Европа ще прибере най-малко царевица от двайсет години и ще внесе 23,5 милиона тона. България — с 22,6% по-малко площи и реколта 2025 от 884 хиляди тона — е от страната на купувачите

Августовският доклад на USDA свали европейската реколта от царевица с 3,6 млн. тона до 50,2 млн. и вдигна вноса до 23,5 млн. — при Украйна с блокирани пристанища, Бразилия, която задържа зърно за етанол, и САЩ, които печелят разликата. Франция може да прибере наполовина по-малко от миналата година и за първи път да отстъпи първото място в Съюза на Полша. На Euronext царевицата е с деветнайсет евро по-скъпа от пшеницата — обърнато съотношение, което фуражната индустрия вече отчита. За България, която внася царевица от две години и днес отваря прием за помощ след сушата от 2025 г., въпросът не е на каква цена ще продаде, а на каква ще купи — и с какво качество ще е собственото зърно.

В сряда, 12 август, американското министерство на земеделието публикува августовския си доклад за световното предлагане и търсене. За царевицата в Европейския съюз числата са следните: производство 50,2 млн. тона за 2026/27 г., с 3,6 млн. по-малко от юлската оценка, заради горещините и сушата в основните производствени райони — най-ниско от близо две десетилетия по оценката на UkrAgroConsult, която препечата данните по IntelliNews; внос 23,5 млн. тона, с милион повече от юли; износ 1,6 млн. Тоест близо една трета от царевицата, която Европа ще преработи през тази пазарна година, ще дойде отвън.

В същия доклад Съединените щати вдигат износа си с 2 млн. тона до 83 млн., като министерството мотивира ръста със „по-слаба конкуренция на световния пазар“; Украйна получава по-голяма реколта (31,8 млн. тона, плюс 1,8), но по-малък износ (22 млн., минус 1) заради „смущенията при дълбоководните пристанища“; Бразилия — рекордна реколта, но с милион по-малко износ, защото вътрешното търсене, включително за етанол, задържа зърното. Световните крайни запаси са почти без промяна, 274,7 млн. тона. Ако се чете само последният ред, царевица в света има колкото и миналата година; ако се четат редовете преди него, царевицата, която може да пристигне в Европа, е по-малко и е по-скъпа.

Числата на USDA и това, което стои зад тях

Таблица 1. Царевица в августовския доклад на USDA (WASDE-674), милиони тонове

Източник: USDA, WASDE-674 от 12 август 2026 г.; обобщения на DTN и UkrAgroConsult; юлските стойности — WASDE от 10 юли 2026 г. Стойността за бразилския износ е за пазарната 2025/26 г. (март–февруари).

Три уточнения към таблицата, за да не подведе. Първо, за Украйна официалната прогноза на USDA е 22 млн. тона износ, но аташето на същото министерство в Киев в началото на август свали собствената си оценка на 14 млн. тона — с девет милиона по-ниска. Разликата между двете числа е точно неизвестното на този сезон: колко зърно ще може да излезе през Одеса и Дунав до пролетта. Второ, европейският внос от 23,5 млн. тона не е безпрецедентен — през 2022/23 г., в първата година на войната, ЕС внесе около 24 млн. тона, когато и реколтата беше слаба, и украинското зърно течеше по „коридорите на солидарността“. Разликата сега е, че коридорите са тесни (в статията за двете цени на пшеницата писахме: Вишеградските държави са затворени за украинско зърно по политика на ЕС, Дунав е плитък, Измаил е под удар), а Бразилия и Аржентина, които през 2022/23 г. запълниха празнината, тази година имат по-малко за продан. Трето, DTN изчислява, че световното съотношение запаси/потребление при царевицата, ако се извадят САЩ и Китай (който не изнася), е второто най-ниско от 2001 г. насам. Светът, който иска повече царевица, трябва да отиде при американския фермер.

Кой в Европа има царевица: тежестта се мести от Франция към Полша и Румъния

Средното число за Съюза крие разместване, което за нашия регион е по-важно от самото число. Reuters обобщи в петък, 14 август, оценките на анализаторите по държави и картината е следната. Франция, която десетилетия наред е най-големият производител на царевица в ЕС, тази година по оценка на собственото си министерство ще прибере около 9 млн. тона — с 35% по-малко от миналогодишните 13,8; някои анализатори слизат под 7 млн. тона, което би било най-малката френска реколта от 1976 г. Председателят на френската асоциация на царевичарите AGPM Франк Лаборд казва, че дъждовете и захлаждането, обещани за следващата седмица, идват твърде късно за много посеви и жътвата ще започне необичайно рано — още през август. Германската DRV сваля своята оценка с 14%, до 4,24 млн. тона. Полша, напротив, по данни на Sparks Polska ще прибере между 8,7 и 9 млн. тона — колкото и миналата година — благодарение на навременните юлски дъждове на север и в центъра, и може за първи път да стане най-големият производител на царевица в Съюза. Румъния се очаква около 8 млн. тона: по-добри добиви след обилни дъждове, но върху по-малка площ.

Таблица 2. Оценки за реколтата от царевица по държави

Източник: Reuters, 14 август 2026 г. (оценки на министерството на земеделието на Франция, DRV, Sparks Polska, Expana и AGPM); Европейска комисия, краткосрочен обзор от края на юли 2026 г.; USDA, WASDE-674; COCERAL, извънредна прогноза от юли 2026 г. (френска реколта 2025 — 13,8 млн. т). Германската стойност за 2025 г. е изчислена от редакцията по посочения от DRV спад.

Анализаторът на Expana Габриел Антонио го казва без заобикалки: „Агрономически погледнато, положението с царевицата в ЕС е много лошо“, и добавя, че слабата реколта ще вдигне рязко европейския внос. Комисията в края на юли свали прогнозата си до 51,9 млн. тона — най-ниско от 2007 г.; USDA две седмици по-късно даде 50,2; част от пазара вече очаква под 50, което не се е случвало от 90-те години. Но за читателя в Северна България по-важно от общото число е разместването: центърът на тежестта на европейската царевица се мести от Аквитания и Елзас към Полша и Румъния — тоест към Дунав и към границата ни. Румънските 8 млн. тона са на отсрещния бряг на реката, украинската царевица, която стига до Европа, минава през същите румънски пристанища, а българската — където я има — се продава на същите купувачи. Тази есен дунавският коридор ще е основната ос на европейския царевичен пазар, а не френските реки.

На Euronext царевицата е по-скъпа от пшеницата

В четвъртък, 13 август, ноемврийският контракт за царевица на Euronext затвори на 251,75 евро за тон, а декемврийският за пшеница — на 232,75. Царевицата е с деветнайсет евро над пшеницата. В нормална година е обратното: царевицата е фуражното зърно, което се продава с отстъпка от десет до двайсет евро под пшеницата, защото пшеницата има и мелничарски пазар, а царевицата — почти само фураж и нишесте. Обръщането на това съотношение е най-точното измерване на европейския недостиг: то казва, че купувачите на фураж са готови да платят повече за царевица, отколкото за пшеница, и следователно ще започнат да я заместват. Argus Media го отбеляза в дневните си бележки още в началото на август — разликата с другите фуражни зърна „подтиква някои участници, които могат, към арбитраж и по-слаб интерес към царевицата в полза на заместители“. USDA го записа в същия августовски доклад, като вдигна фуражното потребление на пшеница в ЕС с два милиона тона, до 51 млн. Това е връзката между тази статия и статията за пшеницата: част от европейската фуражна пшеница, за която писахме, че се търси, се търси именно защото царевицата липсва.

Между 6 и 14 август ноемврийската царевица се движеше в тесен диапазон — 246,50 на 6 август, 248,25 на 7-и, 247,25 на 11-и, 251,75 на 13-и — без резките скокове на пшеницата около Новоросийск. Причината е, че царевичният пазар вече е оценил своя недостиг през юли: на 21 юли ноемврийският контракт беше 251,75, тоест същото ниво като сега. Пшеницата се вълнува от логистиката на Черно море; царевицата стои горе от месец, защото нейният проблем е в полето, а полето не се променя за една нощ.

Царевица с деветнайсет евро над пшеницата не е ценова аномалия. Това е Европа, която казва на фуражните заводи да сменят рецептите.

България: две години внос, площи с една пета по-малко и реколта, която тепърва ще се измерва

Тук трябва да се започне с поправка на една представа, която е вярна за 2019 или 2021 г. и невярна днес. България не е износител на царевица. През 2024/25 г. — по данни на НСИ, обработени от МЗХ — за девет месеца от началото на пазарната година страната внесе 208,9 хиляди тона царевица, близо седем пъти повече от предходната, и изнесе 433,3 хиляди тона, с 46,6% по-малко. Реколта 2025 беше по-лоша от 2024: към 20 ноември прибраното количество е 883 730 тона, с 35,6% под предходната година, при среден добив 228 кг/дка срещу 273, а в Добруджа — 217. През пролетта на тази година написахме, че към тези тонове трябва да се добави и качествената загуба: мониторингът за реколта 2024 отчете афлатоксин B1 в български проби до 506 ppb, Центърът за оценка на риска установи деоксиниваленол в 70% от пробите, 1 700 тона българска фуражна царевица бяха върнати от Кипър. Данните за вноса през сегашната пазарна година МЗХ обещава да актуализира, когато НСИ публикува числата за май; към момента ги няма.

Таблица 3. Царевицата в България — площи, реколта, цени, търговия

Източник: МЗХ, Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетини № 18/2026 (12 август) и № 16/2026 (29 юли); оперативни данни на МЗХ към 20 ноември 2025 г.; САПИ; НСИ; Euronext. Обработка на редакцията.

Площите с царевица за зърно за реколта 2026 са 322 854 хектара към 6 август — с 22,6% по-малко от миналогодишните 417 хиляди. Това не е следствие от тазгодишното време; сеитбата приключи през май, а решението да се сее по-малко царевица беше взето след две сухи години и една реколта, която масово не мина микотоксиновия контрол. Производители от Добруджа още миналото лято обявиха публично, че изкарват културата от сеитбооборота заради риска от качествен отказ. Числото 322 хиляди хектара е тяхното решение, преброено.

Състоянието на посевите тази година е по-добро от предходните две, но неравномерно, и това е важно да се каже с адреса му. Доц. Емил Василев от Института по царевицата в Кнежа обобщи на открития ден на института — в изявление, публикувано в понеделник — следната картина: от ноември до март са паднали близо 300 литра на квадратен метър, което е дало влагозапасяване, каквото две години не е имало; през май в района на Кнежа са паднали 80 милиметра, но през юни — най-важния месец за формиране на кочана — 28, а през юли 24, при високи температури. Резултатът е слаба реколта около Кнежа, Искър и Бяла Слатина. В Силистренско и Добруджа обаче, където е валяло и през юли, царевиците по думите му са „прекрасни“ — обратното на 2025 г., когато точно там почти не прибраха зърно. С други думи, тази година реколтата ще е по-добра по количество, но регионално разместена спрямо миналата.

Именно тук е връзката с микотоксините, която си струва да се направи предварително, преди комбайните да тръгнат. Афлатоксинът се образува при горещина и суша по време на цъфтеж и наливане — юни–юли; тоест районите около Кнежа, където юни е бил с 28 милиметра при жега, са тазгодишният рисков контур за Aspergillus, независимо че зимата е била влажна. Обратно, там, където е валяло през юли и ще вали през септември при прибирането, рискът е от друг вид — фузариум, деоксиниваленол, зеараленон, които предпочитат влага и по-хладно време. Ние го описахме през пролетта: една и съща реколта може да е чиста в статистиката за добивите и негодна за фураж по протокола на лабораторията. Тази година това ще се провери по региони, не по средни стойности.

Цената. Царевицата у нас се изкупува на 188 евро за тон без ДДС към 5 август — с 2,5% под миналата година и с 0,5% под предходната седмица; фуражната пшеница е на 172. Между българската изкупна цена и ноемврийския контракт в Париж има 64 евро. За фуражния завод в Северна България това означава две неща едновременно: собствената царевица е далеч под европейската, а фуражната пшеница е с 16 евро под царевицата — тоест заместването, което Argus описва за Западна Европа, тук е още по-изгодно. Но 188 евро е цената на стара реколта в тънък пазар; новата тръгва през септември, и точно това е числото, което ще покаже дали европейският дефицит стига до българския кантар, или — както при пшеницата — спира на кея.

Отговорът на този въпрос отчасти вече се вижда — от украинската страна на коридора. Брокерската компания White Brokers съобщи в понеделник, че фермерите и агрохолдингите в Украйна активно договарят царевица от новата реколта и че слотовете на претоварните пунктове и железопътният капацитет по много от маршрутите вече са фактически резервирани до края на годината: ако по-рано тясното място беше европейската логистика — ремонтът на железницата в Словения, който забавяше доставките за Италия, — сега същите затруднения се виждат и по маршрутите към Германия и Нидерландия. Търговията се измества към доставки през първото тримесечие на 2027 г., а възможностите за спот продажби са ограничени. Цената на украинската царевица на условия DAP западна граница е около 190 евро за тон — при 188 на българския кантар и 251,75 в Париж. По Дунав, пише брокерът, търсене има, но го спират високите логистични рискове и вероятността доставките да пропаднат. Оценките са на пазарен участник, не статистика, и трябва да се четат като такива; но те казват нещо, което числата на USDA не могат: разликата от шейсет евро между Украйна и България, от една страна, и Западна Европа, от друга, не е цена на зърното. Тя е цена на превоза и на слота, и този слот вече е зает. За стопанина в Добруджа с чиста царевица това е предимство — зърното му вече е в ЕС и на два часа от Констанца, без да минава през нито един от задръстените коридори; за фуражния завод в Северна България — конкуренция на Дунав с търговци, които са договорили царевица за месеци напред.

И една дата, която сама по себе си описва положението: в понеделник, 17 август, Държавен фонд „Земеделие“ отвори приема по извънредната финансова помощ за стопаните със слънчоглед и царевица, засегнати от сушата през 2025 г. — по Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847, който отпусна средства от селскостопанския резерв за България, Естония и Унгария, с възможност за национално доплащане до 14,8 млн. евро до края на годината. Приемът е до 28 август, за площи, установени като допустими по основното подпомагане за Кампания 2025, и за стопани, които не са получили държавна помощ за суша. В седмицата, в която се компенсира миналогодишната липса на царевица, тазгодишната се оценява на пазар, който я търси повече от когато и да било от 2022 г. насам.

Кой ще плати европейската царевица

Отговорът е в структурата на потреблението, а тя е фуражна. Европейската царевица отива в свинефермите, птицефермите и в по-малка степен в млечните ферми и в нишестената индустрия. Българската — също, само че при внос. Свинекомплексът или птицефермата, която тази есен ще купува царевица, ще я купува на пазар, на който Испания, Нидерландия, Италия и Португалия ще купуват американско и украинско зърно на 250 евро плюс навло; и ще я купува със същия проблем за качеството, за който тестът за афлатоксин струва 293 евро на партида по тарифата на БАБХ. Млечната ферма, за която в статията за млякото писахме, че продава литъра на 0,47 евро, ще плаща фуража на цена, в която е вградена европейска царевица при рядко обърнато съотношение спрямо пшеницата. Това не е прогноза за поскъпване на фуража с определен процент — процента не го знаем; това е констатация за посоката и за това кой стои в края на веригата.

Има и една обратна страна, която не бива да се пропуска: стопанинът в Силистренско или Добруджа, който тази година има царевица, ще я продава в най-добрата ценова среда от 2022 г. насам — при условие, че партидата минава контрола. Ако царевицата от Добруджа е чиста, което е възможно при юлските дъждове и при прибиране на време, разликата между 188 и 251 евро е място, в което търговецът и производителят тепърва ще си делят премията. Ако не е чиста, разликата няма значение — партидата не отива при купувача, който плаща 251.

Какво следим оттук. Бюлетинът на Съвместния изследователски център за посевите (JRC MARS) около 24 август — той ще даде първата оценка на европейските добиви след горещините и числата за България по региони; седмичните изкупни цени на МЗХ и първите оферти за нова реколта през септември; данните на НСИ за вноса на царевица за май–юли, когато министерството ги обработи; развитието по Дунав и в Измаил, което определя колко украинска царевица ще стигне до Констанца и Русе; и следващия WASDE на 11 септември, в който USDA обикновено преоценява европейската реколта с първите жътвени данни.

Източници

USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates, WASDE-674, 12 август 2026 г. — производство, внос и износ на царевица в ЕС, Украйна, Бразилия и САЩ; световни крайни запаси; фуражно потребление на пшеница в ЕС.

USDA/FAS, доклад на аташето в Киев за украинския износ на царевица, началото на август 2026 г., цитиран от DTN, 10 август 2026 г.; DTN Progressive Farmer — обзори на августовския WASDE, 12 август 2026 г.

UkrAgroConsult, „EU corn crop may fall to a 20-year low, boosting import demand“, 14 август 2026 г., по IntelliNews.

Reuters, „French drought could halve maize crop, deepen EU harvest losses“, Париж/Хамбург, 14 август 2026 г. — оценки на министерството на земеделието на Франция, DRV, Sparks Polska (Войтек Сабарански), Expana (Габриел Антонио) и AGPM (Франк Лаборд); Европейска комисия, прогноза за реколтата от края на юли 2026 г. (51,9 млн. т).

COCERAL, извънредна прогноза за реколтата в ЕС и Обединеното кралство, юли 2026 г. — френска реколта от царевица 2025 г. 13,8 млн. т; прогноза за 2026 г. 9,4 млн. т.

Euronext — котировки на царевица (EMA) и мелничарска пшеница (EBM), сетълменти от 6, 7, 11, 12 и 13 август 2026 г. и междинни котировки от 14 август; La France Agricole и Argus Media, дневни бележки от 5, 7, 12 и 14 август 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетин № 18/2026 от 12 август 2026 г. (площи за реколтиране с царевица към 6 август; изкупни цени към 5 август по САПИ) и бюлетин № 16/2026 от 29 юли 2026 г.; оперативни данни за реколта 2025 към 20 ноември 2025 г.; данни на НСИ за външната търговия за септември 2024 – май 2025 г., обработени от МЗХ.

Държавен фонд „Земеделие“ — прием по извънредната финансова помощ за земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед и царевица през 2025 г., 17–28 август 2026 г.; Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 от 17 април 2026 г.; МЗХ, съобщение за проекта на наредба, юни 2026 г.

Изявление на доц. Емил Василев, Институт по царевицата — Кнежа, на открития ден на института, 17 август 2026 г.

White Brokers — седмичен обзор на украинския пазар на царевица, 17 август 2026 г.: логистични слотове и железопътен капацитет, цени DAP западна граница около 190 евро/т, търсене по Дунав.

Архив на zemedeleca.bg — „Микотоксините в българската царевица: невидимата криза в няколко слоя“, пролетта на 2026 г.; статията за двете цени на пшеницата от 17 август 2026 г.; статията за изкупната цена на млякото от 17 август 2026 г.

Понятия

WASDE — месечният доклад на американското министерство на земеделието за световното предлагане и търсене; за царевицата дава производство, търговия и запаси по държави за текущата и следващата пазарна година.

Пазарна година при царевицата — за ЕС и Украйна октомври–септември (USDA я отчита като 2026/27), за САЩ септември–август, за Бразилия март–февруари; затова бразилският износ в Таблица 1 е за 2025/26 г.

Съотношение запаси/потребление — крайните запаси като дял от годишното потребление; колкото по-ниско, толкова по-малък е буферът и толкова по-остро реагира цената на всяка новина.

DAP западна граница — цена с доставка до посочено място на украинската западна граница (Incoterms Delivered at Place), тоест преди европейската логистика — вагонът, слотът на претоварния пункт и превозът до купувача в ЕС са за негова сметка; сравнима е с българската изкупна цена на кантар, не с борсовата котировка в Париж.

Ноемврийски контракт на Euronext — фючърсът за царевица с доставка през ноември, тоест първата цена на новата европейска реколта; сравнява се с декемврийския контракт за пшеница, който е нейният аналог.

Площи за реколтиране — по методиката на МЗХ засетите площи минус пропадналите и минус прибраните като цяло растение за фураж (силаж).

Афлатоксин B1 и деоксиниваленол (DON) — двата най-важни микотоксина в царевицата: първият се образува от плесени от рода Aspergillus при горещина и суша по време на цъфтеж; вторият — от Fusarium при влага и по-хладно време. Границата на ЕС за афлатоксин B1 във фуражните суровини е 20 ppb (части на милиард), за храни — 2 ppb.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 — актът на Комисията от 17 април 2026 г., с който от селскостопанския резерв се отпуска извънредна помощ за земеделски стопани в България, Естония и Унгария, засегнати от неблагоприятни климатични явления; държавите могат да добавят национално финансиране до 200% от европейското.