Предстои нов дългосрочен бюджет на ЕС след 2027 г.
През февруари 2025 г. Европейската комисия публикува документ със заглавие „Пътят към следващата многогодишна финансова рамка“, в който очерта основните предизвикателства и приоритети на политиките за периода след 2027 г. В отговор на този документ Европейската сметна палата (ЕСП) представи свой аналитичен преглед с предложения за подобрение. Този преглед не е одитен доклад, а експертен анализ, базиран на досегашната практика и опита на институцията с одит на бюджета на ЕС.
Ясни приоритети, не повече пари
Европейската комисия и Европейската сметна палата започнаха подготовка за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който ще влезе в сила след 2027 година. Идеята: по-опростен, по-целенасочен и по-ефективен бюджет. Без излишна администрация, без неясни схеми, с по-добра отчетност и ясни резултати.
Какво трябва да се промени?
Според Европейската сметна палата в новата Многогодишна финансова рамка (МФР) трябва да се премахне сложността, да се подобри взаимодействието между различните фондове и да се осигури видима връзка между финансирането и реалния резултат. Планира се по-сериозен акцент върху добавената стойност от участието на ЕС, както и по-ясно определяне на отговорностите за контрол и прозрачност.
Финансиране без разходи: къде са границите?
Одиторите предупреждават за практиката да се отпускат средства, без те да бъдат обвързани с конкретни разходи (т.нар. lump sums). Този подход беше използван при някои инструменти за възстановяване след COVID, но резултатите показват, че когато липсва ясна връзка между финансирането и постигнатия резултат, системата губи смисъл. Според ЕСП такъв тип механизми не бива да се прилагат, освен ако няма ясна проследимост, дефинирани цели и отчетност. В противен случай се размива отговорността, а ефектът от финансирането остава съмнителен.
Фондовете трябва да работят заедно
Друг акцент е нуждата от по-добро взаимодействие между различните европейски фондове. В момента много от тях функционират паралелно, без координация, което води до дублиране на усилия, различни критерии и липса на синергия. Това забавя изпълнението на проекти, пречи на дългосрочните инвестиции и ограничава ефекта от подкрепата. Според ЕСП, особено в контекста на структурните реформи в държавите членки, трябва да се изгради цялостна логика между инструментите – така че ресурсите да работят заедно, а не един срещу друг.
След COVID: дългове и нови задължения
Една от ключовите теми е изплащането на заемите, взети за справяне с COVID-кризата чрез инструмента NextGenerationEU. След 2028 г. годишните плащания по тези заеми може да достигнат до 30 млрд. евро. Това налага не само стабилни приходи в бюджета, но и ясен план за погасяване, за да не се натрупват нови рискове.
Контрол и отчетност: условие за доверие
Одит до последния евроцент
Одиторите настояват: опростяването на правилата трябва да върви ръка за ръка с по-добра отчетност. Без пълна проследимост на разходите и външен одит до крайните получатели няма как да има нито доверие, нито реален контрол. Според ЕСП бъдещата рамка трябва да позволява проверка не само на формалното усвояване, но и на ефекта от всяко финансиране. Затова се предлага Европейската сметна палата да има правомощия да одитира всички разходи – включително онези, които се изпълняват чрез външни органи извън правната рамка на ЕС. Необходима е пълна одитна следа – от първото евро до последния бенефициент.
Какво следва?
Прегледът на ЕСП цели да помогне на Европейската комисия да подготви новото си предложение за бюджета, което се очаква през юли 2025 г. Комисията ще трябва да намери баланс между разходните приоритети и наличните ресурси. ЕСП планира да представи своите виждания по това предложение през втората половина на 2025 г.
Какво означава това за ОСП?
Европейската комисия вече открито заяви, че не иска ОСП да продължава да съществува като отделен стълб в бъдещата финансова рамка. Целта е пълна интеграция на земеделската политика в общата логика на европейските инструменти за устойчивост, екология, териториално развитие и иновации. Това би означавало край на относителната автономност на ОСП и вероятно нов механизъм за разпределение, обвързан с междусекторни цели и индикатори.
За земеделците и администрациите това означава фундаментална промяна: от секторна логика към функционална. Ако не бъде изработена собствена рамка за въздействие и резултати, земеделската политика ще бъде подложена на външен натиск и ще загуби преговорна тежест.
Основното послание: ОСП няма да бъде премахната, но ще бъде принудена да се пренастрои. И ако самата система не предложи модел, който показва ефект, прозрачност и свързаност с останалите политики – ще ѝ бъде наложен такъв отвън.
Какво не се казва, но се подразбира
В анализа на Европейската сметна палата ОСП не се споменава директно, но критиките към финансиране без връзка с резултати (lump sums) и настояването за интегрираност между фондовете са ясно насочени и към нея. Много от директните плащания по ОСП не са обвързани с конкретни резултати. Ако това бъде възприето като слабост, ще последват ограничения или нови условия.
Същото важи и за логиката на самостоятелна политика. Когато ЕСП говори за нуждата фондовете да „работят заедно“, това изключва изолирани финансови инструменти, какъвто по същество все още е първият стълб на ОСП.
Ако земеделието не докаже, че може да постигне резултати и да бъде част от обща рамка с ясно въздействие, то няма да бъде отнето. Но ще бъде погълнато.
