„Всичко, което трябва да знаете за колосалната руска кукла, наречена Обща селскостопанска политика.“ Така започва оригиналната статия на Politico – неслучайно с образ, който говори на няколко нива.
ОСП не е просто бюджетна линия – тя е конструкция от взаимозависими нива: стратегически планове, национални приоритети, европейски регулации, политически компромиси и историческо наследство. Както при руската матрьошка, всяко решение съдържа в себе си други решения, често скрити и размиващи реалната отговорност. Това не е просто метафора – това е предупреждение.
Politico е медия, която не пише често за земеделие. Но когато го прави – особено два пъти в рамките на една седмица – това означава, че нещо се пренарежда. Именно Politico обикновено отразява онези теми, които в Брюксел се готвят „за разпределение“. Това е територията на политическия бюджетен реализъм. А земеделието, въпреки тежестта си в цифри, отдавна е в опасната зона: голямо, разхвърляно, трудно защитимо пред новите приоритети – отбрана, климат, технологии.
Този текст на Politico не просто обяснява как работи ОСП. Той е сигнал към онези, които още вярват, че „големият бюджет“ ще ги спаси. Следващата многогодишна финансова рамка няма да е борба за надбавки. Ще бъде борба за това дали ОСП изобщо ще остане в досегашния си вид – или ще бъде разглобена, преназначена и преопакована в нова кукла.
Следва пълен превод на статията, без съкращения.
Европейските фермери се готвят за битка. Следващата многогодишна финансова рамка на ЕС ще бъде представена следващата седмица, заедно с предложения как ще се управляват средствата, заделени за земеделие. В земеделските среди се усеща заплаха и фермерите вече заплашват с протести.
„Имам трактора и съм готов“, казва Масимилиано Джиансанти, председател на Copa – най-силното фермерско лоби в ЕС, в отговор на слуховете за орязване на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП).
Колко пари са заложени?
ОСП заема почти една трета от текущия седемгодишен бюджет на ЕС – около 1,2 трилиона евро. Към тази сума бяха добавени и временни средства за възстановяване след пандемията, което увеличи общия ресурс за земеделие до 386,6 млрд. евро. Това се равнява на между 53 и 59 млрд. евро годишно.
За какво точно се харчат парите?
Бюджетът на ОСП се разпределя по два основни стълба:
- Първи стълб – директни плащания към фермерите и мерки за стабилизиране на пазарите;
- Втори стълб – развитие на селските райони, като средствата обикновено са разпределени за няколко години и са съфинансирани от държавите членки.
Разпределението между стълбовете се определя в рамките на многогодишния бюджет (сега: 2021–2027), но реалното използване на средствата се управлява чрез национални стратегически планове (2023–2027).
Според тези планове:
- 189 млрд. евро отиват за директни плащания по Първи стълб, повечето от които са разделени от производството (decoupled payments), тоест се изчисляват на база площ, а не продукция;
- Обвързаните плащания, които се изчисляват на база брой животни или конкретни култури, са малка част от сумата;
- 25% от директните плащания се насочват към еко-схеми, чиято ефективност обаче често се поставя под съмнение – фермери и анализатори критикуват, че те често просто финансират съществуващи практики, без реална екологична трансформация;
- 8,9 млрд. евро са отделени за подкрепа на ключови сектори. Секторите на виното и плодовете/зеленчуците получават по 47% от тази сума.
За Втори стълб:
- 66 млрд. евро са планирани в националните стратегически планове;
- Средствата се използват за широк кръг от мерки, включително:
- доброволни ангажименти за щадящо земеделие,
- инвестиционна помощ за техника и оборудване,
- подкрепа за фермери в региони с природни ограничения;
- малка част от средствата отиват за чисто териториално развитие чрез LEADER/CLLD програми.
Кой получава най-много пари?
Франция традиционно е основният бенефициент на средствата по ОСП, следвана от Испания, Германия, Италия и Полша. Това е логично предвид мащабите на селското стопанство в тези страни.
Въпреки това, по-малки държави като Естония и Словакия разчитат далеч по-силно на субсидиите, въпреки по-малкия си общ дял.
Как се е променяла ОСП през годините?
През 1992 г. се въвеждат директните плащания. През 2003 г. ЕС преминава от обвързани към предимно необвързани субсидии. Последната реформа въведе стратегически планове на национално ниво и еко-схеми като нов елемент в архитектурата на Първи стълб.
Номинално разходите по ОСП нарастват с всяка година, но като дял от общия бюджет на ЕС намаляват стабилно. Причините са няколко:
- стесняване на обхвата на самата ОСП през последните реформи;
- покачване на разходите в други приоритетни сектори (отбрана, иновации, възстановяване от пандемията).
Спадът в дела на ОСП е особено рязък в последните години, когато ЕС пренасочи огромни средства към антикризисни фондове и механизми за възстановяване.
Какво да очакваме?
С една дума: съкращения.
ЕС се фокусира върху изграждане на отбранителни способности и трябва да започне да връща дългове, натрупани в Covid периода. Това означава натиск върху останалите разходни пера – включително земеделието.
Очаква се възможностите за представяне и аргументиране на тези съкращения да бъдат предмет на политически дебат.
Една от спекулациите е, че ОСП може да бъде обединена с други бюджетни линии, например Кохезионния фонд. Това финансиране е предназначено за подпомагане на по-слабо развитите региони в ЕС.
Фермерите се опасяват, че в такъв сценарий Втори стълб на ОСП – финансирането за развитие на селските райони – ще бъде „погълнат“ от по-широки цели и ще се изразходва извън сектор земеделие.
Последните сигнали от водещи бюджетни преговарящи сочат, че фермерското лоби е успяло да предотврати формалното сливане между ОСП и Кохезионния фонд.
Но – и това е важното – битката за размера на самия бюджет почти сигурно вече е изгубена.
