Анализът е на проф. Алън Матюс – икономист, преподавател и един от най-авторитетните анализатори на европейската аграрна политика. В тази статия той обяснява защо фермерите може да получат повече или по-малко подкрепа в новата ОСП – и защо всичко ще зависи от избора на тяхната държава.
На пръв поглед: по-малко пари за фермерите
Новото предложение на Европейската комисия за ОСП включва 296 милиарда евро, запазени за директни плащания в рамките на т.нар. Национален и регионален партньорски фонд. Това изглежда като намаление от около 15%, ако се сравнява с текущата ОСП по аналогична методология и текущи цени.
Но според проф. Алън Матюс, реалната подкрепа към фермерите няма да се определя от тази сума, а от това как точно всяка държава ще я разпредели вътрешно. И тук се крие ключовата промяна спрямо досегашния подход.
Всяка държава сама ще определи размера на базовото плащане
Член 35 от проекторегламента за новата ОСП посочва, че базовото плащане на площ – наричано „дегресивна подкрепа за доходите“ – трябва да бъде между 130 и 240 евро на хектар. Това не е автоматична ставка, а диапазон, в който всяка държава-членка сама ще избере къде да позиционира своето национално ниво на подкрепа.
Това означава, че две съседни държави могат да прилагат почти двойно различни базови плащания за едни и същи култури и площи. Това подкопава постигнатото досега по линия на външната конвергенция – процесът, с който ЕС се опитваше да уеднакви субсидиите между старите и новите страни членки.
Какво влиза в базовото плащане – и какво остава извън него
Проф. Матюс прави важно разграничение между два типа плащания:
Първата група включва т.нар. автоматични или „чисти“ плащания – такива, които фермерът получава по право, ако изпълнява определени условия. В тази група влизат BISS (основната подкрепа), CRISS (плащанията за първите хектари), CIS-YF (допълнителна подкрепа за млади фермери), схемата за малки стопанства и обвързаната подкрепа.
Втората група включва доброволни схеми – агроекологични действия, климатични ангажименти, инвестиционни мерки, млади фермери, бизнес стартиране и други. Те не са автоматични, изискват участие по желание и често – допълнителни усилия или разходи от страна на фермера.
Новото дегресивно плащане на площ ще обедини първата група в едно – тоест всички сегашни „чисти“ плащания ще се трансформират в една ставка. Еко-схемите и компенсациите за неблагоприятни райони остават извън това базово плащане.
Ще се увеличат или намалеят сумите, които фермерите получават?
Матюс провежда упражнение по сравнение. Той умножава долната и горната граница от 130 и 240 евро на хектар по потенциално допустимата за подпомагане площ от 2022 година – годината, използвана като база в регламентите.
Резултатите показват, че ако дадена държава избере 130 евро/ха, фермерите почти навсякъде в ЕС – включително в България – ще получат по-малко, отколкото сега. Ако избере 240 евро/ха, подкрепата ще нарасне почти навсякъде, а в страни като България, Латвия и Румъния – може дори да се удвои. Това обаче ще е възможно само ако правителствата решат да насочат максималния ресурс към това перо.
Какво ще остане за другите интервенции?
За големите стопанства има още един фактор – таванът на плащанията. В предложението на ЕК базовото плащане се ограничава до 100 000 евро на стопанство. При висока ставка (240 евро/ха) този таван се достига бързо – около 416 хектара. Това означава, че за стопанства с големи площи ще бъде по-изгодно да получават плащания по агроекологични и други доброволни схеми, тъй като те не са обект на таван.
Колкото по-висока е ставката за базовото плащане, толкова по-малко пари ще останат за останалите цели на ОСП – агроекология, климат, инвестиции, хуманно отношение към животните, рискови инструменти.
В момента ОСП изисква минимум 25% от Първи стълб и 35% от Втори стълб да се използват за екологични мерки. В новото предложение този ангажимент липсва – няма задължително заделяне на средства (т.нар. ring-fencing). Така една държава може да насочи почти всичко към директни плащания, ако реши. Това ще бъде законно, но не и задължително балансирано.
Ако всички страни изберат 130 евро/ха, за базово плащане ще се разпределят 133 милиарда евро за целия програмен период. Ако изберат 240 евро/ха – сумата ще бъде 246 милиарда. Това почти изчерпва бюджета от 296 милиарда, без да оставя значим ресурс за останалите инструменти.
Какво означава това за България
В момента фермерите у нас получават около 190–210 евро на хектар, ако се включат BISS и CRISS. Това поставя страната почти по средата в сегашната система. Ако новият национален стратегически план заложи ставка от 130 евро/ха, това ще бъде реално орязване на доходите на стопаните. Ако се заложи 240 евро/ха, фермерите може да получат дори повече, отколкото сега.
Въпросът е: ще избере ли България високата ставка? И ако го направи – какво ще се случи с всички останали мерки?
Изводът: няма гаранции. Има само национално решение
Проф. Алън Матюс подчертава: новата ОСП променя не само разпределението на средства, но и логиката на отговорността. Брюксел вече няма да казва какво точно да се плаща. Това ще бъде национален избор – със своите приоритети, компромиси и последствия.
Фермерите не могат да знаят предварително какво ще получат. Това ще стане ясно, едва когато държавата изготви окончателния си стратегически план и посочи къде позиционира базовото плащане.
Няма универсален модел. Ще има 27 различни стратегии. И всяка от тях ще носи различна цена.
