Три бранша, обхващащи сто на сто от продуктивните месодайни породи в страната, поставят пред министрите на земеделието и на финансите три наслагващи се финансови удара: вече настъпилата загуба на две трети от планираната ставка по Еко‑БЖ за Кампания 2025; ценовия шок върху фуражи, горива и енергия от кризата в Близкия изток; юридически незащитения размер на годишното плащане по новия тригодишен ангажимент „Биологично животновъдство“, чийто прием стартира на 13 май 2026 г.
На 18 август 2026 г. трите бранша, които представляват реалното месодайно говедовъдство в България — Браншовата камара на месодайното животновъдство в Пловдив, Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България в Сливен и Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България в София — внесоха обща позиция с изх. № 26‑004 до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и до министъра на финансите Гълъб Донев, с копие до министър‑председателя Румен Радев, до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание Явор Гечев и до изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Владислава Казакова. Организациите изрично посочват, че обединяват сто на сто от популацията на продуктивните месодайни породи говеда и техните кръстоски в страната; тоест позицията е на целия сектор, а не на един негов сегмент.
Искането е за спешна, но подредена държавна реакция по три взаимно свързани въпроса, които секторът разглежда като последователна ерозия на оборотния капитал. Първо — вече настъпилата загуба на ликвидност по Еко‑схема „Биологично животновъдство“ за Кампания 2025. Второ — новият ценови натиск от кризата в Близкия изток, за който Европейската комисия предвиди извънредна помощ. Трето — реалната финансова предвидимост на новата тригодишна интервенция „Биологично животновъдство“, по която стопаните тъкмо поемат многогодишни задължения. В позицията всяко от трите искания има отделно правно и икономическо основание, а последователността, по която организациите ги подреждат, отговаря на реда, в който проблемите се наслагват върху едно и също стопанство.
Първи удар: Еко‑БЖ за Кампания 2025 — от 357,85 до 119,54 евро/ха
Числата в становището са отправната точка на целия аргумент и организациите ги представят с изричното уточнение, че произхождат от официално предоставена информация от Министерството на земеделието и храните. За Кампания 2025 планираната единична сума по Еко‑схемата за биологично животновъдство е 357,85 евро/ха. Индикативният бюджет е 8 120 120,10 евро. Установената допустима площ е 67 926,66 хектара. Реализираната единична сума, публикувана със Заповед № РД 09‑515/07.05.2026 г. на министъра на земеделието и храните, е 119,54 евро/ха. Разликата е 238,31 евро/ха — или приблизително 66,6 на сто под планираното равнище. При стопанство от 100 хектара това означава около 23 831 евро по‑нисък финансов ресурс в рамките на една кампания.
За животновъда тази разлика не е абстрактна счетоводна корекция. Разходите, които биологичното животновъдство изисква — за фураж, вода, ветеринарно обслужване, поддържане на пасищата, контрол и сертификация, труд, горива, електроенергия, транспорт, лизинги и кредити — вече са били направени или поети в хода на кампанията, срещу очаквания за плащане, съизмеримо с планираната ставка. Не може да бъдат отложени задълго и разходите за самото изпълнение на биологичните изисквания, които стопанствата покриват през целия годишен цикъл. Тоест недостигът от 238,31 евро/ха не удря по бъдещи планове, а по вече осъществено производство.
Как се стигна до такова разреждане на ставката, е въпрос, който самото становище повдига с прилежен политически език. Организациите припомнят, че кандидатите по еко‑схемата нарастват от 111 през 2023 г. на 339 през 2024 г. и 532 през 2025 г.; заявените площи — от 12 270,87 ха на 40 217,73 ха и после на 69 623,87 ха. Ръст в кандидатите за две години — почти пет пъти; ръст в площите — близо шест пъти. При индикативен (тоест на практика фиксиран) бюджет това аритметично води до срив на единичната ставка — колкото повече стопанства заявяват едни и същи пари, толкова по‑малко се пада на всеки. Позицията не използва тази дума, но описва точно същия механизъм — и подчертава, че тенденцията е била видима още през 2024 г. „Обосновава необходимостта да се посочи кога е отчетен бюджетният риск и какви сценарии са разглеждани за ограничаването му“, формулират писмото ѝ трите организации. Иначе казано: секторът иска да разбере дали държавата е реагирала късно, или изобщо не е реагирала — и защо.
Юридическата тънкост, върху която организациите стъпват, заслужава да бъде преведена от езика на финансовите правила на разбираемия език на счетоводната сметка. Действащите европейски правила действително позволяват ставката да бъде намалена, ако предварително обявеният бюджет се разпределя между по‑голяма от очакваната допустима площ. Онова, което правилата не позволяват, е намалената ставка да се приеме автоматично за икономически обоснована — тоест да продължава да изпълнява своята компенсаторна функция спрямо реалните допълнителни разходи и пропуснати приходи на биологичното животновъдство. Именно тук становището извежда своето искане: „Публикуването на Заповед № РД 09‑515/07.05.2026 г. осигурява публичност на крайния размер на ставката, но не замества икономическата обосновка на значителното отклонение от планираното равнище.“ Позоваванията на доклад с рег. № 93‑2224/07.05.2026 г. и на писмо на ДФ „Земеделие“ с вх. № 10‑429/04.05.2026 г., които МЗХ дава в отговорите си, „не заместват достатъчно публичен и проверим икономически анализ“, казват организациите.
Оттук идва и внимателната формулировка на самото искане. Трите бранша не твърдят, че разликата от 238,31 евро/ха представлява автоматично юридически установено вземане на всеки кандидат — това би било претенция, която правната рамка не поддържа. Те настояват държавата „да признае икономическия ефект и да предложи правно допустимо компенсаторно или коригиращо решение, насочено към възстановяване на поне част от загубената ликвидност“. И искат в конкретен срок МЗХ, Министерството на финансите и ДФЗ да представят поне два или три възможни механизма — с оценка на ресурса, на правното основание и на срока за прилагане. Това е позиция, която стои встрани от популисткия език и се разписва в правилата — иска се не автоматично плащане, а обоснован избор между няколко законни варианта.
Втори удар: извънредната помощ по кризата в Близкия изток
Преди стопанствата да са възстановили финансовата си позиция след Кампания 2025, върху тях се наслагва нов външен натиск — този от военната ескалация с Иран и общата криза в Близкия изток. Организациите припомнят фактическата рамка: на 17 юли 2026 г. държавите членки подкрепиха предложение на Европейската комисия за мобилизиране на 540 милиона евро извънредна помощ за земеделски производители, засегнати от увеличените разходи за торове и енергия, като определеният за България ресурс е 11 615 100 евро. Информацията е публикувана на официалната интернет страница на Европейската комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“.
Спорът в становището не е дали животновъдството е засегнато, а по какъв начин методиката ще признае мащаба и структурата на въздействието. Ефектът върху животновъдството е и пряк, и косвен, обясняват организациите — горивата участват в поддържането на пасищата, косенето, сеносъбирането, балирането, обслужването на животновъдните обекти и транспорта на живи животни и продукция; поскъпването на торовете се пренася през себестойността на зърнените, протеиновите и другите фуражни култури, дори когато конкретното животновъдно стопанство не купува значителни количества минерални торове. С други думи, животновъдството понася ирански ценови шок и през фактурата за нафта на трактора си, и през фактурата за фураж, който купува от свой съсед‑зърнопроизводител, понеже тази фактура вече е поел скока в цените на азотните торове.
От това следва основното искане: „националната методика да допуска целия реално действащ животновъден сектор, без предварително административно изключване на направления“; размерът на подпомагането да може да се диференцира според действителното икономическо засягане — вид и брой животни, ЖЕ (животински единици), производствено направление, разходи за горива и енергия, собствено производство и закупуване на фуражи, транспорт и други обективно доказуеми разходи. И — това е точката, върху която организациите настояват с най‑чист правен език — животновъдните стопанства „не следва да бъдат поставяни в по‑неблагоприятно положение чрез критерии, основани преимуществено на разходи, характерни за растениевъдството“. Ако методиката бъде растениевъдно центрирана — на литър гориво на декар обработваема площ, на килограм минерален тор на декар, — животновъдната половина от българското земеделие ще получи символичен дял от иранската помощ, независимо че носи същата или по‑голяма част от нейния реален товар.
В становището има и деликатна, но недвусмислена реакция на публично заявеното от министър Абровски. На среща в МЗХ на 8 юли 2026 г. с представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация министърът заяви, че ще използва „всички допустими механизми“ за подкрепа на животновъдството, включително — при наличие на достатъчен ресурс — извънреден de minimis (тоест минимална помощ по опростения европейски режим за подпомагане с малки суми). Организациите отвръщат вежливо, но категорично: „Считаме, че тази позиция следва да бъде конкретизирана чрез бюджет, допустими направления, прозрачна методика, критерии, ставки и график за изплащане. De minimis може да бъде допълващ инструмент, но не следва да бъде единственото решение на ликвидния проблем.“ Причината е техническа и струва да се обясни: de minimis по земеделския режим е ограничен до определен таван на стопанство за тригодишен период — при по‑голямо стадо и вече ползван капацитет по други минимални помощи, той се изчерпва бързо. Затова той работи за издръжка на малки, но не за компенсация на структурен ценови шок върху цял сектор.
И още един момент, който организациите държат правно чист: бъдещото плащане по интервенцията „Биологично животновъдство“ не бива да се използва като основание за автоматично ограничаване или изключване на биологичните животновъди от извънредната помощ. Многогодишната интервенция компенсира специфични биологични задължения — по‑нисък добив на единица площ, ограничения върху ветеринарни продукти, изисквания към пасището и към храненето. Извънредната помощ е насочена към нов външен ценови шок. Двете плащания имат различно икономическо основание и настъпват срещу различни разходи. Смесването им би било удобство за администрацията, но не и решение за стопанина.
Трети удар: тригодишният ангажимент по „Биологично животновъдство“
Тук становището преминава от вече настъпилата загуба и от новия ценови шок към третия проблем — предвидимостта на бъдещото плащане по нова интервенция, която ЕС и България току‑що структурираха. Хронологията, която организациите излагат, е важна, защото описва как обещаното плащане с всяка следваща стъпка се превръща от годишна прогноза в юридически по‑мек ангажимент. На 4 септември 2025 г., след заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план 2023–2027 г., МЗХ съобщава за създаване на нова интервенция „Биологично животновъдство“ с бюджет 85 милиона евро и тригодишен ангажимент; изрично се посочва, че прехвърлянето към Втори стълб цели осигуряване на необходимото ниво на финансиране за биологичните животновъди. (Втори стълб на ОСП е този за развитие на селските райони — където се регламентират многогодишните ангажименти, за разлика от годишните еко‑схеми в Първи стълб, каквото беше Еко‑БЖ.) На 6 февруари 2026 г., на тематична работна среща в МЗХ, заместник‑министър д‑р Лозана Василева заявява, че бюджетът от 85 милиона евро е разпределен по години „с цел обезпечаване на многогодишните ангажименти“. При старта на приема на 13 май 2026 г. МЗХ отново представя тригодишен ангажимент и посочва годишно плащане от 516 евро/ха.
Действащата Наредба № 3 от 22.04.2026 г. (обнародвана в Държавен вестник, бр. 41 от 05.05.2026 г.) обаче фиксира годишния размер със формулировката „до 516 евро/ха„. Тук трябва да се спрем върху разликата между „до 516″ и „516″, защото на нея се крепи целият юридически спор. „До 516“ установява горна граница — таван. Не установява долна граница — под, който да гарантира, че плащането в никоя от трите години няма да падне под определен минимум. Стопанинът, който на 13 май 2026 г. се записва в интервенцията, тоест поема нормативно тригодишно задължение, знае само каква е максималната ставка, но не и колко ще получи реално през коя от следващите три години. Тригодишният биологичен ангажимент е обичайно по‑дълъг от производствения цикъл на месодайното теле — 18 до 24 месеца от раждането до реализация; тоест ангажиментът обхваща цял един производствен оборот, чиито разходи стопанинът поема тъкмо преди да разбере колко ще му се плати.
Нормативните рискове, които организациите изброяват, не са хипотетични — те са изрично разписани в наредбата. Член 37, алинея 5 предвижда възможност ДФЗ да приложи пропорционално намаление на изчислената финансова помощ за всички бенефициенти на основа на разполагаемите средства. Член 38, алинея 6 допуска пропорционално намаление на плащанията в рамките на наличния бюджет. Член 42 предвижда възможност за преразглеждане и намаление на годишния размер при нормативно установени условия. Комбинацията от тези три текста, приложени върху формулировка „до 516 евро/ха“, означава следното: при недостатъчно бюджетно планиране финансовият риск може да се прехвърли изцяло върху всички бенефициенти — включително онези, които вече са поели тригодишно задължение и продължават да носят производствените си разходи. Точно както се случи при Еко‑БЖ за Кампания 2025 — само че този път грешката би се повторила по многогодишен ангажимент, а не по еднократна годишна ставка.
Оттук идва искането за минимален защитен праг на годишната ставка — размер, под който плащането по вече поет ангажимент да не се намалява поради недостиг на планиран ресурс. И механизъм, при който необходимият допълнителен ресурс, ако обхватът на интервенцията се окаже по‑голям от прогнозирания брой допустими животни или площи, се търси „чрез своевременно увеличение, преразпределение или друго допустимо допълване на бюджета“, а не чрез „непредвидимо намаляване на защитения размер“. За да могат стопанствата да планират, организациите искат МЗХ и ДФЗ да оповестят изрично: броя на кандидатите, заявените площи, животните и ЖЕ; необходимия и предвидения ресурс за 2026, 2027 и 2028 г.; частта от бюджета, резервирана за вече поетите ангажименти; дали ресурсът позволява плащания от 516 евро/ха през целия период; условията, при които е възможно намаление; и механизма за защита на вече поетите ангажименти при последващо разширяване на обхвата.
Две допълнителни искания и една институционална молба
Извън трите централни решения позицията добавя допълваща мярка за защита на ликвидността: специален кризисен механизъм, приложим при официално установени кризисни ситуации, извънредни обстоятелства или съществени извънредни икономически затруднения, който да позволява временно отсрочване или разсрочване на определени публични задължения на животновъдните стопанства — при спазване на данъчното, осигурителното и държавнопомощното законодателство. И с една много важна допълнителна уговорка: ползването на такъв механизъм не бива само по себе си автоматично да води до загуба на достъп до подпомагане. (Днес просрочието по публично задължение — данък, осигуровка, лизинг към държавата — в много схеми е основание за отказ от плащане, тоест едно затруднение произвежда следващо, което произвежда третото.) На последно място — заявката за нормално участие в консултациите: Браншовата камара на месодайното животновъдство и другите две организации настояват да бъдат включвани и своевременно уведомявани за всички формални и неформални срещи, работни групи, консултации и обсъждания, на които се подготвят решения, методики или промени по темите в становището.
Заключението на трите организации е: необходима е последователна държавна реакция: първо — решение за вече настъпилата загуба на ликвидност по Еко‑БЖ за Кампания 2025; второ — недопускане на допълнително влошаване на ликвидността чрез пълноценно и адекватно финансирано включване на животновъдството в извънредната помощ по кризата в Близкия изток; трето — реална финансова предвидимост за новите тригодишни ангажименти. „Своевременното решаване на тези въпроси е необходимо не само за подкрепа на отделни земеделски стопани, а за запазване на животните, генетичния потенциал, производствения капацитет, работните места и устойчивостта на българското животновъдство“, завършва позицията.
Позицията е подписана от председателите на трите управителни съвета — Иван Венински за Браншовата камара на месодайното животновъдство, Стоян Чуканов за Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България и Искра Григорова за Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България.
Източници
Позиция изх. № 26‑004 от 18 август 2026 г. на Браншовата камара на месодайното животновъдство — гр. Пловдив, Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България — гр. Сливен, и Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България — гр. София; подписана от председателите на управителните съвети Иван Венински, Стоян Чуканов и Искра Григорова.
Заповед № РД 09‑515/07.05.2026 г. на министъра на земеделието и храните за определяне на реализираната единична сума по Еко‑схема „Биологично животновъдство“ за Кампания 2025 г. — 119,54 евро/ха.
Наредба № 3 от 22.04.2026 г. за прилагане на интервенцията „Биологично животновъдство“ в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., обн. ДВ бр. 41 от 05.05.2026 г.; в частност чл. 37, ал. 5, чл. 38, ал. 6 и чл. 42.
Доклад с рег. № 93‑2224/07.05.2026 г. на Министерството на земеделието и храните и писмо на ДФ „Земеделие“ с вх. № 10‑429/04.05.2026 г. — цитирани в становището като част от разчетите, върху които е формиран крайният размер на ставката по Еко‑БЖ.
Решение на Европейската комисия от 29 април 2026 г. за приемане на временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (Middle East Temporary State Aid Framework, METSAF), в сила до 31 декември 2026 г.
Съобщение на Европейската комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, 17 юли 2026 г. — извънредна помощ за земеделски производители на обща сума 540 милиона евро; ресурс за България — 11 615 100 евро.
Заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план 2023–2027 г. от 4 септември 2025 г. — създаване на нова интервенция „Биологично животновъдство“ с бюджет 85 милиона евро и тригодишен ангажимент.
Прессъобщение на МЗХ от 8 юли 2026 г. по повод срещата на министър Пламен Абровски с представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация — заявени „всички допустими механизми“ за подкрепа на животновъдството и намерение за прилагане на извънреден de minimis.
Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета — общата правна рамка на плащанията по ОСП 2023–2027 г. в Първи и Втори стълб.
Понятия
Еко‑БЖ — Еко‑схема „Биологично животновъдство“, годишна интервенция от Първи стълб на ОСП, за която организациите поставят въпроса за загубената ликвидност по Кампания 2025 (планирана ставка 357,85 евро/ха, реализирана 119,54 евро/ха).
Тригодишен ангажимент „Биологично животновъдство“ — нова многогодишна интервенция от Втори стълб на ОСП (за развитие на селските райони), с бюджет 85 милиона евро и годишно плащане „до 516 евро/ха“ по Наредба № 3 от 22.04.2026 г. Стартира на 13 май 2026 г.
Първи и Втори стълб на ОСП — Първи стълб обхваща директните плащания и пазарните мерки; Втори — развитието на селските райони, където живеят многогодишните ангажименти. Прехвърлянето на подкрепата за биологичните животновъди към Втори стълб цели по‑стабилно финансиране, но променя и правния режим на плащането.
METSAF — Middle East Temporary State Aid Framework, временна рамка за държавна помощ на Европейската комисия, приета на 29 април 2026 г. във връзка с кризата в Близкия изток. В сила до 31 декември 2026 г. Не е европейско финансиране — разрешение за по‑голяма държавна помощ от националните бюджети.
de minimis — европейският режим за минимална помощ, който освобождава малките суми на подпомагане от общата процедура по държавни помощи. В земеделието таванът е сравнително нисък и се изчерпва в тригодишен период; работи като инструмент за издръжка на малки, но не като компенсация на структурен ценови шок върху цял сектор.
ЖЕ (животинска единица) — коефициент, чрез който се съизмерват различни видове и възрасти животни за целите на плащанията на площ. Например възрастна крава е 1,0 ЖЕ, теле под 6 месеца — по‑малка стойност; условието „животни на хектар“ се брои чрез ЖЕ, а не чрез броя на самите животни.
Индикативен бюджет — предварително обявеният размер на средствата по интервенцията. При Еко‑БЖ той на практика действа като таван — когато допустимата площ надхвърли планираната, ставката на хектар пада съответно.
Ликвидност — способността на стопанството да покрива в срок текущите си парични задължения — заплати, лизинги, фактури за фураж, горива, ток, ветеринарни услуги. Ликвидната криза не означава автоматично, че стопанството е нерентабилно; означава, че моментните му входящи парични потоци не покриват моментните му изходящи.
