи за база при заплащането на т.нар. бели петна и за ориентир при тръжните процедури и предоговарянето на ренти.
Организации по § 12 (бивши стопански дворове) — прекратените селскостопански организации, чиито застроени дворове и прилежащи земи останаха в преходен режим; земите в тях са държавна собственост, а сградите често са частни — източник на трийсетгодишни спорове за ползване, давност и застрояване.
Придобивна давност — придобиване на право на собственост чрез непрекъснато фактическо владение в определен от закона срок; законопроектът изрично я изключва за земите на организациите по § 12.
Разрешително за водовземане — индивидуален административен акт по Закона за водите, даващ право на ползване на воден ресурс, включително за напояване; в законопроекта то е условието, при което държавни земи под напоителна инфраструктура могат да се отдават без търг.
