Бактерийното изсъхване на доматите е болест, при която причинителят се развива в проводящите съдове и ги разрушава. От тази болест страдат средноранните домати. Първите признаци на заболяването най-често се появяват в периода непосредствено преди зачервяване на плодовете или по време на беритба на първите плодове. Причинител е бактерията Corynebacterium michiganense. Тя се запазва в заразените семена до 3 години, а в растителните остатъци до следващата година. Разпространява се чрез заразени семена или пресни наранявания на стъблото. Развива се при оптимална температура около 28°С, а загива при 47°С.
Бактерийното изсъхване е болест, която се проявява в две форми –системна и локална.
При системната форма по долните листа на доматеното растение започва да изсъхва едната половина, а листната пластинка от другата страна на листната дръжка все още е нормално зелена. Листната дръжка се извива дъгообразно към страната на изсъхналите пластинки. Болестта постепенно обхваща и по-горните етажи на растението и после клюмва върхът му. Накрая цялото растение изсъхва. Късно заразените растения изостават в растежа си и пожълтяват. Плодовете са дребни, кафяви, кората на стъблото им се бели лесно и ликовата тъкан е кафява.
Много характерен признак на бактерийното изсъхване е потъмняването на проводящите съдове. Те са кафяви, разрушени и тази некроза стига чак до върха на растението. Увредената проводяща система затруднява сокодвижението и заразените растения изостават в развитието си.
При локалната форма листата и стъблата са осеяни с дребни ръждиви петна. По нарастващите плодове петната са пришковидни, бели с тъмен център – „птиче око“.
При поява на болестта през вегетацията борба не се извършва.
Унищожават се заразените растителни остатъци след прибирането на реколтата и се прилага 2-3 годишно сеитбообращение.
