Министрите на земеделието не решават сами дали и от кой праг стопанствата ще губят част от подпомагането си: въпросът се решава в преговорите за бюджета, където Германия, Унгария, Словакия, Италия и България искат свобода, а Комисията и Белгия настояват за общо правило. На същото заседание Хансен оцени щетите от сушата на 14–17 млрд. евро при резерв от 450 млн. евро годишно, от който днес изтича срокът за изплащане на 7,4 млн. евро на българските производители на слънчоглед и царевица.
„Гъвкавост да, но не за сметка на общата политика.“
С това изречение еврокомисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен очерта в Брюксел след заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в понеделник, 28 септември, докъде Комисията е готова да отстъпи в спора за намаляването на директните плащания и за тавана им. Той уточни, че е готов да чуе от министрите кои прагове, от които започва намаляването, биха били приемливи за тях, но доброволният подход, предложен от част от държавите, според него противоречи на самата идея за обща политика. Това означава, че Комисията е готова да преговаря за числата, но държи задължението да важи във всяка от 27-те държави. Иначе двама производители на пшеница от двете страни на една граница ще продават на един и същ европейски пазар, но единият може да бъде под задължителен таван, а другият не.
Пред изданието EU Perspectives, което се издава от чешкото медийно дружество Media Network, Хансен е описал настроението в залата още по-непосредствено: „Чух думата „доброволно“, „доброволно“, „доброволно“. А ако тръгнем към доброволност, къде остава общото в тази политика?“ Репликата показва, че искането за доброволност е прозвучало от много делегации и е било основната линия на спора в залата. Още по време на дебата, по отчета на Agence Europe, комисарят предупредил, че ОСП, в която почти всички мерки стават по избор на държавите, рискува да се превърне в система от типа „избираш и вземаш“ и да отслаби равните условия на единния пазар.
Сред тези делегации е и българската. По съобщението на Министерството на земеделието и храните министър Пламен Абровски е заявил на заседанието, че България подкрепя доброволното прилагане на намаленията и на тавана. Той е поискал праговете да се определят от всяка държава според структурата на стопанствата ѝ и в регламента да бъде записана възможност заплатите и осигуровките, свързани със земеделската дейност, да се приспадат от плащането, преди то да се сравни с тавана, както е по действащите правила. „Това следва да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение“, е казал министърът. С други думи, България иска да запази и в следващия период режима, по който прилага тавана днес, а Хансен отговаря, че такъв режим не може да бъде избор на всяка държава поотделно.
Кой къде стои
Официалните резултати от Съвета, прессъобщенията на министерствата и отчетът на Agence Europe подреждат изказванията в три групи. В първата са Комисията и Белгия, които искат намаляването и таванът да бъдат задължителни. Белгия обаче иска широка национална и регионална свобода в прилагането им и подкрепата за младите стопани и за биологичното земеделие да не влиза в сметката. Във втората е Швеция, която предпочита доброволност, но е готова да приеме задължение, ако праговете и процентите бъдат променени. В третата са държавите, които искат решението да остане национално.
| Държава или институция | Намаляване и таван | Приспадане на разходите за труд |
| Европейска комисия | задължителни; намаляване от 20 000 евро, таван 100 000 евро | не |
| Белгия | задължителни, с широка национална и регионална гъвкавост | не е поискано |
| Швеция | предпочита доброволни; готова на задължение при други прагове и проценти | не е поискано |
| Германия | против задължителния таван във вида, в който е предложен | не е поискано |
| Унгария | доброволни, с национални прагове | не е поискано |
| Словакия | против единен задължителен модел | да |
| Италия | доброволни | да |
| България | доброволни, с национални прагове | да, по национално решение |
Позиции, заявени на Съвета по земеделие и рибарство на 28 септември 2026 г. Източници: Съвет на ЕС, МЗХ, Министерство на земеделието на Словакия, Agence Europe. „Не е поискано“ означава, че в публичните отчети за заседанието няма такова искане.
Италия и Словакия използват същия аргумент като България. Италианският министър Франческо Лолобриджида е казал, че намаленията засягат жизнеспособността на стопанствата, най-вече на онези, които дават най-много работа, и е поискал в регламента да се върне приспадането на разходите за труд. Словашкият министър Рихард Такач е повторил позицията си в съобщението на своето министерство: „Не можем да зададем един модел за всички страни.“ Зад думата „модел“ стои структурата на словашкото земеделие, в което голяма част от земята се обработва от големи дружества с наети работници, често наследници на бившите кооперативи, така че таван на стопанство засяга първо тях.
В текста на EU Perspectives има и словашко число: подпомагането за Словакия щяло да падне с около две трети, от 2,8 млрд. до 1 млрд. евро. Такава оценка няма в съобщенията на словашкото министерство, а и тя не може да е годишна, защото целият годишен словашки пакет за директни плащания е около 600 млн. евро. Затова zemedeleca.bg не я използва като факт. Проверим е друг словашки детайл. На 29 септември Такач обяви схемата за връщане на част от акциза върху горивото за животновъдите и за специализираното растениевъдство, 26 млн. евро от националния бюджет, в която таванът на едно стопанство е 100 000 евро. По думите му той засяга 32 от около 3 100 кандидати. Схемата е национална и няма общо с директните плащания по ОСП, но показва, че таван от 100 000 евро на стопанство е инструмент, който словашкото правителство използва, когато само определя правилата.
Председателят на Съвета, ирландският министър Мартин Хейдън, е призовал държавите да бъдат реалисти, защото не е възможно да бъдат удовлетворени всички национални искания, и е потвърдил, че през октомври Специалният комитет по селско стопанство ще работи интензивно, за да могат министрите да приемат частичен общ подход на 26–27 октомври.
Защо последната дума е на държавните ръководители
В официалните резултати от заседанието има изречение, което обяснява защо спорът ще продължи и след октомврийския Съвет. Министрите са поискали повече гъвкавост при намаляването на директните плащания и при тавана, но тези въпроси, записва секретариатът на Съвета, се решават в преговорната кутия за многогодишния бюджет 2028–2034 г. Преговорната кутия е работният документ, в който председателството събира числата и спорните формулировки за целия бюджет на ЕС и по който преговарят държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет. Ирландското председателство ще я представи преработена преди срещата на върха на 15–16 октомври, с цел споразумение до края на годината, така че парите да стигнат до получателите от януари 2028 г. Регламентът за бюджета се приема с единодушие (член 312 от Договора за функционирането на ЕС). Всяка държава, готова да блокира целия бюджет, може да превърне тавана в разменна монета.
Това се е случвало два пъти. През октомври 2011 г. тогавашният комисар Дачиан Чолош предложи плащанията над 150 000 евро да намаляват поетапно, а абсолютният таван да бъде 300 000 евро. В същото предложение за първи път се появи и приспадането на заплатите, което дотогава не е съществувало в европейските правила. Европейският съвет от 7–8 февруари 2013 г. направи тавана изцяло доброволен. В регламента остана само задължително намаление с поне 5% на сумите над 150 000 евро, изчислени след приспадане на разходите за труд. През юни 2018 г. комисарят Фил Хоган предложи таван от 100 000 евро и намаляване между 60 000 и 100 000 евро, отново с приспадане на заплатите. В заключенията си от 21 юли 2020 г. Европейският съвет записа, че таванът се въвежда на доброволна основа и че държавите могат да приспадат всички разходи, свързани с труда. По тази формула България прилага тавана днес и същата формула Абровски поиска в понеделник.
| Година | Кой | Какво | Приспадане на труда |
| 2011 | Комисията (Чолош) | намаляване над 150 000 евро, таван 300 000 евро | да, за първи път |
| 2013 | Европейският съвет | таванът става доброволен; задължително остава намаление с поне 5% над 150 000 евро | да |
| 2018 | Комисията (Хоган) | намаляване от 60 000 евро, таван 100 000 евро | да |
| 2020 | Европейският съвет | таванът се въвежда доброволно | да, по избор на държавата |
| 2025 | Комисията (Хансен) | намаляване от 20 000 евро, таван 100 000 евро, задължително | не |
| 2026 | Европейският съвет | решава в преговорната кутия, октомври–декември | ? |
Три предложения на Комисията и две решения на държавните ръководители. Източници: предложенията на Комисията от 2011, 2018 и 2025 г., заключенията на Европейския съвет от февруари 2013 г. и юли 2020 г., Регламент (ЕС) № 1307/2013, анализи на Алан Матюс (capreform.eu).
Какво прави приспадането на практика, показват официалните данни, предоставени на редакцията по Закона за достъп до обществена информация. По заявените площи за Кампания 2025 номиналния таван от 100 000 евро по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) са надхвърлили 665 стопанства. Реално орязани са 38, защото приспаднатите заплати и осигуровки на стопанствата над тавана са общо 205,6 млн. евро и връщат повечето от тях под границата. За Кампания 2025 днешният таван е отнел около 1,74 млн. евро.
Стълбата, която стига до средните стопанства
Спорът в Брюксел се води около думата „таван“, но за повечето стопанства по-важни са праговете преди него. По предложението на Комисията намаляването ще започва от 20 000 евро. Член 6 от проекта на регламент е написан по особен начин. Когато плащането е между 20 000 и 50 000 евро, държавата ще намалява с 25% сумата над 20 000 евро. Когато е между 50 000 и 75 000 евро, ще намалява с 50% сумата над 50 000 евро, а когато надхвърля 75 000 евро, ще намалява със 75% сумата над 75 000 евро. Общото плащане не може да надхвърля 100 000 евро на стопанин годишно, а при юридическите лица таванът обхваща всички стопанства под контрола на едно лице. Стопанство, което получава 30 000 евро, ще губи четвърт от 10 000-те евро над прага, тоест 2 500 евро годишно.
Над 50 000 евро текстът, прочетен буквално, създава скок. Стопанство с 50 000 евро ще губи 7 500 евро (25% от 30 000), а стопанство с 50 100 евро ще губи 50 евро (50% от 100) и ще получи с над 7 000 евро повече. Затова в разчетите по предложението членът обикновено се чете като стълба, при която всяко стъпало се прилага само върху своята част от плащането, по подобие на прогресивния данък: 25% за частта между 20 000 и 50 000 евро, 50% за частта между 50 000 и 75 000 евро и 75% за частта между 75 000 и 100 000 евро. Кой прочит ще остане, ще стане ясно едва в окончателния текст.
Като еквивалент при окончателната ставка по ОПДУ за Кампания 2025 (102,32 евро на хектар) 20 000 евро отговарят на около 195 хектара, а 100 000 евро на около 977 хектара. Това са днешни ориентири, а не бъдещи прагове в хектари. В новото площно плащане ще се слеят основното подпомагане, преразпределителното плащане и добавката за младите стопани, така че на практика прагът ще се достига при още по-малка площ. Стопанство от 200 хектара в Добруджа или в Дунавската равнина трудно може да бъде наречено едро, а то ще бъде в зоната на намаленията.
| Плащане по ОПДУ, Кампания 2025 | Стопанства | Дял от стопанствата | Сума | Какво предвижда предложението |
| до 20 000 евро | 40 365 | 91,0% | 108,8 млн. евро | без намаление |
| 20 000–50 000 евро | 2 115 | 4,8% | 67,9 млн. евро | −25% върху частта над 20 000 евро |
| 50 000–100 000 евро | 1 238 | 2,8% | 85,7 млн. евро | −50% върху сумата над 50 000 евро или −75% върху сумата над 75 000 евро |
| над 100 000 евро | 628 | 1,4% | 117,6 млн. евро | намаление и таван 100 000 евро |
Разпределение на стопанствата по размер на плащането по ОПДУ, Кампания 2025. Източник: МЗХ, отговори по ЗДОИ от 15 юли и 3 август 2026 г.; дяловете са изчислени от редакцията.
Над 20 000 евро по ОПДУ са 3 981 стопанства, 9% от всички, и получават 71% от парите по интервенцията. Това е всяко единадесето стопанство. Ставката по ОПДУ е еднаква за всеки хектар, затова същите 9% обработват и около 71% от площта, за която се плаща основното подпомагане. Хансен обикновено защитава тавана с аргумента, че той засяга малък дял от получателите; през ноември 2025 г. говореше за 4% в целия ЕС. В България над 100 000 евро наистина са под 1,5% от стопанствата, но стълбата от намаления стига до деветте процента, които обработват основната част от земята. Колко пари ще отнемат четирите прага, зависи от прочита на член 6. При прочита като стълба оценката на редакцията от август е около 107 млн. евро годишно. При буквалния прочит, изчислен със същите данни и при същото допускане за средни стойности в интервалите, сумата е около 73 млн. евро. Разликата идва почти изцяло от стопанствата над 50 000 евро.
Къде ще отидат тези пари, е отделен въпрос. „Парите не се връщат в общ кош: остават в държавата членка“, увери министрите Хансен още през ноември 2025 г. Това означава, че сумите, отрязани от стопанствата над праговете, ще останат в българския пакет. По думите на Хансен при представянето на предложението държавите ще могат да ги насочат обратно към стопаните и секторите, които сами изберат за приоритет.
Икономия от мащаба и рента
Аргументът на Хансен е икономически. Той каза в Брюксел, че Комисията не иска да вреди на добре работещи стопанства, но икономията от мащаба съществува и всеки може да я признае; отделно земя изкупуват и субекти, които не са земеделски производители. Икономията от мащаба означава, че голямото стопанство разпределя разходите за машини, склад, счетоводство и администрация върху повече хектари, така че всеки следващ хектар му струва по-малко. Еднаквото плащане на хектар добавя към неговата печалба пропорционално повече, отколкото към печалбата на малкото стопанство, и затова Комисията смята, че големите стопанства имат нужда от по-малко подпомагане на хектар.
Най-силният контрааргумент е на България, Италия и Словакия. Голямото стопанство плаща заплати и осигуровки, а таванът без приспадане наказва работодателя, който наема хора в сектор с хроничен недостиг на работна ръка, и оставя на спокойствие собственика, който отдава земята си и не наема никого. Приспадането на труда е компромисът, който от 2013 г. насам позволява таванът да съществува и едновременно да не засяга стопанствата с много работници. Данните по ЗДОИ показват и обратната страна: при 205,6 млн. евро приспаднати разходи таванът засяга 38 от 665 стопанства.
Трето четене предлага Алан Матюс от Тринити Колидж в Дъблин, един от най-цитираните анализатори на ОСП. Още през 2018 г. той нарече тавана с приспадане на труда „мираж“. В по-късен анализ показа, че в регионите с едро земеделие големите стопанства се конкурират за земя главно помежду си, затова таванът почти не променя тяхното оцеляване и се отразява най-вече в по-ниски ренти и цени на земята. Това е механизмът, за който zemedeleca.bg пише от години: подпомагането на хектар се превръща в рента. Ако Матюс е прав и за България, част от сметката за намаленията ще плащат собствениците на земя чрез по-ниски ренти, а колко точно, стопаните ще разберат при следващото договаряне на арендата.
Кой е активен стопанин
Вторият голям спор е за това кой изобщо ще получава подпомагане. Хансен каза, че парите трябва да стигат до онези, които активно произвеждат, обработват земята и гледат животни, но призна, че определението за активен земеделски стопанин е огромно предизвикателство заради разминаващите се възгледи на държавите. По отчета на Agence Europe в залата той настоял ОСП да не подпомага собственици, които нямат нужда от подпомагане или не са истински земеделци. Белгия предлага общо европейско определение, основано на минимално ниво на земеделска дейност и допълнено с национални или регионални критерии, в което да се отчита и трудът на семейството. Франция иска европейска рамка, в която само активните стопани имат достъп до определени мерки, а държавите сами уточняват кой е такъв. Германия и Швеция искат повече свобода или дори определението да бъде доброволно, заради административната тежест. Предложението на Комисията предвижда и друго: най-късно до 2032 г. кандидатите, които са навършили пенсионна възраст по националното законодателство и получават пенсия, няма да получават новото площно подпомагане (член 6, параграф 6).
Ирландското председателство ще представи новите определения на работната група на Съвета днес и утре, 30 септември и 1 октомври. Думите на Хансен за купувачите на земя имат и български паралел. В законопроекта за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от юли условие за достъп до търговете за държавна земя е таван от 10 000 декара обработвана земя, изчислен заедно със свързаните лица. Правилото, по което едно лице има една сметка, без значение на колко дружества е разделило дейността си, се пише едновременно в Брюксел и в София.
Сушата и земеделският резерв
Втората голяма тема на заседанието беше сушата. Точката беше внесена от Австрия, Словакия, Словения и Хърватия. Унгария съобщи за засегнати 1,5 млн. хектара и за 74% по-нисък добив от царевица от средния за последните пет години. По предварителна оценка на Хансен щетите за европейското земеделие са между 14 и 17 млрд. евро. Земеделският резерв на сегашната ОСП, от който Комисията плаща при пазарни сътресения и бедствия, е 450 млн. евро годишно, тоест около 3% от оценените щети. За 2026 г. резервът беше увеличен в рамките на плана за торовете, но и това не променя порядъка на числата.
Хансен каза на министрите, че постоянното използване на кризисни пари не е устойчиво решение, и предложи в бъдещата ОСП инструментите за управление на риска да бъдат задължителни, а климатичното застраховане да стане масово. Пред EU Perspectives той е оценил, че резервът не може да покрие щетите, които стопаните понасят. По италианското искане резервът да се използва за сектора на зехтина комисарят отговори, че това трябва да става „само като последна мярка“, при сериозен дисбаланс на европейския пазар. Отговорът показва, че Комисията пази резерва за сериозните пазарни кризи.
За България резервът има конкретна дата. На 30 март държавите одобриха предложението на Комисията да се изплатят от него 21,5 млн. евро на стопаните в България, Естония и Унгария, пострадали през 2025 г. На България се падат 7,4 млн. евро, а държавата добавя от бюджета 14,8 млн. евро, двойно повече, което е максимумът, позволен от решението. Общо 22,2 млн. евро трябва да стигнат до 12 451 производители на слънчоглед и царевица при ставка 17,46 евро на хектар, а срокът за изплащането им от Държавен фонд „Земеделие“ изтича днес, 30 септември.
Италия поиска резервът да бъде задействан, Полша настоя той да бъде значително увеличен, а Словакия поиска европейски инструмент, който реагира веднага. Нидерландия се противопостави на всякакво допълнително финансиране и настоя резервът да остане само за пазарни сътресения. Кипър иска помощта при суша да се финансира извън земеделския бюджет.
Испания, подкрепена от Португалия, предложи европейска система за презастраховане на националните системи за управление на риска. Презастраховането е застраховката на застрахователите: при катастрофална година компаниите не могат да изплатят всички обезщетения и част от загубата поема по-голям участник. Испания има такъв модел от десетилетия. Законът за комбинираното земеделско застраховане е от 28 декември 1978 г., а публичната институция Consorcio de Compensación de Seguros е задължителен презастраховател на пула от застрахователи, обединени в Agroseguro, при прекомерни загуби. Самият Consorcio нарича този закон „първия закон на демократична Испания“. Предложението на Мадрид пренася същата логика на европейско ниво.
Младите стопани и 2028 г.
Много делегации са поискали гаранции, че плащанията няма да прекъснат през 2028 г., ако новата система не заработи навреме. Абровски също е поставил подходящия преходен период и ясните правила за директните плащания след 2027 г. сред ключовите въпроси за България. Колко пари ще има изобщо, не зависи от министрите на земеделието. „Ако тортата не става по-голяма… трудно е да се разпредели повече“, каза Хансен на Националното състезание по оран в Ирландия преди около две седмици. В деня на Съвета шест държави нетни платци, сред които Австрия, Дания, Нидерландия, Финландия и Швеция, са изпратили писмо до ирландския премиер с искане общият обем на бюджета да бъде намален, според Euronews.
По младите стопани има съгласие за целта и спор за начина. През пролетта Хансен допусна, че подпомагането за младите стопани може да бъде изключено от тавана, защото няма логика с една ръка да им се дават пари, а с другата да им се вземат. Белгия поиска точно това на Съвета. Според EU Perspectives Нидерландия подкрепя 6% от средствата на ОСП за младите стопани, но иска сама да ги разпределя, а Хансен е казал, че запазването на сегашното ниво на подкрепа за тях не е вариант.
Две редици числа
Спорът, който в Брюксел звучи като спор за едрите стопанства, по предложението на Комисията започва от 20 000 евро годишно, или от около 195 хектара при днешната ставка на ОПДУ, и стига до стопанства, които в България никой не нарича едри. Хансен е готов да преговаря за праговете и процентите, но не и за задължението. България, Италия, Словакия, Унгария и Германия искат задължението да отпадне. Изречението в резултатите от Съвета показва, че отговора ще дадат държавните ръководители, които досега два пъти са избирали доброволността.
Днес, с приспадане на заплатите: 38 орязани стопанства, около 1,74 млн. евро годишно.
По предложението на Комисията, без приспадане: 3 981 стопанства в зоната на намаленията, между около 73 и 107 млн. евро годишно според прочита на член 6, по оценка на редакцията.
Коя от двете редици ще важи от 2028 г., ще решат държавните и правителствените ръководители с текста за директните плащания в заключенията за бюджета, на 15–16 октомври или на някоя от следващите срещи до края на годината.
Ася Василева
Понятия
Съвет на ЕС по земеделие и рибарство – заседанието на министрите на земеделието на 27-те държави. Не бива да се бърка с Европейския съвет.
Европейски съвет – срещата на държавните и правителствените ръководители. Решава политическите въпроси по многогодишния бюджет, включително, както през 2013 и 2020 г., дали таванът на директните плащания да бъде задължителен.
Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС. Следващата обхваща 2028–2034 г. и се приема от Съвета с единодушие след одобрение от Европейския парламент (член 312 от ДФЕС).
Преговорна кутия – работният документ на председателството с числата и спорните формулировки за МФР, по който преговарят държавните ръководители.
Частичен общ подход – позиция на Съвета по законодателно предложение без частите, които зависят от бюджета. За регламента за ОСП ирландското председателство го цели на 26–27 октомври 2026 г.
Намаляване на плащанията (дегресивност) – намаляване на плащането над определени прагове. По текста на член 6 от предложението на Комисията: с 25% на сумата над 20 000 евро при плащане до 50 000 евро, с 50% на сумата над 50 000 евро при плащане до 75 000 евро и със 75% на сумата над 75 000 евро при по-голямо плащане.
Таван на плащанията – горна граница на плащането за едно стопанство годишно. По предложението на Комисията: 100 000 евро, при юридическите лица изчислени за всички стопанства под общ контрол.
Приспадане на разходите за труд – правило, по което от плащането се изваждат заплатите и осигуровките, свързани със земеделската дейност, преди то да се сравни с тавана. Прилага се в България днес; предложението на Комисията за периода след 2027 г. не го съдържа.
ОПДУ – основно подпомагане на доходите за устойчивост, основното плащане на хектар в Стратегическия план 2023–2027 г. Ставка за Кампания 2025: 102,32 евро на хектар.
Дегресивно подпомагане на доходите на площ – новото площно плащане в предложението за ОСП след 2027 г., което обединява основното подпомагане, преразпределителното плащане и добавката за младите стопани и към което се прилагат намаляването и таванът.
Активен земеделски стопанин – лице, което отговаря на условията за реална земеделска дейност и има право на директни плащания. Определението за периода след 2027 г. е предмет на спор между държавите.
Земеделски резерв – средствата в бюджета на ОСП, от които Комисията подпомага стопаните при пазарни сътресения и бедствия; 450 млн. евро годишно в сегашния период.
Презастраховане – застраховка на застрахователите: при катастрофални загуби част от обезщетенията поема презастраховател.
Специален комитет по селско стопанство – органът от високопоставени представители на държавите, който подготвя заседанията на министрите на земеделието.
Източници
Съвет на ЕС, Съвет по земеделие и рибарство, 28–29 септември 2026 г., основни резултати, 28.09.2026 г.
Съвет на ЕС, информационна бележка на председателството за ОСП след 2027 г., ST 12978/26, 10.09.2026 г.
Съвет на ЕС, бележка на председателството за МФР 2028–2034, ST 11658/26, 08.07.2026 г.
Правителство на Ирландия, съобщение за Съвета по общи въпроси и Европейския съвет на 15–16 октомври, 22.09.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, „Министър Абровски: България настоява за специална подкрепа за маслодайната роза в новата ОСП“, 28.09.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, „Близо 12 500 производители на слънчоглед и царевица ще получат компенсации за щетите от сушата през 2025 г.“, 28.09.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, отговори на заявления по ЗДОИ, изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. и писмо от 03.08.2026 г.
Държавен фонд „Земеделие“, окончателна ставка по ОПДУ за Кампания 2025 (102,32 евро на хектар).
Европейска комисия, предложение за регламент за ОСП 2028–2034, COM(2025) 560, член 6, параграфи 3, 4 и 6.
Европейска комисия, мобилизиране на 21,5 млн. евро от земеделския резерв за България, Естония и Унгария, 30.03.2026 г.
Европейски съвет, заключения, EUCO 10/20, 21.07.2020 г., т. 90.
Европейски съвет, заключения за МФР 2014–2020, 7–8.02.2013 г., т. 68–69; Регламент (ЕС) № 1307/2013, член 11.
Agriland, Francess McDonnell, „CAP: Definition of active farmer is a ‘huge challenge’“, 29.09.2026 г.
Agence Europe, бюлетин № 13947, статии 1 и 2 (Съвет по земеделие, 28.09.2026 г.), 29.09.2026 г.
Agence Europe, „European ministers opposed to proposal on degressivity and capping of aid post-2027“, ноември 2025 г.
EU Perspectives, Julian Kasapi, „Hansen clashes with EU capitals about who gets agriculture support“, 29.09.2026 г.
Министерство на земеделието и развитието на селските райони на Словакия, съобщение за Съвета по земеделие, 28.09.2026 г.; пресконференция на министър Такач за схемата „Зелена нафта 2026“, 29.09.2026 г.
Кристоф Хансен, реч пред комисията по земеделие на Европейския парламент при представянето на предложението, юли 2025 г.
EU Debates, изявление на Кристоф Хансен на Националното състезание по оран в Ирландия, септември 2026 г.
Euronews, писмо на шест държави нетни платци до ирландското председателство, 28.09.2026 г. (по вторичен източник).
Алан Матюс, capreform.eu: „Why capping will be a mirage“ (2018), „More on capping direct payments“ (2019), „The changing distribution of CAP direct payments over time“ (2022).
Consorcio de Compensación de Seguros, „The system of combined agricultural insurance in Spain“; Закон 87/1978 от 28 декември за комбинираното земеделско застраховане.
zemedeleca.bg, серия за тавана и намаляването на директните плащания по данни по ЗДОИ, юни–август 2026 г.; статии за преходната национална помощ и за българските позиции на Съвета, 28.09.2026 г.
