Държавата ни „помага“ с проблеми на всяка крачка. Вместо подкрепа, ние производителите на плодове и зеленчуци сме сред най-ощетените откъм държавна помощ. Секторът ни е на доизживяване и се опасяваме, че след още някоя година напълно ще изчезнем, ако нещата не се променят. Такива са притесненията на производителите на череши в Сливенска област, а 10-12 % от черешовите насаждения в България са именно в този регион.
Нашата работа е най-зависимата от климатичните условия, освен това се оказваме изправени и пред проблеми с осигуряване на работна ръка и бюрократични спънки при всеки опит да получим някакво подпомагане или обезщетение, разказват още те.
Йордан Стойков от село Панаретовци е от младите хора, които са решили да инвестират средства и усилия в 170 декара трайни насаждения, като по-голямата част от тях са череши. Три поредни години обаче има пропаднали площи заради ранни градушки и късни пролетни слани, които съсипват дърветата още докато цъфтят. По думите му, вместо да бъде подпомогнат за загубите си попада в странна ситуация. Обезщетението за пропаднали площи е дори по-малко отколкото е заплащането за качествен плод. „Българският производител даже не може да излезе достойно и да обяви това, което е произвел и което не е произвел защото губи даже и малкото, което му се полага“, обезсърчено разказа той. Друг проблем, с който всяка година се сблъсква е липсата на работна ръка.
„Много трудно можеш да разчиташ не на добър берач, а и изобщо на някакъв берач. Когато дойде време да се разрежда плода или да се бере, аз не мога да намеря работници, или намирам само такива под 18 години. Качественият работник вече е или зад граница, или се е хванал на работа от началото на годината, няма да чака да дойде моята кампания за беритба и да се хване при мен на работа за един месец“, разказа още той.
Според него, положението, в което са поставени той и колегите му е меко казано трагично. „Не може ние да се крием когато идват от Инспекцията по труда, влизат в градините ни да проверяват дали сме купили договори или не като някои престъпници. Да се налага цели групи от земеделци да излизат от градините, да не си вършат работата, за да не бъдат хванати в нарушения“, коментира овощарят.
За да отпадне този проблем, трябва да търсим начин да механизираме процесите в овощарството изобщо, не само при черешите. Разходите за работна ръка са 50 % от всичките ни разходи, трябва да намалим това перо, иначе изчезваме, казват те.
Коста Петров от Сливен, който е дългогодишен овощар и председател на Организация на производителите от Сливенски регион „Българска праскова“ ООД, пък изрази недоволството си от некоректни застрахователи. „Предлагат ниски зарибяващи оферти, а когато настъпи застрахователното събитие са некоректни. Да не говорим, че не искат да правят застраховки за слани преди 20 април, а те се случват в повечето случаи именно в този период. Това допълнително ни демотивира да застраховаме насажденията си“, посочи той.
По-думите на Евгени Мирчев отглеждащ 100 декара череши, 2021 година ще има проблем и с пчелите защото времето е хладно и няма опрашване. „Черешата е капризно растение и повечето сортове искат кръстосано опрашване, допълни той.
Към момента проблем заради падналата слана има при овощните градини, намиращи се в селата, които са разположени по-ниско, по поречието на р. Тунджа. Пораженията от градушки са сравнително малко.
Тази година производителите в региона се надяват на по-голямо търсене на череши защото в много държави климатичните условия са нанесли големи щети- Италия, Испания и Франция. Очакват вноса на чужда продукция, да е по-малък и да успеят да реализират своята и то на по-хубава цена. Миналата година килограм череши за преработка са изкупувани на цена между 0,80-1.00 лв.. а за „fresh market” от 1.00 до 3.00 лв.
Яна Дамянова
