Дания предлага климатичен курс за селското стопанство
През юли 2025 г. Дания ще опита да постави устойчивото земеделие в центъра на европейския дневен ред. След като стана първата страна в света с въглероден данък върху селското стопанство, тя се подготвя да пренесе този опит на ниво Европейски съюз. Но докато в Копенхаген фермерите, индустрията и екоорганизациите намират общ език, в Брюксел се надигат съвсем други гласове.
Вътрешен успех, външна съпротива
Зеленото споразумение в Дания включва облагане на емисиите от животновъдството от 2030 г., с целта приходите да се връщат обратно в сектора. Сделката е пример за социално партньорство и елемент от по-широка програма за климатичен преход.
Но Европейският съюз не работи така. Там съгласие се търси между институции, не между заинтересовани групи. Затова „моделът Дания“ изглежда трудно приложим в европейски мащаб. Още повече, че през последните месеци ЕС разхлабва зелени правила, а дебатът се връща към добре познати теми като сигурност на дохода и конкурентоспособност.
Скромен данък, амбициозни намерения
Въглеродният данък в датското земеделие започва от 16 евро/тон през 2030 г. и достига 40 евро през 2035 г. Според критиците това е прекалено ниско, за да доведе до реална промяна. Освен това се разчита силно на доброволни мерки и технологии, които все още не са широко приложими.
Съществува и притеснение, че фермерите, които вече полагат усилия за намаляване на емисиите си, ще бъдат наказани допълнително, без да се отчита индивидуалният им напредък.
Реалностите в Брюксел
Дания се оказва изолирана. Страни като Ирландия и Германия не показват готовност да поемат подобни ангажименти. В самата Европейска комисия съществува разминаване между звеното по климат и дирекцията по земеделие – първото настоява за повече усилия, второто – за по-реалистични мерки, съобразени със сектора.
Миналогодишните протести на фермерите доведоха до отстъпки от страна на Комисията – включително преразглеждане на зелените изисквания, стратегически диалог за бъдещето на ОСП и по-мек тон към регулациите. Публичният и политическият натиск даде ясен сигнал, че приоритетът е конкурентоспособност, не трансформация.
Дори доверието в Дания не е имунизирано срещу критика. Съществува мнение, че предложените ставки за въглероден данък са прекалено ниски, че се разчита на недоказани технологии като биовъглен и инхибитори на метан, и че реформата рискува да бъде символична, без системна промяна.
Различия в институционалните приоритети
В рамките на самата Европейска комисия има институционален разнобой. Дирекция „Климат“ настоява, че без принос от агросектора няма как да бъде постигната целта за 90% намаление на емисиите до 2040 г. Дирекция „Земеделие“ обаче гледа основно към адаптация и защита на доходите, а не към трансформация на производствения модел.
Така в преговорите за бъдещата ОСП балансът клони към стабилност и краткосрочни мерки.
Възможен компромис: биоикономика
Една възможна посока, в която Дания може да търси съгласие, е свързана с предстоящата стратегия на ЕС за биоикономиката. Там могат да се срещнат интересите на земеделците, индустрията и климата чрез добавена стойност, нови пазари и иновации.
Както казва датският министър: „Фермерите няма да станат зелени само с призиви. Трябва им бизнес казус.“ Добър вариант е въглеродното земеделие, което възнаграждава фермерите за реални усилия.
Въпросът е дали останалата част от Европа е готова да го чуе – и дали е готова да го плати.
