Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата.
През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Тогава е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.
В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500–600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот. Неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.
Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване на съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.
Ключови аспекти при прибиране на реколтата и управление на качеството на зърното
Генеративна фаза и контрол на неприятелите В генеративната фаза на развитие на пшеницата е от съществено значение да се обърне внимание на неприятелите, като пшеничния трипс. Максималната численост на този вредител се наблюдава в началото на изкласяването, като основните щети се причиняват от ларвите, които се хранят с класовите плеви и зърното. При силно нападение добивът може да намалее с 200–250 кг/дка.
Друг значим вредител е житната дървеница, която поврежда стъблата и класовете. Вредите от този неприятел водят до намаляване на добива и влошаване на хлебопекарните качества на зърното. Ефективна борба с тези вредители може да се осъществи чрез инсектициди с дълготрайно действие.
Преждевременно покълване и качество на зърното Преждевременното покълване на зърното в класа е значителен проблем, който се задълбочава при обилни валежи по време на жътва. Това явление се дължи на активността на ензима алфа-амилаза, който влошава качествата на брашното. При силно засегнати зърна хлебопекарните показатели се влошават, което намалява тяхната стойност на пазара.
Сортовете пшеница с бяло зърно са по-податливи на този проблем, което е свързано с техните морфологични и физиологични особености. Продължителността на следжътвеното доузряване също играе важна роля, като дъждовете и ниските температури могат да удължат този процес.
Оптимални срокове и технологии за жътва Пшеницата има кратък период за оптимално прибиране на реколтата – по-малко от 10 дни след настъпване на пълна зрелост на зърното. Жътвата трябва да започне навреме, за да се избегнат загуби на зърно и влошаване на качествените му показатели. В условия на неравномерно зреене или заплевелени посеви е препоръчително използването на разделна жътва.
При благоприятни условия за равномерно узряване директната жътва осигурява най-добри икономически резултати. В някои случаи, преди жътвата може да се използва хербицид като Раундъп за допълнителен контрол на плевелите и улесняване на процеса. Посевите, засегнати от болести като фузариум, трябва да бъдат прибрани възможно най-бързо и съхранявани отделно.
Влияние на сортовете и природните условия Всеки сорт има свои особености по отношение на устойчивост към прорастване на корените и оронване на зърното. При неправилно планиране на жътвата загубите могат да бъдат значителни, а качествените показатели на зърното – компрометирани.
Сортовете с продължителен период на следжътвено доузряване обикновено са по-устойчиви на преждевременно покълване, което ги прави подходящи за райони с чести валежи. Въпреки това, дори тези сортове трябва да бъдат прибрани в оптимални срокове, за да се запазят техните качества.
Заключение Управлението на реколтата от пшеница изисква внимателно планиране и изпълнение на всички етапи – от борбата с неприятелите до жътвата. Съчетанието на правилен избор на сорт, навременно прибиране и ефективни агротехнически мерки може да осигури максимален добив с високо качество при минимални разходи.
