Новата рамка: не просто правила, а нова логика
Предложеният регламент COM(2025) 560 final определя как ще се прилага Общата селскостопанска политика (ОСП) в периода 2028–2034 година. Това не е просто технически текст. Той съдържа ясни сигнали за промяна в приоритетите, механизмите и баланса между общностна и национална отговорност. За разлика от предходния програмен период, в който имаше ясно разграничение между първи стълб (директни плащания) и втори стълб (развитие на селските райони), новият регламент трансформира втория стълб в част от по-широк национален инструмент – партньорските планове.
Директните плащания остават извън този нов механизъм и продължават да се финансират централизирано. Всичко останало обаче – инвестиции, агроекология, иновации, млади фермери, напояване – вече не е защитено като самостоятелна земеделска политика. То ще се планира, подрежда и конкурира с други сектори в рамките на новия „мега-фонд“ за сближаване, земеделие, сигурност и социални политики.
Доходите: намаление при големите, насочване към по-малките
Основният инструмент за подкрепа на доходите ще бъде така наречената „дегресивна подкрепа на база хектар“. Помощта ще се намалява прогресивно за по-големи получатели:
- минус 25% за суми между 20 000 и 50 000 евро;
- минус 50% за суми между 50 000 и 75 000 евро;
- минус 75% за суми над 75 000 евро.
Абсолютният таван е 100 000 евро на фермер (или група свързани юридически лица). Младите и новите фермери, жените и семейните стопанства ще бъдат обект на приоритетна подкрепа. Това е ясен политически сигнал за насочване на средствата към по-малки, уязвими или по-трудно устойчиви групи.
Малките фермери: фиксирана помощ, но ограничена
Фермерите с малки стопанства могат да кандидатстват по доброволна схема, която осигурява годишна сума до 3 000 евро. Сумата ще бъде определяна от всяка държава. Това изглежда като помощна мярка за включване, но реално няма производствена тежест.
Агроекология и климат: много ангажименти, без гарантирани средства
Регламентът въвежда две основни форми на агроекологични действия:
- Доброволни годишни или многогодишни ангажименти на ниво стопанство (например за опазване на биоразнообразие, намаляване на емисии, органично земеделие);
- Планове за преход към устойчиви системи (конверсия към био, екстензивно животновъдство и др.).
Подпомагат се само дейности, които надхвърлят задължителните изисквания по закон. Плащанията могат да се извършват на вноски, като последната се дава само при изпълнение. Ако фермерът не изпълни поетия ангажимент – парите се връщат.
Но в регламента няма посочени конкретни суми.
Формулировката е: „плащанията трябва да отразяват допълнителните разходи и пропуснати ползи“. Това означава, че всяка държава сама ще изчислява на каква стойност отговаря например поддържането на тревни площи без торене или запазването на ландшафтни елементи.
Няма еднакви ставки за ЕС – няма „20 евро на декар“ или „100 евро на животинска единица“. Всичко ще е различно по държави. Системата оставя широко поле за национално преразпределение и политическо влияние. Без обществен контрол и ясна методика, размерът на плащанията ще варира значително и може да зависи от натиск, капацитет или приоритети.
Подкрепа за фермери в трудни райони
Плащанията за фермери в райони с природни или други специфични ограничения също ще се прилагат на национално ниво. Държавите могат да определят нови райони, но те не могат да надвишават 2% от използваната земеделска площ.
И тук плащанията не са фиксирани: отпускат се само при реални допълнителни разходи или пропуснати доходи, в сравнение с дейност в нормални условия. Това е още един пример за отпадане на общата рамка и преминаване към изцяло национална методология.
Обвързана подкрепа: разрешени и забранени сектори
Държавите ще могат да предоставят обвързана подкрепа само за определени сектори:
- допустими: говеждо, мляко, овце и кози, пчеларство, копринени буби;
- забранени: тютюн и вино.
Подкрепата ще бъде или на животинска единица, или на хектар, при спазване на екологични критерии (например гъстота в нитратни уязвими зони).
Рисково управление и инвестиции
Предвидена е помощ при загуби над 20% от дохода или продукцията. За младите и новите фермери ще се прилагат облекчени методи за изчисление. Държавите трябва да определят ясно праговете, начините за доказване и взаимодействието с частни застраховки, за да се избегне двойно финансиране.
Инвестиционната помощ остава част от схемите, но вече не е част от защитена обща рамка. Подкрепата може да бъде до 65%, а за млади фермери – до 85%, с таван от 300 000 евро. Но допустимите инвестиции ще се определят от държавата. Някои категории са забранени (покупка на животни, земя и права), освен в конкретни обосновани случаи.
Смяна на поколенията: стратегия по избор
Регламентът предвижда конкретни финансови инструменти за млади фермери:
- Подкрепа за инвестиции – с по-висок интензитет на помощта, до 85% от допустимите разходи;
- Максимален размер на помощта за стартиране – до 300 000 евро на бенефициент;
- Включване в т.нар. „Starter Pack for Young Farmers“, който обединява подкрепа за стартъп, консултации, преход, иновации и инвестиции.
Тези мерки ще се прилагат от държавите-членки според национална стратегия за приемственост, която не е задължителна в пълния ѝ обхват.
Регламентът предвижда държавите да разработят собствена стратегия за приемственост в земеделието – с мерки за стартъпи, достъп до консултации, подпомагане на междупоколенческо прехвърляне, облекчен достъп до финансиране и др.
Всички тези мерки са събрани в т.нар. Starter Pack for Young Farmers, но използването му е под контрола на държавата, не на Комисията. Т.е. мярката съществува, но не е задължителна в пълния си обем.
Политиката е прехвърлена, не спряна
На хартия регламентът не отменя нито един инструмент. Почти всичко, което познаваме от досегашната ОСП – доходи, агроекология, млади фермери, инвестиции – продължава да съществува. Но вече не като централизирана европейска политика с ясно разписани правила и гарантирани бюджети, а като гъвкав национален избор.
Брюксел вече не носи отговорност за това дали държавите ще подкрепят земеделците. Комисията ще одобрява плановете, но няма да настоява за равнище на финансиране или структура. Земеделието на практика престава да бъде обща политика – и се превръща в национален въпрос с обща бюрократична рамка.
Какво следва от това – ще зависи не от регламента, а от способността на всяка държава да пише, прилага и защитава земеделска политика, без да има кой да я притиска отвън.
