ЕК поставя началото на официална система за сертифициране във въглеродното земеделие, която ще определи кои участници могат да предлагат проверими, измерими и трайни климатични ползи чрез селскостопански практики.
До 1 юли тече период за коментари по т.нар. имплементиращ регламент към Регламент (ЕС) 2024/3012. Той описва в детайл как ще се сертифицират въглеродни поглъщания от дейности като въглеродно земеделие (включително почвено секвестиране), агролесовъдство, намалени емисии от оборски тор или дори складиране на въглерод в продукти. Въпреки че е възможно внасяне на редакции, основната рамка вече е поставена – и тя няма да бъде променена съществено.
Какво означава това за земеделските производители?
Накратко: нормативно се регулира начинът, чрез който земеделците ще могат да получават сертифицирани въглеродни единици – т.нар. въглеродни кредити. Те ще бъдат доброволни, но все по-търсени от:
- частни компании, които искат да доказват въглеродна неутралност;
- публични програми за зелено финансиране;
- банки, търговци и преработватели, които ще търсят доказуема устойчивост от своите контрагенти.
Земеделските производители, които прилагат практики като покривни култури, минимална обработка, прилагане на компост, агролесовъдство или намалено използване на торове, ще могат да получават допълнителен доход, ако техните действия водят до реално измерими въглеродни ползи. Но за да получат сертификат, те трябва да бъдат включени в сертифицираща схема, която е призната от Европейската комисия, и да преминат през одит от акредитиран сертифициращ орган.
Какво ще се изисква?
Всеки фермер или група от фермери ще трябва да подаде:
- план за дейности – какво точно ще се прави, върху какви площи и с какви методи;
- мониторинг план – как ще се събират и проверяват данните (почвени проби, сензори, модели и др.);
- вход в сертифицирана схема – организация, която е призната от Комисията и поддържа правила, вътрешен контрол и публичност.
Изрично се подчертава, че програми, които използват прогнозни изчисления (т.нар. калкулатори), без реални измервания на място, няма да отговарят на изискванията.
Сертифициращите органи (компаниите, които извършват одит и издават удостоверение) трябва да бъдат акредитирани по ISO 17065, ISO 17029 и ISO 14065, а техните одитори трябва да имат опит с парникови емисии и агроекология. Одитите ще се извършват регулярно, с ясно разписани критерии за трайност, допълнителност и прозрачност.
Какво означава това за фермерите?
Участието е доброволно, но постепенно ще се превърне в очакван стандарт за устойчиво управление. Въглеродното земеделие ще бъде допълнителен знак за доверие. Ще дава възможност за нов тип договори – базирани не само на добив, а и на ефект. А също и за допълнителен доход чрез продажбата на сертифицирани въглеродни единици на доброволния пазар. Участието ще изисква предварителна подготовка, добра организация и ясно разбиране на процедурите. Но този път системата ще се прилага отгоре надолу – няма да бъде оставена като неясен пазар. Това създава предвидима рамка за работа с нов тип пазарна стойност.
Въглеродното земеделие вече не е нишов термин. То става част от бъдещето на аграрния сектор в Европа. Който иска да участва в устойчиви вериги, зелени финансирания или нови форми на пазарен достъп – ще трябва да влезе в този разговор.
Въглеродното земеделие преминава в етап, в който реалното прилагане и измеримостта на резултатите стават водещи. Новата регулаторна рамка изисква конкретни данни и доказуеми резултати, а не намерения. Фокусът се измества към това кои участници могат да отговорят на тези изисквания на практика.
Регламентът въвежда практически изисквания, които ще определят кои стопанства и сертифициращи структури реално могат да участват в тази система. Не става въпрос за визия, а за изпълнение по конкретни критерии.
Периодът за коментари по проекта тече до 1 юли 2025 г.
Пълният текст на регламента е достъпен на страницата на Европейската комисия.
