Какво ще се обсъжда на второто заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план

Интервенцията е обвързана с вида на производството, насочена е към всички земеделски стопани, които произвеждат зеленчуци полско производство от допустимите за подпомагане култури.

Културите, допустими за подпомагане по тази интервенция, са определени на база обективни и недискриминационни критерии. Всички култури, включени в интервенцията, са обект на подкрепа и в текущия програмен период.

Подпомагането по тази интервенция се предоставя под формата на годишно плащане на хектар земеделска земя, от която е добит и реализиран на пазара добив от допустимите за подпомагане култури, определен съобразно спецификите за всяка конкретна култура.

Земеделски стопани, които стопанисват и заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, краставици, корнишони и патладжани. За достигане на минималния праг от 0,5 ха е възможно комбинирането при заявяване с останалите интервенции за обвързано подпомагане на доходите за зеленчуци полско производство, както и интервенцията за обвързано подпомагане на доходите за оранжерийно производство, но по конкретната интервенция се заявяват само площи, заети с културите домати, краставици, корнишони и патладжани полско производство.

Бенефициентите по интервенцията получават подпомагане, когато през съответната година са добили и реализирали на пазара добив от допустимите за подпомагане култури, определен съобразно спецификите за всяка конкретна култура. Кандидатите с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер на 50% от минималния добив, определен за културата. Полученият и реализиран на пазара добив се удостоверява с документи за реализация на продукцията.

Изискуемият добив по култури е както следва:

Домати – 19 000 кг/ха;

Краставици – 20 750 кг/ха;

Корнишони  – 19 000 кг/ха;

Патладжани – 18 980 кг/ха.

Бенефициентите по интервенцията предоставят документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал, съобразно размера на площите, с които кандидатстват за подпомагане, и разходната норма за единица площ.

При производството следва да са спазени съответните минимални агротехнически мероприятия.

При определяне на нивата на подкрепа по интервенциите изцяло сме се водили от данните за рентабилност на отделните подсектори, индивидуалните трудности, които изпитват, постоянно повишаващите се разходи, именно затова в сектора за производство на плодове и зеленчуци културите са групирани според необходимостта от определена степен на подкрепа. Размерът на подпомагане е определен с оглед постигането на задоволителна добавка към по-високите нужди от подкрепа на доходите на земеделските стопани в секторите с ниска рентабилност, стимулиращ ги да продължат земеделското производство. При дефинирането на нивото на подпомагането сме се съобразили и с това да има известна предвидимост чрез осигуряване на последователност и приемственост в подкрепата за земеделските стопани, за да бъдат удовлетворени очакванията на бенефициерите, които са били обект на подкрепа до момента. Поради тази причина е предвидено увеличение в нивото на подпомагане с  15%, за да се доближи частично с нивото на подкрепа през кампания 2022.

С цел по-висока финансова устойчивост за малките и средни стопанства в сектора, които не могат да се възползват от предимствата на икономиите на мащаба на големите стопанства, се прилага модулиран размер на плащането – по-високо ниво на подкрепа до 30-тия ха, заявен по интервенцията, и по-ниско ниво на подкрепа за останалата площ в стопанството над 30 ха. Такава модулация се прилага и в настоящия програмен период и е обоснована при въвеждането й.

Състоянието на зеленчукопроизводството в страната е в силна зависимост от множество природни и социално-икономически фактори, сред тях са недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството; недостатъчна работна ръка и ползване на нискоквалифициран труд при производството; проблеми с напояването, застаряване на населението в стопанствата, където се отглеждат такива култури. Отглеждането на плодове и зеленчуци изисква и значително количество посадъчен материал, което е свързано с много разходи. Разрушената хидромелиоративна система води да силна зависимост на производството на български зеленчуци от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините.

От друга страна, България има изключително благоприятни условия за развитие сектора, потенциал, който не бива оползотворен в пълна степен.

Българското производство се сблъсква на пазара с внос на по-ниски ценови нива, предимно от трети страни. България е трайно нетен вносител на основни зеленчуци. През 2020г. отрицателният търговски баланс при зеленчуците е на стойност от почти 77 млн. евро. Най-значим е към Турция, Гърция, но не само за цитрусови и/или тропични видове. Вносът и потреблението през зимните месеци е значим на домати, пипер, краставици, моркови, праз и др., като през януари, февруари, март, април достига до над 80% от търгуваните и потребяваните в страната основни зеленчуци. Стойността на експорта на БГ зеленчуци за 114 млн. евро, докато вноса превишава 190 млн. евро.

Основните причини за колебанията в произведените количества се дължат преди всичко на различните в климатично отношение години. Силната зависимост на произведената продукция от конкретните метеорологични условия внася в голяма степен зависимост и несигурност у производителите. Продукцията от плодове и зеленчуци е нетрайна в по-голямата си част, което изисква капиталовложения по отношение на съхранението й и създава известни ограничения във връзка с транспортирането й.

Полученият факторен доход на час вложен труд в селското стопанство за периода 2007-2016 г., показва трайно изоставане, в сравнение със средното равнище в страната и с други икономически дейности. През 2016 г. в селското стопанство той е 4.5 лв./час, докато общо за икономиката е 5.3 лв./час. По-ниската доходност в сравнение със средното равнище на икономиката на страната и с други икономически дейности е заплаха за отлив на работна ръка от отрасъла, което налага подкрепа на доходите, която да гарантира определено ниво на икономическа сигурност на земеделските стопани и на техните доходи, за да останат в отрасъла и да се осигури устойчивост на производството.

Средният икономически размер на стопанствата в страната остава по-нисък в сравнение със средното равнище в ЕС. Причините са: преобладаващ дял на дребните и малки стопанства; отливът на производителите от производства с по-висока добавена стойност.

Производствата с по-висока добавена стойност, където се постига висока разходна интензивност, като зеленчуци и трайни насаждения у нас съставляват около 2% от ИЗП, докато в ЕС този процент е 4,3%. Наблюдава се трайна тенденция за намаление на брутната им продукция и свиване на дела им в продукцията от растениевъдство.

Зеленчукопроизводството в България се развива на открити и закрити площи, като отчитаният регрес в производството се дължи преобладаващо на полското зеленчукопроизводство.

Средните добиви от зеленчукопроизводството в България са сравнително ниски. Основната причина за това е разпокъсаното и сравнително дребно производство, неспособно да постигне по-висока производителност, проблеми с напояването, липсата на съвременна техника.

В специализираните в полското зеленчукопроизводство стопанства броят на фермите намалява с около 43% между 2007-2016 г. Тези стопанства извън специализираните си площи в градинарството разполагат и със значителен размер други земеделски площи. През 2016 г. в тях се концентрира около 4% от земеделската земя в страната и около 3% от Стандартния производствен обем. През 2016 г. средният размер на стопанисваната в тях земя е около 40 ха, като само около 1,9 ха е на зеленчуците. Тези стопанства диверсифицират своето производство, най-вече чрез екстензивно разширяване със земя, която използват за други цели извън същинската им зеленчукова специализация. Това се дължи на текущата незадоволителна възвращаемост, сериозни рискове и необходимост от големи вложения за упражняване на професионално зеленчукопроизводство.

От икономически размер над средния за страната в началото на анализирания период, специализираните стопанства в зеленчукопроизводството губят позиции и в края на периода техният потенциал е под средното равнище. Това е изключително тревожно, тъй като е съчетано с чувствително намаление на броя на специализирани земеделски стопанства и свиването на площите.

Причините за осезаемото свиване в зеленчукопроизводството са комплексни: намаляване на броя на стопанствата; намаляване на размера на площите; разрушена хидромелиоративна мрежа; силна зависимост от метеорологичните условия; силна конкуренция от вносни зеленчуци. Поради ниската възвръщаемост брутната продукция се свива рязко след 2007 г., като най-ниското ниво е достигнато през 2011 г. Това е съпроводено със значително редуциране на занимаващите се със зеленчукопроизводство, което е свързано с поемане на високи рискове и интензивни вложения. Секторът заема дял от около 3,8% в брутната продукция в селското стопанство и около 4,4% от брутната добавена стойност през 2016 г., което показва, че продължава да има доста проблеми при повишаване нормата на печалба.

Негативните тенденции при зеленчукопроизводството започват още от началото на икономическите реформи през 90-те години, но продължават и през периода от началото на членството в ЕС. Подпомагането по СЕПП се оказа съществен фактор, влияещ върху вземането на решения за производството и за структурната специализация. Единното плащане на площ по СЕПП засили интереса към по-ниско разходните производства, вследствие на което се увеличи и търсенето на земя, което затрудни производството на зеленчуци заради конкуренцията пред намиране на подходящи площи, по-ниското оптимизационно съотношение между брутни приходи и разходи, несигурната пазарна реализация и проблемите с напояването.

Зеленчукопроизводството е сред уязвимите сектори в българското земеделие, което се обяснява с трайните негативни тенденции на намаление на площите, производството и отлив на производители, което рефлектира в неспособност да се задоволяват потребителските нужди в страната. От друга страна, се наблюдава нарастващо търсене на директни продажби на пресни плодове и зеленчуци, на което българските производители не успяват да отговорят в адекватна степен.

Производствените решения, които се вземат, зависят не толкова от пределната възвращаемост (на 1-ца площ или ж.е.), а от оптималното съотношение между брутни приходи и разходи. Недоброто съотношение в зеленчукопроизводството, сравнено с други производства, е основна предпоставка за кризата и трудностите в сектора. Сред другите задържащи фактори за ниските нива и изоставането на сектор зеленчукопроизводство е липсата на работна сила, което е сериозна пречка при развиването на дейност в този сектор.

По отношение на културите, включени в обхвата на обвързаното с производството подпомагане в текущия период, броят кандидати и заявени площи за периода 2018-2021 г. по схемите за обвързана подкрепа за зеленчуци полско производство при 10 от 12-те култури, включени в схемите, има намаление в заявените площи през 2021 г. спрямо 2018 г., като най-осезаемо е при корнишони – 69%, моркови – 62%, домати – 48%, краставици – 33%, лук – 37%, картофи – 27%. По схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони, патладжан) общата заявена площ през 2021 г. е с 45% по-ниска спрямо същата през 2018 г. Минимално увеличение има единствено при площта на пъпешите – 2% и дините – 15%. За всички култури по всички схеми за зеленчуци полско производство намалението на заявените площи е 22% през 2021 г. спрямо 2018 г. Разбира се, това от своя страна означава и по-малко земеделски стопани, ангажирани в този вид производство на зеленчуци – 7.5% по-малко е техният брой през 2021 г. спрямо нивата през 2018 г.

Брой кандидати и заявени площи по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан)

Проблемите, свързани с пазарната реализация, конкурентният натиск от страни извън ЕС, преобладаващият дял на малките стопанства, трудностите с напояването, трудното обезпечаване с необходимата работна ръка правят зеленчукопроизводството един от най-засегнатите негативно сектори в българското земеделие.

Допълнителна информация е достъпна в приложение към Стратегическия план на България – Обосновка относно рентабилността и необходимостта от подкрепа за интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите.

Спецификата на метода на производство на плодовете и зеленчуците предполага по-ниска механизация в сравнение с други сектори, поради което се осигурява трудова заетост в селските райони с изключително ниска такава и по този начин се допринася за съживяването на селските райони.

Издаването на разрешителни за водовземане и за ползване на воден обект в България е процедура, уредена в Закона за водите, в който са транспонирани и разпоредбите на Рамковата директива за водите. Разрешителни се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Всяко разрешителното се издава въз основа на официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания. При издаване на разрешително компетентните органи отчитат наличните водни ресурси; потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект; състоянието на водното тяло, целите за опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло, и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Целите за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при повърхностните води за: предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела; опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане добро състояние на водите; опазване и подобряване качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела и постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води; предотвратяване, прогресивно намаляване и прекратяване наведнъж или на етапи на замърсяването от емисии, зауствания и изпускания на приоритетни и приоритетно опасни вещества. При подземните води целите са за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела; опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние; идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води.

Разрешителните подлежат на преразглеждане по отношение на съответствието с целите за опазване на околната сред, когато данните от мониторинга или друга информация и оценки показват, че целите за опазване на околната среда, установени за водно тяло, не се постигат или съществува риск от влошаване на състоянието на водно тяло или потенциала на изкуствено или силно модифицирано водно тяло, както и когато са констатирани несъответствия между хидроморфологичните условия и екологичното състояние на водно тяло или добрия екологичен потенциал на изкуствено или силно модифицирано водно тяло.

Разрешителните се преразглеждат при всяка актуализация на характеризирането на района за басейново управление на водите. Когато упражняването на правата по разрешително представлява натиск върху състоянието на водите, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите за опазване на околната среда, директорът на басейнова дирекция планира изменение на разрешителното, а когато с изменение не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията – неговото прекратяване. Изменението или прекратяването на разрешителното се включва в програмите от мерки в съответния план за управление на речните басейни.

Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири в страната се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане. С годишния график се определя стратегията за използване на водите на язовирите през съответната година. Месечният график се изготвя, като се вземат предвид актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, определената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителни за водовземане.

Производството на плодове и зеленчуци в страната, както и животновъдството се осъществяват при спазване на всички разпоредби, произтичащи от европейското и национално законодателство в областта. Отчитайки това, заедно с положителните промени и тенденции, част от докладите, към които реферираме, не на последно място прилагайки и системата от предварителните условия, съгласно която бенефициентите на директни плащания подлежат на санкции, ако не отговарят на ЗИУ и стандартите за ДЗЕС, смятаме, че сме предприели необходимото интервенциите за обвързано с производството подпомагане да не оказват и те видимо от докладите не оказват негативно влияние върху състоянието на речните басейни в страната. Спазването на националното и европейско законодателство при производството на плодове, зеленчуци и животинска продукция, стриктната процедура за издаване на разрешителни за водоползване, проследяването на състоянието на водите в страната, както и резултатите от докладите за управлението на речните басейни в страната, потвърждават, че интервенциите за обвързано с производството подпомагане, бидейки в голямата си част сходни с прилаганите до момента, няма да са в разрез с постигането на добро управление на водите и в бъдещия период и страната ни е взела всички необходими мерки за това.