Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане дългоочаквания проектозакон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Законът цели да въведе ясни правила, по които възникват, проследяват се и се развиват отношенията между производители, преработватели и търговци. Основната заявена цел: да се постигне прозрачност, проследимост и равнопоставеност между участниците по веригата.
Проектът предвижда създаване на обсерватория към Министерския съвет, специален регистър на първите изкупвачи, задължителна писмена форма на договорите, ограничаване на търговските надценки за определени храни и ново изискване към големите търговски вериги да предлагат най-малко 50% български продукти в ключови групи. Законът предвижда още създаването на електронна система за проследимост, както и ясно регламентиране на ценообразуването, като се изисква договорните цени да бъдат не по-ниски от производствените разходи плюс минимум 10% надценка.
Проектът е на обществено обсъждане до 17 юли.
1. Въвежда се задължителна регистрация на първите изкупвачи
Всеки, който изкупува земеделски продукти с цел преработка или препродажба, трябва да бъде регистриран в специален публичен регистър, поддържан от Министерството на земеделието. Без такава регистрация се предвиждат глоби до 20 000 лева. Земеделските производители също подлежат на глоба, ако продават без писмен договор на нерегистриран първи изкупвач.
2. Всички договори между производители и първи изкупвачи трябва да бъдат в писмена форма
Сключването на устни споразумения или устни ангажименти няма да е допустимо. Законът изисква договорите да са предварително подписани и да включват: цена, срокове, количества, условия за прекратяване, условия за плащане и график на доставките. Изключения се допускат само при едновременно плащане и предаване с фактура.
3. Цената не може да е под себестойност
Според закона, в договора задължително се вписва цена, която не може да бъде по-ниска от производствените разходи и трябва да включва минимум 10% надценка над тях. Това е нов момент с потенциално сериозни последици. Производствените разходи ще се изчисляват по конкретни индекси и методики, които тепърва ще бъдат изяснени. Не е ясно и кой ще определя тяхната валидност и за кои продукти ще се прилагат универсално.
4. Минимална продължителност на договорите – 6 месеца
Новият закон задължава изкупвача да сключва договор с производителите за минимум 6 месеца, освен ако производителят не поиска друго писмено. Ако договорът е безсрочен, се изисква минимум 1 месец предизвестие.
5. Създава се система за проследимост и обсерватория към Министерския съвет
Институциите ще обменят данни за цени, количества, разходи и надценки по цялата верига. Обсерваторията ще публикува на тримесечие анализ на разходите и добавената стойност от производителя до крайния потребител. Всяко отклонение ще може да се проследява от държавата. Част от информацията ще бъде публична.
6. Въвеждат се тавани на търговската надценка
За избрани продукти (списъкът ще се приеме допълнително), търговската надценка се ограничава на три нива:
- За преработвател: максимум 20% над себестойността
- За търговец на едро: максимум 10% над покупната цена + разходи
- За търговец на дребно (над 20 млн. оборот): максимум 20% над покупната цена + разходи
7. Веригите ще са длъжни да предлагат поне 50% български продукти в ключови групи
Млечни, месни, мед, яйца, плодове и зеленчуци ще трябва да са най-малко 50% български по количество във всеки търговски обект от верига с над 10 магазина. Не се уточнява дали става въпрос за седмичен, месечен или годишен период, както и как ще се измерва и доказва българският произход.
8. Глобите са високи – до 300 000 лв.
Нарушенията, свързани с регистрацията, липсата на договор, надценки, липса на проследимост и рекламации, ще се санкционират с глоби между 1 000 и 300 000 лева в зависимост от тежестта и повторяемостта.
Спорни моменти:
- Не е ясно кой и как ще изчислява „производствените разходи“ по сектори – липсва методика
- Въпросът с 10% надценка над себестойност може да се окаже неприложим за краткооборотни стоки и при пазарни сривове
- Данъчните и правни последици от задължителната писмена форма и регистрация тепърва ще се отразят на малките производители
- Не е дефинирано как и в какъв период се доказва „50% български произход“ – риск от формално изпълнение и бюрократична тежест
Този законопроект има потенциала да трансформира пазара на земеделска продукция, като въведе повече контрол, прозрачност и предвидимост. Но без ясни механизми за реална защита на производителите и с твърде строги формални изисквания, има риск тежестта да падне основно върху фермерите, а не върху нелоялните търговци. Реалният ефект ще зависи от прилагането, не от текста.
