Зърнопроизводител: Разочарован съм, не искам такава Европа!

Браншът е готов да поднови протестите след решението да продължи безмитният внос на селскостопанска продукция от Украйна

Хвърляне на прах в очите – така определя мерките за защита на българските производители от загуби заради безмитния внос на селскостопанска продукция от Украйна един от крупните зърнопроизводители в Пазарджишко – Александър Миндачкин. Дългогодишен земеделец, посветил над 30 години от живота си на производството на българска храна и създаването на устойчив бизнес, днес той се чувства толкова разочарован, че емоционално възкликва: „Не искам такава Европа!“. Не иска Европа, чиито разпоредби стриктно спазва, а в замяна на това е лишен от възможност да реализира продукцията си при нормални пазарни условия и да изкарва прехраната си с труд. В интервю за “Гласът на земеделеца“ Александър Миндачкин заяви, че така усещат нещата и повечето от колегите му. В бранша отново назряват нагласи за протести.

Поводът да го потърсим за коментар е решението на Министерския съвет за отмяна на забраната за внос на стоки от Украйна с мотива, че е постигнато общоевропейско решение – прилагане на пакет от мерки за стабилизиране на пазара, които обаче ще бъдат приложени при вдигане на националните забрани. Част от мерките е финансова подкрепа на фермерите, претърпели загуби от безмитния импорт, като за България са предвидени 9,77 милиона евро от общо 100 милиона евро за най-засегнатите държави.

– Г-н Миндачкин, ще решат ли проблемите на българските зърнопроизводители последните решения по отношение на дъмпинговия внос от Украйна?

– Всичко това се хвърля в пространството, без да има даже и готов регламент как ще се приложи на практика. Тоест – предлагат да отпадне забраната за нерафинирано олио от слънчоглед и четирите зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед за срок от 2 май до 5 юни, като това се отнася до България, Унгария, Румъния, Полша и Словакия – най-тежко засегнатите от безмитния внос. Само че с едно условие, което те го хвърлят тихомълком под масата и то е прах в очите ни – това да не важи за сделки или договори, сключени преди 2 май. Пак ще повторя – това е хвърляне на прах в очите! Защото предполагам, че са доста тези сделки, а от друга страна няма никакъв проблем някои от контрагентите да направят договор със задна дата и никой не може да ги види и да ги спре, нито да докаже такова антидатиране. Всъщност за мен Европейската комисия се измъква по най-нечестния и най-нелоялния начин от ангажимента, който пое този внос да бъде спрян в действителност, а не само на празни приказки.

– Вашето искане, изразено по време на мащабните протести на зърнопроизводителите, беше тези пет държави да бъдат транзитни коридори за украинската продукция…

– Всъщност смисълът на тази директива от месец май миналата година беше да бъде допуснат транзитен внос. Тоест – ние и другите четири държави да бъдем транзитен коридор за тази продукция и тя да отива в трети страни, които са нуждаещи се. А България не е нуждаеща се от зърнени и маслодайни култури, защото ние сме сериозни производители. Но в крайна сметка идеята се изроди и цялата внесена продукция остана на пазарите на тези пет държави, като Полша и България са най-засегнати. И всъщност ЕС направи така, че заради нечии интереси накърнява и игнорира интересите на тези пет държави – членки на ЕС, които спазват правила за екологично и безопасно производство, спазват много забрани за ползване на пестициди и така нататък. За нас има доста ограничения, които ни струват немалко средства – това е цената, която плащаме, за да бъдем лоялен член на ЕС. Това си е лично мое мнение, но вече не съм сигурен дали искам такъв Европейски съюз, който по никакъв начин не защитава интересите на своите членове, включително България. Това не е Европейският съюз, който желаехме и в който искахме да членуваме.

– Явно сте много разочарован.

– Разбира се, когато едно решение, едно обещание не се реализира на практика, то не струва. То по никакъв начин не улеснява нашето производство и по никакъв начин не оправдава целите и смисъла на съществуването на един такъв съюз, какъвто е ЕС. Наистина сме много разочаровани, не само аз, но и колегите споделят това мнение. Чакаме развитие. Доколкото имам информация, тези дни има среща с министри от петте най-засегнати от проблема държави в Европейската комисия, за да бъде обсъдена ситуацията. Надяваме се да бъде намерено по-разумно решение! Към момента ЕК постави условие петте държави да оттеглят своите решения за забрана на вноса като тя гарантира, че на европейско ниво ще бъде взето общо решение в защита на нашите интереси. Тоест – ще бъде спрян вносът на четирите зърнени продукта. До ден-два-три трябва да има развитие по казуса. Ние като асоциация (знаете, че членувам в Националната асоциация на зърнопроизводителите) имаме нагласата и готовността да протестираме, защото това е накърняване на нашите интереси. Знаете, че след по-малко от 2 месеца започва жътва, складовете на голяма част от колегите са пълни със зърно, в момента няма реална търговия на пшеница и слънчоглед от складовете на български производители. И всъщност картинката започва да става много страшна – трябва да имаме свободни складове за съхранение на новата реколта, трябва да има пазари и за старата, и за новата. Няма как да не се сринат цените при тези наличности. Та, проблемът е наистина много сериозен. Затова с колегите сме тотално разочаровани от това, което прави Европейската комисия и Европейският съюз. Те не работят в наш интерес, макар че сме членове на този съюз, те работят в ущърб на нашите интереси. Не ми се иска да коментирам политически теми, но явно чужди интереси се обслужват, а всичко е за наша сметка.

– Смятате ли, че обещаните 9,77 милиона евро ще компенсират понесените от бранша загуби?

– Това е абсолютна подигравка! Става въпрос за едни 100 милиона евро, от които България да получи 9,77 милиона. Разпределени на площи и между засегнатите от проблема производители, това са нищожни пари. А и ние не искаме пари, не ни трябват подаяния! Ние искаме възможност да си работим и да имаме пазарите, които имахме, както и да има нормална регулация на тези пазари. Тоест – пазарната икономика да работи по начина, по който трябва, без тия намеси, които изкривяват пазара. Ние искаме да изкарваме пари с труда си.

– Макар да смятате, че предложените компенсации са недостатъчни, очаквате ли поне да бъдат справедливо разпределени?

– Ами те уж обещават от ЕС да е така, но не съм сигурен. Хората, които не са навътре в материята, като чуят 10 милиона, си мислят, че това са някакви огромни пари. Но това е нищо. Ние получаваме милиард и половина субсидии, което е нищо в сравнение с това, което получават в други страни от ЕС. А на фона на милиард и половина субсидия всеки може да сметне какво означават 10 милиона. Подаяния! И прах в очите! Виждате ли, ние Ви обезщетихме. Не могат да ни обезщетят! Тези пари нека си ги задържат в Европа, но да ни осигурят условия да работим! Ние си искаме пазарите, искаме си нормалното отношение!

– А как бихте отговорили на обвиненията, че производители умишлено са задържали продукцията си по складовете в очакване на по-високи цени?

– Вероятно го има и такова нещо. Но в края на краищата всеки производител решава кога и на каква цена да продава, негово право си е. Вероятно част от колегите са очаквали заради конюнктурата, войната в Украйна и други такива фактори цената да скочи малко и затова са задържали. Но проблемът е друг. Вие знаете, че миналата година служебното правителство обеща, че ще има една интервенция на пазара, но тогава се наруши нормалният ритъм на износа. И сега в един момент времето се скъсява, а пристанищата нямат този капацитет. Дори да има отворен износ, за да се изнесе зърното, произведено миналата година, голяма част от хората са задържали за известно време, а сега се оказва, че не могат да продават, защото ето това изкривяване на пазара го има и пречи. Заради намесата, заради украинския внос, заради начина, по който реагира ЕК – всичко това доведе до тези проблеми. Решението да изчакаш по-добри цени е съвсем нормално пазарно поведение. Но знаете ли, голяма част от медиите и Вашите колеги преекспонират нещата. Дори се съмнявам, че това са платени, провокативни информации, които целят да дискредитират целия сектор. Години наред – това не е от вчера! – се внушава и наслагва в публичното пространство мнението, че зърнопроизводителите са едва ли не някакво алчно съсловие, които карат бентлита, майбахове и имат милиарди. Може и да има няколко души, които са стигнали на това ниво. Другите обаче са дребни и средни производители. В България има приблизително 85 000 бенефициенти, които са регистрирани като земеделски производители. Аз съм от регион Пазарджик и не знам да има такъв земеделец – да кара бентли и да има толкова много пари и земя. Земята е разпокъсана. Аз лично обработвам ниви в шест землища. Парче по парче я събирам вече 30 години! Междувременно плащам данъци, имам работна ръка, внасям осигуровки. С какво право някой си, който в живота си сигурно не е заковал един пирон, ще ме плюе по медиите и ще говори за мен, че аз съм едва ли не престъпник?! А това се наслагва целенасочено с години наред! И хората, като гледат телевизия, като слушат радио, като четат вестници и си казват: „Тия пък какво искат повече, дават им милиарди субсидии?“. А никой не казва, че тези субсидии са толкова малко, че не могат да покрият и една трета от рентата, която ние плащаме на собствениците на земя. Същевременно колегите в други страни членки – Гърция, Кипър, Малта и други – получават в пъти повече. В Гърция получават около 120 лева субсидия на декар. Ние получаваме 30 лева. А средният размер на рентата в България вече е над 70 лева, включително за нас, в региони Пазарджик и Пловдив, да не говорим, че в Добруджа надхвърлиха 100 лева. И всъщност, ако не бяхме ние, производителите, тази земя щеше да пустее! Кой ще я работи, кой ще дава от джоба си за рента. Ние години наред правим някакви стопанства, теглим постоянно кредити, инвестираме в машини, в хора, в каквото се сетите. А в един момент се оказва, че някой си там в Европа, а доскоро беше и в България, внушава на хората, че ние сме лоши, че ние сме крадци и не знам какви си. Аз се занимавам 30 години със земеделие. И съм започнал само с кредити, и допреди няколко години изплащах огромни дългове, за да стигна до някакво ниво, което е печелившо, да имам нормално отблагодаряващо се производство. През цялото това време съм плащал на работници, внасял съм данъци и осигуровки, бил съм изряден като гражданин. Затова за мен е обидно и безумно това отношение към земеделците в България! Да не говорим, че назад във времето – да не казвам кое правителство, защото всички имат вина! – имаше опити да се настройват хората в самия земеделски сектор едни срещу други. Виждате ли, ние, зърнопроизводителите, „изядохме“ парите на животновъдите и зеленчукопроизводителите! Пълна глупост! Нямам нищо против зеленчукопроизводителите, но голяма част от тях са в сивия сектор, няма ги в правния мир. Те не плащат данъци, не внасят осигуровки. Нямам претенции, че за всичко ние сме прави, вероятно и ние имаме грешки, но нещата са доста изкривени – това е проблемът.

– Чуха се и прогнози, че ако бъде забранен украинският внос, ще се повишат цените за потребителите – на олио, на хляб. Очаквате ли това да се случи?

– Това е поредната хвърлена партенка, извинявам се за израза! Наскоро имахме една среща на зърнопроизводители и преработватели на слънчоглед. Никой от тях не казва на каква цена са купували украинския слънчоглед. А се оказва, че той въобще не е евтин! Има сделки за по 1000-1100 лева на тон слънчоглед, на каквато цена и ние продаваме. Но лошото е, че и нашият пазар, и европейският пазар, са превзети от изкуствено създадени доставчици от Украйна. Нямаме нищо против Украйна като страна, съгласни сме че войната е лошо нещо – по този въпрос няма две мнения! Имаме против да се вземат решения, противоречащи на пазарните принципи, да се изкривяват пазарите. Оставаме в протестна готовност. Най-малко искаме да създаваме проблеми, искаме само да работим като колегите от нормалните държави. Надяваме се до няколко дни да има решение на проблема, защото реално се създаде конфликт между нашите интереси и позицията на ЕК. Хубавото в случая е, че българското правителство, респективно министъра на земеделието, е на наша страна, което в годините назад не е било винаги така. Това е важно – че има единомислие. Тук не става въпрос за друго, става въпрос за нашия поминък и за българската икономика. Може някой да си помисли, че преувеличавам, но много от колегите сме на прага на фалита. Защото всичко, което имаме – бази, машини – е купено на лизинг и с кредити. Ако не продаваме продукция поне малко над себестойността, ние не можем да плащаме тези задължения. Хората гледат хубавите ни машини, но не си дават сметка, че те са чужди, те още не са изплатени. А големият проблем, който създава в момента ЕК, е една ужасна непредвидимост, тоест – не се дава възможност за устойчивост на дейността ни. А нали говорим за дългогодишни инвестиции. Как даваш пари и не знаеш какво ще стане след две години?! Не бива нещата да се решават така, на парче.

*Снимки – НАЗ и pixabay
Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини