От Съвета на бившите министри на 15 май през заседанието на Съвета на ЕС в Люксембург на 23 юни до Паскалево на 28 юли —шестте линии, по които се движи министерството на земеделието между обявеното пред камери и записаното в държавен вестник.
На 29 юли Министерският съвет прие законодателната си програма за юли–декември 2026 г. От 55 законопроекта в нея четири са с отношение към Министерството на земеделието и храните. Промяна в Закона за лова и опазване на дивеча — за прекратяване на съвместна дейност в две конкретни ловни стопанства, „Воден – Ири Хисар” и „Искър”. Промяна в Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси — междуведомствена, включена като мярка № 154 в плана с ангажиментите, произтичащи от членството на България в ЕС. Премахване на таксата за разрешение при внос на семена и посадъчен материал от трети страни, по Закона за посевния и посадъчния материал. Обща национална рамка за биологичното производство и за фермерските храни, като част от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС.
От същата програма се вижда и какво няма да мине през нея в оставащите шест месеца до края на годината. Поземлената реформа — обявена на 21 май като първи приоритет — не е в програмата. Обвързаното подпомагане и „псевдофермерите” — тема на всяко второ интервю на министъра — не са в програмата. Напояването не е в програмата. Кооперирането не е в програмата. Иранската помощ от 170 милиона евро не е в програмата и не е и в приетия на 25 юли бюджет. Законът за браншовите организации, обявен пред растениевъдите на 18 май и повторен на 21 май, не е в програмата. Маслодайната роза не е в програмата.
Поземлената реформа междувременно вече беше внесена в парламента — на 15 юли, по друг път. Осем депутати от управляващото мнозинство внесоха два законопроекта, стъпващи върху текстове, подготвяни от администрацията от години. Първо четене мина на 21 юли с 13 гласа „за” и 2 „въздържали се”. Правителствената програма от 29 юли не ги включва — тя идва след тях.
Тоест разстоянието между обявеното от министъра на терен и внесеното в парламента от правителството не е публицистична преценка и написаното в пиарските съобщения. То е записано в правителствен акт от 29 юли. Но да се върнем към началото.
А началото започна започна зрелищно. На седмия ден от полагането на клетва министърът на земеделието и храните Пламен Абровски свика в министерството Съвет на бившите министри, управлявали сектора през последните трийсет години. Присъстваха четиринадесет — от Румен Христов и Венцислав Върбанов до Кирил Вътев и Георги Тахов, от последния кабинет назад през паметта на българското земеделско управление до първите години след промените. Обявена периодичност: срещи веднъж месечно, при нужда по-често. Прессъобщение публикувано. Групова снимка под герба – снимана. „Земеделието има нужда от приемственост,” каза Абровски. Никой не му възрази.
Три седмици по-късно, на 8 юни, в сградата на Министерския съвет премиерът Румен Радев лично представи националната инициатива „Кошница с грижа” — съвместна кампания на правителството с осем търговски вериги за намаление на цените на основни хранителни стоки с поне 15 на сто за поне шест месеца. „Днес създаваме едно стратегическо партньорство между веригите и правителството,” обяви Радев. Икономическият министър Александър Пулев уточни, че „правителството под никаква форма не сме упражнявали нормативен или друг вид натиск. Всяка верига ще излезе със свое предложение на свободен пазарен принцип и е свободна да откаже”. Абровски отчете, че намалението ще важи поне за шест месеца. Само за две седмици кампанията стана първата, която публиката запомни. Търговските обекти залепиха етикети с малка кошничка. Кайсиите поевтиняха. Те винаги си поевтиняват през лятото.
Между двете събития — един кораб. Дванадесетата пратка аржентински слънчоглед, разтоварена на пристанище Варна в края на май. Министърът дойде лично. Обяви 24-часов режим на проверки — камиони, пломби, придружители на БАБХ до заводската врата. „Държавата е длъжна да покаже, че работи,” каза той. „Не се съмнявам, че и досега преработвателите са спазвали закона, но ние сме длъжни да покажем, че държавата я има и тя работи.” Формулировките са за публиката, не за самата мярка. Защо слънчогледът от такъв за биодизел извън ЕС стана за храна в ЕС никой никога не съобщи, нито се знае вече къде е.
Три сцени, три жанра. Приемствеността, чиято следваща среща никога не се насрочи. Кошницата, която работи като промоционална кампания. Пристанището, което произведе героични снимки. Заедно с петте приоритета, обявени на 21 май на пресконференцията за представяне на екипа — поземлена реформа, напояване, опростяване, коопериране, контрол по веригата — те очертаха зрелищния старт. Публиката запомни. Земеделците имаха с какво да завършат разговорите си на кафе.
Осемдесет и три дни по-късно се вижда какво стои зад декорите. Част от зрелището получи нормативно продължение — понякога в противоположна на обявеното посока. Друга част остана в жанра, в който беше обявена — прессъобщения, снимки, изявления. А трета част започна да се пропуква още в началото, когато министерството се сблъска с оперативни ограничения, за които зрелището не може да отговори.
Управлението започна зрелищно. Три месеца по-късно се вижда какво стои зад декорите.
Тази статия проследява шестте линии, по които разстоянието между обявеното пред камери и записаното в държавен вестник се разгръща. Министърът Пламен Абровски — юрист от Югозападния университет „Неофит Рилски”, пет години дипломат в Постоянното представителство на България в Брюксел (2010–2015 г.) с ресор директни плащания, развитие на селските райони, държавни помощи и горски сектор — материята на общата селскостопанска политика познава член по член. На 14 октомври 2025 г., преди да е министър, публикува пост в социалните мрежи, в който цитира конкретни членове от Регламент 2021/2115 — 11, 12, 19, 20 — за обвързаната подкрепа, за инструментите за управление на риска, за споделянето на знания. Тезата: обвързаното подпомагане трябва да отива за реално произведена продукция, а не за брой животни в регистър. Компетентността е реална и документирана.
От встъпването в длъжност същият човек в министерска роля говори по два различни начина в зависимост от сцената. Пред парламентарни комисии, в дълги телевизионни интервюта, на затворени срещи с браншови организации — техническият език на юрист, признаващ бавното време на реформата. Пред камери на терен — политическият език на списък на срама, на 170 милиона евро иранска помощ, на защита на българското мляко. Двата регистъра не се засичат. Изборът кой да проработи къде минава по календара, който самият министър решава.
Първа линия. Обвързаното подпомагане — обратно на собствената теза
Историята се разиграва в четиридесет и един дни. На 14 октомври 2025 г. Абровски, тогава извън правителството, публикува поста си за Регламент 2021/2115 и обявява, че обвързаното подпомагане трябва да отива за произведена продукция.
На 6 март 2026 г. тогавашният министър Иван Христанов, кабинет Желязков, обявява проектозакон за изменение на Наредба № 3. Проектът връща изискването за доказване на реализация от мляко при млечните крави — 1750 килограма осреднено, наполовина по-ниско от предишните 3000. Мотивът: „редица животновъди заявяват повече от една интервенция за едни и същи животни.”
На 8 май 2026 г. Абровски встъпва в длъжност. На 15 май — седмия ден на мандата — Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 е обнародвана в Държавен вестник. Изискването за доказване на реализирана продукция чрез фактури отпада. За млечните крави отпада изискването за 1750 килограма осреднено мляко. За биволите — 200 килограма биволско мляко. Млечните овце и кози са изключени „заради влошената епизоотична обстановка”. За месодайните преживни и говеда остава само едно ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животно от вида. Тоест 0,2 говеда, овце или кози. В планинските райони реализация не се изисква в нито една категория.
Двадесет и шест дни по-късно, на 10 юни, в първото си голямо интервю министърът защитава пред публиката тезата от собствения си пост от октомври. Заглавието на интервюто: „Министър Абровски със спешни мерки срещу псевдофермерите”. В тялото: „В чистия му вид няма как да се случи, защото този вид подкрепа по принцип е забранена. Европейският съюз е член на Световната търговска организация и тя не разрешава такъв вид подпомагане.” Формулировката е точна на европейско право. Оперативно тя е обратна на онова, което наредбата от 15 май вече е постигнала на практика.
Тезата на реформата се появява редовно в изявленията през целия период. На 18 май пред растениевъдите: „субсидиите ще намаляват.” На 21 май на пресконференцията: „фокусът трябва да се измести към пазарната реализация.” На 24 юни пред сектор „Плодове и зеленчуци”: „целта ми е производителите да получават доходите си от пазара.” На 19 юли по националната телевизия: „земеделието се нуждае от дългосрочна политика, а не само от субсидии.” Между тези изявления обаче — на 8 юли, след среща с животновъдите — Абровски обещава извънреден de minimis „при достатъчно наличен финансов ресурс”. Класическа ликвидна подкрепа. На 13 юли в Брюксел, при обсъждане на Стратегията на ЕС за животновъдството: „животновъдството е стратегически сектор.”
Така двата регистъра работят паралелно през цялата линия. По единия — субсидиите намаляват, доходите от пазара, дългосрочна политика. По другия — Наредба № 3 без изискване за реализация, de minimis, стратегически сектор. Изявленията са публични, наредбата е обнародвана. Всеки, който отдели време, може да ги съпостави.
Наредба № 3 от 15 май премахва изискването за реализирана продукция. Речта от 19 юли обявява „доходите от пазара” като цел. Един и същ министър.
Втора линия. Поземлените отношения — концепция след внесен закон
На 21 май на пресконференцията министърът подрежда поземлената реформа като първи приоритет. „Разпокъсаната земя трябва да спре да съществува в този вид. Тя трябва да бъде урегулирана и вкарана в ясни граници.” Законопроект още няма. Концепция също.
Два месеца и седем дни по-късно, на 15 юли, в деловодството на Народното събрание са заведени два законопроекта — № 52-654-01-90 (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи) и № 52-654-01-91 (Закон за подпомагане на земеделските производители). Вносителите са осем депутати от управляващото мнозинство, между които председателят на Комисията по земеделие Явор Гечев. Пътят е депутатски — без обществено обсъждане, без междуведомствено съгласуване, без цялостна оценка на въздействието.
Съдържанието обаче издава друго. § 16 стъпва върху Решение № 359 на Министерския съвет от 1 юни 2022 г. и писмо на Министерството на правосъдието от 11 септември 2025 г. Тоест текст, подготвян от администрацията от години, влиза в парламента по път, който държавната процедура не изисква.
И тук започва тъмната част на историята. На 24 юни — три седмици преди внасянето — Министерството на земеделието и храните е внесло писмено становище „не подкрепя” по ключови текстове от бъдещия пакет. Тоест на ниво администрация ведомството не е съгласно с онова, което същото ведомство ще подкрепи публично три седмици по-късно. На 21 юли — извънредно заседание на комисията под председателството на един от вносителите. Пакетът минава първо четене с 13 гласа „за” и 2 „въздържали се” от Възраждане. Министър Абровски присъства и подкрепя устно. Между писменото „не подкрепя” и устната подкрепа — двадесет и седем дни, през които не е публикуван документ, обясняващ промяната.
На 24 юли Националното сдружение на общините в Република България внася становище — не в земеделската, а в регионалната комисия. Възраженията са тежки. НСОРБ повдига конституционен спор по чл. 140 и чл. 141 за § 16. Посочва, че § 17 не удължава изтеклия на 23 декември 2025 г. мораториум, а го възстановява — правно значима разлика. Цитира седем решения на Европейския съд по правата на човека, в които съдът вини държавните органи, а не общините.
На 28 юли, четири дни след становището на общините, министърът е в Паскалево, на Ден на полето. Пред земеделците той обявява: „До края на годината се надявам не само да Ви представим, но и да имаме одобрена концепция. След това вече можем да започнем да пишем текста.” Концепция — тоест предзаконодателна фаза, — обявена след внесен и минал първо четене закон. По логика на нормативната работа концепцията идва преди текста. Тук идва след него.
И една подробност, която заслужава внимание. § 1 от втория законопроект урежда самостоятелно поле — държавен трансфер от бюджета на МЗХ за покриване на изчислената за България вноска в Copa-Cogeca, европейската организация на фермерите и земеделските кооперации. Формулировката: министерството „може да предоставя” на „определени за извършване на дейност в обществена полза” обединения „целеви финансови средства”. Без критерий за избор. Без ред. Без публичност на решението. Годишният членски внос за България е 190 000 евро, фиксиран. Двете организации, за които публично се обсъжда покриването на вноската, са Българският фермерски съюз и Българската аграрна камара. Националната асоциация на зърнопроизводителите е сред учредителите на БАК — тоест организацията, чиято позиция за таваните Абровски представи в Люксембург на 23 юни, е и организацията, за която § 1 отваря бюджетна врата. Двата процеса вървят в един и същ период.
Приоритет обявен на 21 май. Собствено „не подкрепя” на 24 юни. Устна подкрепа на 21 юли. Концепция след Коледа.
Трета линия. Общата селскостопанска политика 2028–2034 — да си на границата, когато преговорите са в Брюксел
В началото на юни, на форума Green Transition Forum 6.0, Абровски заявява, че България ще предложи на следващия Съвет на ЕС по земеделие 10 до 25 на сто от общия европейски бюджет да бъде насочен към земеделие. Долната граница — 10 на сто — е под минимума от гарантираните 295,7 милиарда евро, който самата Европейска комисия е сложила на масата. Тоест министърът на държава, чиято декларирана позиция е защита на бюджета за общата селскостопанска политика, публично назовава долна граница, която е под комисионното предложение.
И тогава идва 18 юни. Ключов ден. В 10:30 часа сутринта министър Абровски инспектира ГКПП „Капитан Андреево”. В същия час, в Варшава, еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен открива конференция на Европейската инвестиционна банка и ГД „Земеделие” — конференция за смяната на поколенията в земеделието и достъпа на младите фермери до финансиране. Полският държавен секретар Яцек Черняк е с Хансен цял ден. Полският министър на земеделието Стефан Краевски провежда двустранна среща с еврокомисаря. Шест часа по-късно, в Брюксел, двадесет и седем държавни и правителствени ръководители отварят дискусията върху преговорния документ за многогодишната финансова рамка 2028–2034. От тримата министри в кабинета „Радев”, които имат отношение към рамката, на върха присъства само премиерът. Българският министър на земеделието е на границата с Турция. Поканата от Полша от 4 юни за посещение — все още без насрочена дата.
На 23 юни в Люксембург, на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, министърът представя българската позиция — външна конвергенция, тавани, розопроизводство. Розите — да; те присъстват в изявленията, в брифинга, в прессъобщението. Липсва обаче една друга позиция — за инструмента за гъвкавост за програмиране (flexibility frontloading), който при новата архитектура на партньорския план би дал на България до 1,32 милиарда евро възможност за префинансиране на приоритети в началото на периода. Инструментът е ключов за държава, за която средствата за развитие на селските райони престават да съществуват като самостоятелна категория. За България той е разликата между това да имаш ръчка за напояване, хидромелиорации, млади фермери през първите години, и това да чакаш до 2032 г. Розопроизводството присъства в изявленията. 1,32 милиарда — не.
А защо не присъстват — това се разбра девет дни по-късно. На 2 юли, пред парламентарната Комисия по земеделие и храни, министърът заяви дословно, отчетено от народния представител Десислава Танева: „Независимо от настояванията на държавите членки ОСП да остане самостоятелна, очевидно това няма да се случи.” И добави: „В Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка.” Първото е политическо признание — България се примирява с онова, което самата се опитваше да предотврати. Второто е административно — три месеца преди срока за консолидирана позиция за тристранните преговори, министерството не разполага с аналитичния капацитет за собствената си позиция.
На 15 юли Министерството на земеделието и храните отговори на заявлението на редакцията по Закона за достъп до обществена информация от 21 юни — със закъснение и удължаване. По две от шест точки: официални данни на Държавен фонд „Земеделие”. По другите четири — вътрешни симулации за ефекта от предложението на Европейската комисия за тавана на директните плащания, оценки на сумата, предложения за пренасочване — отговорът е, че „на този етап не могат да бъдат правени”. Позицията срещу тавана обаче е заявена в Люксембург на 23 юни. Позиция без сметка, потвърдена писмено от самото ведомство.
И зад това стоят числа, които вече не са хипотеза. По приключената Програма за развитие на селските райони 2014–2022 г. — 193,5 милиона евро загубени, вече декларирани пред Европейската комисия. По текущия Стратегически план 2023–2027 г. за 2025 г. — 47,5 милиона евро загубени по правилото N+2. До 200 милиона евро в риск за 2026 г. при неизменени темпове. Спасителните мерки, за които министърът говори, зависят изцяло от Брюксел: дерогация от правилото N+2 изисква единодушно решение на Съвета на земеделските министри; извънредна кризисна нотификация — решение на Комисията. Собствени лостове не се обявяват.
„В министерството няма подготвена концепция и анализи.” Заявено пред парламентарна комисия на 2 юли, три месеца преди срока за консолидирана позиция.
Четвърта линия. Публичните ходове около храните и вноса — шоуто и корекциите му
Слънчогледът дойде преди самия министър. Дванадесетата поредна пратка аржентинска суровина — общо близо 400 000 тона за по-малко от три месеца, около една четвърт от годишната българска реколта. Единствен получател — „Олива” АД. От внесената суровина 121 557 тона са преработени; от полученото сурово олио 49 860 тона са изнесени към Египет и Индия — хранително олио за трети страни, произведено от суровина, която по европейски стандарт е негодна за храна. Търговската конструкция е публично известна от февруари. Тя не се промени.
Онова, което се промени на 27 май, е обектива. Министърът лично на пристанището. Обявяване на 24-часов режим на проверки. „Държавата е длъжна да покаже, че работи.” „Не се съмнявам, че и досега преработвателите са спазвали закона, но ние сме длъжни да покажем, че държавата я има и тя работи.” Формулировки за публиката, не за самата мярка.
На 8 юни премиерът Радев стартира лично „Кошница с грижа” в Министерския съвет — осем търговски вериги, намаления от поне 15 на сто за поне шест месеца. Икономическият министър Пулев уточнява: „под никаква форма не сме упражнявали нормативен или друг вид натиск”. Свободна пазарна инициатива. На 10 юни две от осемте вериги залепиха първите етикети. До средата на юли броят на веригите стана четиринадесет. Комисията за защита на потребителите започна да прави ежедневни анализи на цените. На 18 юли Абровски отчете „първия месец”. Инициативата беше и остана правителствен PR инструмент — без нормативен акт, без задължителна методика, без бюджетна линия, но с публично видимо действие.
В същия ден, 8 юни, се случи нещо друго — по-техническо, но по-осезаемо. Българската агенция по безопасност на храните въведе със Заповед № РД11-1497, в сила от 10 юни, стопроцентов контрол на входящите пратки мляко и млечни суровини от държави членки на ЕС и от трети държави. Сурово мляко — общ брой микроорганизми и афлатоксин М1. Мляко на прах и суроватка — салмонела, стафилококов ентеротоксин, афлатоксин М1. Масло — салмонела и листерия. Транспортните средства чакат на входящите пунктове до получаване на резултатите. Мярка, обявена като защита на българското мляко.
Шест дни по-късно защитата излезе публично на разтоварище. 25 тона сурово мляко в цистерна при 30 градуса на слънце. Срок на годност 72 часа. Производственият директор на млекопреработвателното дружество пред медиите: лабораторните анализи вече са направени, суровината съответства на изискванията, но докато чака официалния резултат, млякото се вкисва в цистерната. Три дни след това, на 19 юни, БАБХ издаде нова заповед. Стопроцентовият контрол падна на пет на сто на база оценка на риска. Пробовземането се премести от границата в обектите по местоназначение.
Осем дни от първата заповед до корекцията ѝ. Обявената защита на българското мляко удари първо българските преработватели — тези, които работят на смесване с внос. Защото „българското мляко” се обявява за категория, чиято реална основа е около половината от онова, което името казва. По собствената статистика на министерството българската преработвателна индустрия работи с над 39 хиляди тона внесени млека и млечни концентрати месечно — над два месеца от годината мандрите работят на чужда суровина. По междинния анализ на Комисията за защита на конкуренцията от декември 2025 г. за периода 2020–2024 г.: производството на сурово краве мляко в България се е свило с 25 на сто, кашкавалът с 14 на сто, вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43 на сто. Прясното пакетирано мляко — около 53 на сто самозадоволяване. Сирене и кашкавал — около 36 на сто.
За кого е сработила защита – не стана ясно.
От стопроцентов контрол на 10 юни до пет процента на 19 юни. Осем дни. Защита, която удари първо българските преработватели.
Пета линия. Кадровите решения — смяна на екипи, не реформа
Пресконференцията на 21 май за представяне на екипа беше събитие, което по замисъл трябваше да очертае петте приоритета. По същия ден се случиха две други неща, за които не се говори толкова. Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” освободи изпълнителния директор Ива Иванова и двама от заместниците — Петя Славчева и Мая Митева. Назначи Владислава Казакова — вътрешен оперативен кадър с двадесетгодишен стаж в самата агенция, минала през ключовите ресори. Иванова остана в структурата на по-ниска позиция.
Реакцията на бранша не беше една. Национална био асоциация и Българска асоциация Биопродукти изпратиха позиция „категорично против”. Асоциации, които от години настояваха за освобождаването на Славчева, приеха мълчаливо. Смяната печели едните и губи другите.
В същия ден при Българската агенция по безопасност на храните е освободен изпълнителният директор д-р Ангел Мавровски, назначен от служебния министър Иван Христанов на 23 февруари 2026 г. Назначена е проф. Светла Янчева — специалист по растителни биотехнологии и генетична селекция от Аграрния университет в Пловдив, бивш заместник-министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков от 2017 г. Профилът е академичен. БАБХ обаче е оперативен инспекторат — теренна работа, кризисно реагиране, граничен контрол, изтегляне на стоки. Функции с административна тежест, не научна.
На заместник-директорски постове в БАБХ са върнати д-р Иван Шиков — изпълнителен директор на агенцията при служебния кабинет на Гълъб Донев през 2022–2023 г., отстранен от поста през юни 2023 г. — и д-р Георги Чакъров, бивш директор на Областната дирекция по безопасност на храните в Пазарджик. На 27 юни 2026 г. бившият министър Иван Христанов заяви публично, че с Чакъров като ръководител на ОДБХ-Пазарджик се свързва началото на случая на овцевъда известен като „бай Рибан”. Върнатите кадри може и да са компетентни. Всяко тяхно решение по огнище обаче ще се чете през призмата на миналото им.
До 30 юли — седемдесет дни след смените — новите ръководства не са произвели публично видима реорганизация. Смени на екипи – да. Реформа на институции — необявена.
Кадрови смени в две ключови агенции в един ден. Смяна на екипи. Реформа на институции — необявена.
Шеста линия. Форматите — обявени и без документ
И така се връщаме към Съвета на бившите министри. От формат, обявен като месечен, за 76 дни — едно заседание. Юни, юли — нищо. Прессъобщение има и снимка има. Втора среща — не се насрочи.
Не е единственият случай. На 27 юни в Кюстендил, на Празника на черешата, министърът обявява 170 милиона евро иранска помощ за земеделските производители — компенсация до 70 на сто от разликата в цените на торовете и горивата заради войната в Иран. „Парите са осигурени, а в момента правим разчети по какъв начин да се предостави,” каза той. Обмислят се два варианта — по технологични карти и индивидуално изчисляване.
Единадесет дни по-късно, на заседание на парламентарната бюджетна комисия, народният представител Асен Василев от „Продължаваме промяната” пита дали в бюджета са заложени 170-те милиона по иранската помощ. Финансовият министър Гълъб Донев отговаря: „те са нещо допълнително, не са записани в него, но ще бъдат отпуснати”. Тоест самият финансов министър, единадесет дни след обявяването от Кюстендил, потвърждава пред парламентарна комисия, че сумата не е записана в проектобюджета. Приетият на 25 юли бюджет също не съдържа отделно перо за иранската помощ. Наредба няма. Механизъм за разпределение не е избран. Нотификация до Европейската комисия за активиране на кризисния резерв не е подадена. Ирландия, Гърция и Италия вече плащат по своите схеми. При България — само изявления.
На 28 юли в Паскалево министърът обяви „списък на срама” за длъжници към Държавния поземлен фонд. Формулировката е политическа. Правовият ред за принудително събиране на задължения не съществува под формата на списък, обявяван от министъра. Той съществува под формата на изпълнителни производства пред съд, доброволни плащания срещу споразумения, санкции по разписан ред. „Списък на срама” е публична стигматизация — форма на морална санкция, за която министерството няма нормативна компетентност.
Маслодайната роза — обявена в юни като приоритет за защита в Брюксел, до 30 юли без наредба, без бюджетно перо, без ясен график на плащане. Обратното начисляване на ДДС за кооперативи — обмисляно, обявено, без внесен законопроект. Законът за браншовите организации — обявен на 18 май пред растениевъдите и повторен на 21 май, до 30 юли без внесен проект. Всеки от тези формати има публично произведено очакване. Броят на онези, за които е последвал нормативен акт с публичен ред, е малък.
Законодателната програма на правителството, приета на 29 юли, подрежда картата и по-остро. От четирите законопроекта с отношение към Министерството на земеделието и храните два са изпълнение на европейско задължение — химикалите по мярка 154 от плана за ангажиментите по членството в ЕС, общата организация на пазарите с рамката за био и фермерски храни. Другите два са с малка политическа цена и конкретен адресат — прекратяване на съвместна дейност в две конкретни ловни стопанства „Воден – Ири Хисар” и „Искър”; премахване на такса при внос на семена от трети страни. Между двете категории — задължителните и бутиковите — няма нито един законопроект, който да е политически предизвикателен, скъп по цена, широк по обхват и въпросителен по резултат. Обявените приоритети — поземлените отношения, обвързаното подпомагане, напояването, кооперирането, законът за браншовите организации — всички имат едно общо: политическа цена. И всички те не са в програмата.
„Парите са осигурени” — Абровски от Кюстендил, 27 юни. „Не са записани в него” — Донев пред бюджетната комисия, единадесет дни по-късно.
Три месеца, два регистъра
Осемдесет и три дни показват какъв тип управление се произвежда в министерството на земеделието. То не е неспособно да произведе нормативен акт: Наредба № 3 от 15 май и § 1 от Законопроект № 52-654-01-91 доказват обратното. То не е и лишено от експертиза: биографията на министъра и на екипа му е сред най-компетентните в българското земеделско управление от последните петнадесет години. Онова, което се вижда, е систематична употреба на два различни регистъра на публично говорене в зависимост от публиката и сцената.
Техническият регистър — признанието, че земеделската политика изисква години, че обвързаното подпомагане в чистия си вид не е разрешено от Световната търговска организация, че националната позиция по общата селскостопанска политика изисква аналитичен капацитет, който в момента не е налице — този регистър се появява пред парламентарни комисии, в дълги телевизионни интервюта, на затворени срещи. Той е честен. И той няма как да утеши днешния фермер, който днес няма да бере краставиците си, но пък както казва пред камерите, се е надявал „Радев до го оправи“. Защо се е надявал така и обещавал ли му го е някой, не се наемаме да кажем. Ако е обещавал – значи е бил неискрен.
Политическият регистър — списък на срама, шоуто на пристанище, месечен съвет без второ заседание, 170 милиона евро иранска помощ без перо в бюджета, защита на българско мляко за категория, чиято реална основа е половин преработвателна индустрия — този регистър се появява на терен, който изисква публично видимо действие. Той не е нечестен по същество. Той е политически, а не министерски.
До 30 юли двата регистъра не са се срещнали често публично. На 19 юли по националната телевизия — „земеделието се нуждае от дългосрочна политика”. Девет дни по-късно в Паскалево — „списък на срама” и „концепция след Коледа” в един и същ ден, с внесен закон, минал първо четене на 21 юли. Двата регистъра съществуват паралелно, без съгласуване, без публично оттегляне на единия в полза на другия.
Съгласуването между тях е следващата задача. Ако Абровски продължи да говори политически, реториката ще срещне ограничението на административния календар: наредбата за средното рентно плащане с краен срок 1 октомври 2026 г., септември–октомври като краен прозорец за консолидирана позиция по общата селскостопанска политика 2028–2034. Ако продължи да говори по два начина, разстоянието между произведеното очакване и произведения нормативен акт ще става все по-видимо. Първите осемдесет и три дни са първата глава от този сблъсък.
На 15 август настъпват стоте дни. Тогава министерството по обичайна практика произвежда собствена равносметка. Тя ще бъде интересна не с онова, което ще каже, а с онова, което няма да каже. Разбивката по конкретни ПВУ проекти зад капиталовите разходи. Разчетите за иранската помощ. Критерият за избор на обединения по § 1. Срокът за концепцията за поземлените отношения. Вътрешните симулации за ефекта от тавана на директните плащания. Писменото становище на МЗХ от 24 юни, за което няма публично оттегляне. Всяка от тези точки е място, на което двата регистъра още не са се пресекли. Стотният ден може да е ден, в който се пресичат, или ден, в който продължават да съществуват паралелно. И двете възможности си струват да бъдат наблюдавани.
Има и трета нишка тук – разминаването с програмата на НС, където изглежда, че работи друг екип на управляващата Прогресивна България. Но за това – друг път.
Ася Василева
