Година след единствената публикувана „визия“ за ОСП 2028: 53 слайда преразказ на Комисията, празен раздел „Преговори“ и списък искания, който защитава разпределението от 2025 г., без да казва какво стопанство иска България през 2034 г.

Потърсихме визията на България за Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. — документа, в който държавата казва какво иска от следващия програмен период и защо. В рубриката за Стратегическия план на сайта на Министерството на земеделието и храните намерихме едно: презентация от 53 слайда, показана на бранша на 30 юли 2025 г., две седмици след като Европейската комисия представи пакета за следващата Многогодишна финансова рамка. Тя се казва „Визията на ЕК за ОСП след 2027 г.“ и е точно това — коректен и подробен преразказ на чуждото предложение, в който думата „България“ не се среща нито веднъж, а разделът „Преговори“ се състои от един слайд с карта и цифрата 04. Дванадесет месеца по-късно я прочитаме слайд по слайд и я слагаме до всичко, което трима министри казаха оттогава — за да проверим кое от него е позиция, кое е визия и къде минава разликата между двете

Какво намерихме

Тръгнахме да търсим документа, в който държавата е записала какво иска от следващата Обща селскостопанска политика, с очакването, че ще го намерим за минути — такъв текст би трябвало да е публичен и лесен за откриване. Преговорите вървят към решаващите си месеци: до септември–октомври националната позиция трябва да е консолидирана за тристранните преговори, а към началото на 2028 г. — готов и българският Партньорски план. Отворихме рубриката за Стратегическия план на сайта на министерството. Там, като официален материал по бъдещата политика, стои една презентация: петдесет и три слайда, без бележки на лектора, с дата на отпечатване 30 юли 2025 г. и последен запис два дни по-късно. Друг документ по темата — позиция, концепция, анализ, рамка — няма.

Датата обяснява всичко останало. Комисията представя пакета за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. на 16 юли 2025 г. Две седмици по-късно министерството сяда с бранша, за да обясни какво пише в него — среща, за която самият тогавашен министър Георги Тахов ще си спомни по-късно с думите: „В края на юли стартирахме обсъжданията на законодателните предложения на ЕК за реформирането на ОСП, защото смятаме, че само с активен диалог с всички заинтересовани страни можем да изградим силна, устойчива и стабилна позиция за България.“

Тоест жанрът е обявен от самото начало, и то честно: това не е позиция, а въведение към материала, върху който позицията тепърва ще се строи. Заглавната страница го казва и буквално — „Визията на ЕК за ОСП след 2027 г.“. На Европейската комисия. Проблемът, който ни занимава тук, не е презентацията. Проблемът е, че дванадесет месеца по-късно тя все още е основното, което министерството е публикувало по темата, а на мястото на четвъртия ѝ раздел не е дошло нищо.

Какво пише вътре

Като конспект документът е добър и това трябва да се каже, преди да се каже друго. Той тръгва от хронология — членство през 2007 г., ОСП 2007–2013, 2014–2020, одобрение на българския Стратегически план на 7 декември 2022 г., 2028+ — и още на четвъртия слайд назовава структурната промяна, която част от залата вероятно още не е осъзнала: досегашните два фонда на ОСП се сливат в един, а той влиза в общ инструмент, наречен Национални и регионални планове за партньорство, при преминаване „от близо 540 програми за всички фондове към 27 национални и регионални плана за партньорство и един план по Interreg“.

Следват слайдовете за рамката. В един от тях стои единственото изречение в целия файл, което не е преразказ, а оценка: гъвкавостта в бюджета е начинът, по който „Европа обосновава новата форма на зависимост на отделните ДЧ от нивото на изпълнение на етапи и цели“. В друг се признава открито, че водеща роля в логиката на новата рамка има Планът за възстановяване и устойчивост — тоест моделът, при който парите идват срещу отчетени етапи, а не срещу извършени и доказани разходи. Който е минавал през ПВУ, знае как изглежда това на практика: договорът е с етапни цели, а не с фактури.

После идва същината, и тя е изложена добросъвестно. Бюджетна рамка: 865 млрд. евро за националните планове, от които 295,7 млрд. предварително заделени изцяло за подкрепа на доходите и кризисни мерки, и кризисен резерв, увеличен до 6,3 млрд. Управление: правилото N+1 (сумите, за които не е подадено заявление за плащане до 31 октомври на годината след поемане на задължението, се отменят), заявления за плащане шест пъти годишно, срещу доказателства за изпълнени етапни цели.

Интервенциите също са налице. Дегресивно плащане на площ с планирана средна помощ „от 130 до 240 €/ха“ — това не е българска сметка, а двете граници, записани в член 35 от проекта за регламент за Партньорския фонд; същите две числа проф. Алън Матюс от Тринити Колидж, Дъблин, използва за първите си разчети още на 23 юли 2025 г. Стълбата на намаленията: 25 на сто между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000, 75 на сто над 75 000, таван 100 000 евро на стопанство. Изключване на пенсионерите най-късно до 2032 г. Плащане за дребни стопани до 3 000 евро. Обвързана подкрепа „20 % + 5 %“. Управление на стопанствата — четиринадесет законоустановени изисквания плюс защитни практики — на мястото на условността и ДЗЕС. Агроекологични и климатични действия на мястото на еко схемите. Задължителен за държавите инструмент за управление на риска с праг от 20 на сто загуба. До 300 000 евро за млади и нови стопани и за бизнес в селските райони. Секторните интервенции: вино, училищни схеми, плодове и зеленчуци с обособен нов сектор „протеинови култури“, пчеларство. И рибарството, на седем слайда.

Има и следи от бързане, каквито има във всяка презентация, правена за две седмици. Разделите са номерирани „03“ пет пъти подред. Слайд, озаглавен „Плащане за малки земеделски стопани“, всъщност описва обвързаната подкрепа — сектори по Анекс I на Регламент 1308/2013, изискването те да са в затруднено положение, плащане на хектар или на животинска единица. Дреболия; отбелязваме я само защото файлът е публикуван и стои като официален материал.

Какво не пише вътре

Дотук — конспект, при това полезен. Сега това, което го няма.

Думата „България“ не се среща в петдесет и трите слайда нито веднъж. Думата „позиция“ — също. Няма нито едно българско число. Колко стопанства у нас минават над 100 000 евро; колко попадат в зоната на намаленията; каква част от площното подпомагане се преразпределя днес и какво ще стане с нея; какво означава изключването на пенсионерите за възрастовия профил на българските бенефициенти; колко струва преходът от N+2 към N+1 на държава, която точно тогава не успява да усвои и при N+2. Няма и външна конвергенция — думата липсва, макар че тъкмо тя е основното българско искане в Съвета от години насам.

А четвъртият раздел, обявен на втория слайд като „Преговори“, се състои от един слайд: карта на Европа, цифрата 04 и думата. След него следва „Благодарим за вашето участие“.

Там, където в такъв документ би трябвало да стои българската част — какво искаме, защо ни трябва, срещу какво сме готови да отстъпим и с кого ще вървим заедно, — документът свършва. Все едно да отидеш на търг с прочетен от кора до кора каталог, но без да си решил докъде вдигаш ръка.

Списъкът

Празният раздел, разбира се, не е останал празен завинаги. През следващите дванадесет месеца България проговори — на форуми, в Съвета, в парламента. Ето какво каза, подредено по дати.

9 декември 2025 г. На третата съвместна среща с бранша, организирана от министерството и Представителството на Европейската комисия, Тахов излага най-пълния публичен списък: ОСП да остане силна и автономна политика, структурирана в два стълба, със самостоятелен бюджет; да не бъде част от Единния фонд; бюджетът да гарантира „най-малко сегашните нива на подкрепа“; пълната външна конвергенция да бъде „справедливо остойностена“ и изцяло добавена към бюджета за подпомагане на доходите; правилата да са в единен регламент, обсъждан и приеман в Съвета по земеделие, „не другаде“; правилото N+3 да бъде запазено; дегресивността да не подкопава конкурентоспособността; диференцирането на плащанията между фермери и райони да остане национално решение; Стратегическият план да се запази като самостоятелен програмен документ; да се осигури подкрепа за стопаните от уязвимите сектори, получавали преходна национална помощ. Презентацията на този форум също е на Комисията — представя я Марио Милушев, директор в ГД „Земеделие“, а в панела участват заместник-министрите Лозана Василева и Янислав Янчев и Снежана Благоева от Постоянното представителство. В залата — над 150 производители.

Тук е мястото за уточнение, което ще потрябва по-нататък. Правилото за служебно отчисляване (в брюкселския жаргон — decommitment) е срокът, до който поетите за дадена година средства трябва да бъдат разплатени, иначе изгарят автоматично, без ничие решение. Програмите за развитие на селските райони 2014–2022 г. работеха при N+3; Стратегическите планове 2023–2027 г. работят при N+2; в кохезионната политика N+3 се пази до 2026 г. Комисията предлага за 2028+ N+1. Тоест искането „N+3 да бъде запазено“ е искане за връщане към по-щедро правило, а не за запазване на действащото — България в момента е при N+2 и точно при него отписа 47,49 млн. евро. Впрочем на 22 септември 2025 г. Латвия внесе в Съвета по земеделие точка „други въпроси“ именно за това правило. В първата версия на нотата на Съвета от 16 септември България не фигурира сред поддържащите държави; в редакцията от същия ден вече фигурира, заедно с Чехия, Италия, Полша и още десет. Подписахме чужда инициатива навреме. Своя не сме внасяли.

23 юни 2026 г., Люксембург. Новият министър Пламен Абровски представя българската позиция в Съвета: справедливо остойностяване на външната конвергенция и добавянето на тези средства към запазения бюджет; „праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски и това би засегнало производители, които допринасят за продоволствената сигурност“; специфична подкрепа за розопроизводството. В кулоарите — кратък двустранен разговор с Мартин Хейдън, министър на земеделието на Ирландия, чиято страна поема председателството седмица по-късно.

2 юли 2026 г., Комисия по земеделие и храни на Народното събрание. Две изречения от изслушването променят рамката на всичко останало. Първото: „Независимо от настояванията на държавите членки ОСП да остане самостоятелна, очевидно това няма да се случи.“ Второто: „В МЗХ няма подготвена концепция и анализи за национална рамка.“ Наред с тях — субсидиарност при таваните (еволюция на „твърде ниските прагове“ отпреди девет дни), запазване на обвързаната подкрепа с уговорката „няма да правим резки движения“, запазване на преходната национална помощ, допълнителни средства за напояване и подготвян в Комисията преходен регламент за 2028 г.

3 август 2026 г. С писмо изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г. министерството предоставя на редакцията разпределението на кандидатите по интервали по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за две кампании — първите официални български числа, върху които четирите прага могат да се сметнат.

Позиция и визия — разликата, която в преговори струва пари

Сложете исканията едно до друго и ще видите какво имат общо. Всяко от тях защитава някакъв елемент от сегашното разпределение. Сегашния таван — с приспадането на разходите за труд, което свива ефекта му до 38 стопанства и 1,7 млн. евро. Сегашния дял обвързана подкрепа, който България ползва до последния процент. Сегашния срок за усвояване, и то в предишната му, по-щедра версия. Сегашния формат на Стратегическия план. Сегашните получатели на преходна национална помощ. Сегашното ниво на бюджета — „най-малко“.

Това е позиция. При това напълно законна позиция: никоя държава членка няма задължение да бъде оригинална, а защитата на постигнатото е нормална работа на едно министерство. Но позиция и визия не са едно и също, и разликата не е реторична.

В теорията на преговорите разграничението е класическо и се свързва с Роджър Фишър и Уилям Юри („Getting to Yes“, 1981 г.): позицията е това, което заявяваш, че искаш; интересът е причината, поради която ти трябва. Двама души спорят за един портокал и се пазарят за половинки; ако бяха попитали защо, единият щеше да вземе кората за сладкото, а другият — сока. Който донесе на масата само позиции, може да се пазари. Който донесе и интереси, вижда размени, които останалите не са забелязали.

Визията е държавната форма на интереса. Тя не отговаря на въпроса кой параметър от чуждия текст да отпадне, а на въпроса какво стопанство искаме да гледаме през 2034 г.

Тоест: с какъв среден размер; с каква структура на собствеността и арендата; кои сектори растат и кои се свиват съзнателно; каква част от парите отива в напояване вместо в площ; какво правим с обстоятелството, че над 70 на сто от обработваемата земя се ползва под аренда, а всяко евро на хектар се капитализира в рентата, тоест влиза в дохода на собственика, не на оператора. Щом тази картина я има, инструментите от регламента се подреждат почти сами: този ни служи, онзи ни пречи, за третия сме готови да платим с отстъпка другаде.

Ирландия има такъв документ от 2021 г. — Food Vision 2030, десетгодишна стратегия с четири „мисии“ и 218 конкретни действия, писана от комитет с участието на бранша, с годишни доклади и публично табло за проследяване. През септември 2025 г. министър Мартин Хейдън представи третия годишен доклад и обяви средносрочен преглед. Същият Хейдън, с когото Абровски размени няколко думи в кулоарите в Люксембург и чиято държава от 1 юли води преговорите по ОСП. Полша пък влезе в дебата с число — не приема бюджет на ОСП под 30 на сто от общия европейски. Числото подлежи на спор, но е котва: всяко отстъпление от него се вижда и се брои.

България влезе с изброяване на параметри, които не иска да се променят.

Кой пише позицията, когато министерството няма концепция

Признанието от 2 юли има съвсем практическа последица. Когато вътрешна концепция и анализи няма, съдържанието на националната позиция се формира от външни към министерството документи — просто защото няма алтернативен вътрешен източник, който да предложи друго разпределение.

Мястото не остава празно. Запълват го организациите, които са си написали домашното. Националната асоциация на зърнопроизводителите внесе становище от двадесет раздела с четиринадесет приоритетни искания, с препратки към регламентите за въглеродните поглъщания и за възстановяването на природата и с предложение за омбудсман по ОСП към Държавен фонд „Земеделие“. Асоциацията на земеделските производители в България внесе на 30 юни 2026 г. деветнадесет раздела. Има становище и от Обединените земеделски производители. Министерството дори откри отделна електронна поща за целта — [email protected].

Това не е упрек към организациите; те си вършат работата и я вършат добре. Но становището на бранша по дефиниция изразява интереса на бранша, а националната позиция трябва да е нещо повече от механичен сбор на внесеното. И когато внесеното се разминава, някой трябва да реши: зърнопроизводителите настояват за N+2, АЗПБ — за N+3, министърът публично каза N+3. Кой е избрал и въз основа на какъв разчет за усвояемост — не е известно.

Какво изобщо не влиза в списъка

Четири неща, които за дванадесет месеца не се появиха нито в презентацията, нито в изявленията.

Първо — гъвкавостта за програмиране от началото на периода. По разчетите на Матюс България е сред държавите с най-голям потенциал: до около 1,32 млрд. евро над минималния гарантиран пакет, ако бъде заявена навреме и програмирана за ОСП или за мерки в селските райони. Министърът говори за нужда от пари за напояване; механизмът, през който тези пари могат да дойдат, не е споменаван публично от него нито веднъж. Първият твърд национален срок по гъвкавостта — решението за 2027 г. — изтича на 31 август.

Второ — какъв дял от общия Партньорски план ще се защитава за земеделие и селски райони. След като самостоятелността на политиката е обявена за загубена, битката се измества от архитектурата към разпределението, а по разпределението нямаме заявено число. За сравнение, по разчета на Милушев, представен в София, предварително разпределените за България суми са 6,2 млрд. евро за директни плащания и 1,4 млрд. за селските райони — общо 7,6 млрд. срещу 7,89 млрд. в текущата рамка.

Трето — рентата. При структура на ползването, в която арендата преобладава, въпросът кой прибира ефекта от подпомагането е първостепенен. Не го поставя нито министерството, нито — което е по-любопитно — организацията, чиито членове са предимно арендатори.

Четвърто — коя от трите архитектури на таваните подкрепя България. На масата има три. Комисията: стъпаловидно намаление и таван от 100 000 евро без приспадане на труда. Докладчикът на Европейския парламент Норберт Линс: без задължителна дегресия, таван 500 000 евро с национална опция за 100 000. И линията за национален избор, която министърът защитава. Разликата между тях за България вече е измерима: при архитектурата на Комисията в зоната на намаленията попада всяко единадесето стопанство — 3 981 кандидати, при които е 71 на сто от парите по ОПДУ, с цена до около 107 млн. евро годишно по горната оценка на редакцията; при варианта на Линс задължителното намаление би стигнало до 46 стопанства. Порядък разлика. Публично заявен избор няма.

Въпросите

Не ги пращаме по реда на Закона за достъп до обществена информация. Задаваме ги открито, защото отговорите им не са данни, които трябва да се изравят от архив, а неща, които всеки, който води преговорите, би трябвало да знае наизуст. Въпросите са два вида и е важно да не се смесват. Първите са за визията — за тях числата, които вече са известни, служат за отправна точка, а отговорите изискват избор. Вторите са за позицията — за тях отговорът е дата, документ или едно число.

За визията

1. Какво стопанство искаме да гледаме през 2034 г.? Преброяването от 2020 г. отчете 132 742 стопанства — с 64 на сто по-малко от 2010 г.; 9 на сто от тях, тези с над 50 хектара, стопанисват 85 на сто от площта, а 2 на сто по икономически размер произвеждат 59 на сто от стандартната продукция. Искаме ли тази концентрация да продължи, да спре или да се обърне — и с колко стопанства смятаме да излезем от периода?
2. Хора или продукция? Заетите в отрасъла паднаха до 141,9 хиляди през 2024 г. — с 14,7 на сто за една година — при средна заплата 70 на сто от националната. Колко души трябва да работят в българското земеделие през 2034 г. и с какъв доход? Ако отговорът е „по-малко хора, повече продукция“, кой ще го каже на глас и как ще го обясни на селските райони, чиито пари влизат в същия Партньорски план?
3. Само зърно ли? Шестдесет и пет на сто от използваната площ е под зърнено-житни, бобови и маслодайни култури. Искаме ли този дял да е същият след десет години; каква част от площта трябва да отиде в плодове, зеленчуци и фуражна база за животновъдство — и с кой инструмент от регламента ще стане това: обвързана подкрепа, инвестиции, напояване, или нищо от изброеното?
4. Суровина или продукт? Аграрният износ за 2024 г. е 6 739,5 млн. евро и в него доминират зърното и маслодайните; същевременно внасяме свинско за 354,9 млн., шоколадови изделия за 304,5 млн. и сирена за 187,7 млн. евро годишно. Каква е целта за 2034 г. — не само сума, а структура: какъв дял от износа да е преработен продукт и каква част от зърното и слънчогледа да се преработва в страната?
5. Животновъдството — да се крепи или да се възстановява? Производството на сурово краве мляко се сви с 25 на сто за 2020–2024 г., самозадоволяването с агнешко е под 50 на сто. Има ли целеви равнища на самозадоволяване по продукти и кои интервенции ще ги носят?
6. Земята и рентата. Седемдесет и седем на сто от площта се стопанисва под аренда — най-високият дял в Съюза; през 2024 г. отрасълът плати 2 312,8 млн. лв. аренда при предприемачески доход от 977 млн. лв., а без реда „други субсидии върху производството“ би завършил годината на минус 1,5 млрд. лв. Каква структура на ползването искаме през 2034 г. — и кой трябва да прибира ефекта от подпомагането: обработващият или собственикът на земята?
7. Водата. Министърът говори за нужда от пари за напояване; каква е целта — колко хектара реално поливни площи през 2034 г., за кои култури и в кои райони — и коя част от общия Партньорски план ще я плати?
8. Хората на възраст и хората след тях. Комисията предлага пенсионерите да отпаднат от площното подпомагане до 2032 г., а България е против. Добре — но какво искаме ние: каква средна възраст на стопанина, колко нови стопанства годишно, и защо смятаме, че запазването на плащането за пенсионерите служи на тази цел, а не ѝ пречи?
9. Кой мери. С какви показатели и в какъв документ през 2030 г. ще проверим дали посоката е спазена — годишен доклад, публично табло, преглед на средата на периода — или ще четем поредния Аграрен доклад, който описва станалото, без да го сравнява с искано?

За позицията

1. Съществува ли писмена национална позиция на Република България по пакета COM(2025) 565 — документ, а не изявление — и на коя дата е внесена в работната група на Съвета или чрез Постоянното представителство в Брюксел? Кой я е одобрил: Министерският съвет с решение, министърът, или тя е експертен материал без формален статут?
2. N+3, N+2 или N+1 — коя е българската позиция и на какъв разчет за усвояемост стъпва, при положение че при действащото N+2 страната вече отписа 47,49 млн. евро?
3. Коя от трите архитектури на таваните подкрепя България и с каква сметка за всяка от тях?
4. Каква планирана средна помощ на хектар между 130 и 240 евро предвижда министерството за периода 2028–2034 г. и при каква прогнозна заявена площ?
5. Какъв дял от българския Национален и регионален план за партньорство ще бъде защитаван за земеделие и селски райони и кое ведомство води тази защита — Министерството на земеделието и храните или Министерството на финансите?
6. Ще заяви ли България гъвкавостта за програмиране от началото на периода и в какъв срок?
7. Кога ще бъде публикуван анализът на изпълнението на Стратегическия план 2023–2027 г., който браншът поиска като предпоставка за програмирането на следващия период?

На въпросите от втория вид министерството може да отговори за един ден. На въпросите от първия — не, и не бива да го прави за един ден: тъкмо затова те са визия, а не позиция. Отговорите ще публикуваме дословно, с датите им. А ако до септември се появи и самата позиция, ще я прочетем със същото внимание, с което прочетохме презентацията.

Ася Василева

Източници

Презентация „Визията на ЕК за ОСП след 2027 г.“ — Министерство на земеделието и храните, рубрика за Стратегическия план; 53 слайда; отпечатване 30 юли 2025 г., последен запис 1 август 2025 г.

Предложение на Европейската комисия за ОСП 2028–2034 г. — пакет COM(2025) 565 от 16 юли 2025 г.; проект на регламент за Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност, чл. 35 (планирана средна помощ на хектар от 130 до 240 евро).

Съобщение на Европейската комисия „Визия за земеделието и храните“, 19 февруари 2025 г. (ST 6385/25); нота на Съвета 7366/26 от 18 март 2026 г. за първата година от прилагането ѝ.

Alan Matthews, „The Commission’s CAP budget proposal in the next MFF“, 19 юли 2025 г.; „Commission proposal could allow significant increase in CAP basic payments in many countries“, 23 юли 2025 г.; „What impact will degressivity and capping have?“, 24 юли 2025 г. с ревизия от 31 юли — capreform.eu.

Council of the European Union, нота 12836/25 и нота 12836/1/25 REV 1 от 16 септември 2025 г. — точка „други въпроси“ на Латвия за правилото за служебно отчисляване, за заседанието на Съвета „Земеделие и рибарство“ на 22 септември 2025 г.; списък на поддържащите държави членки.

Регламент (ЕС) 2021/2116, чл. 34 — служебно отчисляване по стратегическите планове; Регламент (ЕС) 2021/1060, чл. 105 — правило за кохезионните фондове.

Форум „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“, София, 9 декември 2025 г. — изявления на министър Георги Тахов; презентация на Марио Милушев, директор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, публикувана от министерството. По БТА и по официалното съобщение на министерството.

Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните от заседанието на Съвета „Земеделие и рибарство“, Люксембург, 23 юни 2026 г.; изслушване на министър Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на 52-то Народно събрание, 2 юли 2026 г. (отчет на народния представител Десислава Танева).

Писмо изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. и писмо изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г. на Министерството на земеделието и храните до редакцията, със справки на Държавен фонд „Земеделие“ за разпределението на кандидатите по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за Кампания 2024 и Кампания 2025.

Становища по ОСП 2028–2034 г., внесени в Министерството на земеделието и храните: Национална асоциация на зърнопроизводителите; Асоциация на земеделските производители в България, изх. № 014-06/30.06.2026 г.; Обединени земеделски производители.

Проектодоклад на Норберт Линс (ЕНП, Германия) по регламента за ОСП 2028–2034 г., Комисия по земеделие на Европейския парламент, 29 юни 2026 г.; резолюция на Европейския парламент от 29 април 2026 г. за самостоятелен бюджет на ОСП в размер на 385,12 млрд. евро.

Department of Agriculture, Food and the Marine (Ирландия) — Food Vision 2030; трети годишен доклад за 2024 г. и обявяване на средносрочен преглед, 17 септември 2025 г.

Roger Fisher, William Ury, „Getting to Yes: Negotiating Agreement Without Giving In“, Houghton Mifflin, 1981 г. — разграничението между позиции и интереси.

Национален статистически институт — Преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г.; доклад за приключването му, приет от Министерския съвет; Евростат — дял на арендуваната площ по държави членки.

Аграрен доклад ’2025 на Министерството на земеделието и храните, 8 декември 2025 г. — Приложение 4 (Икономически сметки за селското стопанство за 2024 г.) и раздел „Външна търговия“; Комисия за защита на конкуренцията — секторен анализ на сектор „Мляко“.

Архив на zemedeleca.bg: „Аренда за 2,3 милиарда лева срещу предприемачески доход от 977 милиона“; „Четирите прага на новата ОСП вече могат да се сметнат“; „Къде стигна ОСП 2028 преди есенните битки“; материалите за гъвкавостта за програмиране от началото на периода, за позициите на НАЗ, АЗПБ и ОЗП и за седемте дни на ОСП през юни 2026 г.

Понятия

Национален и регионален план за партньорство (НРПП) — новата архитектура на европейския бюджет 2028–2034 г.: вместо отделни фондове и програми всяка държава представя един общ план, в който земеделието, кохезията, рибарството, миграцията и сигурността се финансират от общ национален пакет. Защитени от вътрешното преразпределение остават само директните плащания.

Дегресия — стъпаловидно намаление на площното плащане над определени прагове. В предложението на Комисията: с 25 на сто над 20 000 евро, с 50 на сто над 50 000 и със 75 на сто над 75 000.

Таван (capping) — горна граница на площното плащане за едно стопанство за една кампания. В предложението — 100 000 евро, без приспадане на разходите за труд, каквото България прилага от Кампания 2016 г.

Служебно отчисляване (decommitment, правилото N+…) — автоматична загуба на средства, поети за дадена година, ако не бъдат разплатени до края на определен срок. За програмите 2014–2022 г. — N+3; за стратегическите планове 2023–2027 г. — N+2; в предложението за 2028+ — N+1.

Външна конвергенция — постепенното изравняване на нивата на директните плащания на хектар между държавите членки. Основно българско искане в Съвета от години.

Гъвкавост за програмиране от началото на периода (flexibility frontloading) — възможност част от замразения гъвкавостен резерв в общия Партньорски план да бъде заявена още в началото на периода, при условие че се използва за ОСП или за мерки в селските райони.

ОПДУ — интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ — базовото площно плащане по действащия Стратегически план и единствената интервенция, върху която днес действа таванът.

Позиция и интерес — в теорията на преговорите позицията е заявеното искане, а интересът е причината зад него. Позициите се сблъскват; интересите позволяват размяна.