Сравнителен анализ представи Илия Проданов, зърнопроизводител и заместник-председател на НАЗ.
Спрели сме се на трите най-полезни и задължителни за нас ДЗЕС-ове – 5, 6 и 7 в 12 европейски държави. Направили сме сравнение и какво ще бъде базовото подпомагане във всички тях – започна своята презентация по време на АГРА 2023 Илия Проданов, зърнопроизводител и заместник-председател на НАЗ.
ДЗЕС: Задължителни стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята:
ДЗЕС 1 Поддържане на постоянно затревените площи на базата на съотношението на ПЗП към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство;
ДЗЕС 2 Опазване на влажни зони и торфища (защита на богатите на въглерод почви);
ДЗЕС 3 Забрана за изгаряне на стърнища;
ДЗЕС 4 Изграждане на буферни ивици по протежението на водните течения;
ДЗЕС 5 Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона;
ДЗЕС 6 Минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни;
ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите;
ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики;
ДЗЕС 9 Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000)
Запознати сме вече как тези ДЗЕС-ове ще се прилагат в България, но нека да видим и в европейските страни.
В днешната презентация сме се спрели на ДЗЕС 5: Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона:
БЪЛГАРИЯ – За парцели с наклон от 10% се прилага: За всички обработваеми земи, почвообработващите операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена /контурна обработка/; механизирани дейности по обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви не се извършват.
ГЕРМАНИЯ – Стопанствата са разделени на три групи (с водна и ветрова ерозия): 1. Забрана за оран от 1.12 до 15.02: Оран е позволена през остатъка от годината само при положение, че последващата сеитба се извърши до 1.12; 2. Забрана за оран от 1.12 до 15.02: Оран между 16.02 до 30.11 е позволена само при непосредствена сеитба; Не е разрешена оран преди редови култури; 3. Оран е разрешена за сеитба преди 1.03 или от 1.03 само за непосредствена сеитба (има изключения).
ИСПАНИЯ – Забрана за обработка по посока на склона, при площи с наклон по-голям или равен на 10%; Като изключения отделните области на страната могат да разрешат неприлагане на това задължение, когато то може да доведе до риск от преобръщане на машината и следователно опасност за живота на операторите. Много логично звучи, мисля че испанците са намерили едно добро решение.
ИТАЛИЯ – Забрана за фрезоване и подравняване на угарите за минимум 60 последователни дни след първичната обработка в периода от 15.09 до 15.02; Това задължение важи за всички площи на територия на страната, които имат коефициент на наклон, равен или по-голям от 10%.
ПОЛША – Обработваеми земи с наклон по-голям или равен на 14% не се оставят като черна угар през есенно-зимния период от 1.11 до 15.02.
ПОРТУГАЛИЯ – Обработваемите земи са разделени на 4 типа според почвения потенциал, като за всеки тип важат различни правила.
СЛОВАКИЯ – В райони силно застрашени от водна ерозия, земеделският стопанин се задължава да отглежда само култури с висока противоерозионна способност. В райони силно застрашени от ветрова ерозия, земеделският стопанин ще прилага превантивни мерки (агротехника, ветрови пояси, мулчиране, оставяне на стърнища).
СЛОВЕНИЯ – Между 15.11- 15.02 при площи с наклон равен или над 10°, земеделският стопанин спазва поне една от следните практики: оран перпендикулярно на склона; оставяне на стърнища; озеленяване (изключение за площи с дължина по-малко от 40 м).
УНГАРИЯ – На площи с наклон над 12% се забранява сеитба на редови култури (включително царевица и слънчоглед) и отглеждане на рапица с междуредие над 24 см, с изключение на директна сеитба или такава перпендикулярно на склона.
ФРАНЦИЯ – Забрана за оран по посока на склона в райони с наклон по-голям от 10° в най-чувствителния период (1.12-15.02), освен ако има ивица 5 метра разположена в долната част на склона (която не се обработва).
ЧЕХИЯ – Културите се разделят на 2 групи: с ниска защитна функция против ерозия (царевица, слънчоглед, сорго, картофи, соя, цвекло и др.) и със силна защитна функция (зърнено-житни и рапица). От друга страна почвите се разделят на 3 групи: силно, средно и слабо застрашени от ерозия. На първите се изисква пълно изключване на културите с ниска защитна функция. На средно застрашените почви могат да се отглеждат култури със средна защитна функция и култури с ниска защита от ерозия, но трябва да са съчетани с подходящи почвени обработки (директна сеитба или минимални обработки).
ДЗЕС 6: Минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни:
БЪЛГАРИЯ – В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период /01 юни до 31 октомври/. При площи с наклон 10 %, през периода от 01 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка. Изискването за минимална почвена покривка в периода 01 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка.
ГЕРМАНИЯ – 80% почвена покривка на ниво стопанство в периода 15.11 до 15.01. Изключение от периода се прави за земеделски земи с тежки глинести почви (съдържание на глина над 17%), там минималното почвено покритие е от прибиране на реколтата до 1.10.; След първата година ДЗЕС 6 ще бъде преразгледан.
ИСПАНИЯ – В земеделските площи, засети със зимни култури, няма да се извършва обработка на почвата с обръщателна или вертикална обработка от датата на прибиране на реколтата до 1 септември (датата, която се определя като референтна за започване на предсеитбената обработка).
ИТАЛИЯ – За да се гарантира, че земята има растителна покривка в най-чувствителния период, от бенефициентите се изисква да прилагат поне една от следните практики: 1. поддържат растителната покривка, естествена (спонтанно затревяване, т.е. самосевки) или засята, в продължение на 60 последователни дни в интервала от 15 септември до следващия 15 май; 2. оставят остатъците от предишната култура на полето за 60 последователни дни в срока по т. 1, без да се засяга извършването на противопожарни пробиви.
ПОЛША – На площ, съставляваща най-малко 80% от обработваемата земя на стопанството, се поддържа защитно почвено покритие в периода от 1.11 до 15.02.
ПОРТУГАЛИЯ – Почвена покривка на площите с IQFR по-голям или равен на 4 в периода 15.11 – 01.03.
РУМЪНИЯ – За да опазят почвите през най-чувствителния период на годината (15 юни – 30 септември), фермерите трябва да поддържат поне 80% от обработваемата площ на фермата покрита; В установения интервал почвата трябва да бъде покрита с изключение на времето, необходимо за подготовка на земята и сеитбата на новата култура, но не повече от 2 седмици.
СЛОВАКИЯ – Върху земеделска площ, трайни насаждения и обработваема земя стопанинът осигурява 80% почвена покривка в периода от 1.06 до 31.10.
СЛОВЕНИЯ – 80% почвена покривка в периода 15.11.-15.02.
УНГАРИЯ – В обработваемите площи минималното почвено покритие трябва да се поддържа след премахване на прибраните през лятото и есента култури, чрез засяване на есенници, чрез консервиране на стърнищата до 30.09 или чрез плитка обработка без оголване на почвата.
ФРАНЦИЯ – За зоните, обхванати от Нитратната директива важат правилата, определени в нея. Извън уязвимите зони е задължително наличие на растителна покривка за период от 6 седмици – 01.09. – 30.11.
ХЪРВАТИЯ – По време на вегетационния период всички обработваеми земеделски земи трябва да бъдат покрити със земеделски култури или растителни остатъци, освен в случаите на подготовка на почвата и преди поникване. От 15.11 до 15.02. земеделските площи трябва да бъдат покрити с основна култура, или зелена покривка, или една от следните мерки: оставяне на стърнището, покриване с мулч, подготовка за сеитба.
ЧЕХИЯ – 80% почвено покритие в чувствителния период – от прибиране на реколтата до 31.10.
ДЗЕС 7: Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите:
БЪЛГАРИЯ – На обработваема земя с площ над 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура /ротация/ на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на вторична/допълнителна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация. След третата година земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане.
ГЕРМАНИЯ – 1. На най-малко 33% от обработваемата земя на едно стопанство основната култура трябва да бъде сменена спрямо предходната година; 2. На най-малко още 33% всяко стопанство трябва да извършва сеитбообращение чрез смяна на основната култура или чрез отглеждането на междинна култура в периода 15.10 – 15.02; При отглеждане на междинна култура, основната култура трябва да се смени на третата година; 3. На останалите обработваеми площи основната култура трябва да се смени на третата година.
ИСПАНИЯ – От всички ферми се изисква да извършват ротация на културите на ниво парцел в средносрочен план, така че всички парцели на фермата (освен в случай на многогодишни култури) да се редуват поне след три години. Като изключение се приема засяването на междинна култура, като всеки парцел трябва да смени основната култура веднъж на всеки три години без изключение.
ИТАЛИЯ – Ротация на културите на ниво парцел всяка година, като култури от един и същи род не са позволени; Като изключение се приема засяването на втора култура, но само ако производственият й цикъл е докаран до край и той трае минимум 90 дни; За региони, характеризиращи се със сух климат е позволено повтарянето на култура, но само при условие, че се осигури смяна на 35% от полетата на основната култура.
ПОЛША – Осигуряване на ротация на културата всяка година на най-малко 40% от площите, като е възможно отглеждане на втора култура и това се зачита за смяна на културата; При всички случаи трябва да се осигури смяна на основната култура на всеки 3 години на всички парцели.
ПОРТУГАЛИЯ – В парцелите обработваема земя трябва да се спазва сеитбообращение, като редуването на основна култура на един и същ парцел е задължително между последователни календарни години. Спазването на правилото на сеитбооборот се осигурява и от вторични култури, като при пролетно-лятна основна култура, вторичната трябва да е налична на полето в периода 15.11-01.03.
СЛОВАКИЯ – Кандидатите имат забрана за засяване на една и съща култура, на една и съща площ в две последователни култури.
СЛОВЕНИЯ – Задължителна е годишна смяна на културите, на най-малко 60% от площите. На останалите 40% от обработваемата земя е необходимо да се осигури смяна на културата, не по-късно от третата година. През тези 3 години задължително да има друга подкултура или междинна култура. Втора основна култура през същата година се счита за сеитбооборот, ако следва непосредствено след прибиране на реколтата от първата и присъства на полето до подготовка на земята за следващата сеитба.
УНГАРИЯ – Основното правило е годишният сеитбооботот на обработваема земя – правилно засята или отгледана вторична култура между двете основни култури, се счита за извършен сеитбооборот. Вторичната култура трябва да бъде различна от основната, на всеки три години основната култура трябва да се сменя. Не могат да се повтарят като основни култури дори и с междинна между тях: картофи, слънчоглед, соя, рапица, захарно цвекло, тикви и пъпеши.
ФРАНЦИЯ – На ниво стопанство всяка година върху 35% от обработваемата земя трябва да има смяна на основната култура или засяване на вторична през зимния период. През 2025-та ще трябва на всеки парцел да има поне две различни основни култури или наличие на втора култура през всички години с изключение на 2022 г.
Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) – записали сме средно-аритметичната ставка между планираната минимална и максимална такава. В България е 100 евро на ха, т.е. 10 евро на декар. Зад нас са само Чехия и Португалия, а колкото по-назапад се движим, толкова и ставките нарастват. За сравнение в Словения е 185, в Италия – 167,5, в Унгария – 147,5 евро. Това не е никак малка разлика!
В момента с наличието на вноса от Украйна и нашите държави са засегнати от него – България, Чехия, Румъния, Полша, получаваме и най-малките ставки по СЕПП. Ние като асоциация неведнъж сме призовавали Европа тези ставки да вървят към изравняване. Дано занапред да успеем да го постигнем!
