Едно изречение от поземления закон — „сумите са депозитни и се изплащат… в 10-годишен срок“ — беше прочетено на 10 септември в Комисията по земеделието по три различни начина: от министъра, от председателя ѝ и от собствениците на земя. Комисията избра прочита на мнозинството, отхвърли предложението на ГЕРБ-СДС въпросът да изчака конституционалисти и Министерството на финансите, а числото, около което се води спорът — колко пари стоят по сметките на 28-те областни дирекции „Земеделие“, — не беше произнесено от никого.
„Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица… в 10-годишен срок.“ С това изречение чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи свършва, а с него свършва и всичко, което законът казва за рентите на собствениците, които не са потърсили парите си. Какво става с тях на единадесетата година, текстът не урежда. На 10 септември, в едно заседание на Комисията по земеделието, храните и горите, това мълчание получи три тълкувания. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви, че десетгодишният срок е преклузивен: след изтичането му държавата няма право да изплати сумите на правоимащите. Председателят на комисията Явор Гечев нарече положението „нерегламентирана ситуация“, при която парите стоят „на трупчета“. Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) възрази, че те продължават да бъдат частна собственост, че Конституцията пази заедно с нея и правото на наследяване, и определи текстовете като противоконституционни; ако депутатите превръщат непотърсените средства от частни в публични, каза той, следва да го заявят ясно и да поемат последствията. Комисията гласува. Общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители мина второ четене с разпоредбите за „белите петна“ вътре. Предложението на Десислава Танева и колегите ѝ от ГЕРБ-СДС механизмът да отпадне, докато „конституционалисти и експерти от МФ“ уточнят статута на средствата — „те са частни, не публични“, пише тя ден по-късно, — не беше прието.
Пълната стенограма на заседанието още не е публикувана. Съкратеният протокол № 7 отбелязва само, че по втора точка комисията „прие на второ гласуване“ общия законопроект, без разпределение на гласовете; изказванията по-долу са по отразяването на заседанието и по думите на самите участници.
Един имот, трима наследници и една сметка
Понятието „бяло петно“ не съществува в закона — Мирослав Каракашев от БАСЗЗ напомни това по време на заседанието. Законът говори за земи, „за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им“ (чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ). Зад формулата стои конкретна и много често срещана картина. Нива от 5,5 декара — средният размер на земеделски имот у нас по данни на БАСЗЗ — в землище в Добруджа. Собственикът ѝ е починал преди петнайсет години. Наследниците са трима: един в София, един в Германия и възрастен човек в близкия град, който не може да бъде заведен при нотариус. Никой от тях не е подал декларация в общинската служба по земеделие как ще се стопанисва имотът и никой не е подписал договор. Земята обаче не стои празна. Всяка година ползвателите в землището се споразумяват за масиви — уедрени блокове за обработка — и този имот попада в масива на съседа. За него съседът дължи не договорена рента, а средното годишно рентно плащане за землището, официалната средна цена, която комисия на областната дирекция „Земеделие“ определя всеки януари; внася го в тримесечен срок от заповедта на директора, а при закъснение дължи трикратния размер. Парите отиват по „сметка за чужди средства“ на областната дирекция и стоят там като депозит, докато някой от тримата наследници не се яви с документ за собственост. За всяка годишна вноска тече отделен десетгодишен срок.
Затова и думата „аренда“, с която се говори в дебата, е неточна. Държавата не отдава тези земи под аренда и няма договор, който да я обвързва със собственика; има административно разпределение, обработване без съгласието на собственика и депозит вместо рента. Мащабът на явлението не е измерван публично, но рамката му е известна: по данни на асоциацията собствениците на земеделска земя в България са около 1,8 милиона при 52 милиона декара земеделска земя, от които 32 милиона декара са ниви. Колко от тези имоти всяка година влизат в масивите без договор и колко пари се натрупват за тях по 28-те областни сметки, нито министерството, нито вносителите са казали — числото не е нито в мотивите, нито в оценката на въздействието, нито в дебата на 10 септември.
Какво гласува комисията
Общият законопроект № 52-653-11-6 обединява два текста, приети на първо четене в зала на 25 август: проекта на Десислава Танева и група народни представители от 19 юни и проекта на Георги Георгиев и група народни представители от „Прогресивна България“ от 15 юли, който разгледахме параграф по параграф през юли. Разпоредбите за „белите петна“ идват от втория. По внесения текст те правят четири неща. Вписват сред източниците на Взаимоспомагателния фонд — инструмента за управление на риска, чиито функции по закона изпълнява ДФ „Земеделие“ — както средствата по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2021/2115 (европейската опция част от директните плащания да се насочи към управление на риска), така и „депозираните и непотърсени от правоимащите лица средства“ по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, „за които 10-годишният срок е изтекъл“. Нареждат тези суми да се превеждат еднократно на ДФЗ до края на януари на следващата година. Ограничават разходването им — Танева цитира приетата формулировка „само и единствено“ — до целите на фонда. И добавят в самия поземлен закон изречение, по силата на което парите отиват „по сметката за чужди средства по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“.
Останалата част от законопроекта комисията прие без спор. ДФЗ ще може да подпомага стопаните при неблагоприятни климатични явления през фонда; министерството ще създаде в едногодишен срок база данни за оранжериите, оранжериите-парници и трайните насаждения, чието съдържание ще се уреди с наредба; урежда се редът за проверка на съществуващите площи; документите и актовете на ДФЗ ще се връчват през Системата за електронни услуги, с допълнителни известия по електронна поща и с SMS „при възможност“. Една промяна между четенията заслужава отделно отбелязване. Текстът за членския внос, който в юлския проект назоваваше Copa-Cogeca, в приетия от комисията вид говори за „представителни организации в областта на земеделието на европейско и световно ниво“ и добавя като възможни получатели на бюджетни средства, наред със сдруженията в обществена полза, и националните съюзи на земеделски кооперации по Закона за кооперациите. Чие е предложението, ще личи от доклада за второ гласуване, когато бъде публикуван.
Четири прочита на едно изречение — заседанието на 10 септември 2026 г.
| Кой | Как чете изречението „се изплащат… в 10-годишен срок“ | Какво следва от прочита |
| Пламен Абровски, министър | Срокът е преклузивен: с изтичането му правото на собственика се погасява | Държавата няма право да плати; парите остават без титуляр и законът може да им даде предназначение |
| Явор Гечев, председател на комисията | Законът не урежда какво става след срока | Нужна е норма; иначе парите „стоят на трупчета“ |
| Мирослав Каракашев, БАСЗЗ | Парите са частна собственост и се наследяват; държавата е само техен депозитар | Пренасочването им е одържавяване и противоречи на чл. 17 от Конституцията |
| Десислава Танева, ГЕРБ-СДС | Статутът на средствата не е изяснен | Механизмът да отпадне, докато конституционалисти и МФ се произнесат — предложението беше отхвърлено |
Давност или преклузия: думата, която не е в закона
Спорът изглежда политически, а е граматически — зависи от една дума, която законодателят не е написал. Българското право познава два вида срокове, след които правата „изтичат“, и разликата между тях е разликата между двата лагера в комисията. При погасителната давност — общият режим по Закона за задълженията и договорите — правото продължава да съществува, но кредиторът губи възможността да го осъществи принудително: съдът не прилага давността служебно, а само ако длъжникът се позове на нея (чл. 120 от ЗЗД), и ако длъжникът все пак плати след изтичането ѝ, платеното е дължимо и не може да бъде поискано обратно (чл. 118). Казано с пример, давността е като изтекла гаранция на уред: сервизът не е длъжен да го поправи, но може, и никой не му забранява. При преклузивния срок правото се погасява с изтичането му, съдът следи за това служебно и никой не може да го възобнови — така е например със срока за обжалване на административен акт: пропуснат ли е, актът влиза в сила и добрата воля на администрацията не помага.
Кой прочит е верен за чл. 37в, ал. 7, определя всичко останало. Ако срокът е преклузивен, както твърди министърът, след десетата година вземането на наследниците не съществува, областната дирекция не може да им плати дори да поиска, парите са без собственик и законодателят е свободен да им даде предназначение — точно това прави гласуваният текст, и конституционният въпрос отпада. Ако срокът е давностен, както четяхме и ние през юли и август, вземането съществува и след десетата година, дирекцията би могла да плати, а наследникът, който научава за парите на дванайсетата година, има правно основание да ги поиска; тогава законът не запълва празнина, а прекратява едно съществуващо, макар и отслабено право, и въпросът по чл. 17, ал. 1 от Конституцията, който гарантира собствеността и наследяването, остава открит. Двете страни в комисията не спориха за това. Всяка стъпи на своя прочит като на факт. Текстът на закона обаче не съдържа нито „давност“, нито „преклузивен“ — само „в 10-годишен срок“, — и никой на заседанието не цитира съдебно решение, което да е тълкувало изречението в едната или в другата посока. Тук е и практическият смисъл на отхвърленото предложение на ГЕРБ-СДС: то искаше някой извън комисията — конституционалисти и Министерството на финансите — да каже коя от двете думи липсва, преди парламентът да гласува върху нея. Ако общият законопроект мине в зала в този вид, въпросът може да стигне до Конституционния съд по искане на една пета от народните представители, на президента или на Министерския съвет (чл. 150 от Конституцията); дали ГЕРБ-СДС ще потърси тези 48 подписа, Танева не казва.
Законът казва „в 10-годишен срок“ и спира. Дали срокът е давностен или преклузивен, решава дали парламентът запълва празнина, или отнема наследимо право.
Какво правят другите с непотърсените пари
Въпросът чии стават парите, които никой не търси, не е български и другите правни системи са му дали отговори, които са полезни като мярка. Самото българско право има един. Чл. 11 от Закона за наследството праща наследство без наследници при държавата, а движимите вещи и жилищата — при общината; когато у нас имущество остане без титуляр, редът го изпраща в публичната хазна, не при частни лица, които по друга линия ползват същото имущество. В Обединеното кралство банковите сметки, по които петнайсет години няма движение, се прехвърлят по закон в специален фонд и парите се раздават за обществени каузи — но клиентът и наследниците му запазват безсрочно правото да си ги поискат обратно, и фондът държи резерв точно за това. В повечето американски щати законите за незаявеното имущество работят по същия начин: щатът държи парите като попечител, може да ги ползва, но никога не става техен собственик, и собственикът може да ги потърси и след десетилетия. Втората алтернатива, която БАСЗЗ предложи в становището си от края на август — парите да минат в бюджета или във фонд, но с изрично запазено право на претенция и след десетата година, — е точно този модел. Комисията не го обсъди.
Има и трета мярка, европейска, и тя е в самия регламент, на който законопроектът се позовава. Взаимоспомагателните фондове по чл. 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са замислени като застрахователни каси на стопаните: пълнят се от вноските на тези, които после ще черпят от тях, а публичната подкрепа се добавя към вноските. Българският вариант обръща реда. Фондът се капитализира не от бъдещите си бенефициенти, а от най-разпръснатата и най-неорганизирана група в поземлените отношения — наследниците, които не знаят, че имат вземане. Ползата е концентрирана при ползвателите на масивите; цената е разпределена върху хора без лоби, защото не знаят, че са страна. Това описание не съдържа упрек към стопаните или към собствениците — то назовава механизма, който гласуваният текст създава, и обяснява защо дебатът няма да приключи в комисията.
Числото, което никой не каза
Сумата, около която се води целият спор, остава неизвестна. Депозитите се държат по сметки на 28 областни дирекции „Земеделие“ — структури на самото министерство, което подкрепи пренасочването им — и министерството е единствената институция, която може да ги събере в едно число; към 13 септември не го е направило. Единственото число в публичното пространство са около 36 милиона евро, за които писахме на 25 август, но те са наличността на самия Взаимоспомагателен фонд, събрана по друг ред, а не рентите на „белите петна“. Комисията гласува източник за фонда, без да знае колко пари влизат от него и колко собственици губят вземане.
Оттук нататък общият законопроект отива в пленарна зала за второ гласуване, а след обнародването му в „Държавен вестник“ първият превод към ДФЗ ще се дължи до края на януари на годината, следваща влизането в сила. Поземленият законопроект от 15 юли — с тавана от 10 000 декара за държавна земя и с реституционната процедура — върви отделно и ще го проследим, когато влезе в зала. За собственика или наследника, който подозира, че някъде има имот без договор, изводът е практичен и не зависи от изхода на спора: документът за собственост и справка в общинската служба по земеделие по местонахождението на имота отварят достъп до депозираните суми за последните десет години. Чакането отвъд тази граница, при който и да е прочит на закона, вече няма да връща пари.
Използвани източници
Съкратен протокол № 7 от заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите на 10 септември 2026 г., изготвен на основание чл. 35, ал. 1 от ПОДНС.
Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-653-11-6 от 27 август 2026 г., изготвен по чл. 77, ал. 2 от ПОДНС от законопроектите № 52-654-01-71 (Десислава Танева и група народни представители, 19 юни 2026 г.) и № 52-654-01-91 (Георги Георгиев и група народни представители, 15 юли 2026 г.), приети на първо гласуване на 25 август 2026 г.; мотиви и предварителна оценка на въздействието към проекта от 15 юли.
Публикация на народния представител Десислава Танева, 11 септември 2026 г.
Интервю с Мирослав Каракашев, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, 10 септември 2026 г.; становище на БАСЗЗ до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите, август 2026 г.
Отразяване на заседанието от 10 септември 2026 г. от националната информационна агенция — изказвания на Пламен Абровски, Явор Гечев и Мирослав Каракашев.
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 37б, чл. 37в, ал. 3, т. 2 и ал. 7; Закон за задълженията и договорите — чл. 110–120; Закон за наследството — чл. 11; Конституция на Република България — чл. 17, ал. 1 и чл. 150; Регламент (ЕС) 2021/2115 — чл. 19 и чл. 76.
Dormant Bank and Building Society Accounts Act 2008 (Обединено кралство); Uniform Unclaimed Property Act (САЩ) — за сравнителните модели на непотърсено имущество.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли (юли 2026 г.), публикацията за първото гласуване (25 август 2026 г.) и статията по становището на БАСЗЗ (27 август 2026 г.).
Понятия
„Бели петна“ — имоти, за които собствениците не са подали декларация за формата на стопанисване и не са сключили договор (чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ); включват се служебно в масивите за ползване, а ползвателят внася за тях средното годишно рентно плащане по сметка на областната дирекция „Земеделие“. Терминът е разговорен и не съществува в закона.
Средно годишно рентно плащане — официалната средна цена за ползване на земеделска земя в дадено землище, определяна всеки януари от комисия на областната дирекция „Земеделие“ по всички договори, регистрирани през предходната година; по нея се плащат „белите петна“.
Сметка за чужди средства — бюджетна сметка по Закона за публичните финанси за пари, които не принадлежат на бюджетната организация, а се съхраняват от нея за трети лица.
Погасителна давност — изтичане на определен от закона срок, след който вземането не може да бъде осъществено принудително, но продължава да съществува: съдът не я прилага служебно, а платеното след изтичането ѝ не се връща (чл. 118 и чл. 120 от ЗЗД).
Преклузивен срок — срок, с изтичането на който самото право се погасява; съдът следи за него служебно и той не може да бъде възобновен по волята на страните.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“; общият законопроект за пръв път урежда източниците на средствата му.
Депозитар — лице или институция, която съхранява чуждо имущество от името и за сметка на неговия титуляр, без да придобива собственост върху него.
Общ законопроект — текст, който водещата комисия изготвя по чл. 77, ал. 2 от ПОДНС, когато два или повече законопроекта за един закон са приети на първо гласуване; по него тече срокът за предложения и се провежда второто гласуване.
