В нощта срещу четвъртък Русия изстреля 74 ракети и 284 дрона, порази кораби в Пивденни и край Одеса, а една ракета падна в Полша. Четвъртъчната сесия купи страха с първоначален скок от девет евро и задържа две; в петък вечерта септемврийският контракт затвори на дъното на деня, при 53 хиляди контракта. Пазарът връща военната премия транш по транш, всеки петък — а спредът продължава да плаща на онзи, който може да прибере зърното и да чака до декември.
Септемврийската мелничарска пшеница на парижката борса Euronext затвори петъчната сесия на 222,75 евро/т — минус 6,75 евро за деня, при дневен минимум 222,50: последната сделка легна на два цента от дъното. Декемврийският контракт свърши на 227,75, минус 6,50. Обемите не оставят място за обяснението „тънък летен пазар“: 53 715 контракта смениха собственика си по септемврийската позиция и още 54 452 по декемврийската — над два милиона и половина тона хартиена пшеница по двата контракта, срещу 32–37 хиляди контракта в понеделника. И още една подробност, която казва кога е взето решението: малко преди 14:00 ч. септември губеше едва 1,75 евро. Останалите пет дойдоха в последните часове — в края на седмицата и в края на месеца, когато позициите се затварят, а не се отварят.
Точно преди седмица, на 24 юли, същият контракт изгуби 10,25 евро в един следобед. Тогава написахме, че обратът дойде без нито една новина от Черно море. Днешният петък е по-тежкият за четене — защото новини имаше, и то от онези, които доскоро купуваха върхове.
Трийсет часа: канонада, девет евра страх, минус седем
В нощта срещу четвъртък Русия проведе една от най-тежките си атаки от месеци: 74 ракети и 284 дрона по данни на украинските военновъздушни сили, удари от Киев до Лвов, поне десет убити цивилни. Руското военно министерство съобщи, че е поразило кораб в пристанище Пивденни и два кораба източно и южно от Одеса — тоест плаващ тонаж в самите одески пристанища, най-чувствителното място на зърнения пазар. Една ракета пресече границата с Полша и остави десетметров кратер; НАТО вдигна изтребители.
Четвъртъчната сесия отвори с покупки: атаката срещу зърнената инфраструктура даде първоначален скок от около девет евро, преди по-силното евро и поевтиняващият петрол да орежат ръста. До вечерния сетълмент от деветте евро бяха останали около две — септември затвори на 229,50. В петък сутринта търговските обзори осъмнаха с четвъртъчния прочит: страхът в Черно море тласка цените нагоре. До 18:30 ч. пазарът беше обърнал знака — минус 6,75, дъно на деня, и от върха на затваряне от 23 юли (243 евро) вече липсват двайсет евро за шест търговски сесии. Вътрешнодневният двегодишен връх от петъчното утро на 24 юли — 248,25 — стои с двайсет и пет евро и половина по-високо от тазвечершното затваряне.
Същата новина, която на 24 юли купи двегодишен връх, в четвъртък купи девет евра за няколко часа — а до петък вечер пазарът върна и тях, и още. Полуживотът на военната премия вече се мери в часове.
Седмицата по сесии
| Сесия | Септември, евро/т | Промяна | Денят накратко |
| Чт, 23 юли | 243,00 | — | Върхът на затваряне; пазарът консолидира след триседмично изкачване от около 205 евро |
| Пт, 24 юли | 232,75 | −10,25 | Първият петъчен срив — без нова новина от Черно море; сутринта вътрешнодневен двегодишен връх 248,25 |
| Пн, 27 юли | 229,25 | −3,50 | Очаквания за разведряване на петролните и зърнените блокади; MARS реже европейските добиви, България жъне +10% |
| Вт, 28 юли | ≈227–228 | −1 до −3 | Париж пада въпреки продължаващите удари по кораби; изрично посочена причина: висока реколта в България, Румъния и Украйна |
| Ср–Чт, 29–30 юли | 229,50 | + ≈2 | Нощна канонада от 74 ракети; първоначален скок от 9 евро, орязан от силното евро и петрола |
| Пт, 31 юли | 222,75 | −6,75 | Вторият петъчен срив: дъно на деня, 53 715 контракта, пет от седемте евра — след 14:00 ч. |
Затварянията по данни на Euronext и дневните борсови прегледи; вторникът е по последни цени в късната сесия.
Защо новината спря да работи
Обяснението започва от това кой всъщност купуваше по време на изкачването — показахме го миналата събота в отчета на американския борсов регулатор. Големите спекулативни фондове месеци наред залагаха на поевтиняване: продаваха пшеница, която не притежават, с намерение да я купят обратно по-евтино и да приберат разликата. Когато войната подпали цената, този залог започна да губи — а единственият изход от губещ залог за спад е да купиш обратно продаденото. Затова фондовете купуваха: не защото вярваха в поскъпването, а защото трябваше да спрат загубата. Между 7 и 21 юли залогът им за спад се сви от 62 хиляди на 18 хиляди контракта — над две трети бяха изкупени обратно, и точно това принудително купуване издигна пазара към върха. Такова купуване обаче има вградено дъно: свърши ли изкупуването, свършват и купувачите. Следващата военна новина заварва празна стая. Затова четвъртъчните девет евра се стопиха до две още същия ден, а петъкът ги последва надолу — при течаща жътва и два небойни фактора, които самите търговци посочват: по-силното евро, което оскъпява европейското зърно за купувачите, плащащи в долари, и поевтиняващият петрол, който повлича надолу цялата суровинна кошница, защото фондовете търгуват суровините като общ клас. Довечера излиза новият седмичен отчет, с данни към 28 юли. Той ще покаже дали фондовете само са излезли от стария залог — или вече строят нов, за още по-ниски цени.
Кривата: пазарът не вижда възстановяване и една реколта напред
Две неща в кривата на контрактите заслужават ред. Първото: спредът септември–декември е 5,00 евро — декемврийската пшеница струва пет евро повече от септемврийската, приблизително пълната цена на съхранението, около 1,70 евро на тон месечно. Преведено от борсов на стопански език: пазарът продължава да плаща на онзи, който може да прибере зърното си и да чака до декември, и да наказва онзи, който трябва да продава в жътвената навалица. Второто е по-тежкото: контрактът септември 2027 се търгува на 223,00 евро — на нивото на септември 2026. Пазарът не цени никакво възстановяване една реколта напред; който тази есен сее пшеница, гледа в Париж същата цена и за жътва 2027. А тежестта на самата търговия вече се мести: отвореният интерес — броят на действащите, незакрити контракти — по декември (252 хиляди) надхвърля този по септември (199 хиляди): центърът на пазара се търкаля напред, към зимата.
Преводът на кантара
За българския производител парижките числа минават през базиса — разликата от 60 до 95 евро между борсата и полето, която описахме в понеделник: качеството на влажната година, маржът на изкупвача, финансирането и преди всичко 35-те евро на тон за автомобилния превоз до пристанище. При Париж на 229,50 изкупната фуражна стоеше около 170 евро в Лудогорието и 150–155 в Северозапада. Минус близо седем евро в Париж тласка тези нива към 163–165 евро за фуражна в силните региони — при пълна себестойност, която по всички браншови калкулации стои над 200. И една аритметична подробност, която не се вижда от борсовия екран: 35-те евро на пътя не поевтиняват заедно с пшеницата. При 170 евро на кантара те бяха 21 на сто от стойността на зърното; при 163 стават 21 и половина. Колкото по-ниско слиза борсата, толкова по-тежък става превозът в сметката — данъкът на разстоянието расте като процент точно когато има най-малко от какво да се плаща.
Таблото от петък казва на производителя четири неща, не едно. Първото е за чакането — и то е по-малко щедро, отколкото изглежда: петте евро между септември и декември са приблизително пълната цена на съхранението, тоест борсата не плаща премия на търпеливия, а само му връща разходите — склада, лихвата върху парите, блокирани в зърното, риска на съхранението. Чакането не печели; то само не губи. И е достъпно единствено за онзи със склад и въздух във финансирането — не за продавача по календар, с рента наесен и кредит от пролетта.
Второто е за ралитата: те са прозорци, не тенденции. Който на 24 юли гледаше 248 и чакаше 250, днес гледа 222. Премия, която живее часове, не се лови на върха — продава се на части, докато тече. Тази седмица урокът за разпределените продажби струваше двадесет и пет евро на тон на всеки, който го отложи.
Третото е за хоризонта: щом септември 2027 струва колкото септември 2026, есенната сеитба се смята на 222 евро, не на спомена за 248. При себестойност над 200 тази сметка не излиза от цената — тя може да излезе само от разходите. И четвъртото ще се разбере довечера, от отчета на регулатора: ако фондовете строят нов залог за спад, дъното не е обявено. Пазарът в петък не каза „продавай всичко“. Каза само, че страхът вече не се плаща — а на пазар, който е спрял да плаща за страха, остава да се плаща само за зърно.
Ася Василева
Използвани източници
Euronext — котировки на мелничарска пшеница (EBM), сесия от 31 юли 2026 г.: септември — последна цена 222,75 евро/т (−6,75), дневен диапазон 222,50–228,75, отваряне 227,50, обем 53 715 контракта, отворен интерес 199 325; декември — 227,75 (−6,50), обем 54 452, отворен интерес 252 251; сетълменти от 30 юли: септември 229,50, декември 234,25; септември 2027 — 223,00.
Дневни борсови прегледи на френската аграрна преса (Terre-net, La France Agricole, Réussir/La Dépêche — Le petit meunier) за сесиите от 24 до 31 юли 2026 г.: затваряне на 24 юли 232,75 (−10,25); 27 юли 229,25 (−3,50) при очаквания за разведряване на блокадите; 28–29 юли — продължаващ спад при изрично посочена висока реколта в България, Румъния и Украйна; 31 юли към 14:00 ч. — септември на 227,75 (−1,75).
Сутрешни прегледи на българската специализирана търговска преса от 31 юли 2026 г. — първоначален скок от около 9 евро на MATIF след атаката срещу зърнена инфраструктура, орязан от силното евро и по-слабия петрол.
Украински военновъздушни сили и официални съобщения от 30 юли 2026 г. — 74 ракети и 284 дрона в нощната атака; поне десет загинали цивилни; съобщение на руското военно министерство за поразен кораб в пристанище Пивденни и два кораба източно и южно от Одеса; десетметров кратер от паднал снаряд на полска територия (по западни информационни агенции).
CFTC — Disaggregated Commitments of Traders, мека червена пшеница (SRW), отчети към 7, 14 и 21 юли 2026 г.: нетна къса позиция на фондовете от 62 325 до 18 399 контракта.
Архив на zemedeleca.bg — „Обрат в Париж без новина от Черно море“ (24 юли), „Отчетът на американския борсов регулатор преди петъчния спад“ (25 юли), „Непреодолимите 35 евро“ (28 юли) и изкупните цени по региони от 14–18 юли 2026 г.
Понятия
MATIF / Euronext — парижката борса за срочни контракти върху мелничарска пшеница, ценовият ориентир за европейското зърно. Един контракт е 50 тона.
Сетълмент — официалната дневна цена на борсата, изчислявана от сделките в последните минути преди края на търговията в 18:30 ч. парижко време.
Спред септември–декември — разликата между цената на най-близкия контракт и следващия. Когато декември е по-скъп от септември с приблизително разхода за съхранение, пазарът плаща на онзи, който може да задържи зърното си.
Базис — разликата между борсовата цена и цената на физическото зърно на дадено място. Българският базис спрямо Париж през юли 2026 г. е 60–95 евро/тон.
Отворен интерес — броят на действащите, незакрити контракти по дадена позиция. Показва къде стои тежестта на пазара; преместването му от септември към декември означава, че търговията се пренася към по-късния контракт.
Къса позиция — залог за спад на цената: продажба на контракт с намерение той да бъде купен обратно по-евтино. Затварянето на губеща къса позиция изисква покупка — затова масовото покриване на къси позиции вдига цената, без зад него да стои убеждение, че тя ще расте.
Преходни запаси — зърното, останало на склад от предходната реколта при започване на новия сезон. В България към жътва 2026 те са около два милиона тона — рекордно високи.
