Климатичните рискове растат, а застраховката остава избор: устойчиво ли е това?
Климатичните рискове и застраховането в земеделието на ЕС: какво показва новият анализ на ЕИБ
Европейският селскостопански сектор се намира под нарастващ натиск от климатичните промени, като екстремните метеорологични явления – суши, слани, порои и градушки – водят до ежегодни загуби в милиарден мащаб. Според доклада „Insurance and Risk Management Tools for Agriculture in the EU“ (май 2025), изготвен от fi-compass и Европейската инвестиционна банка, средните годишни загуби (AAL) от климатични събития в земеделието на ЕС се оценяват на 28,3 млрд. евро. От тях 17,4 млрд. евро се отнасят до растениевъдството, а 10,9 млрд. евро – до животновъдството. Това означава, че около 6% от годишната селскостопанска продукция в ЕС е изложена на директен финансов риск от климатични събития.
Само 20–30% от тези загуби са покрити чрез съществуващите публични, частни или кооперативни застрахователни механизми. С други думи – между 70 и 80% от щетите остават извън всякаква форма на защита. Най-голямата част от тези загуби се дължат на сушата, която представлява над 50% от общия риск, но в същото време остава слабо застрахована в повечето държави членки.
Какво предстои до 2050 г.
До 2050 г. климатичният натиск върху селското стопанство ще се засили значително. Според анализа, при умерен сценарий на емисии (SSP2-4.5), годишните загуби в растениевъдството ще се увеличат до 24,8 млрд. евро – с 42% повече спрямо сегашното равнище. При бизнес-обичайния сценарий (SSP5-8.5), стойността може да достигне 28,9 млрд. евро, което е ръст от 66%. Ако се включи и животновъдството, очакваните годишни загуби могат да надвишат 40 млрд. евро до средата на века. В екстремни години, които имат вероятност от настъпване веднъж на 50 години, загубите могат да достигнат 57,5 млрд. евро за растениевъдството и над 90 млрд. евро общо.
Кои рискове се покриват и кои остават открити
Докладът въвежда ключова концепция – т.нар. „слоеве на риск“.
Първият слой обхваща честите, но слаби загуби (attritional losses), които се случват почти всяка година – например леки засушавания или локални щети от градушка. Те често не достигат прага за изплащане по застраховка или изобщо не са покрити. Този тип загуби натрупват икономически натиск върху стопанствата, особено при липса на резерви.
Вторият слой обхваща умерено чести и по-сериозни загуби – от интензивни, но не катастрофични явления. Тези събития понякога се покриват частично от съществуващи програми, но често има пропуски в покритието – било по линия на изключени рискове, прекалено високи прагове за щета или непълна териториална приложимост.
Третият слой включва редките, но опустошителни събития – катастрофични суши, мащабни пролетни слани или комбинирани климатични шокове. Тези загуби надвишават капацитета на застрахователните системи и обикновено изискват държавна намеса и публично финансиране. Именно тук се очертава нуждата от системи за катастрофичен риск – чрез (ре)застраховане, резервни фондове или достъп до капиталовите пазари.
Национални различия и уязвими региони
Тези обобщени стойности прикриват големи регионални разлики. Според анализа, Германия, Франция, Италия и Испания са страните с най-високи абсолютни загуби – по 2–3 млрд. евро на година. В същото време по-малки икономики, като Румъния, могат да понесат загуби, сравними с тези на големите страни, което говори за дисбаланс между капацитета за реакция и реалното въздействие. Според модела, Румъния може да регистрира 64% ръст на средните годишни загуби до 2050 г. при сценарий SSP2-4.5. Значителен ръст на загубите се очаква и в Полша, Унгария, Гърция и България – страни, които са уязвими, но често с по-слабо развити застрахователни механизми и ограничен достъп до международни инструменти за управление на риска.
Допълнителен ракурс предлага сравнението с БВП. В държави като Румъния, Унгария и България, годишните загуби от климатични събития достигат 0.5 до 1% от националния БВП, което надхвърля значително средното за ЕС. Това подчертава структурната уязвимост на аграрните икономики в Югоизточна Европа.
България: текущо състояние и дефицити
В частта за България, докладът представя цялостен портрет на сегашното състояние. Размерът на застрахователния пазар е около 10 млн. евро годишно – това поставя България в дъното на класацията по общ обем. Пазарът е структуриран като публично-частно партньорство с участие на 13 застрахователни компании. Субсидията за премиите достига до 70%, предоставена чрез Държавен фонд „Земеделие“ и средствата по Общата селскостопанска политика.
Въпреки тези механизми, покритието остава ограничено – само около 20% от използваемата земеделска земя (UAA) е застрахована. Продуктите, предлагани на пазара, са основно с покритие на единични или комбинирани рискове – например градушка, слана или проливен дъжд. Липсват широкоспектърни мултирискови застраховки, които да отговарят на новите климатични условия. Съотношението между изплатени обезщетения и събрани премии (т.нар. loss ratio) е около 40% за 2022 г.
При катастрофични събития, незастрахованите фермери могат да получат компенсации до максимум 50% от допустимите щети, което създава сериозни финансови дефицити при тежки загуби. Тези ограничения поставят фермерите в България в уязвимо положение не само спрямо екстремни климатични условия, но и спрямо достъпа до финансиране, инвестиции и пазарна стабилност.
Застрахователните системи в ЕС: примери от страните членки
Докладът обобщава характеристиките на застрахователните модели в различните държави от ЕС. Те се делят основно на три типа: публични, частни и публично-частни партньорства (PPP).
В Австрия, например, моделът се базира на взаимна застраховка с премии от 234 млн. евро и покритие за 80% от използваемата земя. В Германия съществува силен частен пазар с 255 млн. евро премии и 55% покритие, но субсидирането на премиите е различно по федерални провинции. Във Франция премиите достигат 860 млн. евро, с покритие от около 30% и силна зависимост от ОСП-субсидии. Италия има най-големия обем от застраховки по линия на ОСП – над 700 млн. евро премии, но само 10% от площите са покрити.
Испания е с най-развитата застрахователна система в ЕС, с премии над 1 млрд. евро и почти 50% покритие. Системата е организирана чрез Agroseguro – консорциум от 16 частни застрахователи с държавна подкрепа. От друга страна, страни като Дания, Ирландия и Финландия практически нямат публично субсидирано земеделско застраховане, а покритието е ниско или фокусирано върху ограничен набор от рискове.
Политически препоръки и нужда от преосмисляне
Докладът прави ясна връзка между способността за адаптация на селскостопанските системи и достъпа до застрахователна защита. Сред основните препоръки са:
– Създаване на Европейска платформа за техническа помощ (AITAP), която да обединява институции, държави, индустрия и академични среди за обмен на добри практики и иновации;
– Подобряване на моделирането на риска чрез системно събиране и интеграция на данни за добиви, климат и почвени характеристики;
– Подкрепа за достъп до капиталовите пазари чрез катастрофични облигации и други (ре)застрахователни инструменти, с цел реакция при събития с ниска честота и висока тежест;
– Усилване на адаптационните мерки на ниво стопанство чрез инвестиции в устойчиви практики, технологии и обучение;
– Гарантиране на финансовата устойчивост на системите чрез съчетание от премийни субсидии, резервни фондове и достъп до рисков капитал.
Особено внимание се отделя на концепцията „поддържане на застрахователна годност“ – идеята, че ако климатичните рискове не бъдат управлявани, цели селскостопански региони ще станат незащитени. Това би довело до блокиране на достъпа до кредити, до дефицит на инвестиции и в крайна сметка до икономическа дестабилизация на селските райони. В този контекст застраховането не е просто инструмент за обезщетение – то се превръща в необходима инфраструктура на устойчивото земеделие.
