С инициативата си екоактивистката Франциска Херен искаше за десет години Конфедерацията да покрива 70% от калориите на девет милиона швейцарци при 42–46% днес – без забрана за месо, но с аритметика, при която над две трети от местното производство на месо трябва да отпадне. Парламентът не ѝ даде нито един глас, Селският съюз припомни, че 70% е имало последно през Втората световна война при 4,5 милиона жители, а в България същият спор се води, без някой да различава брутен от нетен процент.
72,5% „против“ и нито един от 26-те кантона „за“ – с този резултат швейцарските избиратели отхвърлиха в неделя, 27 септември, народната инициатива „За сигурна прехрана – чрез укрепване на устойчиво местно производство, повече растителни храни и чиста питейна вода“, която в страната наричат просто инициативата за прехраната. Гласуваха 47% от имащите право на глас, най-твърдото „не“ дойде от кантон Швиц с 81%, най-мекото – от Женева с 62,6%. Промяна в швейцарската конституция минава само с двойно мнозинство – на гласувалите в цялата страна и на кантоните; инициативата не получи нито едното.
Четем този резултат в България по две причини. Първата: от май насам „хранителна сигурност“ е израз, който се чува от Министерския съвет, от парламентарното мнозинство и от всяка браншова организация, която иска подкрепа, но зад него няма процент, срок или закон. Втората: швейцарците са единствените в Европа, които редовно решават аграрната си политика с бюлетина, при това с числа, и от 2017 г. насам го правят почти всяка година. През юни писахме как швейцарското общество е записало продоволствената сигурност в конституцията си и поддържа земеделието си с едно от най-високите равнища на публична подкрепа в развития свят – 48% от брутните приходи на фермерите по показателя PSE на ОИСР („Силно земеделие имат страните със силна икономика“, 28 юни 2026 г.). Тази статия продължава оттам: защо същото общество, което е записало принципа, отказва да си запише число.
Откъде идва идеята
Зад инициативата стои Франциска Херен от сдружението „Чиста вода за всички“ (Sauberes Wasser für alle) и още шестима души в инициативния комитет. Швейцарските фермери я познават отпреди: тя е авторка на инициативата за питейната вода, която искаше директните плащания да отиват само при стопанства без пестициди, без профилактични антибиотици и с животни, хранени със собствен фураж, и която избирателите отхвърлиха на 13 юни 2021 г. с 60,7% „против“. Второто ѝ искане тръгна оттам, където първото се провали: вместо да казва на фермерите какво да не правят, то казва на държавата какъв резултат да постигне.
На 16 август 2024 г. комитетът внесе 113 060 подписа, от които Федералната канцелария призна 112 736 за валидни (прагът за конституционна инициатива е 100 000 подписа за 18 месеца). На 13 август 2025 г. Федералният съвет прие посланието си до парламента с препоръка за отхвърляне – без пряко и без косвено контрапредложение, а това в швейцарската практика означава, че правителството не намира в текста нищо, което да си струва да се спаси в по-мека форма. В парламента текстът не получи нито един глас.
Швейцарците гласуват за храната си редовно и линията е учудващо постоянна. През 1996 г. приемат член 104 от конституцията, който изброява какво обществото купува от земеделието срещу парите си – сигурно снабдяване, опазване на природните ресурси, поддържане на селския пейзаж и децентрализирано заселване. На 24 септември 2017 г. добавят член 104а „Продоволствена сигурност“ със 78,7% „за“ – контрапредложение на парламента, което казва, че сигурността се осигурява с местно производство, приспособено към условията и пестеливо към ресурсите, с пазарно ориентирано земеделие, с трансгранична търговия, която допринася за устойчивото развитие, и с по-малко изхвърлена храна. На 23 септември 2018 г. отхвърлят с 68,4% „против“ инициативата „За продоволствен суверенитет“ на селскостопанския синдикат Uniterre – искане земеделието да служи преди всичко за снабдяване на местното население с устойчиво произведени храни, подкрепено само от четири кантона във френскоговорещата част (Женева с 60%, Во с 57,1%) – и в същия ден с 61,3% „против“ инициативата „Fair Food“ на Зелените за по-високи стандарти за вносните храни. На 13 юни 2021 г. пада инициативата за водата; на 25 септември 2022 г. – тази срещу индустриалното животновъдство, с 62,9% „против“; през 2026 г. – прехраната. Всеки път избирателите казват едно и също: принципът минава, а всяко искане, което задължава държавата да се намеси в производството или в потреблението, пада.
Зад тази постоянност стоят две школи – два отговора на въпроса какво е продоволствена сигурност. Първата е тази на ФАО от 1996 г. и на швейцарското правителство: сигурността е наличност, достъп, качество и стабилност на храната, а вносът е част от решението, стига да идва от много посоки и да е подкрепен със запаси. Швейцария има такива запаси по закон – задължителни резерви от захар, олио и зърно за три до шест месеца нормално потребление, държани от частни фирми по поръчка на Конфедерацията. Има и опита от „битката за посевите“, обявена на 15 ноември 1940 г.: по плана на агронома Фридрих Траугот Вален до 1945 г. нивите се увеличават от 183 000 на 352 000 хектара – разорават се и площади като Зексилойтенплац в Цюрих – а степента на самозадоволяване, по Историческия лексикон на Швейцария, се вдига само от 52% на 59%, при дневна дажба, паднала от 3200 на 2200 килокалории. Федералният президент за 2026 г. Ги Пармелен, който отговаря и за земеделието, го каза в телевизионния дебат най-кратко: Швейцария е малка страна и не навсякъде може да се прави земеделие. Втората школа е на Херен: сигурност има само когато храната расте в собствената земя, водата под нея е чиста, а животните не ядат зърно, докарано през океана. Спорът между двете е стар колкото европейската аграрна политика, но швейцарците го решават с бюлетина.
Лагерите бяха неравни докрай. „За“ застанаха само Младите зелени и няколко малки сдружения – нито една голяма екологична организация. „Против“ бяха Федералният съвет, парламентът, всички партии, Селският съюз с председателя си Маркус Ритер, стопанският съюз economiesuisse и Съюзът на занаятите (Schweizerischer Gewerbeverband). Кампанията „не“ вървеше под лозунга „Моята храна, моят избор“. На същата бюлетина беше и инициативата за неутралитета, финансирана от Кристоф Блохер, която искаше „вечен и въоръжен“ неутралитет и автоматична забрана на санкции; тя падна със 70,2% „против“ и няма нищо общо с прехраната, макар че двете ще стоят една до друга в заглавията.
Какво искаше текстът
С инициативата си Херен и комитетът ѝ пренаписват точно онзи член 104а от 2017 г. Първият нов абзац задължава Конфедерацията да осигури условията за снабдяване на населението с храни, включително с чиста питейна вода: опазване на основите на производството – обработваемата земя, биоразнообразието и плодородието на почвата – и насърчаване на естествен, семенно устойчив посевен и посадъчен материал (семена, които могат да се възпроизвеждат от собствената реколта, за разлика от хибридите, които трябва да се купуват всяка година). Вторият абзац е сърцето на спора и тук точната дума е доказателство, затова го даваме дословно: „Конфедерацията се стреми към нетна степен на самозадоволяване от поне 70 процента. За целта тя взема по-специално мерки за насърчаване на хранене, основано в по-голяма степен на растителни храни, и на съответно насочено земеделие и хранителна промишленост.“ Глаголът е „се стреми“ (anstrebt); текстът не казва „осигурява“. Върху тази дума привържениците градяха тезата, че никой не забранява месото, а противниците – че конституционна цел, която не може да се постигне, е или празна, или принуда.
Третата част на текста забранява да се надвишават пределните стойности за загуби на азот и фосфор от земеделието, определени в екологичните цели за земеделието (Umweltziele Landwirtschaft, UZL – набор от 13 цели и 23 подцели, публикуван през 2008 г. от службите по околна среда и по земеделие). Преходната разпоредба (член 197, точка 15) дава на Конфедерацията и кантоните пет години за изпълнителните закони и десет за самите цели, изисква междинни цели за нетната степен и обещава, че преустройството на производството ще е „социално поносимо“ и финансово подкрепено от федералния бюджет. С други думи, фермерът не е адресат на текста; адресат е държавата, а сметката за преустройството се праща на данъкоплатеца.
Сметката
Степента на самозадоволяване е дроб: местното производство, разделено на местното потребление, и двете преброени в килокалории. Дали калориите идват от свинско или от картофи, за формулата е все едно. Кафето, какаото и рибата (при рибата местното производство е 2%) стоят в знаменателя и почти не съществуват в числителя. Оттук първата особеност, за която малцина се сещат: показателят расте и когато хората просто ядат по-малко или изхвърлят по-малко, без нито един килограм повече да е произведен. Икономистите наричат това закон на Гудхарт – когато една мярка стане цел, тя престава да мери това, за което е измислена.
Втората особеност е разликата между брутна и нетна степен. Брутната брои всичко, произведено в страната. Нетната изважда онази част от животинската продукция, която е получена с вносен фураж: тонът свинско, угоено с вносна соя, е швейцарски за брутното число и отчасти чужд за нетното. Затова швейцарското месо е 86% брутно и 41% нетно (2023 г.). Средно за 2022–2024 г. нетната степен е около 45%, брутната – около 52%; за 2024 г. федералните данни дават 42% нетно, а посланието на Федералния съвет работи с „около 46%“.
| Продукт | Брутно | Нетно | Бележка |
| Месо | 86% | 41% | 2023 г.; разликата е вносният фураж за свине и птици |
| Млечни продукти | 110% | – | 2024 г. (по Blick); тревата е местен фураж |
| Яйца | 56% | – | 2024 г. |
| Риба | 2% | – | почти изцяло внос |
| Животински продукти общо | над 90% | около 70% | по енергия |
| Растителни храни | около една трета | – | дават около 70% от енергията в храненето |
| Всички храни | около 52% | около 45% | средно 2022–2024 г.; 2024 г.: 42% нетно; посланието на Федералния съвет: 46% |
Източници: easyvote.ch по данни на Конфедерацията; Blick, септември 2026 г.; SRF, 21 август 2026 г.; Послание на Федералния съвет, 13 август 2025 г.
Третата особеност е географията – и тя обяснява целия спор. 58% от земеделската площ на Швейцария са естествени ливади и пасища, до голяма степен в планински терен или на трудни почви, така че превръщането им в ниви е трудно или невъзможно; още 12% са изкуствени ливади – засявана трева за фураж; общо около 70% тревна площ. Човек не яде трева. Планинската половина на страната стига до масата само през кравата, овцата и козата – като мляко, сирене и говеждо. Тревата е местен фураж, така че тези калории се броят изцяло и в нетния показател; оттам 110% при млечните продукти за 2024 г. и над 90% брутно при всички животински продукти. С други думи, тревната площ не е пречка за целта на Херен; пречката е другаде.
Проблемът е в малкия остатък. Нивите на Швейцария са около 400 000 хектара – 38% от земеделската площ през 2023 г., или около 440 квадратни метра на жител – и около 60% от тях се използват за фураж: фуражно зърно, царевица за силаж и изкуствените ливади, които сами са около 120 000 хектара. Резултатът е парадокс, който Blick описва с примера на хамбургера: месо Швейцария има достатъчно, зърно – не. Растителните храни дават около 70% от енергията в швейцарското хранене, а самозадоволяването при тях е едва около една трета.
Четвъртата особеност е фунията на фуража. На животните в Швейцария се дават 35 трилиона килокалории годишно – годишната нужда на 42 милиона души; от тях излизат храни с 3 трилиона килокалории, тоест 8% от фуражната енергия, достатъчни за 3,6 милиона души. При кравата на планинско пасище тази загуба е приемлива, защото тревата няма друга употреба. При прасето и кокошката, които ядат зърно, всеки хектар фуражен ечемик е хектар хляб, който не е бил изпечен. Седемнайсет процента от фуража при това е вносен – и точно той сваля нетното число под брутното.
Пътят до 70 и защо стана „веганска диктатура“
Адриан Мюлер от Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL) е изчислил какво трябва да се случи, за да стигне Швейцария 70% нетно. Двата големи лоста според него са да се намалят хранителните отпадъци и вместо фураж на нивите да се отглеждат растителни храни направо за хора. Само ако отпадъците се намалят наполовина – цел, която Конфедерацията и без това си е поставила – показателят може да се вдигне с над 10 пункта. Останалото минава през нивите, а там всеки хектар, отнет от фуража, отнема и животните, които са го яли: в типичния сценарий на Мюлер над две трети от местното производство на месо отпада, като най-вече трябва да се свият стадата свине.
Тук е ключът към лозунга. Дробта има знаменател, а той се решава при потребителя. Ако фермерите засеят пшеница вместо фуражен ечемик, а швейцарците продължат да купуват същото количество свинско, свинското ще дойде отвън – производството на храни за хора ще расте, но и вносът ще расте, и дробта почти няма да мръдне. Федералната изследователска служба Agroscope го формулира без заобикалки: решаваща е промяната в потреблението; ако само земеделието преустрои производството, а населението не промени навиците си, почти нищо не се променя. Федералният съвет в посланието си написа под какви условия 70% са възможни – ако потребителите търсят съществено повече растителни продукти, а месото в дажбата спадне значително, „минус 70 процента“. Алиансът срещу инициативата нарече това „веганска диктатура“: текстът не забранява нищо, но целта му предполага друг начин на хранене.
Има и по-меко четене, и то не е маргинално. Agroscope смята, че 70% са почти постижими, ако швейцарците се хранят според официалните хранителни препоръки на Конфедерацията – тоест целта изисква от хората само да ядат така, както държавата и без това им препоръчва; политически това е най-неудобната формулировка от всички. Най-силният контрааргумент дойде от Infosperber и от агроексперт в NZZ: делът на месото няма значение за формулата, защото калорията е калория; потребителите не трябва да променят консумацията си на месо; с умерени преустройства, които – с изключение на самите 70% – и без това следват от официалните цели на Конфедерацията, показателят по сметки стига 66%. Според Infosperber твърдението, че целта е „нереалистична“, е подвеждащо при глагол „се стреми“ и нечестно на фона на това как държавата се отнася към други свои цели. И двете четения обаче минават през същите 400 000 хектара, така че храненето се променя и в двете; спорът е колко.
Историческия таван постави Маркус Ритер, председателят на Селския съюз: последният път, когато Швейцария е имала 70% самозадоволяване, е през Втората световна война – с 4,5 милиона жители и 200 000 хектара повече обработваема земя. Историческият лексикон на Швейцария дава за войната по-скромно число – 59% при дажба от 2200 килокалории на ден – така че 70-те процента на Ритер зависят от начина на броене; но и в двата случая става дума за режим на дажби. Днес жителите са около девет милиона, земята е по-малко, а инициативата допълнително иска да не се надвишават таваните за азот и фосфор, тоест по-малко тор и по-малко животни на хектар. Регула Цюгер, агрономка със стопанство за регенеративно земеделие, защитаваше инициативата с обратния аргумент: сегашните субсидии облагодетелстват животинската продукция, а фуражът заема 60% от нивите – земята я има, използва се за друго.
Кампанията и вотът
В средата на август първото проучване на SRG показваше равенство – 49% „против“ срещу 47% „за“; основните искания на инициативата имаха мнозинство, но убеждаваха и основните възражения срещу изпълнението ѝ. Десет дни преди вота близо две трети вече казваха „не“. Народните инициативи в Швейцария почти винаги губят подкрепа по време на кампанията, но тази я загуби с темп, който gfs.bern описа като политически капитал, проигран с твърда линия.
Херен пред SRF в неделя: „Вижда се, че имаме големи проблеми във водоснабдяването и в земеделието.“ За нея било донякъде сюрреалистично, че цялата политика се е изправила срещу продоволствената сигурност. Инициаторите четат вота като отхвърляне на инструмента при призната диагноза – и правителството не оспорва диагнозата. Петра Гьоси, членка на Съвета на кантоните от Либералите (FDP), видя в кампанията доказателство, че населението обича разнообразието и не иска държавата да му предписва какво да яде; аграрната политика оставала тема, но там думата имал и пазарът. Economiesuisse отчете отблъснати широкообхватни държавни намеси, Съюзът на занаятите – сигнал срещу държавното попечителство и в други области. Лукас Голдер, ръководител на изследванията в gfs.bern, обобщи: сушата и натискът върху земеделието са реални теми, но изпълнението беше твърде радикално, а без подкрепа в парламента успех беше невъзможен.
Най-важното число от този ден е 50 и то стои в правителствен документ, който остана в сила и след неделя. Федералният съвет, който препоръча отхвърляне, в доклада си „Бъдеща насока на аграрната политика“ си е поставил същите цели с по-нисък праг и по-дълъг срок: нетна степен над 50% до 2050 г., повече растително производство, хранителни отпадъци минус 75% и въглероден отпечатък на храненето с две трети под нивото от 2020 г. Федералната служба по земеделие вече е обявила, че „основателните искания“ на отхвърлената инициатива влизат в аграрната политика след 2030 г. Така правителството записва част от отхвърленото искане в документ с число и дата.
Огледалото
България е огледалният случай на Швейцария. Обработваема земя тук има в излишък – 6 846 хил. тона пшеница срещу 442 хил. тона потребление на хляб и тестени изделия за 2024 г., слънчоглед и фуражно зърно многократно над нуждите, така че зърненият фураж за българското животновъдство е местен и брутното число почти съвпада с нетното. Липсват животните. При свинското българското производство покрива около 30% от потреблението (по-ранната оценка на месопреработвателите за 2025 г. е 40–45%) – 126 763 тона внос през 2024 г., а самият министър Пламен Абровски каза на 14 май пред Националния съвет по храните, че около 70% от потреблението е от внос. При говеждото самозадоволяването е около 20%, при пилешкото – около 50% и пада, при сиренето и кашкавала – около 36%, при плодовете – около 53% (по данните на МЗХ и НСИ за 2024 г., които подредихме през юни в „Имаме ли достатъчно мляко, плодове и месо за 100% българско производство“).
От швейцарците българският разговор може да вземе това, което му липсва. Разликата между брутно и нетно у нас никой не прави, а МЗХ няма унифицирана методика за самозадоволяване по продуктови групи. Швейцарците броят калории, ние броим тонове и проценти по продукти, което скрива, че хлябът и олиото ни са в излишък, а месото и сиренето – в дефицит, и че излишъкът от едното не покрива недостига на другото. И най-важното: у нас „самозадоволяване“ се обсъжда като въпрос на производство, а швейцарската сметка показва, че половината от отговора е при потребителя. Швейцарците загубиха гласуването, но преди това си бяха направили сметката, и това е единственото, което трябва да вземем от тях.
Сега българският календар. На 14 май премиерът Румен Радев събра в Министерския съвет министри, регулатори, синдикати, работодатели и браншови организации от сектора заради поскъпването на храните и каза, че силното родно производство е въпрос на хранителна сигурност, суверенитет и национална сигурност; обеща краткосрочни и дългосрочни мерки – коопериране, напояване, къси вериги, контрол на качеството и баланс между внос и местно производство – с уговорката, че държавата няма да се меси на пазара, но без регулации той става джунгла. Същия ден министър Абровски каза пред Националния съвет по храните, че въпреки значителния публичен ресурс страната продължава да внася суровини и храни и това налага промяна в подхода. На 15 май zemedeleca.bg попита какъв е минималният процент самозадоволяване, който страната определя като стратегически праг, и в какъв срок („Хранителна сигурност без числа е реторика“). На 10 юни същият министър обяви, че мляко, плодове и месо има достатъчно за продукти само от българска суровина. На 12 август правителството прие Управленската програма 2026–2030, в която земеделието е раздел 17 със заглавие „Жизнеспособно земеделие, хранителна сигурност и развитие на селските райони“: в него са записани промени в поземления закон, в Закона за храните, в Закона за агрохранителната верига и в Закона за защита на растенията, нов Закон за ветеринарномедицинската дейност, правна рамка за кооперирането до март 2028 г., програми за животновъдството и за напояването – всичко със срокове, разположени до 2030 г. Процент на самозадоволяване, закон за продоволствената сигурност или система от запаси в него няма.
Двата календара, един до друг. Швейцарският: 24 септември 2017 г. – 78,7% „за“ принципа; 27 септември 2026 г. – 72,5% „против“ числото; 2050 г. – 50% нетно, записани от правителството, което загуби спора за 70. Българският: 14 май 2026 г. – думите; 15 май – въпросът за процента; 12 август – заглавието на раздел 17; 27 септември – без процент, без срок, без закон. Следващата стъпка в Берн вече има адрес: аграрната политика след 2030 г., в която Федералната служба по земеделие обеща да включи основателните искания на отхвърлената инициатива.
Понятия
Степен на самозадоволяване (Selbstversorgungsgrad) – делът на местното потребление на храни, покрит от местно производство, измерен в калории. Брутната степен брои цялата местна продукция; нетната изважда животинската продукция, получена с вносен фураж. Швейцария: около 52% брутно и около 45% нетно (средно 2022–2024 г.); 42% нетно за 2024 г.
Двойно мнозинство (Volks- und Ständemehr) – условие за промяна в швейцарската конституция: мнозинство от гласувалите в цялата страна и мнозинство от кантоните (26 кантона, от които шест с половин глас). Инициатива, приета от избирателите, но отхвърлена от кантоните, пада.
Народна инициатива (Volksinitiative) – искане за промяна в конституцията, което се поставя на гласуване, ако събере 100 000 валидни подписа за 18 месеца. Федералният съвет и парламентът дават препоръка и могат да предложат пряко (конституционен текст) или косвено (закон) контрапредложение.
Екологични цели за земеделието (Umweltziele Landwirtschaft, UZL) – набор от 13 цели и 23 подцели за биоразнообразие, вода, почва и въздух, публикуван през 2008 г. от Федералната служба по околна среда и Федералната служба по земеделие; съдържа пределни стойности за загуби на азот и фосфор, които инициативата искаше да станат задължителни.
Изкуствени ливади (Kunstwiesen) – засявана трева в сеитбооборота на нивите, обикновено за една до три години, която се брои като обработваема земя, но храни животни; около 120 000 хектара, около една трета от нивите и 12% от земеделската площ на Швейцария.
Задължителни резерви (Pflichtlager) – запаси от захар, олио и зърно, както и от горива и лекарства, които частни фирми държат по поръчка на Конфедерацията по Закона за икономическото снабдяване на страната (ревизия от 2016 г.); покриват три до шест месеца нормално потребление.
Agroscope и FiBL – Agroscope е федералната служба за земеделски изследвания на Швейцария; FiBL (Forschungsinstitut für biologischen Landbau) е частен изследователски институт по биологично земеделие във Фрик, кантон Ааргау.
Закон на Гудхарт – наблюдение на британския икономист Чарлз Гудхарт (1975 г.): когато една статистическа мярка стане цел на политиката, тя престава да е добра мярка, защото поведението се нагажда към числото вместо към това, което числото е трябвало да измерва.
Използвани източници
– Федерална канцелария на Швейцария / admin.ch – резултати от федералното гласуване на 27 септември 2026 г.; страница на инициативата „Ernährungsinitiative“ с текста на федералното решение (Bundesbeschluss, BBl 2026 800).
– Федерален съвет на Швейцария – Послание до Федералното събрание по народната инициатива „За сигурна прехрана – чрез укрепване на устойчиво местно производство, повече растителни храни и чиста питейна вода (Ernährungsinitiative)“, 13 август 2025 г. (BBl 2025 2506); Обяснения на Федералния съвет за гласуването на 27 септември 2026 г., 28 юли 2026 г.
– Федерална служба по земеделие (BLW) – досие „Ernährungsinitiative“, 13 август 2025 г.; доклад „Zukünftige Ausrichtung der Agrarpolitik“ (Бъдеща насока на аграрната политика).
– Текст на инициативата – чл. 74а, чл. 104а и чл. 197, т. 15 от Федералната конституция (по Федералната канцелария; wecollect.ch; ernaehrungsinitiative-nein.ch).
– SWI swissinfo.ch (SRG) – „Das Schweizer Stimmvolk lehnt die Ernährungsinitiative deutlich ab“, 27 септември 2026 г.; „Die Neutralitätsinitiative ist krachend gescheitert“, 27 септември 2026 г.; „Initiative für Ernährungssouveränität wird abgelehnt“, 23 септември 2018 г.; „Wie die Schweiz im Krisenfall überlebt“ (задължителните резерви).
– SRF – „Weniger Fleisch, mehr Gemüse: Wie die Ernährungsinitiative die Landwirtschaft verändern würde“ (изчисления на Адриан Мюлер, FiBL), септември 2026 г.; „Abstimmungs-Arena“ за инициативата (Ги Пармелен, Маркус Ритер, Регула Цюгер), септември 2026 г.; „Die Ernährungsinitiative in Kürze“, 21 август 2026 г.; резултати от 23 септември 2018 г.
– gfs.bern – първа SRG-анкета за гласуването на 27 септември 2026 г. (август 2026 г.); прогнози в деня на вота; коментар на Лукас Голдер.
– easyvote.ch – обяснение на инициативата: брутна и нетна степен, данни за месото за 2023 г. и средни стойности 2022–2024 г.
– Bote der Urschweiz – „Ernährungsinitiative: Das Wichtigste in 6 Grafiken“, септември 2026 г. (структура на земеделската площ, енергиен баланс на фуража, изследване на Agroscope).
– Blick – „Wir essen sieben Mio. Tonnen: Die grosse Übersicht zur Ernährungs-Initiative“, септември 2026 г.
– NZZ – „Von diesen Lebensmitteln essen wir viel zu viel“, септември 2026 г.; „Die Schweizer können weiter gleich viel Fleisch essen“, август 2026 г.
– Infosperber – „Der Konsum von Fleisch müsste «stark reduziert» werden: falsch!“, 26 юли 2026 г. (с цитати от посланието на Федералния съвет).
– Schweizer Bauer – „Ernährungsinitiative zustande gekommen“, 24 септември 2024 г. (подписи, инициативен комитет).
– Zürcher Bauernverband – позиция по инициативата, май 2026 г.; Schweizer Bauernverband – „Trinkwasserinitiative“ (искания и резултат от 13 юни 2021 г.).
– SWI swissinfo.ch – резултати от гласуването на 25 септември 2022 г. (инициативата срещу индустриалното животновъдство).
– Historisches Lexikon der Schweiz – статия „Anbauschlacht“ (план „Вален“: площи 1940–1945 г., степен на самозадоволяване, дневна дажба).
– Agrarbericht 2024 на Федералната служба по земеделие (по Schweizer Bauer) – земеделска площ 1 042 030 хектара за 2023 г.; 58% естествени ливади и пасища; 38% ниви; около 120 000 хектара изкуствени ливади.
– constitutio.ch – текст на действащия чл. 104а от Федералната конституция (2017 г.).
– ОИСР – Producer Support Estimate 2022–2024 (по статията на zemedeleca.bg от 28 юни 2026 г.).
– Министерски съвет – среща по инициатива на премиера Румен Радев за ръста на цените на храните, 14 май 2026 г. (публични изявления на премиера).
– Министерство на земеделието и храните – изявление на министър Пламен Абровски пред Националния съвет по храните, 14 май 2026 г.; интервю на министъра за БНР, 10 юни 2026 г.
– Управленска програма на правителството на Република България 2026–2030 г., приета от Министерския съвет на 12 август 2026 г. – раздел 17 „Жизнеспособно земеделие, хранителна сигурност и развитие на селските райони“ (по публикуваното съдържание на раздела).
– МЗХ, отдел „Агростатистика“, и НСИ – данни за производство и потребление за 2024 г.; МЗХ – „Ситуация на пазара на свинско месо“, ноември 2025 г. (по статията на zemedeleca.bg от юни 2026 г.); Асоциация на месопреработвателите в България – оценки за 2025 г.
– Архив на zemedeleca.bg – „Силно земеделие имат страните със силна икономика“, 28 юни 2026 г.; „Хранителна сигурност без числа е реторика“, 15 май 2026 г.; „Имаме ли достатъчно мляко, плодове и месо за 100% българско производство“, юни 2026 г.
