За девет сесии търговците в Париж свалиха 18 евро от цената на тон пшеница, без нито един кораб да е влязъл в Одеса. В същите дни държавният купувач на Йордания не купи нищо на търг за 120 хиляди тона, купувачите в Египет отказаха да платят исканата цена, а по доклада на USDA зърното, което не може да излезе от Русия и Украйна, се трупа в складовете им. Ако Анкара успее с коридора, то ще излезе наведнъж. Дизелът, с който се сее, е по-скъп от всякога — както през есента на 2022 г., когато зърното също поевтиняваше.
Осемнайсет евро, свалени на думи
В сряда, 2 септември, търговците на Euronext платиха за контракта за доставка на мелничарска пшеница през декември 259,25 евро за тон — най-високата цена от две години. Ден по-рано председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов каза пред zemedeleca.bg, че пшеницата върви по 205–215 евро на тон на пристанище, че такава цена секторът не е виждал отдавна и че при споразумение между Русия и Украйна тя ще падне с 35–40 евро на тон буквално за една нощ; а дали да се възползва, всеки трябва да прецени сам. На следващия ден Владимир Путин каза на икономическия форум във Владивосток, че мирно споразумение остава възможно, и цената по контракта падна с 3,2 на сто за една сесия. В петък, 4 септември, след новината, че американски пратеници ще пътуват до Москва и Киев, търговците свалиха сетълмента (официалната дневна цена, по която се разчитат позициите) на 249,75 евро за тон. Следващата седмица към новините се прибавиха турското предложение за коридор и петъчният доклад на USDA, а към спада — още осем евро: на 11 септември сетълментът за декември беше 241,00 евро за тон, за март 2027 г. — 242,00, за май — 242,75.
В Черно море през тези девет сесии не се промени нищо, което може да се натовари. Никой кораб не влезе в Одеса по нов ред; в нощта срещу 12 септември Русия изпрати над Одеска област 129 дрона и крилати ракети, а по данни на украинските власти в цялата страна загинаха единайсет души. От четирийсетте евро на тон, за които говори Проданов, осемнайсет вече са паднали без никаква нощ — само върху изречения. Така търгуват участниците в този пазар: премията за риск (надбавката, която купувачът плаща, защото доставката може да не пристигне) зависи от вероятността, а не от самото събитие, затова тя пада при всяко изречение, което прави споразумението по-вероятно, и се връща при всеки удар, който го прави по-малко вероятно. Този път обаче зад изреченията стоят и две неща, които не са думи.
Купувачите, които не купуват
Първото е поведението на купувачите. На 1 септември държавният зърнен купувач на Йордания закри търг за 120 хиляди тона хлебна пшеница, без да купи нищо: явиха се само три търговски къщи — CHS, Cargill и Olam. Още през август същият купувач беше отменил два търга за пшеница и два за ечемик заради малкото оферти; очаква се нов търг, който да бъде закрит на 15 септември. В Египет, най-големия вносител на пшеница в света, на 4 септември продавачите искаха около 272 евро за тон с доставка (315 долара по курса на ЕЦБ от 11 септември, 1,1592 долара за евро), а купувачите даваха около 259 — и сделка нямаше. Правителството на Мароко обяви на 12 септември, че ще субсидира вноса на пшеница, за да не поскъпне хлябът. А индонезийските мелничари, вторите по големина купувачи в света, обявиха още през август, че за товарите, които не могат да тръгнат от Русия и Украйна, търсят други пристанища — и назоваха България, Румъния, Австралия и Аржентина.
Търгът е механизмът, по който държавните агенции на вносителите купуват: обявяват количество и срок на доставка, търговските къщи подават запечатани оферти, агенцията избира най-евтината — или не избира нищо и обявява нов търг след две седмици. Отказът не означава, че Йордания няма нужда от хляб; означава, че купувачът смята, че след две седмици ще плати по-малко, и че може да чака. Това е ключовото за българския стопанин с пълен склад: от двете страни на пазара в момента чакат — вносителят чака цената да падне, производителят чака тя да се качи, — и въпросът е кой може да чака по-дълго. Вносителят разполага с държавен резерв и с други пристанища; производителят — с рента за плащане наесен, кредит от пролетта и склад, в който, както каза Трендафил Василев от „Агротида“ в края на август, дори продаденото зърно още не е извозено, а слънчогледът и царевицата чакат ред за място.
Зърното, което се трупа зад стената
Второто е докладът на Министерството на земеделието на САЩ от 11 септември — месечната оценка на световното предлагане и търсене (WASDE), по която се ориентират всички борси. Анализаторите на USDA вдигнаха световното предлагане на пшеница с 3,5 милиона тона до 1103 милиона: Австралия с 3 милиона до 31 при отлични условия, Канада с 1 милион до 36, Украйна с 0,6 милиона до 26 при рекорден добив. Едновременно свалиха световната търговия с 0,9 милиона тона — износът на Русия от 46 на 43 милиона, на Украйна от 13,5 на 12,5, заради слабите августовски товарения при война, която затруднява логистиката в Черно море — а вноса на Северна Африка орязаха с 1,5 милиона тона. Резултатът е в реда за крайните запаси: 276,3 милиона тона, с 3 милиона повече от августовската оценка, и увеличението е почти изцяло в две държави — Русия (от 13,6 на 16,1 милиона тона) и Украйна (от 4,8 на 6,1).
Картината зад тези числа е язовир. Стената е блокадата — ударите по Одеса, ударите по Новоросийск, застрахователите, които искат над 1 на сто от стойността на кораба за едно пътуване до украинско пристанище. Водата зад стената е зърното, което Русия и Украйна са произвели, но не могат да изнесат: по оценката на USDA само за месец там са се натрупали още 3,8 милиона тона. Руското правителство вече показа колко му тежи този запас — отмени износните мита за пшеница, ечемик и царевица до края на 2026 г., за да поевтини околните маршрути през Балтика и Каспия. Търговците в Чикаго прочетоха доклада така, както се чете язовир с висока вода: в петък свалиха цената на пшеницата с 2,25 на сто. Колкото по-дълго стои стената, толкова повече вода се събира зад нея — и толкова по-силно ще потече, когато някой отвори вратата.
Кой предлага да отвори вратата
Тук влиза турското предложение. То не е на турското правителство. Автор му е Турската група за аграрна дипломация (TTDG) — доброволно сдружение, създадено през юни 2025 г. от работната група по аграрна дипломация към Четвъртия съвет по земеделие и гори на Турция, което след края на съвета решава да продължи самостоятелно. Председател е Мелиса Токгьоз Мутлу, ръководител на съвета по земеделие към Турското събрание на износителите; в групата са академици, чиновници, износители, производители и журналисти — между 74 и 87 души според различните турски публикации. Документът ѝ е „политическа препоръка“ с дата 31 август 2026 г. — същия ден, в който външният министър Хакан Фидан каза на пресконференция в Истанбул: „Подготвили сме план и сме в контакт с двете страни“, и добави, че ако се появят условията, Анкара работи за споразумение, подобно на зърнената сделка от 2022 г. Правителственият план не е публикуван; седемте точки на групата са единственият текст, до който имаме достъп, и никоя от воюващите страни не ги е приела.
| Точка | Какво би предвиждал механизмът | Какво би било ново в сравнение с 2022 г. |
| 1. Защита на инфраструктурата | Терминали, елеватори, складове и товарни съоръжения биха влезли в изрично споразумение да не бъдат обект на удари | Ново. Сделката от 2022 г. пазеше корабите в коридора, не пристанищата |
| 2. Безопасно корабоплаване | Система за предварително уведомяване, координация и потвърждаване на маршрута за корабите със зърно, маслодайни, растителни масла и торове | Торовете влизат изрично |
| 3. Координация в Турция | Анкара би поела ролята на посредник и център, по модела на Съвместния координационен център от 2022 г. | Същата институция, същият град |
| 4. Регистър на корабите с храни | Доброволна проверка, която би удостоверявала цивилния статус на кораба, товара и маршрута — за да се отделят аграрните превози от военната дейност и от санкционния риск | Ново. Единственото изречение, което говори на Москва: „чист“ статус биха получили и руските кораби |
| 5. Застраховка за военен риск | Механизъм, който биха изградили Турция, международните финансови институции, застрахователи и презастрахователи | Ново като отделен инструмент |
| 6. Алтернативни коридори | Дунавските пристанища, железницата и пътищата да поемат повече товари — с изрично назовани връзки с Румъния и България | Групата сама казва, че те не могат да заместят дълбоководните пристанища |
| 7. Ранно предупреждение | Данни на ФАО, Световната продоволствена програма и Международния съвет по зърното за цени, навла, износ и запаси; при критични стойности биха се задействали алтернативни закупувания или помощ | Ново |
Седемте точки по документа на TTDG от 31 август 2026 г. (препечатан от Miller Magazine и UkrAgroConsult); колоната за сравнението е на редакцията, по документите на ООН за сделката от 2022 г.
Тогавашната сделка беше подписана в двореца Долмабахче на 22 юли 2022 г.; от 27 юли в Съвместния координационен център в Истанбул работеха по петима представители на Турция, ООН, Русия и Украйна, и за дванайсет месеца през трите одески пристанища минаха близо 33 милиона тона. Русия излезе на 17 юли 2023 г. с мотива, че нейният износ на храни и торове остава спънат — искаше връщането на Росселхозбанк в SWIFT, амонячния тръбопровод, застраховки за своите кораби. В седемте точки тази цена не е спомената никъде. Механизъм, който би предложил на Москва регистър и застраховка, но не и банка, ще бъде преговарян по същата ос, по която се провали предишният. И все пак денят на подписа през 2022 г. е поучителен тъкмо за цената: сутринта на 22 юли търговците в Париж започнаха на 340,50 евро, до обед слязоха на 329, а първият кораб — „Разони“ с царевица за Ливан — тръгна от Одеса чак на 1 август. Търговците платиха за подписа, преди да е тръгнал и един кораб; същото правят и сега, преди да има подпис.
Другото острие
Докато пшеницата поевтиняваше, петролът поскъпваше — и това е втората половина на дежавюто. В сряда, 9 септември, сетълментът за Brent беше 101,21 долара за барел — около 87 евро за барел от 159 литра, или 55 евроцента за литър суров петрол — след американски удари по пет ирански танкера в Персийския залив и ирански ракети по бази в Йордания; в петък цената приключи на 104,61 долара (около 90 евро), плюс девет на сто за седмицата и 40 на сто над предвоенните около 60 евро. Анализаторите на Международната агенция по енергетика написаха в петъчния месечен доклад, че световното предлагане на петрол ще намалее с 5,7 милиона барела дневно (около 900 милиона литра) през 2026 г., че над 10 милиона барела дневно от добива в Залива остават спрени, а саудитският добив през август е паднал до около 6 милиона барела — най-ниско от над три десетилетия. В Америка цената на дизела на колонката стигна рекордните 1,35 евро за литър (без европейските акцизи); „продажбите на земеделска техника падат — отчитаме го трийсет и шест поредни месеца“, каза икономистът Ърни Гос от университета „Крейтън“ пред земеделската програма Market to Market на 11 септември.
У нас числата от същата седмица са тези: по седмичния бюлетин на Европейската комисия за седмицата от 7 септември дизелът в България струва 1,813 евро за литър — най-голямото поскъпване в Съюза от началото на войната, с 48 на сто; към 13 септември средната цена е 1,88 евро за литър, при големите вериги 1,89–1,92, над върха от 2022 г. и с 62 евроцента над януарската. От браншовата асоциация на търговците на горива предупредиха, че дори при край на конфликта на рафинериите ще им трябва поне месец, за да възстановят запасите. На полето същото поскъпване изглежда така: в края на юли автомобилният превоз от вътрешните райони до пристанище струваше около 35 евро на тон; в края на август Василев съобщи, че от базата му до Варна превозвачите вече искат 15–17 евро на тон вместо 10,23 — с 50–65 на сто повече — заради дизела и чакането пред задръстения кей. Сега е сеитба при засушаване, заради което част от стопаните правят допълнителни обработки, тоест горят допълнителен дизел, а горивото е 12–15 на сто от разходите за декар — второ перо след торовете.
Огледалото е точно. През есента на 2022 г. зърното поевтиняваше след подписания коридор, а дизелът беше на рекорд — този рекорд тази седмица е надминат. Разликата е една: тогава стопанинът продаваше зърно, произведено на предвоенни разходи, и посрещна рекордния дизел с висока стара печалба; сега продава зърно, произведено с торове и гориво, поскъпнали още през пролетта, и посреща рекордния дизел със 190 евро за тон фуражна на кантара — толкова, колкото му предлагаха изкупвачите в края на август, при септемврийски контракт на 231 евро за тон.
Сметката между двете остриета
В края на юли изчислихме прага на рентабилност на пшеницата без субсидии: при разходи 115 евро на декар и цена 181 евро за тон декарът се изплаща от 635 килограма нагоре, а средният добив в страната завърши жътвата на около 650. Двете новини от тази седмица вдигат прага в една и съща посока, макар да идват от противоположни краища на света.
| Какво се променя | Допускане | Праг на добива (кг/дка) |
| Изходно положение (юли) | 115 евро/дка; 181 евро/т | 635 |
| Цената в Париж пада с 10 евро/т и изкупвачът ги сваля от офертата | 171 евро/т | 673 |
| Превозът до пристанище поскъпва с 6 евро/т и изкупвачът ги сваля от офертата | 165 евро/т | 697 |
| Дизелът поскъпва с 10% при дял 12–15% от разходите | +1,5 евро/дка → 116,5 | 706 |
Сметка на редакцията при посочените допускания; всяко от тях може да се замести с числата на конкретното стопанство. Праг на добива = разходи на декар ÷ цена на килограм; праговете са без субсидии.
Седемдесет килограма от декар за две новини при среден добив около 650 — това е маржовата криза, за която пишем от пролетта, събрана в една седмица. И тук е продължението на думите на Проданов от 3 септември. Търговците на борсата в петък даваха 241 евро за тон за декември и 242 за март — за половин година чакане прибавят едно евро на тон, тоест не плащат на онзи, който съхранява. Купувачите в Аман и Кайро чакат същото, което чака и стопанинът в Лудогорието — само че в обратната посока, и с празни складове. Зад стената в Черно море се събират милиони тонове, които при първия подпис ще тръгнат към същите купувачи. А дизелът за сеитбата вече е купен по рекордна цена и по-евтин ще стигне до колонката най-рано месец след мир, който още го няма. Който решава да съхранява, залага, че преговорите ще се провалят; който решава да договори, приема цена с осемнайсет евро на тон под тази отпреди десет дни. Решението остава лично, както го каза и председателят на НАЗ — но се взема с тези две числа наум: 241 евро за тон пшеница за декември и 1,88 евро за литър дизел.
Ася Василева
Понятия
Търг за внос — Процедура, по която държавната агенция на страна вносител купува зърно: обявява количество, качество и срок на доставка, търговските къщи подават оферти, агенцията избира най-изгодната или не купува нищо. Отказът е и инструмент за натиск върху цената.
WASDE — Месечният доклад на Министерството на земеделието на САЩ за световното предлагане и търсене на основните култури; публикува се около 10-о число и в първите минути след публикуването търговците на борсите местят цените с 1–3 на сто.
Крайни запаси — Зърното, което по оценка ще остане на склад в края на пазарната година, след като производството и началните запаси се намалят с потреблението и износа. Ръст на запасите при спрян износ означава зърно, което чака да излезе.
Премия за риск в цената — Частта от борсовата цена, която отразява вероятността доставките да спрат — не самото спиране. Търговците я добавят при заплаха и я свалят, когато вероятността намалее, затова тя се движи и след изявления, преди да има събития.
Премия за военен риск — Надбавка, която застрахователят иска за кораб, влизащ в обявена рискова зона, като процент от стойността на кораба за едно пътуване. Корабособственикът я включва в навлото, а търговецът — в цената на зърното.
Сетълмент — Официалната дневна цена, която борсовият оператор изчислява от сделките в последните минути преди края на търговията; по нея се разчитат печалбите и загубите по откритите позиции.
Съвместен координационен център — Органът в Истанбул, чиито инспектори от 27 юли 2022 г. до юли 2023 г. регистрираха и проверяваха корабите по Черноморската зърнена инициатива, с представители на Турция, ООН, Русия и Украйна. Седемте точки предлагат той да бъде възстановен като модел.
Източници
— Euronext — сетълменти по контрактите за мелничарска пшеница (EBM) от сесиите на 2, 4 и 11 септември 2026 г.: декември 2026 г. 259,25 / 249,75 / 241,00 евро/т; март 2027 г. 242,00; май 2027 г. 242,75 (11 септември).
— USDA — World Agricultural Supply and Demand Estimates, WASDE-675, 11 септември 2026 г.: световно предлагане, търговия и крайни запаси на пшеница за 2026/27 г.; износ и запаси на Русия и Украйна; внос на Северна Африка.
— UkrAgroConsult по данни на европейски търговци — търг на Йордания за 120 хил. тона хлебна пшеница, закрит на 1 септември 2026 г. без покупка; Ройтерс — отменени търгове на Йордания през август 2026 г. и изявление на Индонезийската асоциация на мелничарите, август 2026 г.; UkrAgroConsult — субсидиране на вноса на пшеница в Мароко, 12 септември 2026 г.
— Fastmarkets — пазарен коментар от 4 септември 2026 г. (оферти и предложения за Египет; отмяна на руските износни мита до края на 2026 г.).
— Турска група за аграрна дипломация (TTDG) — политическа препоръка за механизъм за сигурност на търговията с храни в Черно море, 31 август 2026 г., препечатана от Miller Magazine и UkrAgroConsult (11 и 14 септември 2026 г.); турски браншови публикации за състава на групата (юни 2025 г., септември 2026 г.); Ройтерс — пресконференция на Хакан Фидан, Истанбул, 31 август 2026 г.
— ООН — документи за Черноморската зърнена инициатива (подписване 22 юли 2022 г., Съвместен координационен център от 27 юли 2022 г., около 33 млн. тона, край на участието на Русия 17 юли 2023 г.; първи кораб „Разони“, 1 август 2022 г.); Farmers Weekly — котировки на Euronext от 22 юли 2022 г.
— AP, Forbes, Ройтерс — цени на петрола 9–11 септември 2026 г.; Международна агенция по енергетика — Oil Market Report, септември 2026 г.; Европейска централна банка — референтен курс за 11 септември 2026 г. (1,1592 долара за евро); Market to Market (Iowa PBS), 11 септември 2026 г. — проф. Ърни Гос.
— Европейска комисия — Weekly Oil Bulletin от 10 септември 2026 г. (данни към 7 септември); средни цени на дребно по Fuelo към 13 септември 2026 г.; предупреждение на Асоциацията на търговците и разпространителите на горива, 6 септември 2026 г.
— Архив на zemedeleca.bg — интервю с Илия Проданов, председател на УС на НАЗ, 3 септември 2026 г.; седмичният пазарен преглед от 5 септември 2026 г.; разговор с Трендафил Василев, „Агротида“, 26 август 2026 г.; „Непреодолимите 35 евро“, 27 юли 2026 г.; материалът за прага на рентабилност на пшеницата по данните на МЗХ от 29 юли 2026 г.






