Когато се говори за разпределение на стойността в хранителната верига, най-често се показва графика. Обикновено с три криви – производител, преработвател, търговец – и една голяма празнина между тях. В тази празнина мнозина виждат „печалба“, „надценка“ или дори „присвояване“. Само че това е визуална илюзия. Истинската стойност не се вижда в кривите, а в сметката: добавена стойност = продукция – междинно потребление – амортизации.
Това е реалният икономически инструмент, с който се изчислява кой какво е създал. А не кой за колко е продал. Защото цената и стойността не са едно и също. Продажната цена може да бъде висока, но ако разходите за енергия, труд, логистика и амортизация на машините също са високи – добавената стойност може да е минимална. Или дори отрицателна.
Какво всъщност е добавена стойност – и защо е важно да не я бъркаме с цена
Добавената стойност показва какво наистина е създал даден стопански участник. Формулата е проста:
Добавена стойност = продукция – междинно потребление – амортизации
- Продукцията е всичко, което фирмата е произвела и продала.
- Междинното потребление са разходите за суровини, енергия, опаковки, транспорт, външни услуги.
- Амортизациите са цената на износването на машините, сградите и оборудването.
Разликата между това, което си продал, и това, което си вложил, е реалната стойност, която си създал – не просто пари, а икономическа добавка.
Когато в дебатите се показва само разлика в цените – например: „фермерът получава 0.80 лв., магазинът продава за 2.50 лв.“ – това е сравнение на брутни потоци, не на нетен резултат. Между двете цени стоят разходи, риск и амортизация. Ако не отчетем това, съдим по илюзия, а не по икономика.
Да не бъркаме цена и създадена стойност
Една от най-големите грешки в публичния дебат е опростяването: ако ябълката струва 50 ст. от фермера и 2,50 лв. в магазина – някой е прибрал 2 лева печалба. Това звучи интуитивно, но е невярно. Между тези два момента стоят опаковки, транспорт, хладилни вериги, труд, логистика, брак, ДДС, загуби. А и различни видове риск – кой поема риска, че продукцията ще се развали, че няма да се продаде, че ще бъде върната?
И тук идва ролята на добавената стойност – тя отчита не само крайния приход, а и всички междинни етапи, които го съпътстват. Точно затова всяка верига – мляко, месо, хляб, зеленчуци – има своя логика, своя структура на разходи и своя капацитет за създаване на стойност.
А как се мери добавената стойност по сектори?
Няма универсална таблица. Защото добавената стойност в зеленчуковата преработка не е същата като в млекопреработването. Месната индустрия има различни маржове от хлебопроизводството. И именно затова истинският разговор за стойността трябва да стъпи на реални счетоводни данни по сектори, не върху обобщени криви.
Всяка верига има различна дълбочина на преработка, различен риск, различна сезонност и различна логика на амортизация. Ако говорим за справедливост, тя не може да се базира на усещане, а на анализ по вериги. И ако държавата иска да има позиция, първо трябва да има цифри.
Възможно ли е законово да се определят надценки?
В рамките на бъдещия Закон за агрохранителната верига се обсъждат идеи за въвеждане на твърди търговски надценки спрямо себестойността. Това изглежда като мярка в защита на фермера – и като начин да се ограничи „посредникът“. Но възможно ли е такъв механизъм да работи при продукти с различна структура, различен живот на рафта и различна степен на преработка?
Ако се фиксира надценка спрямо себестойността на млякото, как тя ще се прилага еднакво при пресен продукт с 5-дневен срок на годност и при твърдо сирене, което зрее 2 месеца и изисква енергия, грижа, съхранение, контрол? Ако прилагаме една и съща логика към домат и към консервирана лютеница – ще накажем технологичната трансформация, а не пазарната спекулация.
Да мислим в мрежи, не в линейни вериги
Истинското разпределение на добавената стойност не е в права линия от фермера към магазина. То е мрежа – със сезонни разлики, с продуктови специфики, с търговски преговори, с регионални фактори. Добавената стойност не е морална категория. Тя е счетоводна. И ако искаме справедливост, първо трябва да разберем къде се създава стойност, къде се трансформира, и къде реално остава. И да не забравяме, че счетоводната себестойност се разбира в края на годината, много след като продукцията е продадена.
Законът може да даде рамка. Но не може да замени анализа. А без него рискуваме да създадем още един мит – че ако срежем веригата механично, автоматично ще преразпределим стойността. Истината е, че тя не се преразпределя. Тя се създава. Или не.
Какво всъщност означава добавена стойност?
Формулата е:
Добавена стойност = продукция – междинно потребление – амортизации
Нека я преведем на ясен език:
-
Продукция = всичко, което създаваш и продаваш като краен продукт. Например: прясно мляко, кисело мляко, сирене, лютеница, колбаси, хляб – каквото произвеждаш. Това е брутният ти оборот, преди разходи.
-
Междинно потребление = всичко, което си купил, за да произведеш това: мляко от фермата, енергия, подправки, опаковки, транспорт, гориво, вода, външни услуги, суровини, и др. Това са входните разходи, които не добавят стойност сами по себе си, а просто преминават през теб.
-
Амортизации = разход за износването на машините, сградите и оборудването. Това е реална цена, но не се вижда веднага. Тя показва колко струва „да имаш“ производство.
Защо не е достатъчно да се гледа цената?
Проблемът с повърхностните графики е, че те сравняват цени по веригата, без да се интересуват какво стои между тях.
Например:
Фермер продава литър мляко за 0.80 лв., а в магазина то е 2.00 лв.
Графиката ще каже: ето, 1.20 лв. са „прибрани“ от някого.
Но това не е добавена стойност. Това е брутен паричен поток.
Между тези две цени има:
– транспорт,
– охлаждане,
– бутилиране,
– етикетиране,
– лабораторен контрол,
– разходи за хладилни витрини,
– непродадена стока,
– заплати,
– ток,
– ДДС,
-лицензи, разрешителни, такси
– и накрая – печалба (ако има).
Ако никой от участниците не е покрил разходите си и не е произвел нетен резултат, тогава няма добавена стойност – има просто прехвърляне на паричен поток.
