Колко преработка ни трябва и кой да я снабдява: над половината плодове за консервите са вносни, 80 на сто от зеленчуците са български, а пресните домати на рафта идват от Турция — трите въпроса, на които статистиката на МЗХ отговаря

Две справки на Министерството на земеделието и храните излязоха с две седмици разлика — вносът на пресни плодове и зеленчуци до април 2026 г. и годишният бюлетин за дейността на 164-те преработвателни предприятия през 2025 г. Прочетени поотделно, те са таблици. Прочетени заедно и сложени до реколта 2025, те показват как работи веригата от градината до консервата: преработвателите не спряха, когато сланата през април 2025 г. свали реколтата от плодове три пъти — те внесоха шест хиляди тона гръцки праскови и десет хиляди тона чужди череши и продължиха. Година по-късно стопани стояха пред същите заводи с неизкупен плод. Едното и другото са една и съща структура, гледана от две страни

Два документа, една година

Бюлетин № 478 на отдел „Агростатистика“ от август 2026 г. описва работата на предприятията, преработващи плодове и зеленчуци, през 2025 г.: 164 предприятия (анкетирани са 188), 47,5 хил. т пресни плодове и 112,4 хил. т пресни зеленчуци, влезли в преработка; 48,1 хил. т готова продукция от плодове и 72,3 хил. т от зеленчуци. Изследването е изчерпателно — по регистрите на БАБХ — и е проведено през областните дирекции от април до юли 2026 г. Справката за вноса, публикувана на 31 юли, дава по кодове и по страни какво е влязло прясно в страната през 2024 г., през 2025 г. и до април 2026 г. Третият ред, който тук ще сложим до тях, е реколта 2025 — годината на измръзванията от февруари и април, в която националното производство на плодове падна от 204,9 на 65,4 хил. т.

Обобщените числа са известни: плодовете за преработка са с 58 на сто по-малко от 2024 г., зеленчуците — със 7 на сто; при плодовете най-голям дял имат доставките от ЕС (35 на сто), при зеленчуците — българските стопани (80 на сто). Интересното започва, когато се попита откъде идва всяко от тези числа и какво стои срещу него.

Таблица 1. Реколта, преработка и внос по култури, 2025 г.

Източници: МЗХ, отдел „Агростатистика“ — бюлетин № 478 (преработка); справка „Внос на плодове и зеленчуци 2024 – април 2026 г.“ по данни на НСИ (внос); данни на агростатистиката за реколта 2025, публикувани през април 2026 г. „к“ — конфиденциално по чл. 25 от Закона за статистиката (по-малко от три предприятия или едно с над 85 на сто от стойността); „н.д.“ — не е налично в използваните публикации. Внос на ябълки: С. Македония 14 577 т, Полша 13 726 т, Италия 7 876 т.

Плодовете: стрес-тест, не норма

Спадът от 58 на сто при плодовете за преработка започва в градината. Когато националната реколта пада три пъти, преработвателите могат да направят две неща — да спрат линиите или да внесат суровина. Направили са второто. През 2025 г. в България са преработени 10 010 т праскови при национална реколта от 5 952 т; 11 830 т череши при реколта от 9 490 т. Тоест по двете култури преработката е надхвърлила цялото българско производство, и разликата е внос: при прасковите бюлетинът го казва направо — 6 230 т от ЕС, шестдесет и два на сто от суровината; при черешите произходът е скрит зад буквата за конфиденциалност, но аритметиката е проста — от 11 830 т само 1 310 т са доставени от български стопани, останалите поне десет хиляди тона са от площи на самите предприятия (462 хектара за целия сектор, тоест малко), от ЕС, от трети страни или на ишлеме (чужда суровина, преработена срещу заплащане за услугата).

Затова 2025 г. не бива да се чете като типична структура на доставките. За сравнение, през 2020 г. — последната година, за която открихме публикуван дял — българските стопани са осигурили 45 на сто от преработените плодове при 91,6 хил. т суровина; през 2019 г. за преработка са влезли 15,3 хил. т праскови. Годината на сланата е стрес-тест, и той показва едно: преработвателният сектор в България може да работи и без българска суровина. Той не е привързан към полето нито със собственост (462 ха плодове и 146 ха зеленчуци са цялата земя, която стопанисват 164-те предприятия — 8 и 3 на сто от суровината), нито, както ще видим, с договор.

Прасковата, четена през двата документа

През 2025 г. в заводите се преработват десет хиляди тона праскови, от които над шест хиляди гръцки. Същата година страната внася 18 725 т пресни праскови, 16 397 т от Гърция, на средна вносна цена около 646 евро на тон. През август 2026 г. — при нормална реколта — стотици стопани стоят пред портала на консервния завод с неизкупена компотна праскова, извикват телевизиите и искат помощ. Заводите за компоти от праскови в страната са два, в Сливен и в Сандански, с краен капацитет (числото за него не е публично и не го привеждаме).

Двете години показват една и съща структура, гледана от две страни. Преработвателят работи с договорена, сортирана и калибрирана суровина, която идва в уговорения ден. Когато българската такава липсва — 2025 г. — той купува гръцка. Когато българската идва несортирана, без договор и в количество, което никой не е поръчал — 2026 г. — той купува гръцка или не купува. Гръцката праскова от Иматия и Пела влиза в българския завод по причина, която рядко се назовава. Цената на дърво тежи по-малко, отколкото се смята — българската субсидия на хектар е по-висока от гръцката, както показахме през юни. Тежи това, че тя пристига като промишлен продукт: с известен сорт, калибър, дата и остатъчни вещества под праг, записани в договор преди сезона.

Преработвателят купува предвидимост — сорт, калибър, ден на доставка. Тя се произвежда с договор преди сезона, не в градината през август.

В теорията на институциите това има име. Оливър Уилямсън (Нобелова награда за 2009 г., „Икономическите институции на капитализма“, 1985 г.) описва проблема на специфичните активи: овощната градина е инвестиция, която не може да се премести и дава плод в определени две седмици от годината; заводът има краен капацитет и работи същите две седмици. Без договор, сключен предварително, в деня на беритбата всяка от двете страни може да притисне другата — преработвателят да свали цената, защото знае, че плодът утре ще изгние; стопанинът да не достави, защото съседният преработвател е дал повече. Икономистите наричат това hold-up problem — задържане; резултатът, който Уилямсън предвижда, е точно този, който гледаме всяко лято — недоверие, ниска инвестиция и в двете посоки, и вик за държавна намеса, когато сделката се провали. Решението, което той извежда, е също познато: дългосрочен договор с количества, качество и цена, договорени преди сезона — това, което в бранша се нарича договорено производство. Гръцкият кооператив го има; българската компотна праскова — не.

Зеленчуците: обратната картина

При зеленчуците бюлетинът показва точно обратното: 80 на сто от суровината е от български стопани, доматите и пиперът са две трети от обема, и това е устойчиво — доматите за преработка са 36,7 хил. т през 2023 г., 46,8 през 2024 г., 36,9 през 2025 г. Тук преработвателите купуват българско, и то системно.

Само че срещу 36,9 хил. т български домати за преработка стои внос на 103 299 т пресни домати през 2025 г., 63 310 т от Турция и 18 113 т от Гърция; срещу 26,8 хил. т български пипер за преработка — 37 000 т внос на пресен пипер, 23 316 т турски; срещу 1 020 т корнишони — 5 142 т вносни, почти всички турски. Тоест твърдението, което се повтаря всяко лято — „преработвателите не купуват българско“, — при зеленчуците е невярно. Купуват, и то предимно българско. Турското го купува свежият пазар: рафтът, ресторантът, зимата. Справката го показва и по време — само за януари–април 2026 г. са внесени 37 788 т домати, толкова, колкото цялата преработка за година, при средна цена на турския домат от около 1 100 евро на тон. Това е дупката на оранжерийното производство и на съхранението, не на консервния завод. Тя заслужава отделен текст; тук я отбелязваме, защото обръща обвинението наопаки.

Колко потребяваме и стига ли

Отговорът на „стига ли“ може да се даде само наполовина, и е важно да се каже коя половина. Бюлетинът съдържа реализацията на готовата продукция: от зеленчуци в страната са продадени 62,9 хил. т — при 6,4 милиона жители около 9,8 кг на човек годишно; от плодове — 20 хил. т, около 3,1 кг. Това е българската консерва, замразен и сок на българския рафт. Другата половина — колко от същите продукти внасяме готови — е в митническата глава 20 (консерви, замразени, сокове, конфитюри), и това число тук не привеждаме, защото не го открихме публикувано сумарно за 2024–2025 г.; за ориентир: само от Турция вносът по тази глава през 2024 г. е бил 59,3 млн. долара по данни на Comtrade. Без този ред не може да се каже с колко българската преработка покрива вътрешното потребление на преработени продукти. Може да се каже друго.

Таблица 2. Къде отива готовата продукция, 2025 г.

Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика“, бюлетин № 478. Процентите са изчисления на редакцията спрямо произведеното количество; сумите на реализация и запаси надхвърлят производството, защото запасите включват и продукция от предходни години.

Преработката на плодове и преработката на зеленчуци са две различни индустрии, и таблицата го показва по-добре от всяко описание. Консервирането на зеленчуци работи за вътрешния пазар — 87 на сто от произведеното се продава в страната. Преработката на овощарска продукция е износна — 70 на сто от произведеното заминава за ЕС и трети страни, в страната остават 42 на сто. Това не е нова структура: България от години е сред световните доставчици на коктейлни череши (плод, консервиран временно, който после се оцветява и подслажда за сладкарската индустрия) и на замразени малини — ниши, в които се продава качество и обработка, не обем. Черешите в таблица 1 са точно тази индустрия: преработва се повече, отколкото страната ражда, защото предприятията са изградили клиенти навън и суровината идва отвсякъде, откъдето я има. Тук българският преработвател е конкурентоспособен по единствения начин, по който светът днес плаща — с продукт, който някой е поръчал.

Едно число в таблицата остава неудобно и го отбелязваме като такова: към 31 декември 2025 г. на склад „и други (брак)“ стоят 23,1 хил. т готова продукция от плодове при произведени 48,1 и 28,1 хил. т зеленчукова при произведени 72,3. Бюлетинът слива склад и брак в един ред, така че не може да се каже колко от това е стока в очакване на пазар и колко е отпадък. Но при плодовете това е почти половината от годишното производство, и е въпрос за преработвателите, не за статистиката.

Трябва ли ни консервна индустрия

Има два отговора и само единият издържа на числата. Първият е носталгичният: България някога е била консервната фабрика на половин континент, значи трябва да бъде пак. Той не работи, защото пазарът, който плащаше за българската консерва по разпределение, го няма, а този, който съществува днес, плаща за сорт, калибър, срок и сертификат — за качество и конкурентоспособност, не за произход. Гръцката праскова в българския завод го доказва.

Вторият отговор е икономическият. Преработката е това, което задава ценовото дъно на сезонния пазар: когато в средата на юли доматите на цялата Тракия узреят в една и съща седмица, единственият купувач, който може да поеме излишъка, е заводът, и цената, която той плаща, е подът, под който прясната стока не пада. Държава без преработка няма под — има път, на който се изсипва прасковата. Но подът държи само когато е договорен предварително: преработвателят обявява преди сезона колко ще вземе и на каква цена, стопанинът сади с тази цена в сметката, и никой не идва през август с непредвидени касетки. В противен случай подът е там, където преработвателят реши в деня, в който плодът гние на рампата — тоест няма под, има благоволение.

Затова въпросът не е дали да имаме заводи. Имаме 164, те работят, изнасят и през лошата година купуват отвън, за да не спрат. Въпросът е защо между тях и полето няма договор — и това е въпрос към двете страни. Към преработвателите: каква част от суровината им през 2025 г. е доставена по предварителен договор с количество, калибър и цена, и каква — на рампата, по цена на деня. Към стопаните и техните организации: колко от прасковите, посадени с 1 126,54 евро обвързано подпомагане на хектар, са посадени с договор за изкупуване в ръка. Към министерството, което държи и статистиката, и Стратегическия план: защо от девет интервенции за плодове и зеленчуци нито една не поставя договора за реализация като условие — при положение, че самата статистика на ведомството показва, че преработвателят, оставен без договор, купува от Гърция.

Отговорите ще публикуваме дословно.

Източници

Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“ — бюлетин № 478, август 2026 г., „Дейност на предприятията, преработващи плодове и зеленчуци в България през 2025 година“ (рег. № 93-3-665/12.08.2026 г.; редакционно приключен на 1 август 2026 г.).

Министерство на земеделието и храните — справки „Внос на плодове и зеленчуци в България през периода 2024 – април 2026 г., по групи продукти и по страни“ и „Износ … по групи продукти и по страни“, публикувани на 31 юли 2026 г., по предварителни данни на НСИ.

Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“ — данни за производството на плодове през 2025 г. (обща реколта 65 421 т срещу 204 913 т през 2024 г.), публикувани през април 2026 г.; оперативни данни за хода на беритбата към 3 септември 2025 г.

Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“ — бюлетини за дейността на преработвателните предприятия за 2019 г. и 2020 г. (дял на българските стопани в преработените плодове през 2020 г. — 45 на сто; преработени праскови през 2019 г. — 15,3 хил. т).

Данни на МЗХ за степента на самозадоволяване по култури, цитирани публично през август 2025 г. (домати и праскови около 50 на сто, ябълки 36 на сто, череши около 80, сливи над 90).

Комисия за защита на конкуренцията — секторен анализ на веригата за доставки на храни (местно производство на плодове и зеленчуци покрива около една трета от потреблението).

UN Comtrade — внос на България по глава 20 от Хармонизираната система (продукти от зеленчуци, плодове и ядки) от Турция за 2024 г.: 59,26 млн. щ.д. Сумарното число по глава 20 за 2024–2025 г. не е приведено в текста — за проверка в Евростат/Comext.

Национален статистически институт — „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“, тримесечни данни за 2025 г.; население към 31.12.2024 г.

Oliver E. Williamson, „The Economic Institutions of Capitalism“, Free Press, 1985 г. — специфичност на активите и проблемът на задържането (hold-up).

Архив на zemedeleca.bg — статията за обвързаното подпомагане в пет държави и компотната праскова (юни 2026 г.); статията за надценките и самозадоволяването (май 2026 г.).

Понятия

Ишлеме — преработка на чужда суровина срещу заплащане за услугата; собственикът на плода остава клиентът, предприятието продава само труда и мощността си.

Конфиденциална стойност („к“) — по чл. 25 от Закона за статистиката не се публикуват данни, които обобщават по-малко от три предприятия или в които едно предприятие държи над 85 на сто от стойността. Затова в таблиците за череши и праскови произходът на суровината е частично скрит.

Договорено производство (contract farming) — суровината се засява или засажда срещу договор, сключен преди сезона, с количество, сорт, калибър, прагове за остатъчни вещества и цена или формула за цена. Стандарт в преработвателните вериги на Гърция, Италия, Испания.

Проблем на задържането (hold-up) — ситуация, в която едната страна е направила инвестиция, специфична за сделката (овощна градина, преработвателна линия), и другата може да ѝ наложи по-лоши условия в момента на изпълнение, защото алтернативата на първата е по-скъпа. Описан от Оливър Уилямсън; решение — дългосрочен договор, интеграция или организация на производителите със санкции.

Ценово дъно (price floor) — най-ниската цена, до която пада прясната стока в сезона на върха на предлагането; определя се от най-големия купувач на излишъка — при плодовете и зеленчуците обикновено преработката.

Глава 20 на Хармонизираната система — митническата група на продуктите от зеленчуци, плодове и ядки — консерви, замразени преработени зеленчуци, конфитюри, сокове. Точно тя показва колко готова продукция страната внася, за разлика от глави 07 и 08, които са прясната стока.

Коктейлни череши — череши, консервирани временно в разтвор (със сяра или сол), които после се обезцветяват, оцветяват и подслаждат за сладкарската и питейната индустрия. Традиционна българска износна ниша.