След представянето на предложенията на Европейската комисия за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) и Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г., дебатите в Брюксел навлязоха в нова фаза. Всички основни политически групи в Европейския парламент изразиха критики. Земеделските лобита реагираха остро на премахването на Втори стълб, таваните на плащанията и липсата на гарантирани инвестиции в селските райони. В същото време нетните донори в бюджета на ЕС, като Германия и Нидерландия, ясно заявиха, че не приемат предложеното увеличение на общата рамка. В този контекст възниква въпросът: какво всъщност ще се случи до 2027 г.?
Компромис, но без връщане назад
В най-вероятния сценарий няма да има отказ от предложението, нито радикална реформа в обратна посока. Ще има преговори. Ще има нови текстове. Ще има и отстъпки. Но няма да има връщане към стария ред. Най-вероятно част от формулировките ще бъдат променени – за таваните, за обвързаната подкрепа, за преценката на държавите. Възможно е да бъдат въведени преходни периоди и изключения, с които да се тушират протестите. Но структурата ще се запази. Това означава, че логиката на реформата ще остане: не като временна бюджетна корекция, а като трайна трансформация.
Европейската комисия сменя основата, не просто числата
Първо – това не е краен текст, а изходна позиция за преговори. ЕК знае, че част от предложенията няма да минат в този вид. Това е типичен стартов ход – нарочно сложен, радикален и фискално „разпънат“, за да събере възражения и после да изглежда, че прави компромис. Това е техника за управление на процеса, не грешка.
Основният сблъсък ще бъде между Европейския парламент, който ще иска по-голям бюджет и повече гаранции – особено за фермерите и регионалните фондове, и държавите донори като Германия, Нидерландия, Швеция и Австрия, които ще настояват за по-малко общи разходи без увеличаване на вноските.
Фермерските лобита ще настояват за запазване на Втори стълб, по-малко тавани и по-малко прехвърляне на риска към държавите. ЕК ще играе ролята на „посредник“, въпреки че самата тя е автор на предложението.
Какво реално ще се промени в процеса
Таванът от 100 000 евро може да остане, но ще има повече изключения и възможности за приспадане – например заплати, осигуровки и други. Това ще бъде представено като компромис.
Втори стълб няма да бъде възстановен като отделна структура, но ще има задължителни квоти в партньорските планове за селски райони и агроекология – така ще се симулира запазването му.
Фондът „Единство“ за кризи ще остане, защото е стратегически – но може да претърпи преструктуриране.
Обвързаната подкрепа вероятно ще бъде запазена на ниво над 13%, с компромисен диапазон от 15–18%.
По-високо съфинансиране от националните бюджети почти сигурно ще бъде прието – и това ще натовари страни като България. Това е една от най-реалните заплахи.
Формата на Стратегическите планове ще бъде променена, но държавите ще получат повече техническа помощ за управлението им. ЕК ще отстъпи контрол, за да редуцира политическото напрежение.
Какво да очакваме до 2027 г.
До лятото на 2026 г. ще има серия от технически срещи, изслушвания в Европейския парламент, неформални консултации и първи редакции на текста.
ЕСИФ, фермерски групи и Европейският парламент ще изискат оценки за въздействие – това ще забави формализирането на новите регламенти.
В края на 2026 г. ще започне тристранният диалог между ЕК, ЕП и Съвета, при който ще се редят компромисите.
Финалната рамка ще бъде приета през 2027 г., вероятно със закъснение – но достатъчно навреме, за да се създадат първите Национални и регионални партньорски планове преди началото на периода 2028–2034.
Изводът: една тиха революция
ЕК няма да отстъпи от логиката – ОСП остава само като една от частите в по-голяма интегрирана рамка. Но ще даде отстъпки в детайлите – тавани, преразпределение, преходни периоди и механизми за по-мек преход.
Който мисли, че всичко ще се върне „както си беше“, не разбира ЕС. Това не е реформа. Това е преходен механизъм към нова логика: по-малко гаранции, повече национална отговорност и пазарна дисциплина под маската на устойчивост.
Ася Василева
