Рекордната реколта отива в стари дългове и нови ренти, а техниката от 2022 г. влиза в най-скъпите си години

Пшеницата е на 205 евро на тон на пристанище, част от зърното още не е излязло от складовете, а собствениците на земя вече питат за новата рента. Просрочията на стопанствата към търговците са около 770 милиона евро, зърнокомбайните, регистрирани за цялата 2025 г. — 74.

„Тази година беше много благодатна за България“, казва земеделец пред zemedeleca.bg, и не е сам — това изречение се чува по кантарите от юли насам, обикновено в по-краткия му вид: „Господ е българин“. Той обаче го продължава с призив към колегите си да помислят: „Но точно сега е моментът да бъдем разумни. Не забравяйте последните 5 години!“ Изброява какво е имало в тях — суши, високи цени на торове, препарати и горива, скъпа техника, инфлация, война, ниски цени на продукцията — и добавя, че много колеги са минали през изключително тежки моменти. „Затова нека една добра година не ни кара да правим грешки за следващите пет.“

Числата зад добрата година са две и се събират трудно. Реколтата от пшеница е рекордна — 7,388 милиона тона в страната — и зърното се продава на 205–215 евро на тон на пристанище, цена, каквато секторът не е виждал от години, както го каза председателят на НАЗ Илия Проданов в интервю за zemedeleca.bg на 5 септември. Срещу нея стоят просрочените задължения на стопанствата към търговците на торове, препарати, семена и техника, които същият Проданов оцени през април на около 770 милиона евро — оценка на браншови представител, не статистика, но единствената публична. Между двете числа стои складът. Част от зърното е продадено и още не е извозено: Констанца работи с над 60 часа престой на кораб, вагоните чакат по дни, а стопанинът плаща тока за вентилация на стока, която вече не е негова — така го описа в края на август Трендафил Василев от „Агротида“ в Разградско, чиято рапица беше извозена на една десета при срок 20 август. Парите от рекордната реколта пристигат последни, след като рентата, торовете и кредитите вече са с падеж, и затова се харчат първи, на хартия, там, където загубата е най-видима.

Рентата се договаря за дванадесет месеца, парите идват веднъж

Първото, за което стопанинът призовава колегите си, е земята, не машините: „Не се хвърляйте на безумни ренти. Не купувайте земя на всяка цена само за да увеличите декарите.“ Той е гледал това наддаване и през 2022 г., когато скъпото зърно вдигна рентите, а после три години на отрицателен марж ги свалиха — през 2025 г. с 12,1 на сто по данни на НСИ, до 51 лева, или 26,1 евро на декар, най-дълбокият спад в целия публикуван ред. Тази есен договарянето тръгва отново нагоре, и в България, където над 95 на сто от договорите за земя са едногодишни (без нотариус, без вписване, с регистрация в общинската служба — най-леката и най-евтината форма, която законът предлага), това става веднага: 205 евро на пристанище през септември са рента за 2027 г. още през октомври. Проданов го каза в същото интервю — добрата реколта вече подвежда някои стопани да наддават. А Василев описа кой наддава: фирмите, които миналата година не са платили рентите, дават най-високите, и собственикът се мести от една неплатежоспособна фирма в друга.

Тези, които наддават, имат своя логика, и тя не е глупава. Договорът е за една година; ако не дам, съседът дава, нивата догодина е негова, а моите машини стават по-скъпи на декар, без аз да съм направил нищо. Собственикът изгуби 12 на сто миналата година и си ги иска обратно. А цената е най-добрата от години и по-висока, по думите на самия Проданов, може да има най-рано в късната пролет на 2027 г. Единственият им аргумент, който не издържа проверка, е „само ние имаме реколта“. Румъния върви към исторически висока реколта — около 13,9 милиона тона пшеница по оценка на Argus от юли, — Украйна прибира 24,1 милиона, с 3,4 на сто повече от миналата година, и двете делят с нас Констанца и Северна Африка. Премията в цената идва от блокадата на Черно море, стои върху едно споразумение и, пак по Проданов, изчезва за една нощ с 40 евро на тон.

Паркът от 2022 г. и кривата на ремонта

Второто, за което стопанинът призовава колегите си, е техниката, и тук той казва това, което чуваме от всеки стопанин, с когото говорим тази есен, независимо от размера на стопанството: „При много от нас техниката вече е на 5–7 години, часовете са много и идва моментът за сериозни инвестиции. Новите трактори, комбайни и инвентар вече струват огромни пари.“ В регистъра на Контролно-техническата инспекция същото се вижда в числа. Последната голяма вълна на купуване беше през 2022 г., след скъпото зърно: 1418 нови колесни трактора и 219 зърнокомбайна за годината. После редът е 1262 и 169 за 2023 г., около 1260 и точно 100 за 2024 г., 920 и 74 за 2025 г.; за първото полугодие на 2026 г. регистрациите са 497 трактора — колкото за същия период на 2024 г. — и 63 комбайна, най-много от 2023 г. насам, от които 46 във второто тримесечие, непосредствено преди жътва. (Регистрацията не е продажба, а брой машини, вписани в регистъра; редът обаче е достатъчно дълъг, за да се чете.) Машините от 2021–2022 г. днес са на четири-пет години и при 800–1200 моточаса годишно, каквито основният трактор в зърнопроизводително стопанство прави по думите на стопаните, са на 4000–6000 часа — целият този парк влиза в скъпата си възраст едновременно.

Дали паркът наистина е амортизиран, се проверява не с една година, а с реда по години срещу размера на парка. По данни на същата инспекция в края на 2013 г. в страната са регистрирани 66 561 колесни трактора, от които работещи около 58 000, и 10 719 зърнокомбайна, от които действащи около 8300; към 2018 г. комбайните са 7391, и едва 36 на сто от тях са на възраст до десет години. За десетте години между 2009 и 2018 г. са регистрирани общо 13 769 нови трактора и 2411 нови комбайна — средно по 1377 трактора и 241 комбайна на година, и точно този ритъм държеше дела на машините под десет години там, където беше. Сметката оттук е проста. Група от около 2600 комбайна под десет години остарява с по 200–250 машини годишно, които преминават границата; при 219 нови през 2022 г. тя се задържа, при 100 през 2024 г. се свива наполовина спрямо изтичащото, при 74 през 2025 г. се подменя една трета от това, което остарява, и при този темп групата се стопява наполовина за около седем години. При тракторите редът е същият в по-мек вид: 920 нови са две трети от средното за десетилетието преди 2019 г., върху парк, в който според дилърите още преди десет години четири от пет машини бяха на повече от десет години. Това е амортизацията на парка, изразена в регистъра: не че машините са стари, а че всяка година остаряват повече, отколкото се подменят. Стопанинът я казва с две изречения: „Инвестирайте в техниката и стопанствата си. Пазете капитала си и мислете не само за тази година, а за следващите 5–10 години.“

Колко скъпа, е измерено, и то не върху предположения, а върху реални сервизни фактури. През 2013 г. екип на Миланския университет събира пълната история на ремонтите на 100 трактора с двойно предаване от 59 до 198 киловата (80–270 конски сили), средно на осем години и с 798 моточаса годишно — тоест машини като нашите, — и на 20 зърнокомбайна, от базите данни на дилърите и от самите стопанства. Резултатът, изразен като натрупан ремонт в проценти от каталожната цена, върви така: около 12 на сто на 4000 часа, 20 на сто на 6000, 29 на сто на 8000 и близо половината от цената на 12 000 часа. Американският стандарт ASABE D497, по който светът смята машинните разходи, чертае същата форма, но по-стръмна: 11 на сто на 4000 часа и 45 на сто на 8000. Кое от двете важи за Добруджа, никой не е измервал, но и двете казват едно: кривата е плоска в началото и се извива нагоре след четвъртата-петата хиляда часа, и точно там е машината от 2022 г. Средният трактор в италианската извадка при 5626 часа беше струвал на собственика си 15 702 евро ремонти по цените от тогава — 11 671 за части и 5098 за труд; средният комбайн при 2996 часа — 30 740 евро. Затова „карам старата“ е евтино две-три години и после изведнъж не е: стопанинът е на равната част на кривата и не вижда какво идва по стръмната.

Същото изследване казва и кое се чупи, по брой на извънредните ремонти. При тракторите на първо място е двигателят — една четвърт от всички извънредни намеси, — на второ, изненадващо за авторите, електрониката с 18 на сто, на трето трансмисията с 15. При комбайните половината от извънредните ремонти са по хедера (49 на сто), после вършачният апарат (12,5), хидравликата (8), наклонната камера (7,6) и шнекът за разтоварване (6,9). Тоест при трактора най-скъпите възли са и най-чупливите, а при комбайна най-често се чупи това, което всяка жътва среща камъни и полегнали стъбла. Най-скъпият ред обаче не е в никоя фактура: спрял комбайн в жътва, при узряла пшеница, която се осипва и поляга с всеки ден, и част, която пътува седмица. Затова в дворовете стои втори, още по-стар комбайн, който служи за части и вече е платен. Италианците отбелязват и разликата, която обяснява половината от нашия проблем: изпълнителите на услуги сменят машините си редовно, а стопаните „често държат в парка си остарели и неикономични машини“. И затова сложната машина не винаги е облекчение. „Стопанството има скъпа машина и я разваля, защото не я разбира“, каза ни стопанка през май, когато писахме за кадрите; операторът е учил на МТЗ, електрониката е вторият по честота повод за ремонт, а обученият млад човек отива при дилъра, защото фермата не може да му плати колкото него.

Оттук идва и инженерният довод в полза на старото, който е честен и трябва да се каже: двигателите отпреди 2014 г., без филтър и без AdBlue, са по-прости, по-евтини за поддръжка и по-подходящи за хората, които ги карат. Той е верен, и срещу него стоят две неща — частите за машина на петнадесет години и денят, в който тя спре в жътва.

Пътеката, която не спира

Защо машината изобщо трябва да се сменя, ако старата още върви, е въпрос, на който американският аграрен икономист Уилард Кокрейн отговори още през 1958 г., и отговорът му у нас минава през рентата. Съседът купува по-голям комбайн и по-точна сеялка; разходът му на тон пада; докато е сам, печели. После същото правят всички, производството расте, цената пада, и печалбата на първия изчезва — който смени последен, само остава, а който не смени, продава на цена, свалена от чуждата производителност, с разходи, които са старите му. Кокрейн нарече това бягаща пътека: лентата се движи под краката на всички и който стои на място, се връща назад. Добавката му е точно българската: печалбата от новата техника не остава у фермера, а се капитализира в земята, защото съседите наддават за декарите с парите, които машината им е спестила. При едногодишни договори лентата се завърта всяка есен — всяко подобрение в стопанството отива на масата за земята след дванадесет месеца. Това е и причината добрата година да е най-опасната: заради премията от Черно море цената временно се откъсва от производителността, лентата изглежда спряла, и парите отиват там, където се капитализират най-бързо.

Евтините трактори стигат до 300 конски сили, евтини комбайни няма

Стопанствата, които все пак купуват, купуват най-евтиното: в регистъра за първото полугодие единственият сегмент, който расте, е този на бюджетните марки от Индия, Турция и Китай, с плюс 4 на сто, при спад от 18 на сто при западните и от 22 при японско-корейските компактни. Това е поведение на сектор, който управлява касова наличност. Има и разум в него, но той е тясно ограничен: тези машини имат същите норми за двигателя, често двигатели и мостове от европейски доставчици, проста механична или синхронизирана трансмисия и малко електроника, тоест операторът, който е учил на МТЗ, ги кара, без да ги чупи, и за втория трактор в стопанството, който вози и разпръсква, това е достатъчно.

За основната машина сметката е друга и тя започва от това, което евтината цена всъщност спестява. Швейцарският институт Agroscope издава всяка година каталог с пълните разходи на над 600 машини — това е справочникът, по който в Германия, Австрия и Швейцария се смятат цените на услугите с техника, — и за трактор от 272–340 конски сили той дава следното: каталожна цена 341 000 франка (около 358 000 евро), живот 15 години или 10 000 часа, ремонт и поддръжка за целия живот 45 на сто от цената, или 15 франка (16 евро) на час, и гориво 27 литра на час при средно натоварване, или 55 франка (58 евро) на час. Събрано за живота на машината — амортизация, лихва, застраховка, гараж, ремонт и гориво, — покупната цена се оказва около 30 на сто от всичко, което тракторът струва; останалите 70 са гориво, ремонт и престой. Трактор с 40 на сто по-ниска цена е спестил следователно около 12 на сто от разходите за живота си — и тази разлика се решава от нещата, за които за евтините марки няма нито едно измерване. Кривата на ремонта: италианците я начертаха върху 100 машини от познатите марки, а за бюджетните такава извадка не съществува никъде, тоест купувачът поема крива, която никой не е чертал, с мрежа от сервизи и части, която в жътва се брои в дни. Остатъчната стойност: същият швейцарски каталог изрично отбелязва, че за „машини без пазар на употребявани“ остатъчна стойност не се начислява по общата таблица, а се коригира ръчно — сухата формулировка на това, че платеното при покупката е и това, което се отписва изцяло, защото няма кой да го купи обратно. И автоматизацията: автопилотът с RTK и терминал стои в каталога като отделно оборудване за 15 500 франка (около 16 300 евро) — при познатите марки той е част от машината, при бюджетните е въпрос, който трябва да се зададе преди покупката. Евтината машина е евтина в деня на покупката и неизмерена във всеки следващ.

Колко струва една машина за година и за час — по швейцарския каталог на разходите за 2024 г.

Източник: Agroscope, Kostenkatalog 2024 (Agroscope Transfer Nr. 548/2024). Суми в швейцарски франкове без ДДС, в скоби — приблизително в евро по курс около 1,05 евро за франк. Горивото е при 40 на сто натоварване на двигателя за тракторите и 70 на сто за комбайна, 0,3 литра на киловатчас, дизел по 1,95 франка (около 2,05 евро). Амортизацията е линейна за срока на живот, без остатъчна стойност при пълна заетост.

Границата отгоре е още по-ясна. Предлагането на бюджетните марки свършва около 250–300 конски сили, а зърнокомбайни от тях у нас няма изобщо. За зърнопроизводителното стопанство с трактор от 400 конски сили и комбайн от осми клас евтина машина не съществува; изборът му е стар или нов от познатите марки, и точно в този клас паркът старее най-бързо, защото 74 комбайна за цялата 2025 г. срещу 219 през 2022 г. са неговите числа.

Третият път, който регистърът не показва отделно, е употребяваната техника от Западна Европа. Там стопанствата сменят основния трактор на четири-пет години и около 3000–4000 часа, защото лизингът, данъчната амортизация и договорите с изпълнители ги тласкат към смяна, преди ремонтът да е поскъпнал; първият собственик е платил стръмната амортизация, а купувачът взема машина в равната част на кривата за около половината цена на нова, с 4000–5000 евтини часа пред себе си. При употребявана техника се купуват моточасове, не година на производство: трактор от 2021 г. с 3000 часа и същият с 7000 са две различни машини. Границата е историята на машината — при вноса тя често липсва и се плаща с риск.

Доводът на счетоводителя

„Земеделието не е само декари. Земеделието е техника, хора, гориво, торове, препарати, ремонти, лихви, инвестиции и огромен капитал“, казва стопанинът, и с това изречение спори с най-силния довод срещу себе си. Счетоводителят го казва така: новата машина се амортизира, старата вече не, тоест който кара старото, спестява най-голямото перо, и в баланса това се вижда — нула амортизация, никакви лихви, никакви вноски. Доводът е верен и е причината толкова стопанства да карат старо. Довършен докрай с числата на швейцарския каталог, той звучи другояче. За трактора от 272–340 конски сили амортизацията е 22 700 франка (около 24 000 евро) на година при 15 години живот; ремонтът и горивото са 70 франка (74 евро) на час, тоест при 600 часа — 42 000 франка (44 000 евро) на година, почти двойно повече от амортизацията още в първата година, и от тях ремонтът расте с часовете по кривата, която в никой баланс не стои. Машината от 2021 г. вече е платила една трета от амортизацията си; това, което стопанинът спестява, като я кара от 5000 до 8000 часа, е останалата амортизация на стара машина — а ремонтът и престоят на същата машина растат точно в тези часове. В баланса има нула амортизация; ремонтът на изчакване към сервиза и спрелият комбайн не стоят никъде. Затова по баланса излиза „карай“, а по нивата — „смени“.

Кога се сменя машината: правилото на защитника и претендента

Има и учебникарско правило за това кога икономически грамотният стопанин сменя машина, и то е по-старо от тракторите с електроника. В икономиката на техниката то е известно като „защитник срещу претендент“ и е формулирано от американския икономист Джордж Терборг през 1949 г. в „Dynamic Equipment Policy“ — книгата, от която излиза методът за подмяна на оборудване в американската индустрия. Аграрната икономика го взема наготово: стои в учебника „Farm Management“ на Кей и Едуардс, в американския стандарт за управление на машините ASABE EP496 и в справочниците на Университета на Айова, по които американските фермери смятат.

Правилото е едно изречение: старата машина (защитникът) се държи още една година, докато цената на тази още една година е по-ниска от средногодишната цена на новата (претендента). Цената на „още една година“ на старата машина се събира от четири пера: ремонтите, които ще дойдат през годината — от кривата; парите, които машината ще загуби от продажната си стойност за годината; лихвата върху тази продажна стойност, тоест парите, които стоят в стария трактор, вместо да работят другаде; и цената на престоя — това, което стандартът нарича цена на закъснението (timeliness cost), загубата от работа, свършена късно, защото машината е спряла или не насмогва. Средногодишната цена на новата е амортизация, лихва и застраховка, разделени на годините живот, плюс нейните, по-ниски, ремонти. Въпросът на грамотния стопанин е „колко ще ми струва старият догодина“ и едва след него „струва ли си новият“ — и сменя в годината, в която първият отговор надхвърли втория. Второто, по-грубо правило от същите учебници е минимумът на средногодишната цена: за всяка машина има възраст, при която сборът от амортизация, лихва и ремонт, разделен на изминалите години, е най-нисък, и това е нейният икономически живот; след него всяка година оскъпява средното. Практическите прагове от американските справочници са три: смяна на фиксиран интервал; смяна, когато натрупаните ремонти стигнат предварително избран от стопанството дял от цената на нов; смяна, когато годишният ремонт надхвърли годишната амортизация на нов.

Върху числата от таблицата правилото дава нещо, което си струва да се каже. За трактора от 272–340 конски сили новата машина струва около 25 800 франка (около 27 000 евро) на година в амортизация и лихва. Старата на 8000 часа по италианската крива ще изяде през следващите хиляда часа около 5 на сто от цената на нов — около 17 000 франка (18 000 евро) — плюс загубата на продажна стойност и престоя; пресечната точка е някъде между 8000 и 10 000 часа, точно там, където каталогът слага края на живота ѝ. За комбайна правилото казва друго и е честно да се знае: на 3000 часа годишният му ремонт по италианската крива е от порядъка на 2 на сто от цената, около 9000 франка (9500 евро) при 120 часа жътва, срещу 38 880 франка (около 41 000 евро) постоянни разходи на нов — по чист ремонт старият комбайн печели още дълго. Това, което го сменя, е третото перо, престоят: един ден спрял комбайн, който по каталога прибира два хектара на час, или около 20 хектара на ден, е цената на закъснението, която стандартът смята наравно с ремонта, и при комбайните тя е по-голяма от него. Затова и у нас комбайните се сменят преди жътва, независимо от всичко друго, и затова 46 от 63 регистрирани за полугодието са във второто тримесечие.

Правилото има и една уговорка, която учебникът не съдържа. То предполага, че новата машина може да бъде финансирана и че старата може да бъде продадена. При лизинг със самоучастие, което отива за рента, и при земя, договорена за дванадесет месеца, рискът на претендента е по-висок, отколкото учебникът смята, и българският стопанин, който държи защитника по-дълго, не е неграмотен — условията, при които правилото важи, при него са изпълнени наполовина.

Сметката може да се направи на едно стопанство с числата от същия каталог. Десет хиляди декара, рента с пет евро на декар по-висока тази есен — 50 000 евро на година, за дванадесет месеца, след които се наддава отново. Трактор от 204–271 конски сили струва по каталога 274 000 франка (около 288 000 евро) и годишните му постоянни разходи — амортизация за 15 години, лихва, застраховка и гараж — са 23 400 франка (около 24 600 евро). Тоест добавката към рентата, която стопанството дава тази есен, е колкото постоянните годишни разходи на два нови трактора от този клас, всяка година, докато рентата се държи. Самоучастието при лизинг за същата машина, обичайно 20–30 на сто, е 58–86 хиляди евро — една до година и половина от добавката. А ремонтът на трактора, който остава, между 4000 и 8000 часа, по италианската крива е около 17 на сто от цената на нов, тоест около 49 000 евро за четири години, разпределени неравномерно и с най-големите суми накрая; по американския стандарт — двойно повече. Добавката към рентата и ремонтът на старата машина са едни и същи пари, похарчени два пъти.

Смяната пък има свои условия и те тази есен са тежки. Разсроченото плащане от дилъра, при което търговецът чака до жътва, се е отдръпнало след просрочията в зърнената търговия. Лизингът на финансовите компании на марките и на българските лизингови дружества работи, но иска три неща: самоучастие, три години отчети — в които лизингодателят чете не резултата, а задълженията към доставчиците и просрочията по тях — и месечна вноска срещу пари, които идват веднъж в годината и с месеци закъснение. Стопанството, което получава парите си през ноември за стока, предадена през август, и ги дължи същия ден за рента и торове, има достъп до лизинг и не може да го обслужва през месеците, в които складът е пълен и сметката празна. Самоучастието е същите пари, за които през октомври се състезава рентата.

Другата страна на масата

Третото, за което призовава колегите си, е разговорът с хората, с които тази рента се договаря — и той не ги вижда като противник. „Говорете с тях и им обяснявайте реалната ситуация. Нека и те имат разбиране към нас. Арендодателят трябва да бъде спокоен, че ще получава своята рента не само тази година, а и следващите години.“ За да е спокоен той, продължава стопанинът, спокойни трябва да са и арендаторите — че могат да работят, да инвестират в техника, да плащат на хората си, да поддържат земята и да посрещат трудните години. Едногодишният договор не дава това спокойствие на нито една от двете страни: собственикът получава най-високата рента от най-задлъжнелия арендатор и научава догодина дали ще я види, а арендаторът купува трактор с десетгодишен живот върху земя с гаранция за дванадесет месеца. „Няма смисъл днес да обещаем рента, която утре може да ни доведе до фалит. По-добре нормална рента, стабилен земеделец и сигурен арендодател, отколкото една година рекордна рента и след това проблеми за всички.“

През октомври същите стопани ще седнат на масата за земята с пари, които още не са получили, със стари просрочия, които трябва да платят първи, и с трактор, който е на пет хиляди часа. Преди да дадат петте евро повече на декар, си струва да ги умножат по декарите и да ги сложат до постоянните разходи на една нова машина — при десет хиляди декара това са два трактора от 250 конски сили, всяка година, докато рентата се държи. После да погледнат брояча на всяка машина в двора и да си отговорят колко ще струва тя догодина по кривата; когато отговорът доближи годишната цена на нова, е време за смяна, а за комбайна мярката са дните спрял в жътва, които тежат повече от всеки ремонт. Който няма пари за нова машина, гледа употребяваната от Западна Европа по същия критерий — часовете.

Ася Василева

Понятия

Моточас — час работа на двигателя по брояча на машината; основната мярка за износване на трактор и комбайн, по-точна от възрастта в години.

Крива на ремонтните разходи — натрупаните разходи за ремонт и поддръжка на една машина като дял от каталожната ѝ цена в зависимост от моточасовете; плоска в началото и все по-стръмна после. Американският стандарт ASABE D497 я задава с формула; италианското изследване на Миланския университет от 2013 г. я измерва върху реални машини.

Защитник срещу претендент — правило за подмяна на оборудване (Терборг, 1949 г.): старата машина се държи още една година, докато ремонтът, загубата на продажна стойност, лихвата и цената на закъснението за тази година са по-ниски от средногодишната цена на новата.

Цена на закъснението (timeliness cost) — загубата на добив или качество от работа, свършена след оптималния срок, защото машината е спряла или капацитетът ѝ не стига; в американския стандарт ASABE EP496 се смята като отделно перо наравно с ремонта.

Икономически живот на машината — възрастта, при която средногодишната ѝ цена (амортизация, лихва и ремонт, разделени на изминалите години) е най-ниска; след нея всяка следваща година оскъпява средното.

Каталог на разходите на Agroscope — годишен справочник на швейцарския държавен аграрен институт с пълните разходи (амортизация, лихва, застраховка, гараж, ремонт, гориво) на над 600 земеделски машини; използва се в немскоезичните страни за ценообразуване на услуги с техника.

Бягаща пътека (Кокрейн, 1958 г.) — механизъм, при който новата технология носи печалба само на първите, които я вземат; след като я вземат всички, цената пада и печалбата изчезва, а който не я вземе, губи. Печалбата се капитализира в земята.

Едногодишен договор за земя — най-леката форма на ползване по българското право, без нотариус и без вписване; над 95 на сто от договорите у нас са такива, затова рентата се предоговаря всяка есен и следва цената на зърното веднага.

Капитализация в рентата — процес, при който парите, спестени или получени от стопанството (субсидия, по-добра машина, по-висока цена), отиват при собственика на земята чрез наддаването между арендаторите; по изследване на Ciaian и Kancs за Европейската комисия между 20 и 80 на сто от плащанията на площ се капитализират в рентата.

Отложено (разсрочено) плащане — търговски кредит, при който търговецът на торове, препарати или техника доставя през сезона и чака парите след жътва; при техниката тази форма се е отдръпнала, а купуването минава през лизинг.

Самоучастие при лизинг — частта от цената, която стопанството плаща при сключване на лизинга, обичайно 20–30 на сто; останалото се връща с месечни вноски.

Черноморска премия — надбавката в цената на зърното от региона, която идва от блокираните пристанища на Украйна и Русия; изчезва при споразумение за безопасен превоз.

ISOBUS — международен стандарт, по който трактор и прикачна техника от различни марки обменят команди и данни; основа на автопилота и секционния контрол.

КТИ — Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните, която води регистъра на земеделската техника.

Източници

Мнение на земеделски стопанин, споделено с редакцията, септември 2026 г.

Интервю с Илия Проданов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, за zemedeleca.bg, 5 септември 2026 г.; оценка на просрочията — април 2026 г.

Интервю с Трендафил Василев, „Агротида“ ООД, Хърсово, за zemedeleca.bg, август 2026 г.

Контролно-техническа инспекция към МЗХ — регистрации на нова земеделска техника, 2022 г. – първо полугодие на 2026 г.; данни за регистрираната и действащата техника към края на 2013 г.; данни за възрастовата структура на зърнокомбайните и за новите регистрации 2009–2018 г. (2019 г.).

Национален статистически институт — цени на договорите за наем и аренда на земеделска земя за 2025 г.

Argus Media, European Wheat Outlook 2026: Romania, Ukraine & France, юли 2026 г.; USDA FAS, Grain and Feed Annual, European Union, април 2026 г.

Agroscope, Kostenkatalog 2024 (Agroscope Transfer Nr. 548/2024), Теникон, септември 2024 г. — разходи по класове трактори и зърнокомбайни, коефициенти за ремонт и поддръжка, амортизация и остатъчна стойност.

Calcante, A., Fontanini, L., Mazzetto, F., Repair and maintenance costs of 4WD tractors and self propelled combine harvesters in Italy, Journal of Agricultural Engineering, 2013 г. — измерени ремонтни разходи на 100 трактора и 20 зърнокомбайна и разпределение на извънредните ремонти по възли.

Terborgh, G., Dynamic Equipment Policy, Machinery and Allied Products Institute, 1949 г.; Kay, R., Edwards, W., Duffy, P., Farm Management, McGraw-Hill; ASABE EP496, Agricultural Machinery Management; Iowa State University Extension, Ag Decision Maker, Replacement Strategies for Farm Machinery.

ASABE D497.7, Agricultural Machinery Management Data, 2011 г. — коефициенти за ремонт и поддръжка на трактори и зърнокомбайни.

Willard W. Cochrane, Farm Prices: Myth and Reality, University of Minnesota Press, 1958 г.

Ciaian, P., Kancs, d’A., The Capitalization of Area Payments into Farmland Rents, изследване за Европейската комисия, 2012 г.

Архив на zemedeleca.bg — материалите за кадрите в земеделието (май 2026 г.), за рентата по НСИ и за едногодишните договори за земя, за БАТА АГРО 2026, за складовете след жътва и за пазара на техника през първото полугодие на 2026 г. (август 2026 г.).