Предвижда се да отпадне задължителното предварително лабораторно изследване на всяко животно в пунктове в ограничителни зони, да се разшири кръгът на допустимите животни и официалният контрол при определени условия да може да се извършва и от регистрирани ветеринарни лекари
Министерството на земеделието и храните подготвя промени в Наредба №10 за кланичните пунктове, които засягат режима за работа на малките обекти във фермите, включително когато попаднат в ограничителни зони заради заразни заболявания. Предложенията са представени на 29 септември на работна среща с браншови организации, оператори на одобрени кланични пунктове, Българската агенция по безопасност на храните и Българския ветеринарен съюз.
Сред обявените промени е отпадане на задължителното предварително лабораторно изследване на всяко животно седем дни преди придвижването, когато кланичният пункт се намира в зона с ограничения заради заразно заболяване. Предвиждат се още разширяване на видовете животни, които могат да бъдат колени в тези обекти, облекчения за сградите и оборудването и възможност част от официалния контрол да се извършва от регистрирани ветеринарни лекари при определени условия.
Предложенията все още не са окончателни. МЗХ очаква писмени становища от заинтересованите страни, след което текстовете ще бъдат обсъдени отново.
Какво се променя при заразно заболяване
Сега Наредба №10 съдържа специален режим за кланичните пунктове, разположени в предпазни и надзорни зони при поява на заразна болест.
По действащия чл. 3 в тях могат да бъдат колени само здрави животни от животновъдния обект, на чиято територия се намира пунктът, като в рамките на седем дни преди движението трябва да са извършени лабораторни изследвания за съответното заболяване в акредитирана лаборатория и резултатите да са отрицателни.
Именно това изискване МЗХ предлага да бъде облекчено. Според представената от министерството информация се предвиждат „по-гъвкави правила“ за обектите в ограничителни зони, включително отпадане на задължителното предварително изследване на всяко животно седем дни преди придвижването.
На този етап МЗХ не е посочило в съобщението си с какъв конкретен ветеринарно-санитарен механизъм ще бъде заменено сегашното изискване. Остават приложими европейските правила за здравеопазване на животните, безопасност на храните и официален контрол.
Повече видове животни в кланичните пунктове
Втората промяна е в обхвата на наредбата.
В действащия текст са изброени едри и дребни преживни животни, свине, птици и лагоморфни. МЗХ предлага при изменението да бъде въведено общото понятие „копитни животни“.
Министерството представя промяната като разширяване на видовете животни, които могат да бъдат заклани в кланичните пунктове. От публикуваната до момента информация обаче не става ясно как точно ще бъде формулиран новият обхват и кои допълнителни видове ще бъдат включени. Това ще може да се установи от конкретния проект за изменение.
Едното помещение вече е възможно
МЗХ съобщава и за облекчаване на изискванията към сградния фонд и оборудването, включително възможност кланичният пункт да разполага с най-малко едно помещение с ясно обособени зони.
Тук има важно уточнение. Възможността за едно помещение сама по себе си не е нова.
Действащият чл. 8 на Наредба №10 още сега допуска кланичният пункт да се състои от две помещения или от едно помещение, в което ясно са разграничени зона за „чисти“ и зона за „мръсни“ операции. Допуска се едно помещение да се използва последователно и за няколко етапа на работа, ако операциите са разделени във времето и след всеки етап се извършват почистване и дезинфекция.
Затова реалното облекчение при сградите и оборудването не може да бъде определено само от съобщението на министерството. То ще зависи от конкретните текстове, които ще бъдат предложени за изменение.
И регистрирани ветеринарни лекари в официалния контрол
Отделна промяна засяга ветеринарния контрол. МЗХ предлага при определени условия официалният контрол в кланичните пунктове да може да бъде извършван и от регистрирани ветеринарни лекари.
В момента Наредба №10 препраща към европейското и националното законодателство за официалния контрол. Собственикът на пункта трябва да уведоми съответната областна дирекция по безопасност на храните най-малко 24 часа преди клането, освен при принудително клане, а данните за закланите животни се въвеждат във ВетИС от официален ветеринарен лекар или официален помощник.
Какви точно функции ще могат да бъдат възлагани на регистрираните ветеринарни лекари и при какви условия също ще стане ясно от нормативния текст.
Причината са и празничните кланета
Заместник-министърът на земеделието Крум Неделков свърза промените и с практическите затруднения на стопанствата при клането на дребни преживни животни около Великден и Гергьовден.
Целта според МЗХ е фермерите да имат по-лесен достъп до кланични пунктове и произведеното месо да достига по-пряко до крайния потребител, без да се отменят изискванията за безопасност на храните, ветеринарно-санитарен контрол и биосигурност.
Кланичните пунктове по Наредба №10 са различни от големите индустриални кланици. Те могат да бъдат изграждани на територията на регистрирана животновъдна ферма или от призната група или организация на производители и работят при специален режим за ограничен брой животни.
Именно затова конкретните правила имат значение за малките и средните животновъдни стопанства, които иначе трябва да транспортират животните до външна кланица.
Предложенията от срещата на 29 септември предстои да бъдат прецизирани след писмени становища на браншовите организации, операторите и ветеринарните лекари. Едва окончателният проект ще покаже докъде стига облекчаването на режима и как ще бъдат съчетани по-лесната работа на кланичните пунктове с ограниченията при заразни заболявания.
