Климатичният риск вече се превръща в кредитен риск
Повече от 28 милиарда евро годишно. Това е стойността на щетите, които климатичните промени причиняват на селското стопанство в Европейския съюз. Данните са от съвместен доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия, публикуван през май 2025 г. Прогнозата е още по-плашеща: до 2050 г. загубите ще се увеличат с над 60% – в рамките на 42% до 66%, в зависимост от климатичния сценарий.
Но икономическата стойност на тези загуби е само част от проблема. Тяхната по-дълбока последица е, че земеделието започва да се третира като рисков бизнес от самите банки. Финансовите институции, които по традиция са резервирани към селския сектор, сега имат ново оправдание: климатичната несигурност.
Застраховане? Почти няма.
Докладът сочи, че едва между 20% и 30% от щетите в селското стопанство, причинени от климатични събития, са покрити от каквато и да е форма на застраховка – било то публична, частна или взаимна. Това означава, че над 70% от загубите остават на гърба на самите фермери. Или – в най-добрия случай – на държавата, която компенсира постфактум.
ЕК и ЕИБ настояват за въвеждане на по-активни и структурирани механизми за трансфер на риска – включително застрахователни облигации, публично-частни презастрахователни схеми, фондове за бързо реагиране при бедствия.
Проблемът? Секторът не е подготвен. И се наказва с достъп до финансиране.
Когато банките видят, че секторът страда от непокрити рискове, те повишават цената на капитала или директно отказват заем. Това води до порочен кръг: липса на инвестиции, липса на адаптация, още по-високи рискове.
Комисарят по земеделие Кристоф Хансен призна това директно: „Климатичните рискове могат да ограничат достъпа до финансиране за фермерите, тъй като банките ще станат още по-несклонни да поемат рискове.“
Какво предлага докладът?
- По-широко използване на публично подкрепени застраховки
- Изграждане на механизми за бърза реакция при бедствия
- Стимули за адаптация към климатични условия (напояване, устойчиви култури, агроекологични практики)
- По-добро използване на европейските субсидии като лост за привличане на частно финансиране
Големият въпрос: ще се превърне ли фермерът в лош кредитен риск?
Фермерите винаги са били изложени на природни капризи. Но днес, когато системата изисква от тях едновременно да произвеждат храна, да защитават климата и да поемат рисковете сами – те започват да изглеждат като неподходящи клиенти за банковия сектор.
И докато Комисията залага на устойчивост, дигитализация и модернизационни планове, остава неразрешен един базов въпрос:
Как се прави трансформация, ако трансформиращите нямат достъп до капитал?
