Как Турция подкрепя своите фермери: Интервю с Айхан Къран, турски агрожурналист

Турция е една от водещите селскостопански сили в света, произвеждайки 20 милиона тона пшеница, 13 милиона тона домати и 70% от световните лешници. Зад тези впечатляващи цифри стои сложна система от държавни субсидии, които подпомагат фермерите в борбата с инфлация, климатични предизвикателства и глобална конкуренция. За да разберем как функционират тези субсидии през 2024 г., разговаряме с Айхан Къран. Айхан е на 42 години, родом от Измир, с 15-годишен опит в отразяването на аграрния сектор за водещи турски медии като Hürriyet и Tarım ve Köy. Той е автор на книгата „Плодородна земя, несигурно бъдеще“ и чест гост в дискусии за селското стопанство в Анкара. Днес Айхан споделя своите наблюдения за субсидиите, с особен акцент върху напояването, което е критично за турските фермери.

Айхан, благодаря, че се съгласи да поговорим. Може ли да започнем с общ преглед на субсидиите за земеделие в Турция през 2024 г.? Колко голяма е държавната подкрепа?

През 2024 г. Турция отпусна около 380 милиарда турски лири – това е приблизително 11,1 милиарда щатски долара при текущия обменен курс – за земеделски субсидии. Тази сума е значителна, особено в сравнение с 2018 г., когато бюджетът беше около 3,89 милиарда долара. Ръстът се дължи на високата инфлация, която достигна 58,94% през 2023 г., както и на нарастващите разходи за горива, торове и техника. Субсидиите са част от Националния земеделски проект, стартирал през 2017 г., и са насочени към 19 стратегически култури, като пшеница, памук и лешници. Основната цел е да се стабилизират доходите на фермерите, да се намали вносът и да се подкрепи износът, който през 2023 г. достигна 25 милиарда долара.

Министерството на земеделието и горите управлява тези средства чрез програми като Модела за подкрепа на земеделските региони, които разделя Турция на 941 региона според климата и почвите. През 2024 г. беше обявен и нов тригодишен модел за 2025–2027 г. Това е голяма система, но фермерите често казват, че бюрокрацията и закъсненията в плащанията са проблем.

Какви видове субсидии съществуват? Можеш ли да ни разведеш през основните категории?

Разбира се. Турските субсидии са разнообразни и покриват почти всеки аспект от земеделието – от производство до застраховане. Нека ги разгледаме една по една.

Директни плащания за производство

Това е гръбнакът на системата. Фермерите получават плащания за определени култури, базирани на засадените площи или добива. През 2024 г. основната подкрепа е около 244 турски лири на декар – това е около 7,16 долара на декар или 716 долара на хектар.

Основната подкрепа достига до 244 лири/декар (~716 щ.д./ха) за стратегически култури като памук или лешници, особено когато се използват устойчиви практики или сертифицирани семена. За сравнение, стандартните субсидии за пшеница са между 30 и 60 щ.д./ха, в зависимост от региона.

Тази сума може да варира в зависимост от културата, региона и практиките – например, фермери, които използват устойчиви методи, получават бонуси. За пшеница субсидиите са между 30 и 60 долара на хектар. Подкрепят се култури като ечемик, царевица, памук, леща, нахут и фуражни култури. Условието е фермерите да са регистрирани в Системата за регистрация на земеделски производители и да следват плановете за производство на земеделските региони, към които принадлежат.

Подкрепа за горива и торове

Инфлацията направи горивата и торовете непосилно скъпи. Затова правителството субсидира около 50% от разходите за гориво, както беше през 2018 г., и продължава през 2024 г. През 2022 г. за горива, торове и напояване бяха отпуснати 15 милиарда лири (около 440 милиона долара), а през 2024 г. тази сума е нараснала до 20–25 милиарда лири заради инфлацията. Тази подкрепа е жизненоважна, защото фермерите в региони като Коня, където дъждовете са е ограничени, разчитат на скъпи дизелови помпи за напояване.

Подкрепа за животновъдство

Животновъдството е друг приоритет. През 2022 г. бяха отпуснати 2 милиарда лири (58,7 милиона долара) за мляко и месо, а през 2024 г. сумата е около 2,5–3 милиарда лири. Програмите за млади фермери са особено активни по отношение на животновъдството – през 2017 г. 483 милиона лири отидоха за 51 000 говеда и 100 000 дребни животни. През 2024 г. младите фермери (18–40 години) получават грантове за изграждане на ферми, особено в селските райони, където населението намалява.

Напояване

Това е тема, която заслужава специално внимание, защото напояването е критично за Турция. Ще го разгледам подробно по-късно, както поиска.

Земеделско застраховане (TARSIM)

TARSIM е публично-частно партньорство, което субсидира 50–67% от застрахователните премии за покриване на рискове като суши, наводнения и пожари. През 2024 г. тази програма бе особено важна заради климатичните промени, които засегнаха региони като Анталия и Адана. Фермерите плащат само част от премията, което ги мотивира да застраховат посевите си.

Органично земеделие и устойчив и практики

Органичното земеделие получава грантове за сертификация и почвени анализи. Сумите не са публично обявени, но програмата е част от IPARD – инструмент на ЕС за подпомагане на селското развитие. Устойчивите практики, като минимална обработка на почвата, също се субсидират, особено в Егейския регион.

Кредитна подкрепа

Безлихвени или нисколихвени заеми се предоставят чрез банки като Ziraat Bankasi. Лихвите са между 2 и 5%, много под пазарните нива от 20%. Тези заеми помагат на фермерите да покрият разходи до жътвата или да инвестират в техника.

Млади фермери и селско развитие

Програмите за млади фермери са насочени към хора на възраст 18–40 години. През 2023 г. бяха отпуснати 372 милиона лири за селско развитие, а през 2024 г. сумата  е около 400 милиона лири. Тези средства подпомагат проекти за ферми, оранжерии и туризъм в селските райони.

Трактори и техника

Чрез IPARD фермерите могат да получат до 50–65% от разходите за закупуване на трактори, сеялки или дронове. Тази подкрепа е популярна в региони като Бурса, където механизацията е ключова.

Напояването изглежда критично, особено с климатичните промени. Можеш ли да задълбочиш за субсидиите в тази област?

Абсолютно, напояването е животоспасяващо за турските фермери, особено в региони като Средиземноморския и Централен Анадол, където сушите стават все по-чести. През 2024 г. субсидиите за напояване са значителна част от земеделската подкрепа, защото около 60% от земеделските земи в Турция зависят от дъждовната вода, което е рисковано в условията на климатични промени.

Размер на подкрепата

През 2023 г. Турция отпусна 4,1 милиарда лири (около 120 милиона долара) за напояване и земеделско застраховане, според публикация в X от юни 2022 г. През 2024 г., с оглед на инфлацията, тази сума е нараснала до 5–6 милиарда лири (около 145–175 милиона долара). Освен това Световната банка предостави през 2022 г. 341,27 милиона долара за проекта Turkey Climate Smart and Competitive Agricultural Growth, който продължава през 2024 г. Този проект цели модернизация на напоителните системи за 14 милиона хектара, с фокус върху климатично адаптирани технологии като капково и спринклерно напояване.

Видове субсидии за напояване

• Грантове за модерни системи: Фермерите получават до 50–70% от разходите за инсталиране на капково напояване, спринклери или соларни помпи. Например, капкова система за 1 хектар струва около 2000–3000 долара, а субсидията покрива 1000–2100 долара.

• Подкрепа за инфраструктура: Държавата инвестира в големи напоителни канали, особено в Югоизточна Анадола чрез проекта GAP (Güneydoğu Anadolu Projesi). През 2024 г. GAP подпомага 1,8 милиона хектара напоявани земи.

• Безлихвени заеми: Фермерите могат да вземат заеми от Ziraat Bankasi за напоителни проекти, с лихви от 0–2%.

• IPARD програма: ЕС финансира до 65% от разходите за напоителни технологии, особено за малки и средни ферми в региони като Измир и Маниса.

Условия

• Фермерите трябва да са регистрирани в Системата за регистрация на земеделски стопани.

• Проектите за напояване трябва да бъдат одобрени от Министерството на земеделието и да отговарят на стандартите за ефективност и устойчивост.

• Предпочитание се дава на системи, които намаляват водопотреблението с поне 30%, като капковото напояване.

• Фермерите трябва да предоставят съфинансиране, което е предизвикателство за малките стопанства.

Въздействие

Субсидиите за напояване имат огромен ефект. В Анталия, където цитрусовите насаждения са ключови, капковото напояване увеличи добивите с 20–30%, според доклад на Световната банка от 2022 г. В Коня, където пшеницата е основна култура, модернизираните системи намалиха зависимостта от дъжд с 40%. Все пак, само 6,1 милиона хектара от земеделските земи са напоявани през 2024 г., което означава, че има още много работа.

Предизвикателства

• Високи разходи: Дори със субсидии, малките фермери трудно покриват първоначалните инвестиции за напоителни системи.

• Бюрокрация: Одобрението на проекти може да отнеме месеци, което забавя внедряването.

• Климатични рискове: Суши, като тези през 2023 г. в Адана, увеличават нуждата от напояване, но водните ресурси намаляват.

Как фермерите получават тези субсидии? Има ли много бюрокрация?

За да получат субсидии, фермерите трябва да са регистрирани в Системата за регистрация на фермери, управлявана от Министерството. Това включва подаване на данни за земята, културите и производствените планове. След това подават молби за субсидии – за директни плащания това става годишно, за напояване или техника може да изисква бизнес план. Документите включват договори за собственост или наем, почвени анализи и, за някои програми, доказателства за устойчиви практики.

Бюрокрацията е голям проблем. Например IPARD – програмата на ЕС е страхотна, но изисква дебели папки с документи, а одобрението може да отнеме 6–12 месеца. За напояването процесът е малко по-лесен, защото Министерството има опит с големи проекти като GAP, но все пак фермерите се оплакват от закъснения. Проверки се правят редовно, и ако фермер не спазва условията – например, не засажда обещаната култура – може да загуби субсидията или да плати глоба до 5000 лири (около 150 долара).

Кои са основните предизвикателства пред субсидиите?

Има няколко ключови предизвикателства. Първо, инфлацията. Турската лира загуби 37% от стойността си само през 2023 г., а разходите за горива, торове и семена скочиха. Субсидиите помагат, но не винаги покриват пълния ръст на цените. Второ, фрагментацията на стопанствата. Средният размер на фермите е само 6 хектара, което прави субсидиите по-малко ефективни – малките фермери трудно инвестират в техника или напояване. Трето, климатичните промени. Суши и наводнения, като тези в Анталия през 2023 г., увеличават нуждата от застраховане и напояване, но водните ресурси са ограничени. И накрая, достъпът до субсидии. Големите ферми и кооперативи получават по-лесно финансиране, докато малките фермери, особено в Югоизточна Турция, често са изолирани от програмите заради липса на информация или ресурси.

Как субсидиите влияят на турското земеделие и икономика?

Субсидиите са гръбнакът на земеделието, което осигурява храна за 85 милиона души и износ за 25 милиарда долара годишно. Те стабилизират доходите на около 8 милиона души, заети в сектора, което е 23% от работната сила. Без тях много фермери, особено малките, биха фалирали заради високите разходи и ниските пазарни цени. Напояването, например, увеличи добивите на цитруси в Анталия с 20–30%, а застраховането през TARSIM спаси хиляди фермери от загуби след суши.

Икономически, субсидиите намаляват вноса на култури като пшеница и царевица, което пести милиарди долари. Те също стимулират износа – Турция е лидер в лешници, сушени плодове и домати. Но има и критики. Някои експерти смятат, че субсидиите облагодетелстват големите производители и не правят достатъчно за малките ферми. Освен това, бюджетът от 11,1 милиарда долара е огромен товар за държавата, особено в условията на икономическа нестабилност.

Какво предстои за субсидиите в бъдеще?

През 2024 г. Турция обяви тригодишен модел за 2025–2027 г., който ще фиксира субсидиите за три години, за да даде повече сигурност на фермерите. Очаква се бюджетът да нарасне до 400–450 милиарда лири през 2025 г. заради инфлацията. Фокусът ще бъде върху климатично адаптирани технологии – повече напояване, устойчиви култури и прецизно земеделие с дронове и сензори. Програмите за млади фермери също ще се разширят, за да спрат изселването от селата. Но успехът ще зависи от това дали правителството може да опрости бюрокрацията и да направи субсидиите достъпни за всички.

Програмата, управлявана от Министерството на земеделието и горите, ще разпредели около 400–450 млрд. турски лири годишно (~11,5–13 млрд. щ.д.), като се фокусира върху 19 стратегически култури като пшеница, памук и лешници, и подкрепя устойчиви практики и климатично адаптирани технологии, включително капково напояване.

Айхан, благодаря за този задълбочен разговор. Има ли нещо, което бихме могли да разгледаме в бъдеще?

Благодаря за интереса! Следващия път можем да поговорим за рентите на земеделска земя – как се регулират, колко струват и как влияят на фермерите. Това е друга ключова част от пъзела на турското земеделие, особено за малките стопанства, които разчитат на наети земи.

Разговорът с Айхан Къран разкрива сложността и значението на земеделските субсидии в Турция през 2024 г. От директните плащания за пшеница до инвестициите в напояване, тези програми поддържат един от най-важните сектори на страната. Въпреки предизвикателствата като инфлация и бюрокрация, субсидиите помагат на Турция да остане глобален лидер в земеделието. В следващата част ще разгледаме рентите на земеделска земя – как се определят и какво означават за бъдещето на фермерите.

Интервю на Ася Василева