Пшеницата
остава най-популярното зърно в търговията, но пазарът е фрагментиран, като 10-те най-големи вносители представляват 44% от световната търговия с пшеница. Това е основната култура с реколти почти всеки месец. Русия е лидер сред износителите, Египет е най-големият вносител в Африка, Турция се превръща в център за реекспорт, а Китай увеличи вноса поради увеличеното потребление.
Въпреки по-бавния растеж на вноса на пшеница (3% годишно) в сравнение с други култури, търговията с нея остава стабилна поради широкото географско разпределение на производството. Нови пазари, като страните от Югоизточна Азия, увеличават вноса, докато метеорологичните рискове като суша в Австралия или Канада могат да повлияят на предлагането.
Царевица
Царевицата е второто най-търгувано зърно (193 млн. тона през 2021/23 МГ). Производството и износът са съсредоточени в САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна (90% от световния износ). Новите пазари увеличиха вноса с до 70%, докато развитите страни – с до 30%. Бразилия настига САЩ по износ, като показва ръст от 11% годишно.
Растежът на търговията с царевица се подкрепя от търсенето на фуражи, особено в Азия. Въпреки това, волатилността на производството поради климатични фактори като суша в Южна Америка може да създаде колебания в цените. В същото време инвестициите в селскостопански технологии в Украйна и Бразилия допринасят за увеличаване на добивите.
Соя
Соята е най-разпространената маслодайна култура (168 млн. тона през 2021/23 г.). Производството е съсредоточено в Бразилия и САЩ, като основните вносители са Азия и ЕС. Китай се превърна в ключов играч, а Бразилия се превърна в най-големия износител. В ЕС и Япония вносът на соя намалява поради промени в хранителния режим.
Регламентът на ЕС относно обезлесяването засяга търговията със соя, принуждавайки износителите да се адаптират към изискванията за устойчивост. Китай, въпреки забавянето на растежа на вноса, остава основният двигател на търсенето, докато латиноамериканските страни увеличават производството, за да отговорят на глобалните нужди.
Растежът
на населението в Африка на юг от Сахара ще стимулира вноса на пшеница, докато в Китай вносът на соя може да се забави. Политиката в областта на биогоривата, регламентът на ЕС относно обезлесяването (EUDR) и изменението на климата ще засегнат търговията. Геополитическата нестабилност и нестабилността на климата създават както предизвикателства, така и нови възможности за страните износителки.
През следващото десетилетие търговията ще претърпи промени поради повишеното търсене в развиващите се страни и промените в политиките за биогорива. Климатичната нестабилност може да отвори нови пазари за износителите, но геополитическото напрежение и отклонението от нормите на СТО ще затруднят устойчивия растеж. Страните, които инвестират в технологии и се адаптират към новите разпоредби, ще имат предимство.
