Качеството на семената е решаващ фактор за успешното производство на зърнени култури. То не зависи само от сорта, а от цялостния контрол върху съхранението, чистотата, здравния статус и физиологичното състояние на партидите, които влизат в сеитба. За българските зърнопроизводители това означава: всеки компромис в началото се превръща в загуба в края.
Влажност и съхранение: прагът е известен
За да запазят кълняемостта си, семената на пшеница, ечемик, тритикале и овес трябва да се съхраняват при влажност под 14%. При царевица, просо и други топлолюбиви култури прагът е между 13 и 13,5%. Над тези стойности започва ускорено дишане, повишава се температурата в масата, нараства рискът от развитие на плесени и загуба на жизненост. Затова контролът върху микроклимата в склада е критично важен: вентилация, аерация, охлаждане и при нужда — обработка срещу вредители и патогенни микроорганизми.
Кълняемост и жизненост: кое е под нормата?
Според Наредба № 13 от 27 август 2004 г. за изискванията към качеството на семената за посев, минималната допустима кълняемост за сертифициран семенен материал е 92% за пшеница, ечемик и овес; 90% за ръж; 87% за твърда пшеница. При бобовите култури изискванията варират между 90 и 92%, в зависимост от вида и категориите на семената. Семена, които не покриват тези стойности, не могат да се използват за сеитба. Ако въпреки това бъдат вложени в производство, ще се стигне до неравномерни посеви, пропуски в гъстотата и значително понижен добив.
Болести и замърсяване: невидимият риск
Често в зърнените партиди се открива зърно, замърсено със спори на гъби от род Tilletia, причиняващи главни. Най-често това са семена, при които основата или част от повърхността е оцветена в черно и има характерна миризма на триметиламин. Това зърно е заразено от гъбен патоген от род Tilletia и не трябва да се използва за посев. Почистването от замърсяване със спори от главни се извършва чрез многократно третиране в четкови машини или чрез промиване преди смилане. Допустимо е съдържание до 5% за зърно от първи до четвърти клас твърда пшеница и до 10% за пети клас. За мека пшеница допустимите граници са до 8% за класове I–III и до 10% за клас IV. През последните години не са установени превишения на тези стойности.
Склероциите на споринята (Claviceps purpurea) са зимуваща форма на гъбния мицел, с дължина между 6 и 30 mm. Срещат се по-рядко при пшеницата, по-често при ръж. По време на жътва склероциите попадат в почвата и през пролетта образуват плодни тела, от които се изхвърлят спори. В периода на цъфтеж на житните култури те попадат върху класовете и заразяват новата реколта. За зърно от пшеница, предназначено за хлебопроизводство, допустимото съдържание на склероции е до 0,05% за класове I–III и до 0,1% за четвърти клас. При съдържание над тези нива зърното не се допуска за търговия или за посев.
Семената, добити от полета, заразени с фузариум, главни, бактериози, вируси или нематоди, не трябва да се използват за сеитба. Освен че компрометират посевите, те са и вектор за разпространение на болести в следващите реколти. Най-често срещаните патогени са от род Fusarium, причиняващи зараза с потенциално опасни микотоксини: зеараленон, дезоксиниваленол (DON), фумонизин и T-2 токсин. Те не се разрушават по време на съхранение и създават риск за натрупване в крайната продукция.
Допустимото съдържание на фузариозно зърно в пшеницата е до 0,5% за класове I–III и до 1% за четвърти клас. При твърда пшеница допустимият максимум е между 0,2% и 0,5%, а за клас IV–V — до 1,0%. Данните от лабораторни проби показват, че през 2022 г. делът на фузариозно зърно е бил 1,92%, през 2023 г. — 2,92%, а през 2024 г. — вече 3,02%. Това е тревожна тенденция, тъй като дори зърно, което още не е съхранявано, съдържа микотоксини.
При висока влажност и топлина нивата на токсини нарастват още по-бързо. Това прави фуражната и хлебна безопасност на такива партиди съмнителна дори при начален контрол. Според токсикологичните оценки натрупването на зеараленон и DON при лошо съхранение може да надхвърли допустимите норми.
В семепроизводството не се допускат партиди, заразени с карантинни болести и вредители. Съгласно фитосанитарните изисквания на БАБХ и европейското законодателство не се допуска наличие на карантинни вредители и болести в партиди, предназначени за семепроизводство. Сред тях са: – семена на плевели от карантинно значение; – вредители като житен трипс и житна нематода; – гъбни болести като въглен при соята, рак на стъблото, пурпурен церкоспороз, фузариум по царевицата; – вирусни заболявания – ивичеста мозайка по ечемик, царевична мозаика, веретеновидна смугаста мозаика.
Особено внимание изискват партиди, заразени със спороносещи гъби като Claviceps purpurea (спориня), при които ограничението за съдържание е не повече от 0,05% за пшеница клас I–III. За четвърти клас ограничението е 0,1%. В случай на по-високи нива, зърното не се допуска за посев. Същото важи за гъби от род Tilletia (главни), при които ограничението е до 8% за клас I–III и до 10% за клас IV.
Почистването на такива партиди изисква преминаване през триери и сита с конкретна фракция: за пшеница — 2,2 × 20 mm; за ръж — 1,8 × 20 mm. Това е единственият начин да се намали фитосанитарният риск преди посяване.
Този показател е ключов за определяне на сеитбената норма. За пшеница, ечемик, овес и тритикале нормалната стойност е между 40 и 55 грама. При стойности под долната граница се наблюдава щупливост, понижено съдържание на резервни вещества и по-слаб старт в полето. За царевица, фасул и фуражни бобови култури стойността надхвърля 200 г. Масата се измерва при влажност, приведена към абсолютно сухо вещество.
В съвременната практика е препоръчително този показател да се комбинира с визуална оценка на плътността и формата на зърното, както и с лабораторно определяне на енергията на покълване. Сортовата чистота също се контролира — при сертифициран семенен материал тя трябва да бъде минимум 99%, а при оригинален — над 99,7%.
Срокове на съхранение и физиологично състояние
Семената на зърнено-житните култури се съхраняват до 12 месеца при подходящи условия. Семепроизводствени и резервни партиди могат да се съхраняват до 24 месеца, при строг контрол на влажността и температурата. За пролетните култури сроковете са между 7 и 8 месеца, а за резервни семепроизводствени партиди – до две години.
Особено внимание изискват семена, добити при влажна жътва — при тях скоростта на стареене е значително по-висока. Пророслите зърна не подлежат на съхранение и целите партиди с тяхно наличие се обявяват за некондиционни. При висока влажност по време на съхранение се увеличава активността на ензимните и дихателните процеси, което води до разпад на запасни вещества, повишена температура и развитие на плесени, акари и насекоми.
Физически увредените, измръзнали или механично наранени семена се влошават по-бързо. Замърсяването с почвени частици, прах, органични примеси и чужди семена също ускорява процесите на самозагряване. В такива случаи аерирането и активното наблюдение са задължителни мерки.
Добивът започва преди сеитбата
Не всяка зърнена партида може да бъде наречена семе. Това не е въпрос на формалност, а на отговорност. Изборът на семена е стратегически етап, който определя не само гъстотата на посева, но и цялата рентабилност на кампанията. Посевен материал със съмнително качество поставя под риск инвестициите, добива и качеството на реколтата.
Контролът трябва да започне от склада – с влажността, чистотата, здравния статус и лабораторните показатели. А да завърши с резултат, който носи сигурност – не само във влагомерите, а в баланса на стопанството.
Селекцията, производството и съхранението на семена не са страничен елемент от земеделието. Те са началото на всеки агротехнически процес. Без качествен семенен материал, никоя технология не може да даде пълния си резултат.
