Прагът на рентабилност на пшеницата без субсидии тази жътва е около 635 кг/дка — средният добив в страната към 23 юли е 639 кг/дка

Институтът по аграрна икономика на украинската академия публикува насред жътвата число, с което всеки стопанин да се провери: под 500 кг от декар при 9 000 гривни (около 176 евро) за тон пшеницата е на загуба. Редакцията направи същата сметка за България с оперативните данни на МЗХ от 29 юли — при текуща цена от 181 евро за тон и разходи около 115 евро на декар рентабилността без субсидии започва от около 635 кг/дка. От коя страна на линията е отделното стопанство, решават разходи, които 29 на сто от българските стопанства изобщо не записват.

Числото, което украинската наука даде на фермера

На 28 юли, в разгара на жътвата, украинският Национален научен център „Институт по аграрна икономика“ съобщи чрез специализираното издание AgroPortal.ua едно-единствено число, с което всеки стопанин може да се провери, без да чака края на сезона: при пазарна цена от 9 000 гривни за тон (около 176 евро/т по курс 51,2 грн/евро) прагът на рентабилност за зимната пшеница е около 5 тона от хектар — тоест 500 кг от декар. Сметката зад числото е открита: разходите за отглеждане на хектар пшеница тази година институтът оценява на около 45 000 гривни, което прави приблизително 88 евро на декар. Който дели 88 на 0,176, получава 500 — под този добив приходът от декара не покрива разходите за него.

Поводът за изявлението е дизелът, който в Украйна наближи 90 гривни за литър (около 1,76 евро/л) точно в разгара на кампанията. Горивата и смазочните материали са 12–15 на сто от производствените разходи на украинските стопанства — второ перо след минералните торове. Над 85 на сто от дизела в агросектора изгаря директно на полските работи, а една трета от това количество се пада на жътвата — затова поскъпването стига до себестойността почти веднага. Авторът на оценката, член-кореспондентът Олександър Захарчук, изрично посочва, че горивото е само едно от перата: общо разходите са нараснали с около 15 на сто за година — торове, семена, препарати, електроенергия, логистика, работна ръка. Междинният среден добив в Украйна към 28 юли, при 30 на сто ожънати площи, е 432 кг/дка — под прага, макар че ще расте с включването на по-продуктивните области.

Научна институция е превела пазара в едно число, което стопанинът може да сравни с дисплея на комбайна си още същия ден. За българската реколта 2026 такова число никой не е публикувал. Затова го сметнахме сами.

Същата сметка с български данни

Формулата е една и се побира на ред: праг на добива (кг/дка) = разходи на декар (евро) ÷ цена на килограм (евро). Трябват две числа — колко струва декарът и по колко се продава килограмът.

Цената е официална. По оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните от 29 юли (Бюлетин № 16/2026, средноседмични цени на САПИ без ДДС), към 22 юли хлебната пшеница се изкупува средно по 181 евро/т, фуражната — по 170 евро/т. За разходите официална текуща статистика няма — и това е част от историята, до която ще стигнем. Браншовата оценка на Националната асоциация на зърнопроизводителите за 2025 г. беше над 100 евро на декар; след поскъпването на торовете и горивата от пролетта, за което сме писали, реалистичната средина за реколта 2026 е около 115 евро/дка — число, което включва рентата, но не включва субсидиите.

Делението дава: 115 ÷ 0,181 = 635 кг/дка. Това е прагът, под който декарът пшеница тази година не се изплаща от пазара — преди каквото и да е подпомагане. А сега другото число от същия бюлетин на МЗХ: при близо три четвърти ожънати площи (879 821 от 1 181 708 хектара) средният добив от пшеница в страната към 23 юли е 639 кг/дка. Приходът от средния декар е 115,70 евро срещу допуснати 115 евро разходи — по-малко от едно евро на декар остатък. Средната българска нива тази жътва стои практически върху самата линия, и от коя страна на линията е конкретното стопанство, решават последните проценти добив и последните евро разход.

Субсидиите местят линията надолу — с толкова евро на декар, колкото стопанството реално получава по директните плащания и екологичните схеми. Точно затова прагът тук е сметнат без тях: той показва какво плаща пазарът за самото производство, а всеки стопанин може да прибави своята подкрепа към дясната страна на равенството и да види собствената си линия.

Деветте прага

Средното число крие колко различни са стопанствата зад него, затова таблицата дава прага при три равнища на разходите и три цени. Всеки читател се намира в своята клетка: който е под своя праг като добив, е на загуба от пазара; който е над него — на печалба.

Праг на рентабилност на пшеницата в кг/дка, без субсидии: разходи на декар, делени на цената на килограм. Сметка на редакцията върху цените от Бюлетин № 16/2026 на МЗХ (към 22 юли, САПИ, без ДДС). Лявата колона важи за зърно, паднало във фуражен клас; дясната — при връщане на цените към юлските върхове на парижката борса.

Четенето е просто. Стопанство с разходи 100 евро/дка и хлебно качество е на печалба още от 552 кг/дка — под миналогодишния среден добив. Стопанство със 130 евро/дка разходи — висока рента, наета техника, скъп кредит — трябва да извади 718 кг/дка, за да излезе на нула при днешната цена, а ако зърното му падне във фуражен клас, прагът отива на 765. Между двете лежи цяла България.

Какво показват добивите

Годината откъм добив е добра — по-добра от миналата. Средните 639 кг/дка към 23 юли са с 9,6 на сто над 583-те по същото време на 2025 г. В Добричка област, по оперативните данни на областната дирекция „Земеделие“, при около една трета ожънати площи средният добив е 681 кг/дка, начело с общините Крушари (750) и Генерал Тошево (740). В разговори с редакцията стопани по инерция декларират „към 700″, а агрономи сочат отделни масиви с 900 и дори 1000 кг/дка. Прогнозата на МЗХ от старта на кампанията е реколта между 6,5 и 6,8 млн. тона.

И точно на този фон сметката става неудобна. Защото добрата година не е вдигнала стопанствата над линията — тя ги е докарала до нея. Миналогодишният среден добив от 583 кг/дка, поставен в днешните разходи и днешната цена, би бил под прага: същата страна, същите ниви, една реколта по-назад — и средният декар е на загуба. Тазгодишният марж, там, където го има, е произведен от знаменателя на дробта, не от пазара: цената на хлебната пшеница е едва с 2,3 на сто над миналогодишната, фуражната е под нея, а разходите пораснаха с двуцифрен процент. Единствената променлива, която тази жътва работи за стопанина, е добивът.

Съседните редове на същия бюлетин потвърждават колко тясна е зоната. Ечемикът, при среден добив 593 кг/дка и цена 167 евро/т, носи приход от 99 евро на декар — под централното разходно допускане за пшеницата, и макар разходите за ечемик да са по-ниски, неговата линия минава по същите места.

Уговорките на метода

Едно число за самопроверка е от полза само ако се знае какво не казва. Цената от 181 евро/т е средноседмична и без ДДС — конкретната сделка може да е с 10 евро над или под нея според региона, партидата и момента. Разходите от 115 евро/дка са браншова оценка, не статистика: рентата варира от 25 до над 70 евро/дка между Западна България и Добруджа, а собствената земя, старата техника и купеният на предплата тор местят числото в двете посоки. Добивите са оперативни данни, които „нямат статистически характер“, както коректно отбелязва самото министерство. И най-важното: праговете са преди субсидии — те мерят пазара, не оцеляването. Затова таблицата не е присъда, а линийка: точна е дотолкова, доколкото стопанинът постави в нея собствените си числа.

Само че точно тук сметката опира в препятствие, което не е аритметично.

Стопанствата, които не могат да направят сметката

По бюлетин № 461 на отдел „Агростатистика“ — изследването на структурата на земеделските стопанства за 2023 г., за което писахме миналата седмица — 29 на сто от българските стопанства не водят никакво счетоводство: нито двустранно, нито едностранно, нито дори проста справка за приходите и разходите. И това е сред 69-те хиляди стопанства над праговете на изследването; най-дребните изобщо не са в сметката, а включването им би дръпнало дела нагоре. Информационна система, в която разходите да се виждат по култури и по декари, ползват 4,6 на сто.

Незнанието при това е институционално подпомогнато. Данъчният режим по чл. 29 от ЗДДФЛ признава на земеделеца физическо лице 60 на сто нормативни разходи върху дохода от непреработена продукция — държавата му съобщава колко е похарчил, без той да е длъжен да брои. Режимът е удобен и вероятно данъчно изгоден; страничният му ефект е, че освобождава от единствения навик, който тази година разделя печелившото от губещото стопанство. А Системата за земеделска счетоводна информация — българският клон на европейската мрежа FADN — е извадково изследване върху стопанствата над 4 000 евро икономически размер: тя произвежда средни за политиката, не сметка за стопанина.

Резултатът се сглобява в едно изречение: в година, в която средният декар носи по-малко от евро над разходите си, близо всяко трето стопанство няма как да разбере от коя страна на линията стои — и напролет ще влезе в новия сезон, знаейки само че „годината беше добра“, без да знае, че добра я е направил добивът, който догодина не е обещан на никого.

Праг, който никой у нас не е публикувал

Украинското число е произведено от национален научен институт по аграрна икономика — по време на война, при дизел по 1,76 евро/л и логистика през обстрелвани пристанища. България също има Институт по аграрна икономика, към Селскостопанската академия, основан през 1935 г. — по собствената му историческа справка — със задача „всестранното проучване и подпомагане на земеделското стопанство в икономическо и социално отношение“, включително по темите себестойност, цени и ценообразуване. Публично обявен праг на рентабилност за реколта 2026, съобщен насред кампанията във вид, който стопанин може да сравни с комбайна си, редакцията не откри — нито от института, нито от министерството. Сметката в този материал е направена от две официални таблици и едно деление; тя не изисква нито проект, нито конференция.

Затова и практическият завършек е адресиран не към институциите, а към читателя с тефтер: съберете разходите си на декар за тази пшеница — рента, семе, тор, препарати, гориво, труд, амортизация, лихва — и ги разделете на цената, на която реално продадохте или ще продадете килограма. Полученото число е вашият личен праг. Ако добивът ви е над него, тазгодишната печалба е факт — запишете как е направена. Ако е под него, а сметката излиза „добре“ само със субсидията — това също е информация, при това от най-ценната. Зърнопроизводството тази година мина над нулата благодарение на добива, не на пазара; стопанството, което не запише разходите си сега, догодина няма да знае какво го е спасило.

Източници

Национален научен център „Институт по аграрна икономика“ (НААН, Украйна) — оценка за прага на рентабилност при зимната пшеница, съобщена чрез AgroPortal.ua на 28 юли 2026 г.; коментар на член-кореспондент Олександър Захарчук. Преизчисления в евро по курс 51,2 грн/евро.

Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 16/2026, рег. № 93-З-628 от 29 юли 2026 г.: реколта от есенници към 23 юли 2026 г. и средни изкупни цени към 22 юли 2026 г. (средноседмични данни на САПИ ЕООД, без ДДС).

Оперативни данни на Областна дирекция „Земеделие“ — Добрич за хода на жътвата в областта, края на юли 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“ — Бюлетин № 461 „Интегрирана статистика за земеделските стопанства в България през 2023 година — резултати“, декември 2025 г.: дял на стопанствата без счетоводна отчетност и ползването на информационни системи.

Национална асоциация на зърнопроизводителите — оценки за производствените разходи за пшеница, 2025–2026 г., изнесени публично от председателя Илия Проданов.

Закон за данъците върху доходите на физическите лица — чл. 29, ал. 1 (нормативно признати разходи за доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин); Министерство на земеделието и храните — описание на Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ).

Архив на zemedeleca.bg — материалите за поскъпването на торовете и горивата през пролетта на 2026 г., за юлското поскъпване на пшеницата на MATIF и за дигитализацията на стопанствата по данните на Евростат и бюлетин № 461 (25 юли 2026 г.).

Понятия

Праг на рентабилност — добивът, при който приходът от декара се изравнява с разходите за него при дадена цена. Под прага декарът е на загуба, над него — на печалба. В този материал праговете са сметнати без субсидии: те мерят какво плаща пазарът за производството.

Себестойност на тон — разходите на декар, делени на добива от декара. Едни и същи разходи от 115 евро/дка дават себестойност 230 евро/т при добив 500 кг/дка и 144 евро/т при 800 кг/дка — затова добрата година сваля себестойността, без нито един разход да е намалял.

Средноседмична изкупна цена — цената, по която САПИ отчита реалното изкупуване в страната за седмицата, без ДДС; различава се от борсовите котировки (MATIF) и от цените на пристанище, които включват логистика и друг базис.

Нормативно признати разходи — фиксиран процент разходи (60 на сто за непреработена земеделска продукция по чл. 29 ЗДДФЛ), който данъчният закон приспада от дохода на физическото лице без документи. Облекчава администрирането; премахва данъчния стимул стопанинът да води реална разходна отчетност.

СЗСИ / FADN — Системата за земеделска счетоводна информация, българската част от европейската мрежа за счетоводни данни от стопанствата. Извадково изследване върху стопанства над 4 000 евро икономически размер; произвежда представителни средни за анализ на политиката, не индивидуална сметка.