Бюджетът на ЕС 2028–2034: контекст, срокове и първи сигнали
Европейската комисия ще представи официалното си предложение за новата многогодишна финансова рамка (2028–2034) през юли 2025 г. Преговорите между Европейския съвет и Европейския парламент ще започнат през есента, а бюджетът трябва да бъде приет с единодушие от всички държави членки до края на 2027 г., за да влезе в сила на 1 януари 2028 г. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта основните параметри на тази реформа по време на събитие в Брюксел. Според нея сегашният бюджет е структуриран за свят, който вече не съществува, и се нуждае от сериозна промяна. 90% от средствата са предварително разпределени, а гъвкавостта е под 4% – това, по нейните думи, прави системата неспособна да реагира на неочаквани събития. Новата рамка трябва да осигури по-голяма свобода на държавите членки да пренасочват ресурси към национални приоритети, но в рамките на общите цели на Съюза. В този контекст фон дер Лайен поставя икономическото сближаване и земеделието в центъра на следващия бюджет, но с уточнение: вместо сегашната фрагментация от над 500 различни програми и инструменти, тя предлага създаването на три основни фонда. Средствата за земеделие, кохезия, иновации и отбрана ще бъдат структурирани в единни национални планове, по подобие на Плановете за възстановяване и устойчивост (NRRP). Това ще означава, че плащанията няма да се извършват по фиксирани годишни линии, а ще зависят от изпълнението на цели и индикатори, договорени предварително с ЕК. ОСП ще бъде запазена като приоритет, но ще бъде обвързана с реформи, модернизация и климатични цели – а не с исторически права или автоматичен достъп.
Фон дер Лайен подчерта, че в основата на новия бюджет трябва да залегнат два приоритета: икономическото сближаване между държавите членки и стабилна политика в областта на земеделието. Според нея това са структурни сфери, които са показали своята устойчивост и ефективност в кризи и трябва да получат по-централно място в новата финансова рамка.
Новият бюджет няма да прилича на стария
„Сегашният бюджет бе направен за свят, който вече не съществува.“ С тези думи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта рамката на бъдещия многогодишен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. по време на публично събитие в Брюксел.
Фон дер Лайен подчерта, че в основата на новия бюджет трябва да залегнат два приоритета: икономическото сближаване между държавите членки и стабилна политика в областта на земеделието. Според нея това са структурни сфери, които са показали своята устойчивост и ефективност в кризи и трябва да получат по-централно място в новата финансова рамка.
Нови източници на приходи – подготвя се промяна в логиката
Председателят на ЕК призова за постигане на политическо съгласие относно нови източници на приходи за бюджета на Съюза. „Крайно време е да постигнем решение, защото трябва да започнем изплащането на вече изтеглените заеми“, посочи тя. По думите ѝ Европейската комисия вече е представила законопроект и подготвя допълнителни предложения в тази посока.
Фон дер Лайен акцентира, че настоящият бюджет е резултат от договорки, сключени в напълно различен контекст. „Днес 90% от средствата са предварително разпределени, а гъвкавостта е под 4%. Това е твърде малко в свят, в който не знаем какво ще се случи утре“, коментира тя.
Повече участие на регионите, но при спазване на правила
В речта ѝ бе подчертана и необходимостта от участие на регионалните власти в изготвянето на бъдещата финансова рамка. „Нуждите по места са различни. Ако искаме работещ бюджет, той трябва да бъде по-близо до реалността“, каза тя.
Фон дер Лайен категорично заяви, че спазването на върховенството на правото ще остане неизменен принцип и условие за достъп до европейско финансиране.
Коментар: Времето на инерцията приключи
Това изказване не е просто заявка за нов бюджет. То сигнализира за пълна промяна на логиката на разпределение. „Икономическо сближаване“ и „земеделие“ няма да значат просто повече пари. Ще значат приоритети с условия.
Времето на инерцията приключи – тоест, на автоматичните проценти, на исторически извоюваните дялове, на безвъпросното финансиране. В бъдещата бюджетна рамка няма да се отпуска ресурс без ясна аргументация, видим резултат и стратегическо поведение.
За България това означава: ако искаме място в новото преразпределение, ще трябва да го заемем с действия, не с очакване. Земеделието ще остане централно, но не заради тежестта на миналото, а заради способността му да дава стабилност и устойчивост при кризи.
Новата рамка за бюджета на ЕС ще бъде в основата на преразпределението на средства по всички европейски програми, включително Общата селскостопанска политика след 2027 г.
ОСП, върховенството на правото и границата на търпимост
„Върховенството на закона“ – каквото и да означава това в конкретния контекст – е принцип, който може да се окаже особено проблематичен за България, ако остане водещ критерий при достъпа до средства. С въвеждането на митата върху вноса на руски и белоруски торове, Европейската комисия показа ясно, че е склонна да прилага принципите си твърдо, дори когато това води до икономически сътресения за земеделските производители в Източна Европа.
Фермерски организации вече заявяват готовност за протест, ако Общата селскостопанска политика остане без собствен бюджет. Подобна възможност не се изключва – тъй като именно гъвкавостта в бъдещия бюджет може да доведе до интегриране на ОСП в по-широки инструменти за „устойчиво развитие“, без фиксирано финансиране.
Министерството на земеделието в България публично обяви, че подкрепя идеята за запазване на самостоятелен бюджет за ОСП. В същото време, индиректно, тази позиция оставя отворена вратата за фермерско недоволство – и дори го легитимира. След месеци на тишина изведнъж се появиха категорични заявления и бойни тонове от организации, които досега рядко изразяваха публична позиция. Наблюдава се мобилизация на фермерски структури, които доскоро се възприемаха като близки до администрацията. Сега същите структури заявяват готовност за протест – с мълчаливото одобрение, ако не и с активното участие, на политически фигури.
Това поставя въпроса не дали ще има протести, а какъв ще бъде смисълът им. Ще бъдат ли инструмент за реална защита на сектора, или просто механизъм за политическо балансиране в контекст на нова бюджетна логика? В този смисъл, земеделието отново се превръща в тест за устойчивостта на европейския политически баланс. Ако досега „върховенството на правото“ беше условие предимно за държавите, сега то започва да се усеща и от секторите. И тук фермерите ще бъдат сред първите, които ще изпитат последиците – не защото нарушават правилата, а защото системата се опитва да ги наложи върху реалности, в които секторът вече функционира на границата на устойчивото.
Процесът
Това не е просто промяна на бюджетна рамка. Това е пренаписване на правилата на достъп, с нов филтър, но стари ресурси. Пари може да има, но няма да се разпределят по историческа инерция. Ще се разпределят според способността да се впишеш в новата нормативна легитимност, в която „върховенство на правото“ означава това, което ЕК каже, че означава – в конкретния момент.
За България това значи три неща:
Символиката на селското стопанство вече не стига. Никой няма да те финансира, защото имаш много земя, традиция, или нужда. Ще те финансират, ако можеш да покажеш, че си инструмент на стабилност – и при кризи, и при интеграция.
Вътрешното политическо мълчание по темата беше разбито не от протест, а от сигнал. Изведнъж фермерски структури, които досега пазеха тишина, започват да говорят в синхрон. Това не е спонтанен процес. Това е мобилизация по команда, с цел да се „захапе“ възможността, преди тя да бъде затворена от Брюксел.
Самото земеделие се превръща в инструмент за преговор. Не между фермери и администрация. А между България и ЕК. И тук възниква ключовата опасност: че фермерите може да бъдат използвани като буфер, а не като партньор – да се мобилизират не заради себе си, а заради нечие друго политическо изчисление. Така че трябва да внимават.
Намираме се в праг на пренареждане, при който старите механизми (на протест, на лобиране, на подписки, на политическа близост) вече не осигуряват достъп. А новите механизми (устойчивост, върховенство на правото, доказуема ефективност) са неясни, но задължителни.
В този контекст, истинската опасност не е, че земеделието ще бъде изключено. Истинската опасност е, че ще бъде включено, но в условия, които ще го изтощят, вместо да го стабилизират.
