От производителността и качеството на работа на сеялката зависят пряко добивите, а следователно и доходите на земеделеца. По време на кампанията тази машина трябва да работи бързо, безотказно, с висока точност и в строго определените срокове.
Сеялката се експлоатира активно само 3-4 седмици в годината, но понякога поради капризите на времето сроковете на сеитбената кампания силно се скъсяват и работа, предвидена за 2 седмици, трябва да се свърши за 5 дни например (и то в промеждутъците между дъждовете). Съответно, натоварването върху тези машини може да нараства на пикове, поради което, когато фермерите избират сеялка, е добре да се насочат към дълговечна, непретенциозна и поддаваща се на ремонт в домашни условия машина.
От друга страна, земеделците искат да имат максимално автоматизирана „умна“ машина с голяма работна ширина, позволяваща да се извърши сеитбата с минимално натоварване върху оператора. Но такива машини трудно се ремонтират самостоятелно. Да се намери оптималното решение и да не се допуснат грешки на етапа на избор на машината, според специалистите е реално, ако земеделецът още от самото начало предостави на продавача възможно най-пълна и с най-големи подробности информация за това как ще се експлоатира машината.
Понякога фермерът разкрива на продавача само част от своите планове, казват експертите. По-късно в процеса на работа се изясняват подробностите, но време за оправяне на положението вече няма. И дават пример – клиент споделя своите намерения да сее соя. В комплекта съответно се включват стандартните изсяващи дискове за тази култура. Но това, че клиентът е имал намерение да спазва нестандартна норма на засяване, не е споделено, и едва на полето става ясно, че при такава норма дисковете не се справят с поставената пред тях задача. В крайна сметка, на земеделеца му се налага срочно да поръчва нови дискове, да задържа сеитбената кампания, да хаби нерви и да дава излишни пари.
Според специалистите основните факти, които фермерът трябва да сведе до знанието на продавача, са технологията на отглеждане на културите, условията, при които протича сеитбата, релефът, контурите на площите, разнообразието на културите, средните размери на полята, тяхната отдалеченост и необходимостта от преместване на сеялката, състоянието на машинно-тракторния парк, готовността на персонала за обучение и степента на неговата отговорност.
Избор на работни органи
Днес основните засяващи органи са анкерни и дискови ботуши, практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Критерии за избор тук са технологията на обработка, плоскостта на терена, машинният парк и икономиката на стопанството.
Както обясняват сервизни специалисти, основното преимущество на машини, при които сеитбата става под култиваторни лапи, е намаленият брой на работни преминавания по полето и провеждането на почти целия комплекс от пролетни полски операции – предсеитбена култивация, брануване, сеитба, торене, притъпкване, изравняване на почвата. По този начин стопанинът може да спести закупуването на някоя машина (култиватор, брана), да съкрати времето за работа, да намали необходимостта от работна ръка, обслужване и да ликвидира времевия промеждутък между операциите по предсеитбена подготовка и сеитба, характерен при традиционната обработка на почвата.
По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва, забелязват експертите. Те, като правило, са избирани в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. В случая на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.
Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.
А основният недостатък на култиваторните сеялки, казват специалистите, е лошото копиране (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По този причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно, предупреждават експертите. Като правило, сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи и не много висок потенциал за добиви, за които най-важна е икономичността на процеса.
Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е пресъхнала след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.
В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.
Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху следжътвени остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.
Специалистите са убедени, че машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Те съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва строго да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.
Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи спецовете препоръчват да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.
Освен това специалистите предупреждават, че не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.
Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини, трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони, обръщат внимание специалистите. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници), и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.
При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземе предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина, напомнят производителите. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700 – 100 дка, то логично ще е да се работи с 12 – 16-метрови машини.
Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.
А с какво ще теглим?
Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Като характерна грешка при избора на сеялка специалистите сочат недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.
Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите, констатират експертите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Както обясняват експертите, нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.
Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни, условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.
Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи цифри, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.
Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина, обясняват експертите.
Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да се забрави за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.
Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.
Като цяло специалистите са единодушни, че за осигуряване на необходимата скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност, не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.
Също при избора на трактор експертите препоръчват да се обърне внимание на хидравличните възможности на теглителната машина, с която ще се агрегатира сеялката. Работата е там, че на всички производителни пневматични сеялки е необходим въздушен поток, създаван от турбината. Тя се върти от хидравличен мотор, за който е необходим постоянен регулируем поток масло от разпределителя на трактора. С новите машини не възникват проблеми. Но ако земеделецът планира да работи със стар руски трактор, той ще има проблем, тъй като тези машини нямат такива възможности.
