Александър Миндачкин, НАЗ: Обнадеждени сме, за пръв път властта застана на наша страна

Тридневните протести в Северна България показа, че браншът е обединен. И така трябва, казва лидерът на пазарджишките зърнопроизводители

Земеделците в България не са против вноса на стоки от Украйна, но той не бива да ощетява местните производители, да бъде дъмпинг и да изкривява пазара, както се получава сега. Това коментира пред “Гласът на земеделеца“ Александър Миндачкин от Регионалния съюз на зърнопроизводителите, който е в структурата на асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Потърсихме г-н Миндачкин, за да разкаже какво постигна мащабната проява на недоволство, проведена в края на март в Северна България, но обединила около издигнатите искания стопани от цялата страна. Тридневните протести, протекли с блокади на ключови републикански пътища, бяха с едно основно искане – да бъде отменен регламентът на Европарламента, който позволява безмитен внос на селскостопанска продукция от Украйна у нас, защото това води до неравнопоставеност на българските земеделци и обрича на гибел родното производство.

Този път развоят на събитията беше различен. От една страна, защото за първи път представители на властта застанаха зад исканията на протестиращите. От друга – защото проявата получи подкрепата на земеделци от Унгария, Полша, Румъния и Словакия, които също са засегнати от проблема.

– Г-н Миндачкин, доволни ли са земеделците от постигнатото с протестите? Бяха ли чути исканията Ви?

– На първо място трябва да отбележим факта, че на тези протести различното беше, че българските институции застанаха зад нашите искания. В това число президентът Румен Радев, министърът на земеделието Явор Гечев. И това е нещото, което наистина много различава този протест от други в предишни години. Вие знаете, че беше проведена среща при президента след края на протестите с участието на министъра на земеделието. Там те приеха нашите аргументи и обещаха, че оттук нататък ще бъде направена първата крачка в посока вземане на мерки за преодоляване на тези проблеми, които ние искаме да решим. Основното искане, както знаете, беше прекратяване на нерегламентирания безмитен внос на украински селскостопански продукти в България. И по време на тази среща беше взето решение България заедно с още четири европейски държави, засегнати от проблема, да входира общо писмо с искане за промяна в текстовете на Регламент 2022/870, срещу който ние протестирахме и който предвижда този внос от Украйна като форма на подкрепа заради войната. И всъщност това е само първата стъпка, която правим в положителна посока, и нещото, което ние постигнахме с нашия протест. Президентът беше съгласен с нас. Това са мерки с дългосрочен ефект, не само за момента, а и за в бъдеще, докато трае войната в Украйна. Освен това получихме уверение, че ще бъде насрочена работна среща с институциите, които отговарят за вноса на украинска продукция – Агенция “Митници“, Българската агенция за безопасност на храните, Националната агенция по приходите, Министерството на вътрешните работи, Гранична полиция, Държавната автомобилна администрация и така нататък. Президентът пое ангажимента такава среща да бъде проведена и да се вземат мерки за спиране на нерегламентирания внос на украинска продукция.

– Но Вие няколко пъти повторихте “спиране“, а не ограничаване или намаляване. Възможно ли е?

– Основното ни искане е да се спре нерегламентираният внос. Говорим за селскостопански продукти, които са безмитни, а в резултат на това се получават дъмпингови цени и пазарът за българските производители е силно затруднен. Ние искаме налагането на мита, тоест – такава промяна да влезе в този регламент, както и прекратяване на вноса на дъмпингови цени, за да може ние да бъдем конкурентни на българския пазар. Парадоксално е – ние не сме конкурентни на собствения си пазар!

– А за контрола върху тези селскостопански стоки, които не са произведени по европейските изисквания за безопасност, беше ли постигнато решение?

– Това е също така обсъждана тема – че тези стоки са произвеждани, без да се упражнява контрол, не отговарят на европейските стандарти. Ние като част от ЕС спазваме много изисквания по отношение ползване на пестициди, по отношение на технологии и така нататък, докато това нещо в Украйна отсъства. И тези стоки не отговарят като критериите за качество, на които би трябвало до отговарят за европейските пазари. И точно това е едно от нашите искания, на които ще държим докрай. Ние направихме първата крачка, но ще направим и втора, няма да се откажем, защото от това зависи нашата дейност, нашата прехрана. И не само – цялата икономика на България по един или друг начин е свързана със земеделието. Така че всички българи страдаме от това, че се допусна да се стигне до такъв проблем. Едно от нещата, които ние искахме, е в текстовете на този регламент да се направи промяна, която да позволява въвеждането на депозитни такси, както в някои други европейски държави се прави. Тези такси да бъдат заплащани от украинския вносител, а когато стоките напуснат страната, да се връща обратно този депозит. И смисълът на тази мярка, това, което целеше този регламент, да бъде коректно изпълнено. Тоест – България да бъде транзитен коридор за транспорт на украинска продукция към държави, които се нуждаят от нея. България не е нуждаеща се. България произвежда голяма част от това, което се внася по този начин, а този нерегламентиран внос много ни затруднява. Трябва да направим вметката, че това все още е на етап намерения. Чакаме да видим дали то ще се случи. Дали писмото ще бъда входирано. От друга страна чакаме да видим как ще реагират европейските институции, защото в края на краищата нашият протест и нашите искания са отправени именно към европейските институции. И ако те не променят своето виждане и своите действия в тази връзка, то тогава какъв е смисълът ние да бъдем член на Европейския съюз, след като същият този Европейски съюз всъщност игнорира интересите на своите членове за сметка на трети страни? Някак си нещата не се връзват. Надяваме се, че това ще се промени – точно това целим с протестите. И хубавото е, че всъщност срещаме подкрепа от доста други европейски държави, основно от бившия източен блок, в това число Румъния, Полша, Унгария, защото те, грубо казано, се пекат на същия огън. Очакваме развитие на казуса, дано да бъде в положителна посока!

– А в какъв срок са Ви обещали да се потърси развитие. Ангажираха ли се изобщо със срок?

– Аз не съм присъствал на тази среща при президента, но от колегите, които са присъствали, имам информация, че той е обещал в много кратък срок да бъде входирано това писмо, като се чака съгласието на другите страни, които ще участват в тази процес. Надяваме се и още държави да се присъединят. Аз нямам точни данни коя държава колко е пострадала, но Полша, България и Румъния са най-потърпевшите.

– Да разбираме ли, че браншът е готов на нов протест, ако това писмо не бъде внесено, ако не се направи поне опит да се реши проблемът?

– Ами, като сме казали А, трябва да кажем и Б. Откажем ли се на този етап, все едно се отказваме от собствените си искания. Следим с интерес развитието на казуса. И ако трябва, ще реагираме. Знаете, че ние вземаме решения заедно, като колективен орган в рамките на НАЗ, има Управителен съвет, решенията се вземат там. Следим нещата и следващата стъпка ще е тогава, когато имаме отговор на нашите въпроси.

– Само от Пазарджишко участниците в протеста бяхте над 25, доколкото разбрахме…

– Не, бяхме много повече – към 70 души. Но се бяхме разделили на три групи, като едните участваха на 29 март, другите на 30-и, третите – на 31-ви. Радостно е, че доста хора участваха, а още много заявиха желание да участват, но по една или друга причина бяха възпрепятствани да го направят. Според мен тази вълна, която се надига, ще нараства, ще става все по-голяма и по-голяма. Защото в края на краищата проблемът е много сериозен. Идва жътва. Това, което в момента тече като процеси и проблемите – те ескалират. А досега нямаше индикация, че ще има някакво решение. Надяваме се посоката да се завърти обратно, тоест да се намерят решения.

– Зададох предишния въпрос, защото всички видяхме как браншът показа, че е обединен и това е наистина много важно. А и за първи път представители на властта застанаха на Ваша страна така убедително. Очаквахте ли го?

– Да, аз оттам започнах, че всъщност това е най-голямото постижение на този протест. Не само бяхме чути, а всъщност с управляващите и институциите сме от една и съща страна на барикадата, тоест – с тях сме един отбор. А това е много важно. И тази солидарност всъщност ще доведе до изпълнение на нашите искания.

– Дано! Аз Ви пожелавам успех, усещам, че сте обнадеждени и дано се оправдаят тези Ваши очаквания!

– За жалост, голяма част от българското общество, в това число и някои медии, са на противоположното мнение. Години наред се насажда омраза между отделните участници в земеделския бранш. Така с години наред ние сами се дистанцирахме едни от други и си пречехме. Докато сега има една консолидация, което е много важно, защото доста сме потърпевши. Вие знаете, че от Украйна вносът не е само на зърнени продукти, а и на месо, яйца и доста други стоки. Така че в интерес на всички ни е да има контрол над този внос. Изчакваме няколко дни, първо да видим дали ще бъде изпратено това писмо, после – каква ще е реакцията на Европейския парламент, на Съвета на Европа. Защото те създадоха проблема и би трябвало те да го решат. Разбира се, както много пъти сме подчертавали, никой от нас не е против това да се помага на Украйна. Но това не трябва да бъде за сметка на нашите интереси, не е нормално да бъде така. Надяваме се да има развитие. Нещата тръгнаха, трябва да вървят напред!

Стоимена Александрова

*Снимка – НАЗ

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини