Българските маслобойни могат да смелят повече слънчоглед, отколкото българските стопани ще приберат през 2026 г., при която и да е от прогнозите

Европейската комисия прогнозира за България реколта от близо 2,1 млн. тона и второ място в ЕС, търговците от COCERAL — 1,746 млн. тона, при площи, които не са се променили с повече от двайсет и четири хектара. Каквото и да излезе, влиза в мощности, които по оценките на самия бранш са между 2,7 и 4 млн. тона. През тази пазарна година разликата беше запълнена от Аржентина — 522 хиляди тона за пет месеца. Тази есен стопаните продават по 480 евро за тон при средни добиви, които две поредни години не изплащат цената.

Две прогнози, една площ

В оценката си от средата на август Европейската комисия дава за Съюза реколта от слънчоглед над 9,5 млн. тона — най-високата от 2023 г. насам, с около 9 на сто над миналогодишната, при площ от 4,9 млн. хектара (с 5 на сто повече) и среден добив от 1,95 т/ха срещу 1,87 през 2025 г. и 1,74 през сухата 2024 г. Румъния остава първа с около 2,2 млн. тона от 1,1 млн. хектара. България, според същата оценка, се изкачва на второ място с близо 2,1 млн. тона. Франция, за сравнение, разшири площите си с 11 на сто, но заради горещините добави едва 60 хил. тона.

Числата звучат еднозначно и не са. Месец по-рано COCERAL — европейската асоциация на зърнотърговците, която събира оценките на своите членове по места — свали прогнозата си за целия Съюз от 9,993 на 9,396 млн. тона, а за България — до 1,746 млн. тона. Между двете оценки за една и съща страна стои разлика от близо 350 хиляди тона — приблизително колкото цялата българска реколта от рапица през миналата година. Двете числа са произведени по различен начин: оценката на Комисията стъпва на моделите на Съвместния изследователски център (JRC MARS), които четат състоянието на посевите по сателитни и метеорологични данни; COCERAL пита търговците какво виждат в полето. Първият метод обикновено е по-щедър в добри години, вторият — по-предпазлив, защото търговецът плаща за грешката си.

Проверката е в оперативните данни на министерството. По бюлетин № 18/2026 на МЗХ площите за реколтиране със слънчоглед към 6 август са 949 183 хектара срещу 949 207 хектара година по-рано — разлика от двайсет и четири хектара. Докато площите в Съюза растат с 5 на сто, българската не е мръднала. Целият прогнозиран ръст на реколтата, ако се случи, трябва да дойде от добива — и тук двете оценки се разминават видимо.

Прогнози за реколта 2026 и добивът, който всяка от тях предполага при площ 949 183 ха. Сметка на редакцията по данни на МЗХ (бюлетин № 18/2026), COCERAL, ЕК/UFOP и JRC MARS.

За да излезе числото на Комисията, слънчогледът трябва да даде среден добив от порядъка на 220 кг/дка — равнище, което страната не е достигала от години. Не е невъзможно: същата влажна година вдигна продукцията от рапица на 582 130 тона срещу 284 982 тона през 2025 г., повече от двойно, при площи, увеличени с 87 на сто. Но високият сценарий е крайният, не централният. Първите ожънати полета ще кажат повече от двата модела заедно — и точно сега стопаните гледат не добива, а цената.

Обявата

В една от фермерските групи тази седмица се появи обява, която събра под себе си възмущението на цял сезон: „Купувам маслодаен слънчоглед! 44 масленост, 2 процента примеси! Цена 480 евро!“ Коментарите под нея са в един регистър — че е малко.

Първо какво казва самата обява. „44 масленост, 2 примеси“ е базата, на която се търгува слънчогледът в страната — браншовият стандарт, познат като 44-9-2: 44 на сто масленост, 9 на сто влага, 2 на сто примеси. Цената важи за тази база; за всеки процент масленост над 44 купувачът плаща надбавка (бонификация), за всеки под нея прави отбив. Тоест 480 евро не са „цената на слънчогледа“, а цената на базовото качество, от която тръгва сметката за конкретната партида.

Второ — къде стои тя спрямо пазара. По средноседмичните данни на САПИ, обработени от МЗХ, слънчогледът се изкупува към 5 август средно по 498 евро/тон без ДДС — с 3,7 на сто под предходната седмица, но с 6,2 на сто над същата седмица на миналата година; към 15 юли цената беше 511 евро. Котировките при маслобойните в Северна и Южна България с наближаването на новата реколта паднаха с около 35 евро, до 475 евро; на пристанище базата 44-9-2 върви около 500. Обявата е вътре в този коридор, дори леко над заводите. Слънчогледът към днешна дата е една от малкото полски култури, които стоят над миналогодишното си ниво — пшеницата, ечемикът и царевицата са под него.

Тогава защо възмущението е основателно? Не заради сравнението с миналата година: в началото на жътвата 2024 слънчогледът се изкупуваше по около 420 евро (822 лева), година по-късно по същото време — по около 470. Основателно е заради сравнението с добива. Същата сметка, която редакцията направи за пшеницата преди три седмици, важи и тук: прагът на добива е разходите на декар, делени на цената на килограм. При 480 евро за тон килограмът струва 0,48 евро. За разходите при слънчогледа официална или браншова оценка няма — нито от Националната асоциация на зърнопроизводителите, нито от Института по аграрна икономика, нито публикувана разбивка по култури от Системата за земеделска счетоводна информация; при култура на близо милион хектара това е празнина, която сама по себе си заслужава бележка. По оценки на стопани, споделени публично през последната година, разходите без рента са между 60 и 90 евро на декар според торенето и препаратите; с рента, която в страната варира от 25 до над 70 евро/дка, сметката стига 90–160 евро. Затова таблицата има три реда, не един.

Праг на рентабилност на слънчогледа в кг/дка, без субсидии, при изкупна цена 480 евро/т за база 44-9-2. Разходите — по оценки на стопани, споделени публично през последната година; добивите — по оперативни и окончателни данни на МЗХ и по прогнозата на JRC MARS.

Четенето е неудобно. Средният български декар слънчоглед от реколта 2025 — 157 килограма — не покрива разходите си при 480 евро дори без рента. Средният от 2024 г. минава над линията само при най-пестеливия ред и без рента. Едва при добив около 220–225 кг/дка, какъвто моделът на JRC предвижда за тази година, средното стопанство излиза на печалба от пазара — и то при ниска рента. Цената не е паднала; добивите на средното стопанство две поредни години не са такива, че да я изплащат. Това е разликата между криза на цената и криза на маржа, за която редакцията пише от пролетта — и обявата я показва по-ясно от всяка статистика.

Есента: три условия отвън и едно отвътре

Какво ще стане с тези 480 евро през септември и октомври, зависи от три неща извън страната и от едно вътре в нея.

Първото е Турция — най-големият купувач на българското семе, с близо 60 на сто от износа ни през 2024/25 г. С решение, публикувано в турския Официален вестник през юли, Анкара отвори тарифна квота за 1,25 млн. тона слънчогледово семе при нулево мито (или, алтернативно, 500 хил. тона сурово олио при 20 на сто мито), валидна от 11 януари до 31 май 2027 г. Същественото за българския стопанин е в условието за достъп: предимство при разпределянето на квотата получават турските преработватели, които са изкупували турско семе между 1 юли и 30 ноември 2026 г.; заявленията се подават между 1 и 15 декември. На обикновен език — в месеците, в които България продава реколтата си, нейният най-голям купувач има вграден стимул да купува първо от своите. Условието е записано в самото решение, и стопанинът, който смята на кого ще продаде през октомври, трябва да го знае.

Второто е Украйна. Към 1 август там лежат близо милион тона непродаден слънчоглед от старата реколта, при пристанища, които руските удари през август практически затвориха за износ; украинската цена е с около 150 долара под тази в Констанца, а върху износа на семе действа 10-процентно мито. На 8 август министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви, че „ще бъде следено всяко едно зърно, което влиза в България, и ще бъде проверявано за остатъци от пестициди“. Дали и колко украинско семе ще влезе тази есен, зависи от пристанищата и от митото; проверките описват как ще влезе, не колко.

Третото вече се случи. Аржентинската кампания към Черноморския басейн е приключила в началото на юли: общо 42 кораба за сезона, от които над 605 хил. тона за България и Румъния — близо 47 на сто от целия аржентински износ на семе. По данни на Oil World за януари–май Аржентина е изнесла 1,1 млн. тона семе срещу 87 хил. тона за същия период на 2025 г.; от тях 885 хил. тона за Съюза, а вътре в него 522 хил. тона за България, 108 за Испания, 98 за Румъния, 84 за Португалия и 52 за Франция. България сама е приела повече от половината аржентинско семе, влязло в ЕС. Последният публично съобщен от БАБХ кораб — тринайсетият, на 17 юни, с 34 439,940 тона — показа превишения на делтаметрин около пет пъти и на малатион около три пъти над максимално допустимите нива по Регламент (ЕО) № 396/2005. След него съобщение за нов кораб няма.

Вътрешното условие е рапицата. Тя се преработва на същите инсталации, в същите заводи, често от същите фирми — и тази година има двойно повече от нея: 582 хил. тона собствена реколта плюс 191,3 хил. тона внос. Тоест свободният капацитет на маслобойните през есента на 2026 г. е физически по-малък, отколкото беше година по-рано. Ако натискът върху изкупната цена на слънчогледа все пак се появи, рапицата няма да е обяснението — тя работи в обратна посока.

И едно уточнение, което рядко се прави: слънчогледът, за разлика от пшеницата, царевицата и рапицата, няма ликвиден борсов фючърс в Европа. „Цената на слънчогледа“ винаги е цена на вече сключена сделка, отчетена след това, а не котировка, която всички виждат едновременно — и това дава на купувача предимството да знае какво плащат другите, преди продавачът да го е научил.

Вратата

От септември 2025 г. до април 2026 г. България е изнесла 488,9 хил. тона слънчоглед — с 19,2 на сто по-малко от предходната пазарна година — и е внесла 685,8 хил. тона, с 22,4 на сто повече (данни на НСИ в бюлетин № 15/2026 на МЗХ). За осем месеца вносът надвишава износа с близо 200 хиляди тона. Година по-рано знакът беше обратен: през цялата пазарна 2024/25 г. страната изнесе 873 хил. тона семе, най-много от години, при внос, който до края на май не надхвърли 577 хил. тона. Мощностите са едни и същи в двете години. Посоката на потока сменя знака си според реколтата и според световната цена — и това е цялата механика на „вратата“: тя не е отворена винаги; отваря се, когато собственото семе не стига или когато чуждото е по-евтино.

Защо изобщо е възможно едновременно да се внася и да се изнася? Защото двата потока не са една и съща стока и не текат в едни и същи месеци. Аржентинската реколта се прибира от февруари до април — точно когато българските силози са изпразнени и заводите работят с непълен товар; българската — от август до октомври, когато стопаните продават наведнъж, по ликвидна принуда. Изнася се сортиран, високомаслен и често шарен слънчоглед за купувачи, които плащат за качество; внася се насипна суровина за екстракция. Стопанинът от източна Добруджа е по-близо до пристанището, откъдето купува Турция, отколкото до завод във вътрешността. А 32-те митнически декларации за аржентинско семе и шрот от януари–май 2026 г., за които редакцията писа през юни, са всичките по код 40 — за свободно обращение и потребление в Съюза, не за преработка с реекспорт. Внесеното не е гост, който трябва да си тръгне.

Историята е дълга. През 2013 г. България беше най-големият износител на слънчогледово семе в света — 743,6 млн. долара и 17,8 на сто дял по данни на Световната търговска организация, пред Украйна. До 2010 г. вносът беше под 10 хил. тона годишно. През 2022 г. той стигна 1,3 млн. тона. Днес европейската търговска преса описва страната като водещия вносител на слънчогледово семе в Съюза, а по износ на слънчогледово олио България от няколко години е в първата тройка в света. Страната смени ролята си: престана да продава семе и започна да продава преработка — труд, енергия, логистика, технология. Зад обръщането стои инвестиция, и тя има размер.

Колко голям — зависи кого и кога питаш. Самият бранш е давал четири различни числа. През 2000 г. Съюзът на производителите на растителни масла говореше за мощности от 1,2 млн. тона при производство от 500–700 хил. тона. През 2016–2017 г. — за 2,8 млн. тона, „които не се натоварват оптимално“. През 2023 г., насред спора за украинския внос, председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев заяви на пресконференция в БТА, че капацитетът е около 4 млн. тона при производство 2–2,5 млн. тона. Днешната страница на Сдружението дава 2,7 млн. тона, „което съответства на производството на маслодайни култури в страната“. Редакцията подрежда четирите числа по дата, без да избира между тях; при всяко от тях мощностите надвишават и най-високата прогноза за реколта 2026. При най-ниското — с около 600 хиляди тона; при най-високото — с близо два милиона.

Най-големият преработвател в страната — „Олива“ АД, към която беше насочено цялото аржентинско семе — дава капацитета си в тонове на денонощие: 300 в Кнежа, 1 100 в Полски Тръмбеш, 1 500 в Разделна, Варненско — общо 2 900 тона на денонощие, или между 870 и 960 хил. тона годишно при 300–330 работни дни. Това е приблизително една трета от националните мощности и около половината от средна българска реколта. През ноември 2025 г. компанията майка „Билдком“ купи румънския преработвател Argus, и мотивът беше формулиран публично без заобикалки: в Румъния има повече слънчоглед, отколкото местни мощности за преработка. Групата купува капацитет там, където суровината е в излишък — и с едно изречение описва положението от тази страна на Дунава.

Заводът, който не може да се премести, и стопанинът, който няма къде да отиде

Институционалната икономика има име за тази ситуация. През 1978 г. Бенджамин Клайн, Робърт Крофорд и Армен Алчиан описаха „проблема на обвързването“ (hold-up), а Оливър Уилямсън го направи централен за теорията си за трансакционните разходи: когато една страна вложи в актив, който има висока стойност само в конкретната връзка и почти никаква извън нея, тя става уязвима — другата страна може да предоговаря условията, защото знае, че първата няма къде да отиде. Затова специфичната инвестиция търси защита: дългосрочен договор, собствена суровинна база, вертикална интеграция.

По учебник уязвимата страна би трябвало да е маслобойната: заводът в Полски Тръмбеш не може да бъде преместен, не преработва нищо друго освен маслодайни семена и без суровина е скъпа стомана, докато стопанинът държи мобилна стока, която може да отиде на пристанището, в Турция, при всеки купувач. В България се е случило обратното, и това е същината на цялата история. Заводът е неподвижен, но неговите алтернативи са напълно подвижни: суровината му може да дойде от Добруджа, от Украйна по суша, от Аржентина по море, от Молдова по Дунава. Стопанинът е подвижен със стоката си, но неговите алтернативи са закотвени — той продава на тези купувачи, в тези седмици, при тази ликвидност, с този склад или без склад. Подвижността, която има значение в една пазарна връзка, не е подвижността на актива, а подвижността на резервния вариант. За стопанина тя свършва на пристанището.

Оттук и изводът: България отдавна не търгува със слънчоглед, а с преработвателен капацитет. Семето е входящ ресурс, който може да дойде отвсякъде; капацитетът е закотвен тук и трябва да се пълни. Свободната мощност не е неутрално число в промишлена справка — тя е внос, който още не се е случил. През 2026 г. тази постоянна покана прие Аржентина: рекордна реколта в другото полукълбо срещна отворена врата във Варна и затворена в Констанца.

Най-силният контрааргумент заслужава да бъде казан в пълния си вид, защото е верен. Смяната на ролята създаде реална добавена стойност: страна, която изнася семе, продава слънце и почва; страна, която изнася олио и шрот, продава труд, енергия, технология и логистика. Институтът за пазарна икономика формулира това ясно още през 2023 г.: ограничаването на вноса лишава преработвателната индустрия от суровина и не помага на стопаните. Логиката е коректна. Но тя отговаря на въпроса колко стойност се създава в страната — не на въпроса как тя се разпределя между този, който е вложил в завода, и този, който е отгледал семето. Второто е въпросът, който 480-те евро под обявата задават, и на който засега никой не е отговорил с число.

Какво остава отворено

Три неща ще се изяснят през следващите седмици, и редакцията ще ги следи. Окончателните данни за вноса и износа на слънчоглед през пазарната 2025/26 г. ще бъдат известни след 31 август — тогава ще се види дали нетният внос за годината наистина е от порядъка на 200 хиляди тона, или по-голям. Тонажът по 32-те митнически декларации за аржентинско семе и шрот, без който документът на Агенция „Митници“ остава силен, но недоказващ обем, е предмет на ново искане по Закона за достъп до обществена информация. И 47 150 тона слънчогледов шрот от аржентинска суровина, за които на 27 май 2026 г. министър Абровски обяви, че „предстоят допълнителни проверки“, стоят на територията на страната без публично съобщен резултат от тези проверки към 19 август 2026 г.

Ася Василева

Източници

Европейска комисия — августовска оценка за реколтата от маслодайни култури 2026, цитирана от Union zur Förderung von Oel- und Proteinpflanzen (UFOP), 18–19 август 2026 г.

COCERAL — юлска прогноза за реколтата от зърнени и маслодайни култури в ЕС-27 и Обединеното кралство, юли 2026 г.

Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетин № 15/2026 (цени към 15 юли; износ и внос септември 2025 – април 2026 по данни на НСИ) и бюлетин № 18/2026 (площи за реколтиране и продукция към 6 август 2026 г.; средни изкупни цени към 5 август 2026 г. по средноседмични данни на САПИ ЕООД, без ДДС); Оперативен анализ от 20 август 2025 г. (внос и износ за пазарната 2024/25 г. към края на май 2025 г.); оперативни данни за реколта 2025.

Министерство на земеделието и храните — Аграрен доклад 2024: окончателни данни за производството на слънчоглед през 2024 г.

JRC MARS Bulletin, юни 2026 г. — прогноза за добива от слънчоглед в България.

Oil World — данни за износа на слънчогледово семе от Аржентина, януари–май 2026 г., по направления.

Logos Press (Молдова), 6 юли 2026 г. — обобщение на аржентинската кампания по данни на Sunseedman.

Българска агенция по безопасност на храните — съобщения за резултатите от пробите по корабите с аржентински слънчоглед, в т.ч. за тринайсетия кораб от 17 юни 2026 г.

Агенция „Митници“ — Решение № P-492/05.06.2026 г. по Закона за достъп до обществена информация.

Официален вестник на Република Турция, юли 2026 г. — решение за тарифна квота за внос на слънчогледово семе и сурово слънчогледово олио за 2027 г.

Изявление на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред журналисти в с. Поцърненци, община Радомир, 8 август 2026 г. (БТА).

Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България — публични изявления за преработвателния капацитет (2000 г., 2016–2017 г., 2023 г.) и актуална информация на интернет страницата на сдружението.

„Олива“ АД — публична информация за производствените мощности на дружеството; публични съобщения за придобиването на Argus (Румъния), ноември 2025 г.

Световна търговска организация — данни за износа на слънчогледово семе за 2013 г.

Институт за пазарна икономика — анализ за вноса на слънчоглед и преработвателната индустрия, 2023 г.

Klein, B., Crawford, R., Alchian, A. „Vertical Integration, Appropriable Rents, and the Competitive Contracting Process“, Journal of Law and Economics, 1978; Williamson, O. „The Economic Institutions of Capitalism“, 1985.

Архив на zemedeleca.bg — материалите за аржентинския слънчоглед (май–юни 2026 г.) и за прага на рентабилност на пшеницата (юли 2026 г.).

Понятия

44-9-2 — базово качество, по което се договаря цената на маслодайния слънчоглед в страната: 44 на сто масленост, 9 на сто влага, 2 на сто примеси. За отклонения нагоре се плаща бонификация (надбавка), за отклонения надолу се прави отбив.

Праг на рентабилност — добивът, при който приходът от декара се изравнява с разходите за него при дадена цена; сметнат е без субсидии, тоест мери какво плаща пазарът за самото производство.

COCERAL — европейска асоциация на търговците на зърно, маслодайни и фуражи; публикува собствени прогнози за реколтата по оценки на членовете си.

JRC MARS — системата за мониторинг на земеделските ресурси на Съвместния изследователски център на Европейската комисия; оценява състоянието на посевите и добивите по сателитни и метеорологични данни.

Процедурен код 40 и код 51 — митнически процедури по Митническия кодекс на Съюза: код 40 е едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление (стоката е в пазара на ЕС, с платени мита и ДДС); код 51 е активно усъвършенстване — преработка без мита със задължение крайният продукт да бъде изнесен извън Съюза.

Тарифна квота — определено количество стока, което може да бъде внесено при намалено или нулево мито за даден период; над квотата важи пълното мито. Турската квота за 2027 г. е обвързана с предварително изкупуване на местна суровина.

Специфична инвестиция и hold-up — инвестиция, чиято стойност зависи от конкретна търговска връзка; създава уязвимост към прередоговаряне от другата страна („обвързване“, hold-up). Теорията е на Клайн, Крофорд и Алчиан (1978) и Уилямсън.

MRL — максимално допустимо ниво на остатъци от пестициди в храни и фуражи по Регламент (ЕО) № 396/2005.