Акцизът е фиксирана сума от 33 евроцента на литър и отстъпката от него не следва цената на горивото, колкото и да поскъпне то. „Иранската помощ“ от 44 евроцента за горивото от 2026 г. още няма решение от Европейската комисия. Средният декар пшеница, който тази година остана с по-малко от евро над разходите си, ще трябва да покрие още 4,62 евро само за дизела. За да ги върне, пшеницата догодина трябва да е с около 7 евро на тон по-скъпа.
7,66 литра дизел на декар пшеница за година признава методиката, по която Министерството на земеделието и храните определя квотите за отстъпката от акциза. Нормата е средно претеглена за страната и покрива всички механизирани операции – от подготовката на почвата и сеитбата до жътвата и извозването на зърното до склада. През септември 2025 г. тези литри струваха на стопанина, регистриран по ДДС, около 7,69 евро. По последния седмичен бюлетин на Европейската комисия, от 28 септември 2026 г., литър дизел в България струва 1,928 евро с данъците, а същите 7,66 литра излизат 12,31 евро без ДДС. Разликата от 4,62 евро на декар идва в седмиците, в които стопанствата сеят пшеницата и ечемика за реколта 2027 и плащат горивото по новата цена, без да знаят по колко ще продадат зърното.
Тази седмица към сметката се прибави въпрос, който не зависи нито от стопанина, нито от българската държава. Американската администрация засили натиска върху европейските съюзници да пуснат на пазара аварийните си запаси от дизел, а финансовият министър Скот Бесънт ги призова в публикация в X да го направят „незабавно“, пише POLITICO в брюкселския си бюлетин от 2 октомври. Според германския финансов вестник Börsen-Zeitung Вашингтон е поискал от Германия и Франция да освободят запасите си от дизел и при отказ е заплашил със забрана на износа. Според POLITICO Франция, Германия, Великобритания, Италия, Ирландия и Европейската комисия са се договорили на извънредна среща да отговорят на Вашингтон единно. Натискът идва десет дни след като президентът Доналд Тръмп подкрепи идеята за забрана на износа на американски дизел, за която настояват законодатели от земеделските щати.
Защо отстъпката не расте заедно с цената
Цената на колонката е сбор от три части. Първата е самото гориво: нефтът, рафинирането, превозът и надценката на търговеца. Втората е акцизът – фиксирана сума от 330 евро на 1000 литра, около 33 евроцента на литър, която се плаща еднакво, независимо дали литърът струва евро или две. Третата е ДДС, който регистрираният стопанин си възстановява. Когато дизелът поскъпва, расте първата част и ДДС върху нея, докато акцизът остава същият.
Отстъпката, която държавата връща на стопаните, е част от този акциз и затова е вързана за него. Ставката на литър се изчислява по проста формула: бюджетът на схемата, разделен на сбора от квотите в литри (чл. 5, ал. 1 от методиката). За 2026 г. бюджетът е до 51 млн. евро, а две години поред ставката излезе 0,42 лв., или 21,5 евроцента на литър, изплатени година след като горивото е изгоряло. В тази формула няма величина, която да зависи от цената на горивото. Ако дизелът поскъпне двойно, а бюджетът и заявените литри останат същите, ставката няма да мръдне.
Над формулата стои и таван. Европейската директива за данъчното облагане на енергийните продукти (2003/96/ЕО) допуска акциз върху газьола за земеделие не по-нисък от 21 евро на 1000 литра, а методиката изрично забранява отстъпката да надхвърли разликата между българския акциз и този минимум (чл. 5, ал. 2). Дори при неограничен бюджет държавата не може да върне на стопанина повече от около 31 евроцента на литър.
Ефектът прилича на облигация с фиксиран купон (годишното лихвено плащане, което облигацията носи) по време на инфлация: сумата, която се изплаща, е същата, но тежестта ѝ в сметката намалява с всяко поскъпване. През септември 2025 г. 21,5 евроцента връщаха около 21% от цената на литъра без ДДС. При днешната цена връщат около 13%.
Единственият инструмент, вързан за цената, е т.нар. „иранска помощ“ – национална схема по временната рамка на Комисията за държавна помощ заради кризата в Близкия изток, приета с Постановление № 110 на Министерския съвет от 20 август 2026 г. На 18 септември министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че над сто милиона евро ще покрият разликата между цената на газьола през 2025 и 2026 г. и че земеделските производители „ще получат подпомагане от близо 44 евроцента за литър“. Схемата обаче още чака решение на Комисията, прием по нея не е открит, а методът, по който е получено числото, не е публикуван. Ставката е обявена преди заплахата от Вашингтон. Ако остане фиксирана, всяко следващо поскъпване ще остане извън нея; дали ще бъде така, ще се разбере, когато методът стане публичен.
Акцизът е фиксирана сума на литър, а отстъпката е част от акциза. Колкото и да поскъпне дизелът, отстъпката не може да надхвърли около 31 евроцента на литър.
Сметката на декар пшеница
Сметката на редакцията стъпва на числа с източник. Нормата от 7,66 литра е от методиката на МЗХ. Цените на дизела са от бюлетина на Комисията, приспаднати без ДДС: 1,204 евро на литър на 29 септември 2025 г. (тогава най-евтиният дизел в ЕС) и 1,928 евро на 28 септември 2026 г. Цената и прагът на рентабилност на пшеницата са от анализа на редакцията от юли.
Таблица 1. Дизелът на декар пшеница (норма 7,66 литра)
| Евро на литър без ДДС | Евро на декар | |
| Дизел, 29 септември 2025 г. (1,204 с ДДС) | 1,003 | 7,69 |
| Дизел, 28 септември 2026 г. (1,928 с ДДС) | 1,606 | 12,31 |
| Поскъпване за година | 0,603 | 4,62 |
| Поскъпване от началото на август (от около 1,74 с ДДС) | 0,154 | 1,18 |
| Акциз (фиксиран) | 0,330 | 2,53 |
| Редовна отстъпка (две години поред) | 0,215 | 1,65 |
| Максимална отстъпка по директивата | 0,309 | 2,37 |
| „Иранска помощ“ (без решение на ЕК) | 0,440 | 3,37 |
Източници: Европейска комисия, Weekly Oil Bulletin; МЗХ, методика за индивидуалните годишни квоти, Приложение 1. Изчисленията са на редакцията.
В юлския анализ редакцията изчисли, че при цена от 181 евро на тон без ДДС и браншова оценка за разходи от около 115 евро на декар пшеницата без субсидии излиза на печалба от около 635 кг на декар. Средният добив по оперативните данни на МЗХ към 23 юли беше 639 кг на декар. Така средният декар остана с около 0,66 евро над разходите си – стойността на три килограма и половина пшеница.
Ако към същите разходи се добавят 4,62 евро за дизела, прагът се мести на около 661 кг на декар. При добив от 639 кг цената на пшеницата трябва да е с около 7,2 евро на тон по-висока само за да покрие горивото, без останалите разходи. Тук има уговорка. Браншовата оценка от 115 евро е от юли и вероятно вече включва част от пролетното поскъпване, когато дизелът мина 1,7 евро на литър. По-предпазливото сравнение е с поскъпването само от началото на август, когато литърът у нас струваше около 1,74 евро. То е 1,18 евро на декар, почти два пъти повече от разликата, с която средният декар остана над разходите си. Която и база да се избере, поскъпването на дизела от тази есен е по-голямо от маржа на средния декар.
„Иранската помощ“, ако бъде одобрена и платена, връща 3,37 евро на декар и покрива около 73% от годишното поскъпване. Редовната отстъпка за горивото от тази есен ще пристигне чак в края на 2027 г. и ще бъде около 1,65 евро на декар, ако бюджетът и заявените литри не се променят.
Добрата реколта, която не стигна
Обемите тази година бяха добри. Средният добив от 639 кг на декар към края на юли е по оперативни данни, които самото министерство отбелязва като данни без статистически характер, но той е над прага, при който пшеницата започва да носи печалба. Цената от 181 евро на тон обаче остави средния декар на границата между печалба и загуба още преди есенните разходи. Това е същата криза на маржа, за която редакцията пише: стопанствата губят в разстоянието между цената на зърното и цената на това, което е вложено в него, дори когато реколтата е голяма. След добрата реколта средното стопанство влезе в есента без загуба, но без резерв, от който да плати по-скъпия дизел.
Колко стопанства са от едната и колко от другата страна на линията, не може да се каже. По изследването на отдел „Агростатистика“ на МЗХ за структурата на стопанствата 29% от тях не водят никакво счетоводство, а информационна система, в която разходите се виждат по култури и по декари, ползват 4,6%. За близо всяко трето стопанство сметката от Таблица 1 може да се направи само с нормата на министерството, без собствени числа.
Откъде идва дизелът на Европа
Европа произвежда по-малко дизел, отколкото потребява, и покрива разликата с внос. Преди нахлуването в Украйна Русия беше един от най-важните ѝ доставчици, но от 5 февруари 2023 г. ЕС забрани вноса на руски нефтопродукти. Мястото на руския дизел заеха пратките от Персийския залив и от САЩ. Войната с Иран, започнала в края на февруари 2026 г., спря износа от Залива, а ударите по руските рафинерии и руските ограничения за износ свиха пазара още повече. Войните в Иран и Украйна, пише Reuters, рязко намалиха износа на едни от най-големите производители – Русия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Така САЩ станаха основният доставчик на Европа отвъд океана. През август американският износ на дизел достигна седмичен рекорд от близо 2 милиона барела дневно – около 318 милиона литра на ден. Затова европейските цени на дизела се вдигнаха веднага, щом Вашингтон заговори за забрана.
Таблица 2. Литър дизел с данъците на 28 септември 2026 г., в евро
| Държава | Евро на литър |
| България | 1,928 |
| Унгария | 1,932 |
| Румъния | 2,104 |
| Гърция | 2,216 |
| Средно за ЕС (претеглено) | 2,237 |
| Германия | 2,437 |
| Нидерландия | 2,526 |
Източник: Европейска комисия, Weekly Oil Bulletin, цени с данъците към 28.09.2026 г.
Спорът във Вашингтон
„Казах: да не изнасяме дизела. Ние правим много дизел“, заяви Тръмп на 22 септември в кулоарите на Общото събрание на ООН, преди среща с Володимир Зеленски. Президентът иска американското гориво да остане на вътрешния пазар и да свали цените там преди изборите за Конгреса през ноември. Финансовият министър Бесънт уточни, че администрацията проверява дали пълна или частична забрана е изпълнима.
Натискът за мярката идва от земеделските щати. Сенаторът от Айова Чък Грасли аргументира искането си така: щом Вашингтон може да ограничава продажбата на чипове за Китай, може да ограничи и износа на дизел, за да помогне на американските фермери и превозвачи. Мярката е замислена като помощ за американския фермер, а цената ѝ би платил европейският, който продава зърно на същите световни пазари.
Срещу забраната е собственият енергиен министър на Тръмп. „Грубият инструмент на забраната за износ на дизел определено не работи“, каза Крис Райт в Ню Йорк. Според него рафинериите ще останат с излишък от дизел и ще трябва да намалят преработката, което ще поскъпи бензина и авиационното гориво в самите САЩ. Американският петролен институт смята, че ограничаването на износа не решава проблема с високите цени. Bloomberg Intelligence изчислява, че резервоарите на крайбрежието на Мексиканския залив могат да поемат около три седмици нетен износ, преди капацитетът им да се изчерпи.
Така се очертават два прочита. Според първия заплахата е лост за натиск: против нея са енергийният министър и рафинериите, а физическият предел от три седмици прави пълната забрана трудна за поддържане. Според втория рискът е реален, защото е политически: цените на дизела в САЩ са на рекордни нива, изборите са след месец, а Тръмп обеща решението да бъде взето „бързо“. Кой прочит ще надделее, не може да се предвиди.
Искането на Бесънт за резервите има смисъл само ако се знае едно правило. По Директива 2009/119/ЕО всяка държава членка поддържа аварийни запаси от нефт и нефтопродукти, равни на 90 дни нетен внос или на 61 дни вътрешно потребление, като се взема по-голямото от двете. Вашингтон на практика предлага на Европа да покрие недостига от собствените си запаси и да не купува от крайбрежието на Мексиканския залив. Тези запаси обаче се поддържат за сериозни прекъсвания на нефтените доставки, а използването им в навечерието на зимата намалява буфера при ново влошаване на снабдяването.
Бургас
На 22 октомври 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи към американското министерство на финансите (OFAC) включи „Лукойл“ в санкционния си списък. Девет дни по-късно, на 31 октомври, Народното събрание ограничи износа и доставките за другите държави от ЕС на дизел, керосин, промишлени горива и средни масла, за да запази вътрешния пазар. На 14 ноември беше приет законът за особеното управление и от 17 ноември правомощията на органите на българските дружества на „Лукойл“ преминаха към външен управител. Рафинерията в Бургас преработва до 190 000 барела нефт дневно – около 30 милиона литра.
Забраната не спря поскъпването. Когато на 5 август правителството предложи отмяната ѝ, дизелът у нас вече струваше средно 1,78 евро на литър. Парламентът отмени забраната на 23 септември със 121 гласа „за“, 42 „против“ и 23 „въздържал се“. Мотивът, според Reuters, е да се облекчи работата на рафинерията.
И тук има два прочита за цената. Според първия отварянето ще изравни българската цена със съседните: на 28 септември литърът в Гърция е с 29 евроцента по-скъп, а в Румъния – с 18 евроцента. При такава разлика продажбата навън е изгодна за търговеца. Според втория забраната и досега не е задавала цената. Под нея дизелът поскъпна от 1,20 до 1,78 евро, а част от разликата със съседите е данъчна: България облага дизела с общия минимален акциз, който европейската директива определя за газьола като моторно гориво – 330 евро на 1000 литра. Кой прочит е верен, ще покажат следващите бюлетини. Ако разликата с Гърция и Румъния започне да се свива, защото поскъпва българският литър, отварянето е започнало да изравнява цените.
Решаващата дата е 29 октомври. Тогава изтича американският общ лиценз (General License 130A), който позволява сделки с българските дружества на „Лукойл“, и на същата дата изтича и британският. На 13 август особеният търговски управител Евгени Симеонов каза, че нефтът за рафинерията е договорен до края на септември, а за октомври се водят преговори. Редакцията не откри публична информация за доставки след това.
Фактурите за газьол от тази есен ще са основата и за редовната отстъпка, която ще бъде изплатена в края на 2027 г., и за „иранската помощ“, ако указанията за нея ги поискат.
Датите в Бургас, Вашингтон и Брюксел: 29 октомври – изтичат американският и британският лиценз на рафинерията; „бързо“ – решението на Тръмп за износа на дизел, обещано на 22 септември; без дата – решението на Комисията по иранската помощ и приемът по нея.
Датите на полето: октомври – заповедта на министъра за ставката на отстъпката за горивото от 2025 г.; октомври и ноември – сеитбата на пшеницата и ечемика; юли 2027 г. – жътвата, на която ще се види дали тонът пшеница е поел 7 евро повече.
В последния бюлетин на Комисията литър дизел в България струва 1,928 евро, а средно в ЕС – 2,237.
Ася Василева
Понятия
Акциз върху газьола – данък с фиксирана сума на литър, независим от цената на горивото; в България 330 евро на 1000 литра (646 лв. преди въвеждането на еврото), колкото е общият минимален акциз по Директива 2003/96/ЕО за газьол, използван като моторно гориво; за газьол, използван за земеделски дейности, директивата допуска минимално ниво от 21 евро на 1000 литра.
Отстъпка от стойността на акциза върху газьола – държавна помощ, с която стопанинът си възстановява част от платения акциз за горивото за първично производство; ставката на литър е бюджетът на схемата, разделен на сбора от квотите, и се изплаща година по-късно срещу фактури.
Индивидуална годишна квота – количеството газьол в литри, за което стопанинът има право на отстъпка: по-ниското от нормата за площите и животните му и от количеството по фактурите.
Разходна норма – средният годишен разход на дизел за механизирани дейности на хектар за група култури по Приложение 1 на методиката; за пшеницата и другите култури със слята повърхност – 76,6 литра на хектар.
„Иранска помощ“ – национална схема за компенсиране на поскъпването на газьола и торовете през 2026 г. по временната рамка на Европейската комисия за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF); приета с ПМС № 110/20.08.2026 г., чака решение на Комисията.
Праг на рентабилност – добивът на декар, при който приходът от продажбата покрива разходите; изчислява се като разходи на декар, разделени на цената на килограм.
Криза на маржа – положение, в което стопанството губи в разликата между цената на продукцията и цената на вложенията, независимо от обема на реколтата.
Аварийни запаси от нефт и нефтопродукти – запаси, които всяка държава членка поддържа по Директива 2009/119/ЕО в размер на 90 дни нетен внос или 61 дни вътрешно потребление, като се взема по-голямото.
Общ лиценз на OFAC – разрешение на американската Служба за контрол на чуждестранните активи, което временно позволява сделки със санкционирани лица; за българските дружества на „Лукойл“ – General License 130A, валиден до 29.10.2026 г.
Weekly Oil Bulletin – седмичният бюлетин на Европейската комисия със средните цени на горивата във всяка държава членка, с и без данъци.
Източници
– Министерство на земеделието и храните – Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ (Заповед № РД 09-867/05.08.2024 г., изм. до Заповед № РД 09-683/18.06.2026 г.), чл. 3–5 и Приложение 1.
– Европейска комисия, ГД „Енергетика“ – Weekly Oil Bulletin, цени с данъците към 29.09.2025 г., 21.09.2026 г. и 28.09.2026 г.
– Министерски съвет – Постановление № 110 от 20.08.2026 г. (ДВ, бр. 77 от 25.08.2026 г.); решение от 5.08.2026 г. за предложение до Народното събрание за отмяна на ограничението за износ на нефтопродукти.
– Народно събрание – решение от 31.10.2025 г. за временно ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти; гласуване за отмяната му, 23.09.2026 г. (по Reuters).
– Директива 2003/96/ЕО относно данъчното облагане на енергийните продукти, Приложение I, Таблица Б; Директива 2009/119/ЕО за задължението на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти.
– POLITICO – Brussels Playbook, 2.10.2026 г.
– Reuters – „Trump supports diesel export ban as fuel prices hit records“, 22.09.2026 г.; AFP – изявление на сенатор Чък Грасли, септември 2026 г.; OilPrice / Reuters – изявление на министъра на енергетиката Крис Райт и оценка на Bloomberg Intelligence, септември 2026 г.; dpa – за изборите за Конгреса и цените в САЩ, септември 2026 г.
– Министерство на финансите на САЩ, OFAC – General License 130A (14.04.2026 г., валиден до 00:01 ч. източно лятно време на 29.10.2026 г.); Baker McKenzie Sanctions News, април 2026 г.; HM Treasury, OFSI – общ лиценз за българските дружества на „Лукойл“, удължен до 29.10.2026 г.
– ПАО „Лукойл“ – изявление от 19.11.2025 г.; „Лукойл България“ – пресконференция на особения търговски управител Евгени Симеонов, 13.08.2026 г.; S&P Global Commodity Insights, 13.08.2026 г.
– Börsen-Zeitung – за искането на САЩ към Германия и Франция за запасите от дизел, септември 2026 г.
– БНР – „Cabinet proposes parliament to lift diesel fuel export restriction“, 6.08.2026 г.
– Изявление на министър Пламен Абровски, брифинг в Министерския съвет, 18.09.2026 г.
– Архив на zemedeleca.bg – „Прагът на рентабилност на пшеницата без субсидии тази жътва е около 635 кг/дка“ (юли 2026 г.); „74 евроцента: три години гориво“ (септември 2026 г.).
