Производството изостава, а фермерската рентабилност влиза в напрегната година
Цените на торовете продължават да се покачват, въпреки че пазарите на зърно не показват ръст. Джош Линвил, вицепрезидент по торовете в StoneX, посочва основния фактор: световното производство не успява да догони глобалното търсене.
„Обикновено, когато цените на зърното са ниски, това свива търсенето“, казва той. „Но в момента проблемът на повечето пазари е, че глобалното производство на торове от години изостава от търсенето.“
По думите му, през следващите месеци цените на торовете ще останат на нива, които пряко засягат рентабилността на фермерите.
Цени, които спират да растат, но не падат
Предлагането е толкова ограничено, че не се очакват значителни увеличения в производството на азотни, фосфорни или калиеви торове.
„Ако цените започнат да се понижават, няма резервен производствен капацитет, който да ги компенсира. Пазарът в този случай просто ще се опита да задържи цените високи, докато фермерите не кажат: ‘Не, благодаря’. Това не води до спад, а просто до задържане“, обяснява Линвил.
Петте най-големи износители – и петте в криза
Надежда за значителен спад засега няма. Причината е, че петте най-големи износители на карбамид (урея) са засегнати от войни, конфликти или геополитическо напрежение.
- Русия беше най-големият износител миналата година, но производственият ѝ капацитет беше ударен след атака на украински сили срещу азотно предприятие.
- Катар, вторият най-голям износител, е силно зависим от стабилността в региона на Персийския залив и напрежението с Иран.
- Иран и Египет, трети и четвърти по обем, също са в затруднено положение. Иран напълно спря производството поради затваряне на газовите полета след атаките от Израел. Египет, зависим от израелски газ, също е със свито производство.
- Китай, петият по обем, по принцип изнася около 5 млн. тона годишно, но през миналата година е изнесъл само 262 хил. тона. През тази година се очаква експорт от около 2 млн. тона – далеч под обичайните нива.
Пазарът е напрегнат
„Миналата седмица урея в Ню Орлиънс се търгуваше за 345–350 долара на тон. Последният баржиран товар, който видях, беше вече на нива 415–425 долара на тон. Пазарът се нагорещява“, казва Линвил.
Ситуацията поставя фермерите в затруднена позиция: разходите по торовете остават високи, докато цените на продукцията не растат пропорционално. При това положение рентабилността се оказва силно зависима не само от пазарите на зърно, но и от геополитиката, логистиката и достъпа до суровини.
Това е година, в която фермерите трябва да мислят не само за цена на изкупуване, но и за цена на вложеното. Защото стойността на реколтата вече не се определя само на борсата – тя започва много по-рано: в цената на тора.
