Оценките за световния пазар на биопрепарати за 2026 г. се разминават с два и половина пъти — от 12 до 33 милиарда долара за едно и също нещо в една и съща година. Това не е статистическа неточност, а признак, че дълго време се е търгувала категория, която никой не е бил длъжен да дефинира. Сега европейският регламент иска доказателство, международният стандарт иска измерване, а спечелилите ще са онези, които вече ги имат.
Пазар, за който няма едно число
Ако човек погледне какво пишат аналитичните компании за световния пазар на земеделски биопрепарати през 2026 г., ще намери следното: 12,2 милиарда долара по една оценка, 16,6 по втора, 18,2 по трета, 19,3 по четвърта и 32,6 по пета. Годишните темпове на растеж се дават между 5,4 и 14,6 на сто. Разликата между най-ниската и най-високата оценка е два и половина пъти — за един и същ пазар, в една и съща година.
При зърното такова нещо е немислимо: тон пшеница е тон пшеница и всеки я мери еднакво. Тук разминаването не идва от лоша статистика, а от това, че различните компании броят различни неща. Едни включват микробиалните торове, други не; едни слагат вътре хуминовите и морските екстракти, други ги смятат за листни торове; трети броят и биологичните продукти за растителна защита, които са отделно законодателство. Пазар, чиито граници не са очертани, се брои както му се иска на броящия — и се продава по същия начин.
Точно това е било източникът на лесните пари. Не измама, а нещо по-обикновено: категория, в която дълго време можеше да се влезе без да се доказва нищо, защото никой не беше длъжен да каже какво точно се доказва.
Какво свърши, казано конкретно
Свършиха три неща едновременно, и това е причината браншът да говори за край на епоха.
Първо, категорията вече е дефинирана. Регламент (ЕС) 2019/1009 се прилага от 16 юли 2022 г. и за първи път в света признава растителните биостимуланти като отделна продуктова категория. В неговата логика те са PFC 6 — с подкатегории 6(A) за микробиалните и 6(B) за немикробиалните — и се определят като продукти, които стимулират хранителните процеси в растението независимо от собственото си съдържание на хранителни вещества. Определението е важно, защото прокарва граница: ако продуктът действа, защото съдържа азот, той е тор, не биостимулант. Ако убива вредител, той е продукт за растителна защита и минава по друго законодателство. Полето между двете, в което дълго се движеха най-мъглявите обещания, беше затворено с едно изречение.
Второ, твърденията вече се доказват. Едно СЕ маркиране заменя двайсет и седемте национални разрешения, но срещу това производителят трябва да обоснове какво точно прави продуктът му — по четири европейски технически спецификации, разработени специално за твърденията по PFC 6. Дотогава в България биостимулантът се вписваше в регистъра по Закона за защита на растенията и Наредба 21 без изискване за доказана ефикасност. Разликата е между „вписан“ и „доказан“, и тя е цялата тема.
Трето, активното съдържание вече се мери. И тук е най-конкретната история в целия материал.
Случаят с фулвокиселината
Хуминовите и фулвовите вещества не са отделни химични съединения с формула, а операционно определени фракции — тоест дефинират се чрез това как се държат в лаборатория. Хуминовите киселини се разтварят в алкална среда, фулвовите — и в алкална, и в кисела, а онова, което не се разтваря никъде, се нарича хумин. Именно защото определението е през поведението, а не през структурата, дълго време всеки можеше да мери каквото си реши и да изпише на етикета какъвто процент му хареса.
Резултатът е добре документиран. Лигносулфонатите — страничен продукт от производството на целулоза и хартия — се продаваха като фулвокиселина, при положение че фулвокиселина в растителен материал не се среща; тя произхожда от изкопаеми хумусни находища. Купувачът нямаше как да провери.
Стандартът ISO 19822, влязъл в сила през август 2018 г., затваря вратата с два хода. Въвежда проверка по сяра: ако пробата съдържа над 0,75 на сто елементарна сяра, материалът вероятно не е хуминов и трябва да мине през инфрачервен анализ, който е скъп и изисква вещо лице. И премахва самото понятие „фулвокиселина“ като търговски термин, заменяйки го с „фулвова фракция“ и „хидрофобни фулвокиселини“ — две понятия с международна легитимност за целите на търговията.
Земеделец, купувал години наред „фулвокиселина“, е възможно да е плащал за отпадък от целулозен завод — и да е нямал никакъв начин да разбере.
Заслужава да се отбележи кой е поискал стандарта. Не регулаторът. Инициативата е на самото сдружение на производителите на хуминови продукти, а методът е разработен от изследователски екип и приет от организацията по стандартизация през 2018 г. Тоест добросъвестната част от бранша сама е поискала измерване, защото при липса на измерване тя губи най-много.
Защо добрият продукт си тръгва пръв
През 1970 г. Джордж Акерлоф описва пазар, на който продавачът знае качеството на стоката, а купувачът — не, и стига до извод, който му носи по-късно Нобелова награда: при такова разминаване купувачът предлага средна цена, защото не може да различи доброто от лошото. Само че средната цена не покрива разходите на добрия продавач, а е печеливша за лошия. Добрият излиза от пазара, средното качество пада, цената пада още, и така докато остане само най-евтиното.
Приложено тук, механизмът е буквален. Земеделецът не може да види в резервоара дали микроорганизмите в микробиалния продукт са живи — за разлика от хербицида, чието действие се вижда след седмица. Затова плаща средна цена. Затова производителят, който е вложил в жизнеспособност на щама, в хладна верига, в дата на производство и в реален брой живи клетки, не си връща разхода. Затова си тръгва, а на негово място остава онзи, който продава течност с етикет.
От тази гледна точка ISO 19822 и СЕ маркировката не са бюрокрация, а точно обратното — те са опит да се създаде сигналът, който липсва на пазара, за да може купувачът да плати повече на онзи, който заслужава повече. Затова и краят на лесните пари не е лоша новина за целия бранш. Той е лоша новина за едната му част и добра за другата.
Българската страна на сметката
У нас към картината се добавя нещо, което го няма в световните анализи: публична субсидия, вързана за покупката. Еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал плаща 17 евро на хектар, а по данни от май 2026 г. по нея са изплатени над 40 милиона евро на 9 565 стопани.
Практика 2 от схемата — използване на външни органични подобрители на почвата — приема органични и органо-минерални торове, микробиални торове, обработен оборски тор и растителни биостимуланти. Изисква се план за управление на хранителните вещества, изготвен от лице с квалификация в областта на селското стопанство; внесеното количество общ азот трябва да е поне 10 на сто от потребността на културата и не повече от 150 килограма на хектар. Разходооправдателните документи важат за периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2026 г. и се подават през електронната система до 31 декември. Обявената цел на интервенцията е намаляване на употребата на торове с поне 20 на сто до 2030 г.
| Какво контролира схемата | Проверява се | Не се проверява |
| Разходооправдателен документ | Да, по период и стойност | — |
| План от агроном | Да, по образец | — |
| Азотно съдържание | Да, по документ | — |
| Реално внасяне на площта | — | Не по документ |
| Ефект в почвата | — | Не се измерва |
Конструкция на Практика 2 по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, по условията, публикувани от ДФЗ и МЗХ за кампания 2026.
Тук няма нужда от обвинения към когото и да било, защото проблемът е в самата конструкция и важи за всяка схема от този тип. Плащане, вързано за документ за покупка, произвежда търсене на документи. Плащане, вързано за измерен резултат, произвежда търсене на действащ продукт. При ставка от 17 евро на хектар минималната фактура, която удовлетворява изискването, е малка — а разликата между „купено“ и „внесено“ е разлика, която документът не улавя.
Иронията е, че тази конструкция работи срещу собствената си цел. Субсидията беше замислена да насърчи преминаването към органично наторяване; ефектът ѝ обаче е да изравни в очите на купувача продукта, който действа, и продукта, който само присъства във фактурата — защото и двата дават еднакво право на плащане. Това е същият механизъм на Акерлоф, само че задвижен с публични пари.
Какво остава и какво да пита купувачът
Каквото остава, е ясно формулирано от специалистите в бранша: успехът на следващото поколение биопрепарати няма да зависи от откриването на нови активни вещества, а от науката за формулацията — онова, което запазва жизнеспособността, осигурява стабилността и дава повторяем резултат в реални полски условия. Ще преуспеят не компаниите с най-много продукти, а тези с местни данни, подходящи партньори, разбиране на нормативната уредба и търпение да изградят доверие.
Има и реален пазарен двигател отдолу, който няма нищо общо с модата: през 2025 г. регулаторите изтеглиха от употреба редица неоникотиноиди, пиретроиди и органофосфати, с което отпадна около 18 на сто от световния обем инсектициди. Празнината трябва да бъде запълнена с нещо, и част от нея се запълва с биологични решения. Затова и големите влагат в производствен капацитет, а не само в маркетинг — през май 2026 г. БАСФ пусна ферментационно съоръжение в Лудвигсхафен за биологични фунгициди и обработка на семена.
За земеделеца практическият извод се събира в няколко въпроса, които струват едно телефонно обаждане преди плащането. За хуминовите продукти: има ли анализ по ISO 19822 и какво показва проверката по сяра. За микробиалните: какъв е броят живи клетки, коя е датата на производство и какъв е срокът, при какви температури се съхранява. За биостимулантите изобщо: има ли СЕ маркировка по Регламент 2019/1009 и посочена ли е категорията PFC 6(A) или 6(B). И за всички: има ли изпитване в български условия, на българска почва, при български добиви — а не референция от друга ширина.
Производителят, който има тези неща, ги изпраща в рамките на деня. Производителят, който ги няма, отговаря с брошура. Разликата между двата отговора е точно онова, което свърши.
Ася Василева
Източници
AgroPages — обзор на тенденциите на пазара на биопрепарати и изводите на отраслови специалисти за ролята на формулацията, август 2026 г.
Оценки за обема на световния пазар на земеделски биопрепарати за 2026 г. на Grand View Research, InsightAce Analytic, IMARC Group, Fortune Business Insights и Mordor Intelligence.
Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване, приложим от 16 юли 2022 г. — Приложение I, PFC 6 „Растителни биостимуланти“.
Европейски съвет на индустрията на биостимулантите (EBIC) — разяснителни документи за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1009 и за обосноваването на твърденията по PFC 6.
ISO 19822:2018 — Торове и подобрители на почвата. Определяне на концентрациите на хуминови и хидрофобни фулвокиселини в торови материали; Международна организация по стандартизация, в сила от август 2018 г.
Закон за защита на растенията, чл. 6 и следващи, и Наредба № 21 от 23.11.2016 г. за условията и реда за регистрацията, етикетирането и контрола на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.
Държавен фонд „Земеделие“ и Министерство на земеделието и храните — условия за прилагане и размер на плащането по еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП), кампания 2026 г.; данни за изплатените суми към май 2026 г.
Съобщения на БАСФ за откриването на ферментационно съоръжение в Лудвигсхафен, май 2026 г.; данни за изтеглените от употреба през 2025 г. инсектицидни активни вещества.
Akerlof, G. „The Market for Lemons: Quality Uncertainty and the Market Mechanism“, Quarterly Journal of Economics, 1970.
Архив на zemedeleca.bg — материалите за регистрацията на торове и подобрители и за еко схемата за почвения потенциал.
Понятия
Биостимулант — продукт, който стимулира хранителните процеси в растението независимо от собственото си съдържание на хранителни вещества, с цел по-добро усвояване на храната, устойчивост на неблагоприятни условия, качество на продукцията или достъпност на хранителните вещества в почвата.
PFC 6 — категорията „растителни биостимуланти“ по Регламент (ЕС) 2019/1009, с подкатегории 6(A) микробиални и 6(B) немикробиални.
СЕ маркировка — обозначение, че продуктът отговаря на изискванията на европейското законодателство и може да се предлага във всички държави членки без отделно национално разрешение.
Операционно определена фракция — вещество, което се определя не по химична структура, а по поведението си при определена лабораторна процедура. Хуминовите и фулвовите вещества са такива.
Лигносулфонат — страничен продукт от производството на целулоза, използван като свързващо вещество и добавка. Присъствието му се издава от високо съдържание на сяра.
Пазар на „лимони“ — описан от Джордж Акерлоф през 1970 г. пазар, на който купувачът не може да прецени качеството преди покупката. Добрите стоки постепенно го напускат, защото не могат да получат цената, която заслужават.
