Въпреки многото доброволни еко-схеми, не сме сигурни, дали в крайна сметка земеделските стопани ще могат да постигнат нивата на подпомагане от предходния програмен период. Дори не смеем да помислим за завишаване на парите. Притеснява ни, че инфлацията реално изяде цялата подкрепа, която земеделските производители имат възможност да получат през следващия програмен период и това поражда липса на достатъчен стимул за земеделците да участват в европейските схеми, обясни за Гласът на земеделеца Наталия Шукадарова, Изпълнителен директор на НАЗ по време на информационната кампания за новата ОСП 2023-2027 г, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите в цялата страна
Ася Василева
При висок интерес премина срещата от информационната кампания на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Пловдив. В града под тепетата се събраха членове от четири регионални сдружения на НАЗ – Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Хасково. Лектори бяха г-жа Елеонора Куцарова, главен екперт в дирекция „Растениевъдство“ и г-жа Цветелина Мариновска, главен експерт в дирекция „Директни плащания“.
Информационната кампания на НАЗ се проведе с цел да се запознаят земеделските производители с новостите в прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2023 – 2027 г. Серията от срещи с членове на НАЗ се осъществи с участието на екип от експерти на Министерство на земеделието.
Наталия Шукадарова, Изпълнителен директор на НАЗ, разказа за „Гласът на земеделеца“:
Националната асоциация на зърнопроизводителите стартира на 30 май своята информационна кампания с подкрепата на експертите от Министерство на земеделието. Идеята зад информационната кампания и провеждането й в този период е земеделските производители да бъдат навреме запознати с новите изисквания и условия за подпомагане в Общата селскостопанска политика, която ще стартира на 1 януари 2023 г. и ще продължи да се прилага до 2027 г.
За земеделците стопанската година ще започне на 1 октомври и причината да направим сега информационната кампания е нашите производители да са подготвени за 1 октомври и да имат в своите стопанства изготвен план-програма как точно ще се развие следващата година за тях, поне в краткосрочен план. При съставянето на графика на информационната кампания сме се водили от това къде НАЗ има регионални сдружения, събитията обхванаха всички регионални структури. Наблюдаваме засилен интерес от страна на земеделските производители. Събитията бяха отворени за всички български земеделци, не само за членовете на НАЗ. Изключително активни бяха участниците в семинарите, научиха нови неща, имаха много въпроси.
Както знаете, на 23 май България получи своите забележки от ЕК по Стратегическия план за земеделие. Разбираме, че в Министерство на земеделието е започнала работа по изчистване на тези забележки. Очакваме с нетърпение моментът, в който широката земеделска общественост ще се запознае с тези забележки и ще започне работата в Тематичната работна група по тяхното адресиране. Направихме информационната кампания с уговорката, че част от нещата, които представяме, могат да претърпят известни промени точно във връзка с преговорния процес с Европейската комисия. Но смятаме, че общата схема, която се представи от експертите от МЗм, ще бъде актуална. На по-късен етап ще запознаем земеделските производители с детайлите по прилагането на отделните схеми, с начина на контролиране на отделните интервенции в новия Стратегически план, така че да можем да завършим целия процес и земеделските производители да се почустват напълно подготвени за новия програмен период.
Напълно сме наясно, че първите 1-2 години, ще са период на адаптиране и на самите служби на Министрество на земеделието и от страна на земеделските производители. Колкото повече информация и колкото по-рано я имат земеделските производители, толкова ще сме по-подготвени и толкова по-бързо ще мине този адаптационен процес.
Нека накратко да очертаем основните моменти, които ще са по-различни в новия програмен период?
Стратегическият план ще бъде новият програмен документ, по който ще се подпомагат земеделските производители. Досега подкрепата за земеделските производители се делеше на Директни плащания или Първи стълб и Програма за развитие на селските райони или Втори стълб. Сега всички мерки за подкрепа, които се наричат интервенции в Стратегическия план, са обединени в този документ. Тези интервенции се финансират или от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, или от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Идеята е може би да има по-голяма всеобхватност на всички мерки за подкрепа на земеделските производители.
Това, което виждаме в Стратегическия план е, че част от интервенциите са познати за земеделските производители. Претърпели са промени в имената, но същността на интервенциите е запазена. Имаме основно подпомагане на доходите за устойчивост на земеделските производители. Това е известната на всички Схема за единно плащане на площ. Имаме отново преразпределително плащане със съвсем леки промени при прилагането му. Тук има ограничения за стопанствата. Само стопанства до 6000 декара могат да участват. Имаме отново Схема за млади земеделски стопани и Схема за малки земеделски стопани.
Това, което е ново и трябва да отбележим е, че това, което земеделските производители досега прилагаха като зелени изисквания, за да получат зелени директни плащания, става задължително за прилагане условие, за да се получи базовата ставка и основното подпомагане на доходите за устойчивост. Оттам нататък, за да се надгради екологичният ефект, в Стратегическия план са заложени нови доброволни еко-схеми, които са 9 на брой. Има различни еко-схеми за обработваеми земи, за пасища, за трайни насаждения, за биологично земеделие и други. Така че има възможност да се избира от различен пакет от еко-схеми. Въпросът е наистина ще се открият ли земеделските производители в тези еко-схеми. Ще бъдат ли достатъчно атрактивни за тях, за да искат да се включат в подобни еко-схеми.
Това, което ни притеснява и което отбелязахме в хода на провеждането на информационната кампания е, че чуваме все повече гласове на земеделски производители, които казват – „Аз не съм мотивиран да участвам в подпомагане в рамките на ОСП. Аз, като един конвенционален земеделски производител, ако не трябва да спазвам всички тези ограничения, изисквания и условия, ще се справя много по-добре, и не ми е необходимо европейското подпомагане. Просто искам да произвеждам по начина, по който знам, че мога да произвеждам и знам, че мога да получа добри добиви“. Това се чу на почти всички информационни събития, които НАЗ проведе.
Ние вече провиждаме проблемът, с който ще се сблъска страната ни по отношение на тези високи екологични цели, които залагаме. Питаме се дали наистина има възможност да бъдат постигнати. Земеделските производители не са мотивирани да прилагат тези условия, не са мотивирани да участват в доброволни екосхеми. Ще успеем ли да усвоим тези средства, които са заложени?
Еко-схемите са задължителни. 25% от пакета за директни плащания се заделя за пакета от доброволните еко-схеми. Ако тези средства не бъдат усвоени, през първите две години има известна възможност за прехвърляне на средства в рамките на 5%. Но през следващите години ние ще трябва да наваксаме това прехвърляне на средствата. Трябва да сме изключително внимателни с еко-схемите и насочването на средства към тях. Трябва да ги планираме много правилно. Тъй като ще е крайно неприятно, ако в края на програмния период се наложи да върнем сериозни средства към ЕК. Средства, които биха могли да останат в българското земеделие.
В новите условия наблюдаваме завишаване на всички изисквания към земеделските стопани. Ще имат много повече условия на които трябва да отговарят. Много повече правила се въвеждат. А за съжаление не виждаме достатъчно стимулираща подкрепа в отговор на тези изисквания, които стопаните трябва да приложат. Въпреки всички тези доброволни еко-схеми, не сме сигурни, дали в крайна сметка земеделските стопани ще могат да постигнат нивата на подпомагане от предходния програмен период. Дори не смеем да помислим за завишаване на нивата на подпомагане спрямо предходния програмен период. Притеснява ни, че инфлацията реално изяде цялата подкрепа, която земеделските производители имат възможност да получат през следващия програмен период и това поражда липса на достатъчен стимул за земеделците да участват в европейските схеми. Това е и нашето основно притеснение.
