Държавите членки ще трябва да премахнат едностранните забрани за внос на селскостопански стоки от Украйна, за да получат обещаната финансова помощ за подпомагане на своите фермери, заяви еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски на закрито заседание.
Срещата, която се проведе във вторник (25 април), последва решението на няколко страни, включително Полша, Унгария и Словакия, да забранят целия украински внос на селскостопански стоки.
„Напълно разбираме искането на петте държави-членки за въвеждане на мерки срещу това свръхпредлагане на продукти от Украйна, защото то създава много проблеми на земеделските производители“, призна комисар Войчеховски на пресконференция след срещата.
Заедно с Румъния и България петте най-засегнати държави на „първа линия“ сега настояват Комисията да предложи по-голяма подкрепа в светлината на смущенията.
След месеци на обсъждане Комисията преди това мобилизира 56 милиона евро от фонда за селскостопански резерви на Общата селскостопанска политика (ОСП), за да помогне за облекчаване на тежестта върху държавите, граничещи с Украйна.
Още 100 милиона евро помощ от същия фонд бяха предложени бързо само дни след като страните въведоха забраните, въпреки факта, че този ход вероятно е в нарушение на законодателството на ЕС.
Това финансиране обаче изглежда зависи от това страните да се откажат от забраните си, според източник в закритото заседание, който заяви пред EURACTIV, че комисарят „подчерта, че [държавите-членки] ще трябва да отменят едностранните мерки, за да получат подкрепа“.
Изпълнителната власт на ЕС все още не е дала подробности за това как ще бъде разпределено това финансиране, но повтори по време на срещата, че всичките пет държави на първа линия ще се възползват от тази помощ.
Без разширяване на обхвата на защитните мерки
Засегнатите държави членки настояват Комисията да разшири обхвата на предпазния механизъм, който има за цел да защити конкретни местни сектори от увеличаване на вноса след схема за либерализация на търговията, за да включи по-широка гама от селскостопански продукти.
Комисарят обаче се въздържа от това искане, като отбеляза, че пет най-чувствителни продукта, включително рапица, царевица, пшеница, слънчогледово семе и слънчогледово олио, представляват 80% от всички продукти.
„Останалите осем продукта със сигурност са важни продукти до известна степен, но те имат по-малко значение“, каза той и добави, че смята, че проблемите с тези продукти могат да бъдат решени с подпомагане на доходите или чрез използване на настоящата предпазна клауза.
„Това е изключително важна мярка, полезно решение според нас“, каза той във връзка с предпазния механизъм, който сега е в сила.
Тази защитна възможност изтича с края на настоящото споразумение за автономни търговски мерки (УВД) на 5 юни, но комисарят заяви, че е отворен за разширяване на това в следващото споразумение.
Пет страни от „фронтовата линия“ на ЕС обединиха усилията си, за да настояват Комисията за по-голяма подкрепа след едностранните си решения за забрана на целия украински внос на селско стопанство, тъй като Украйна предупреди, че износът е единственият начин техните фермери да оцелеят.
Междувременно националните асоциации за селскостопански и хранителни продукти във Вишеградската четворка заявиха, че единственото ефективно решение е да се въведат отново вносни тарифи и квоти за украинските селскостопански стоки.
„Ако наистина не искаме да унищожим нашата хранително-вкусова промишленост, трябва да приемем фундаментални решения за целия ЕС, за да защитим местните производители“, каза Михал Мако, ръководител на Словашката камара по земеделие и храни.
Но това не е вариант на масата за Комисията.
„Някои хора биха предпочели да въведат тарифа, която да блокира вноса, който не подлежи на мита. Това обаче не е решение“, каза той, като посочи, че има „много различни позиции, които трябва да се вземат предвид тук“.
