Париж затвори миналата седмица септември на 223 евро, но декември доплаща 9 за чакането, а Алжир плати 25 долара отгоре, за да избегне по-евтината руска пшеница. Премията на войната не изчезна — премести се от борсата към склада и пристанището. И за пръв път от години пътят ѝ минава през Варна и Констанца.
В петък парижката борса приключи седмицата с най-ниската цена на пшеницата от месец насам. Три дни по-рано най-големият вносител в Средиземноморието плати за същата пшеница с 25 долара на тон повече, отколкото през юни. Двете новини изглеждат несъвместими, а всъщност описват един и същ пазар — само че мерят различни неща. Едната мери зърното. Другата мери сигурността, че зърното ще пристигне. Тази седмица двете цени тръгнаха в противоположни посоки, и по-голямата част от онова, което ще се случи на българския пазар до края на октомври, се крие в разстоянието между тях.
Какво показа Париж
Септемврийският контракт — цената на пшеница с доставка ей сега, най-близкото до „днес“, което борсата предлага — затвори петъчната сесия на 223,00 евро за тон. Юлската треска отминава пред очите ни: от върха 248,25 на 24 юли през 229,50 в края на месеца до днешните нива. Всеки контракт е обещание за доставка на 50 тона в определен месец, а сетълментът е официалната цена на това обещание в края на деня — числото, по което се разплащат всички.
По-интересното в петъчната таблица не е нивото, а разликите между месеците.
| Контракт | Сетълмент, евро/т | Какво казва това число |
| Септември 2026 | 223,00 | Цената на зърното „сега“ — най-ниската от месец. Жътвата натиска най-близкия срок. |
| Декември 2026 | 232,00 | Плюс 9 евро за чакането до зимата — повече от пълния разход за съхранение. Тук е и основната търговия: 261 хил. отворени контракта срещу 146 хил. по септември. |
| Март 2027 | 234,75 | Рискът от зимата се пренася и към пролетта. |
| Май 2027 | 236,50 | Върхът на кривата — моментът, в който старата реколта е най-оскъдна, а новата още я няма. |
| Септември 2027 | 227,75 | Новата реколта — по-евтина от тазгодишната пролет. Пазарът очаква криза на доставките тази зима, не недостиг догодина. |
Разликата между септември и декември заслужава да се преведе на стопански език. Преди две седмици тя беше 5,50 евро — приблизително колкото струва зърното да се съхранява четири месеца. Сега е 9,00 евро — над пълния разход за съхранение. Пазарът вече плаща наем на онзи, който може да прибере зърното и да изчака зимата, и този наем расте. За търговеца това се нарича кери; за фермера с пълен склад то е просто отговор на въпроса дали чакането се изплаща. В момента борсата казва: да, и то все повече.
Търгът, който обърна дъното
В сряда, 5 август, алжирската държавна агенция по зърното OAIC проведе международен търг и купи около 720 хиляди тона мелничарска пшеница (по някои търговски оценки — 540 хиляди) на цена 289–290 долара за тон с включен превоз до алжирско пристанище. През юни същата агенция купи над 800 хиляди тона по 264–265 долара. Плюс 25 долара за седем седмици. Доставката е на три партиди между 15 септември и 31 октомври, а за основни доставчици търговците сочат Румъния и България.
Централното изречение от този търг обаче не е цената, а отказът. Руска пшеница е била предложена по-евтино — и е била подмината. Причината, съобщена от Ройтерс и потвърдена от търговски източници: след ударите по руски пристанища и кораби купувачите не са сигурни, че стоката ще отплава. По данни на самия Руски зърнен съюз руската пшеница в момента се предлага с около 35 долара под европейската, навлото е скочило от 5 на 8 долара на тон само за седмица, а износът не се ускорява въпреки пиковия сезон. Отстъпката, с която Русия години наред печелеше всеки търг в региона, е спряла да работи.
Това е обръщане на механизъм, не епизод. От началото на войната руската пшеница — най-голямото предлагане на света, с ниска себестойност — задаваше ценовото дъно на нашия регион: всяка българска и румънска партида се продаваше спрямо това, което Новоросийск предлагаше отсреща. Сега купувач от най-голям калибър плаща отгоре, за да избегне руския произход, и премията за надеждност се залепя за българското и румънското зърно. Защото корабът от Варна и Констанца отплава по разписание, поне засега.
Сметката в евро прави картината осезаема. По петъчния курс от 1,156 долара за евро алжирските 289,5 долара са около 250 евро на тон с включен превоз. Декемврийският контракт в Париж — без никакъв превоз — струва 232. Разликата от около 18 евро трябва да покрие пътя от черноморското пристанище до Алжир и маржа на търговеца: тесен, но реален прозорец, и той обяснява защо по данни на Fastmarkets търговците със спечелени алжирски позиции вече плащат премии за физическо зърно на оста Констанца–Варна–Бургас. Който е поел ангажимент да натовари стотици хиляди тона до 31 октомври, трябва да ги събере отнякъде — и това „отнякъде“ е на час-два път от повечето български складове.
Защо доставката поскъпна
Отговорът е логистичен, не реколтен. През юли ударите в Черно море за пръв път от 2022 г. поразиха едновременно износната инфраструктура и на двете воюващи страни. Украйна, чийто аграрен износ минава над 90 на сто през морето, оценява загубения си пристанищен капацитет на около една трета: заместник-министърът на икономиката Тарас Висоцки допусна, че месечният износ през одеските пристанища може да падне от шест на четири милиона тона, а към дунавските терминали може да се пренасочи най-много още един. От другата страна Украйна порази 147 руски плавателни съда само между 1 и 16 юли, включително сухотоварни кораби, и на практика ограничи корабоплаването през Азовско море — откъдето минава около четвърт от руския зърнен износ.
И тук важи правилото, което този пазар показа още през юли: блокадната премия не отива при блокирания, а при онзи, който може да товари. В Украйна изкупните цени на зърнени и маслодайни паднаха рязко, защото зърното няма откъде да излезе; в Париж и на румънските кейове цените се държат; а премията на алжирския търг отиде при произхода, който гарантира отплаване. България и Румъния са от печелившата страна на чужда блокада — временно, колкото трае блокадата.
Колко зърно има всъщност — и кой го брои
На фона на логистичната криза самото зърно не липсва — и точно това държи цената на стоката ниска, докато цената на доставката расте. Международният съвет по зърното очаква Русия да остане най-големият износител в света и през новия сезон с 47,5 милиона тона пшеница, Украйна — да увеличи продажбите си до 16 милиона, стига логистиката да издържи. Уговорката „стига логистиката да издържи“ е цялата тема на този сезон.
За европейската реколта тази седмица се появи ново число — и то заслужава да се чете внимателно, защото една и съща реколта в момента има три официални размера. Фермерските организации от Copa-Cogeca прогнозират 264 милиона тона зърнени за ЕС — спад с 6,6%, с пшеница надолу с 4,2% и царевица с цели 13,9%. Европейската комисия в лятната си прогноза вижда 273,7 милиона. Търговската асоциация COCERAL брои 286,6 милиона — но заедно с Обединеното кралство, тоест числото не е пряко сравнимо. Десет милиона тона разлика между фермерите и Комисията не е грешка на измерването: фермерската прогноза излиза от печат заедно с извода, че секторът е уязвим и се нуждае от подкрепа, а търговецът няма интерес да плаши купувачите си с недостиг. Никое от числата не е лъжа; всяко е осветено от различен прожектор. Преди да повярвате на прогноза, погледнете кой я подписва.
България в тази картина стои с обратен знак: по последния бюлетин на европейската служба за мониторинг на реколтата добивът на пшеница у нас е с 10% над петгодишната средна — една от двете най-силни реколти на континента, върху рекордни преходни запаси от около два милиона тона, останали от миналия слаб износен сезон. Европейският дефицит вдига цената; българското изобилие чака реда си да я получи.
Сметката на кантара — и тестът на следващите три седмици
Дотук всички числа са борсови и пристанищни. Последните официални средноседмични данни за изкупните цени в страната са към 22 юли: около 170 евро на тон за фуражна и около 185 за хлебна пшеница в Лудогорието, 150–155 в Северозападна България — при парижки котировки над 220. Разликата от 60 до 95 евро между борсата и полето има много съставки, но най-тежката е логистичната: само автомобилният превоз от вътрешните райони до пристанище струва около 35 евро на тон, както това издание сметна ред по ред в края на юли.
Точно затова следващите три седмици са рядко чист тест. Конфигурацията е необичайна: борсата плаща 9 евро за чакане, физическият пазар плаща премия за български произход, а насреща стои търсене със срок — трите алжирски партиди трябва да са натоварени до 31 октомври, и ориджинацията, събирането на това зърно от складовете към кейовете, тече сега. Ако при тази комбинация разликата между Париж и кантара не се стесни, значи тя не се стеснява при никаква пазарна конюнктура — и това ще е отговор сам по себе си. Проверката е проста: седмичните изкупни данни и пристанищните оферти от тук до началото на септември.
Едно уточнение дължим и на собствените си юлски текстове. Тогава показахме, че лятното рали в Париж е купено предимно от фондове, затварящи губещи залози за спад, и че когато принудените купувачи свършат, цената ще се върне там, където я държи физическият пазар. Борсата наистина се върна. Но алжирският търг показа, че междувременно физическият пазар се е качил: премията от юли не се изпари с фондовете, а се пресели от борсовия екран в цената на реалните партиди и в далечните месеци на кривата. Бяхме прави за механиката на ралито и подценихме колко от премията ще оцелее в реалната търговия.
И честната уговорка към всеки, който държи пълен склад върху тази премия: тя живее, докато летят дроновете. Едно затишие по руските пристанища — и отстъпката от 35 долара се връща на масата, а дъното на регионалния пазар отново се задава от Новоросийск. Чакането в момента се заплаща двойно, но то е позиция върху продължаването на една логистична война, не върху баланса на търсене и предлагане.
Какво следим оттук: понеделнишкото отваряне в Париж след алжирската седмица; августовския доклад на американското земеделско министерство в сряда, 12 август, от 19:00 българско време — първите производствени оценки за пролетните култури, макар и още по модели, а не от терен; и седмичните изкупни цени у нас, в които премията за произход или ще слезе до кантара, или ще остане при онзи, който вози до кея.
Ася Василева
Източници
— Euronext — сетълменти на мелничарска пшеница (EBM) по контракти, сесия от 7 август 2026 г.; открит интерес по септемврийския и декемврийския контракт.
— Ройтерс — съобщения от 5–6 август 2026 г. за търга на алжирската агенция OAIC: количество, цени 289–290 долара/т C&F, очаквани доставчици, отказът от руски произход; данни, препредадени и от УкрАгроКонсулт и ASAP Agri.
— УкрАгроКонсулт по данни на Руския зърнен съюз, началото на август 2026 г. — руската пшеница на около 35 долара под европейската; навло от 5 на 8 долара/т за седмица; нова реколта 12,5% протеин на 226–230 долара/т FOB.
— Fastmarkets — седмични пшенични коментари, юли 2026 г.: премии, плащани от търговци с алжирски позиции на пазара Констанца–Варна–Бургас.
— Международен съвет по зърното (IGC) — Grain Market Report, 25 юни 2026 г.: прогнози за производството и износа на Русия и Украйна за сезон 2026/27.
— Ройтерс, юни–юли 2026 г. — оценки за одеския пристанищен капацитет (Тарас Висоцки, заместник-министър на икономиката на Украйна); 147 поразени руски плавателни съда между 1 и 16 юли по данни на украинските сили; делът на Азовско море в руския зърнен износ.
— Copa-Cogeca — прогноза за реколта 2026 в ЕС, втората половина на юли 2026 г.; Европейска комисия — лятна краткосрочна прогноза за аграрните пазари, юли 2026 г.; COCERAL — юлска прогноза за реколтата в ЕС-27 и Обединеното кралство.
— JRC MARS Bulletin Vol. 34 No 6, 27 юли 2026 г. — прогнозни добиви за България и ЕС.
— Министерство на земеделието и храните, писмо изх. № 93-З-628 от 29 юли 2026 г. — средноседмични изкупни цени към 22 юли 2026 г. по данни на САПИ ЕООД.
— Европейска централна банка / пазарни данни — валутен курс евро/долар при затварянето на 7 август 2026 г. (около 1,156).
— USDA — календар на докладите WASDE за 2026 г.: августовско издание на 12 август, 12:00 ч. източно време.
— Архив на zemedeleca.bg — „Обрат в Париж без новина от Черно море“ (24 юли 2026 г.), „Отчетът на американския борсов регулатор преди петъчния спад“ (25 юли 2026 г.), „Непреодолимите 35“ и материалите за преходните запаси (края на юли 2026 г.).
Понятия
Сетълмент — официалната дневна цена на борсата, изчислявана от сделките в последните минути на търговията. По нея се разплащат откритите позиции.
Фючърсен контракт — стандартизирано обещание за доставка на определено количество (на MATIF — 50 тона) в определен месец на цена, заключена днес. Като резервация на маса: каквото и да стане до датата, условията са фиксирани.
Спред / кери — разликата между цените на два месеца от кривата. Когато по-далечният месец е по-скъп с колкото или повече от разхода за съхранение, пазарът на практика плаща наем на онзи, който държи зърното и чака.
Открит интерес — броят на действащите, незакрити контракти по даден месец. Показва къде е тежестта на търговията.
Базис — разликата между борсовата цена и цената на физическото зърно на конкретно място, например на кантара в Разград. Съдържа транспорта, качеството и местното съотношение между търсене и предлагане.
C&F (стойност и навло) — цена, която включва стоката и превоза до пристанището на купувача. Алжирските 289–290 долара са такава цена.
FOB (франко борд) — цена на зърното, натоварено на кораба в пристанището на продавача, без превоза нататък. Руските 226–230 долара са такава цена.
Навло — цената на морския превоз. Във военни води тя включва и оскъпената застраховка на кораба и товара.
Преходни запаси — зърното, останало на склад от предходната реколта при започването на новия сезон. В България към жътва 2026 — около два милиона тона, рекордно високи.
