Брюксел казва, че парите за земеделие са повече. Но всъщност са по-малко
В представената от Европейската комисия проектна Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г. се твърди, че средствата за земеделие не са намалени. Дори се съобщава, че има леко увеличение при директните плащания – от 291 млрд. евро в текущата рамка до 296 млрд. евро в новата. На фона на инфлацията и растящите разходи в сектора, дори номиналният ръст при директните плащания реално води до спад в стойността на подпомагането. Но това, което не се казва ясно, е какво се случва с втория стълб на Общата селскостопанска политика – политиката за развитие на селските райони. Именно тук е същинската загуба за сектора.
В сегашната МФР (2021–2027) за ОСП са отделени общо 387 млрд. евро, от които 291 млрд. за директни плащания и 86 млрд. евро за развитие на селските райони. Тези 86 млрд. евро са целево предназначени за земеделие и не могат да бъдат пренасочвани. В новата рамка обаче втори стълб изобщо не съществува като самостоятелна структура.
Мерките, свързани със селските райони, са включени в общ фонд на стойност 453 млрд. евро, наречен „Икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, аквакултури и сигурност“. В този фонд земеделието вече няма защитен дял. Ако една държава реши да отпусне 5% от този фонд за земеделие – добре. Ако реши 0% – също е допустимо. Няма механизъм, който да гарантира, че инвестициите в стопанствата ще бъдат запазени или увеличени. Няма минимален процент, задължително отделен за земеделие. Това означава, че в някои държави секторът може да получи много по-малко, отколкото досега – без да е нарушено нищо.
На практика това означава, че земеделието вече не се състезава със себе си, както беше досега (между сектори и производства), а със строителството на пътища, социални услуги, болници, административна инфраструктура и индустриални проекти. А когато става дума за политическо решение какво да се финансира, трудно може да се очаква, че фермерите ще спечелят битката срещу гласоподаватели, обществени поръчки и асфалт.
Премахване на политиката, не само на бюджета
Да – директните плащания са с няколко милиарда повече. Но – общият бюджет за земеделие е по-малък, защото вторият стълб е премахнат като самостоятелна част. Това не е просто бюджетна промяна, а структурна. Секторът губи собствената си рамка. Пари може да има, но вече не са защитени.
Ако през 80-те години на ХХ век ОСП беше гръбнакът на ЕС, днес тя се свива под една трета от бюджета. Това е смяна на приоритета. Брюксел пренасочва ресурси към индустрия, дигитален преход, отбрана и геополитическа устойчивост. Земеделието се „прехвърля“ обратно към държавите – и се очаква, че те сами ще изградят своята вътрешна политика.
Повече отговорност за държавите, по-малко влияние за фермерите
Това изглежда логично в административен план, но на практика създава нова асиметрия. Всяка държава сама ще определя какво е приоритет. Държавата Франция няма да реши като държавата България. Но пазарът е общ. Стандартите също. Състезанието остава европейско, но финансирането вече е национално.
А най-макиавелисткото в този подход е, че Брюксел вече няма нужда да се разправя с фермерски лобита. Фермерите повече няма да влияят на общата политика. Няма да се налага някой в Комисията да слуша какво казват организирани земеделски групи от цяла Европа. Защото вече няма какво да се лобира – няма европейска политика, която да се защитава. Всичко зависи от това какво ще напише националната администрация в партньорския план.
Според новата логика на ЕК, това вече трябва да е функция на местните браншови организации – ако изобщо има такива. Тоест – фермерите ще трябва да се организират на национално ниво, за да се борят за ресурс, който вече не е отделен, а се разпределя между министерства и икономически сектори.
Опитът с Националния стратегически план за земеделие и Плана за възстановяване показва какво се случва, когато държавата сама управлява сложни процеси с ограничен капацитет.
Мнения от Вайбър групата на zemedeleca.bg
В групата на zemedeleca.bg реакциите са остри и без илюзии. Един от участниците обобщава: „Това вече не е сблъсък между сектори в земеделието. Това е земеделие срещу строителство, социални проекти и администрация. Между земеделие, държавни поръчки и гласоподаватели. “
Друг коментар: „Те ще кажат – ето, има 453 млрд. евро, оправете се. После ще гледаме как за напояване няма, но за асфалт – винаги се намира.“
Трети добавя: „Веселото ще започне, когато първо се наложи целият сектор да се обедини, за да се бори срещу здравеопазване и пътища. А след това вътре в сектора ще започне разпад – кой да вземе каквото е останало.“
Четвърти коментар обобщава усещането: „Ние ще останем в едно и също общо пространство, със същите изисквания, със същите пазари – но с напълно различни възможности. После ще ни казват, че сме неконкурентоспособни.“
Разделяй и владей
ЕК на практика прекратява Общата селскостопанска политика като защитен инструмент. Вместо централизирана рамка, дава едно число и казва на държавите: разпределете си го. Това поставя сектора в нова, много по-несигурна среда. Всеки ще се бори не за общ интерес, а за дял от едни пари, които вече не са негови по право.
Първо ще има борба между сектори – земеделие срещу строителство, срещу социална политика, срещу сигурност. После ще има борба вътре в сектора. Всеки ще иска своя пай. И ще има разделение, напрежение и протести – но вече не в защита на политика. А в защита на парче от една обща, незащитена маса. И не в Брюксел, а в София.
Предстоят сложни времена
Бюджетът може да изглежда голям. Думите на Комисията може да звучат добре. Но реалността е, че фермерите вече не са защитени като сектор. Не участват в обща европейска рамка. Не могат да влияят на финансирането по общностни правила. И оттук нататък няма към кого да отправят искания – освен към собственото си правителство. Което в повечето случаи означава: към администрация, която не е особено подготвена, последователна или под натиск от същите обществени поръчки, срещу които земеделието ще се бори за оцеляване. И срещу общественото мнение, което ще трябва да решава – детска градина, пари за отопление или земеделие.
С новата ОСП Брюксел не просто свива бюджета. Свива политиката. И оставя сектора да се оправя сам. В условия, в които никой не го е подготвил да бъде сам.
Ася Василева
