Доклад на ЕК: Подкрепата по ОСП се изравнява – нискоинтензивните стопанства вече не са в неизгодна позиция

Как се променя логиката на подкрепа в ОСП

Аналитичен доклад на Европейската комисия, публикуван през юли 2025 г., проследява как се е развивала подкрепата по Общата селскостопанска политика (ОСП) в зависимост от производствената интензивност на земеделските стопанства в ЕС за периода 2004–2022 г. Документът, базиран на данни от Фермерската счетоводна мрежа (FADN), анализира както директните плащания, така и финансирането по линия на развитие на селските райони.

В началото на периода (2004–2013) системата ясно облагодетелства високоинтензивните производители – тези със значително по-голяма употреба на торове, фуражи, енергия и други ресурси. През 2004 г. например стопанства, специализирани в отглеждането на зърнени, маслодайни и протеинови култури, са получавали средно със 102 евро на хектар повече от нискоинтензивните.

Зърнено-маслодайни и протеинови стопанства: от 102 евро предимство до 18 евро изоставане

След реформите от 2013 г. започва постепенна промяна. Въвеждането на вътрешна конвергенция и преориентирането на ПРСР към екологични цели обръщат тенденцията. Към 2022 г. нискоинтензивните стопанства в този сегмент вече получават със 17,9 евро/ха повече от високоинтензивните. Разликата от над 100 евро за по-интензивните през 2004 г. е заличена напълно за по-малко от две десетилетия.

Млекопроизводство и животновъдство: смяна на полюсите

В млекопроизводството също се наблюдава инверсия. През 2004 г. високоинтензивните стопанства получават със 70 евро/ха повече от нискоинтензивните. През 2022 г. нискоинтензивните вече ги изпреварват – получават с 25 евро повече на хектар, и с над 90 евро повече на животинска единица (ЖЕ).

При говедовъдните и смесените стопанства разликите също се обръщат. По директни плащания високоинтензивните остават с леко предимство – до 30 евро/ха, но когато се включат мерките по ПРСР, нискоинтензивните получават с до 200 евро/ЖЕ повече.

Причините зад тенденцията

Високоинтензивни стопанства в контекста на доклада се определят като такива, които използват големи количества външни ресурси на единица площ или животинска единица – например торове, фуражи, енергия, препарати за растителна защита. Нискоинтензивните се характеризират с по-ниски нива на външен принос, по-устойчиви агрономични практики и често – по-слабо натоварване на околната среда.

В страните, които прилагат схема с еднаква ставка на хектар – например Германия и Полша – всички земеделски производители получават една и съща основна субсидия на площ, независимо от това какъв обем продукция са реализирали в миналото. Това създава условия за по-справедливо разпределение между различни типове стопанства и води до намаляване на разликите между интензивните и нискоинтензивните.

В други държави, като Италия, се прилага т.нар. „исторически модел“, при който размерът на субсидията зависи от нивото на подпомагане или продукция в минал период. Така интензивните стопанства, които са получавали повече в миналото, продължават да получават по-високи субсидии и днес – макар разликите да намаляват. Това обяснява защо в Италия все още се наблюдава предимство за по-интензивните производители.

Сред основните фактори за трансформацията в разпределението на подкрепата е и промяната в приоритетите на ПРСР – повече средства се насочват към устойчиво земеделие, агроекологични мерки, биоразнообразие и намаляване на въглеродния отпечатък.

Следващата стъпка: от счетоводна към устойчивостна оценка

Европейската комисия обявява следваща фаза в анализа: преминаване от FADN (Фермерска счетоводна мрежа) към новата Farm Sustainability Data Network (FSDN) – мрежа за данни относно устойчивостта на земеделските стопанства. Новата система ще позволи по-прецизно отчитане не само на икономическите, но и на екологичните и социалните ефекти от земеделието – включително управление на ресурси, въздействие върху климата и принос към местната икономика.

Докладът потвърждава, че ОСП се трансформира – от система за подкрепа на обема на производство към механизъм за финансиране на земеделие с обществена стойност. Устойчивостта вече не е допълнение, а водещ принцип в разпределението на европейските средства.