Ден преди Европейската комисия да представи официално визията си за бъдещето на Общата селскостопанска политика, изтеклите документи вече разкриха съдържанието ѝ. И то се оказа изненадващо – не само за фермерите, но и за лобитата, които бяха убедени, че са постигнали едно: запазването на ОСП като самостоятелна политика.
Ако изтеклите документи са истина – това не е просто поредна промяна в Общата селскостопанска политика. Това е начин Европейският съюз да пренареди начина, по който управлява стабилността си. Под повърхността на техническите термини и бюджетните инструменти стои нещо по-дълбоко – опитът на съюза да се справи с няколко едновременно натрупващи се кризи.
Съюзът е подложен на четири основни натиска. Първият е финансов – дефицитът е голям, а вдигането на бюджета среща сериозна съпротива. Вторият е геополитически – войната на изток, несигурността около границите, отдръпването на САЩ, колебливостта на Германия и напрежението във Франция. Третият натиск е политически и се изразява в разслояване вътре в самия съюз – старите членки губят търпение, новите настояват за повече, а южните държави се борят със свои вътрешни разпади. Последният е институционален – системата става прекалено тежка и сложна, за да работи ефективно.
В тази ситуация бюджетът се оказва единственият реален инструмент за влияние. Но той вече не се използва толкова за развитие, колкото за управление на напрежението. Европейската комисия няма ресурси да налага обща политика еднакво навсякъде, затова дава на страните членки пари и свобода сами да определят приоритетите си. Но тази свобода идва с наблюдение и контрол. На практика това не е децентрализация, а начин Брюксел да се отдръпне от отговорността, без да се откаже от надзора.
Така нареченият „единен плик“ не е просто общ бюджет – той е инструмент за поддържане на баланс. Чрез него Европейската комисия казва: „Решавайте сами, но ние ще гледаме.“ Приоритетите се местят на национално ниво, но стандартите остават европейски. Това изглежда като гъвкавост, но всъщност е знак за слабост – за невъзможност центърът да поеме тежестта.
По същия начин и таванът на субсидиите не е просто акт на социална справедливост. Той е реакция срещу концентрацията на влияние. Когато 20% от бенефициентите получават 80% от средствата, те започват да влияят не само върху пазара, но и върху посоката на политиката. Ограничението не цели преразпределение, а разбиване на прекалено силни позиции. Влиянието върху субсидиите е и влияние върху вземането на решения.
Приоритетите се изместват и в пространството. Граничните райони не получават повече, защото са земеделски. Те получават, защото са стратегически. В тези зони земеделецът не е просто производител – той е присъствие. Нужен е човек, който да остане там, където никой друг не иска. Така фермерът се превръща в част от сигурността на съюза, а не само от неговата икономика.
Това, което рядко се казва открито, е, че ОСП не се променя, защото е неефективна. Тя се пренарежда, защото вече има нова функция. Тя стабилизира географията, управлява политическото напрежение и поддържа единството в съюз, който все по-видимо се разделя на пластове.
За фермерите това означава, че оцеляването им няма да зависи само от продукцията. Ще зависи от това дали изпълняват функция в тази нова логика. Фермерът до границата се превръща в гарант за сигурност. В Западна Европа фермерът е буфер срещу социална радикализация. А в България? Ако тук земеделецът не се позиционира стратегически, има риск да остане просто като ред в бюджета – без роля и без защита.
В основата на предложението е идеята за централизиране на финансирането в един „опростен“ мегапакет, който обединява земеделието с кохезионната политика и други програми за разходи, премахвайки двуколонната структура на сегашната ОСП.
И макар Комисията официално да говори за „еволюция“, реално предложеният модел представлява революция – не само по отношение на земеделските субсидии, но и на управлението на целия бюджет за регионално и селско развитие.
Вместо сегашните два стълба и над 500 отделни програми, се предлага създаването на единен фонд – „Европейски фонд за икономическо, териториално, социално, селско и морско устойчиво благополучие и сигурност“, управляван чрез Национални и регионални партньорства. Под една бюджетна рамка ще попаднат не само земеделието, но и кохезионните средства, миграционната политика, инфраструктурата и други.
Всяка държава-членка ще изготвя единен стратегически план, който ще се одобрява от ЕК. Плащанията ще се обвързват с постигнати резултати. Ще отпаднат отделните регламенти и технически ограничения за прехвърляне между инструменти. Вместо това, страните ще разполагат с по-голяма свобода, но под стриктен мониторинг.
Системата на двата стълба на ОСП (директни плащания и развитие на селските райони) се заменя с една обща рамка. Комисията препоръчва директните плащания да останат само за реално активни фермери, с таван върху размера, но конкретните прагове ще зависят от държавите-членки.
Предложението ще бъде представено официално на 16 юли.
Според източници, документът вече е преминал вътрешните консултации, така че сериозни изненади не се очакват.
Но процесът тепърва започва. Документът ще трябва да бъде одобрен както от Съвета, така и от Европейския парламент – процес, който обикновено продължава години.
Началната позиция на преговорите обаче вероятно ще срещне сериозен отпор – особено от страна на земеделските лобита, които вече готвят протести в Брюксел.
Ася Василева
