От 1 август 2025 г. влиза в сила ново търговско споразумение между Европейския съюз и Съединените щати, договорено на 27 юли в Брюксел от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп. Споразумението засяга голям обем земеделски стоки и включва промени в митническите условия за двустранната търговия. То предвижда американският селскостопански износ към ЕС на стойност 7,5 милиарда евро да получи улеснен достъп до европейския пазар чрез т.нар. „тарифни квоти“. Това са предварително определени обеми стоки, за които се прилагат по-ниски или нулеви мита.
Европейската комисия аргументира решението с нуждата от по-евтини суровини за европейската хранителна индустрия, без директно да се засягат чувствителните сектори на земеделието в ЕС. За българските производители обаче това означава промяна в конкурентната среда, която ще се усеща по веригата – от производството до изкупните цени.
Какво реално се променя?
Американски земеделски стоки – сред които зърнени храни, соево масло, семена, ядки, преработени храни (кетчуп, какао, бисквити) и определени рибни продукти – ще могат да се внасят в ЕС при облекчени митнически условия. По данни на Комисията, годишните тарифни квоти за тези продукти обхващат приблизително 2,4 милиона тона, разделени по продуктови категории.
Това не е пълна либерализация, а ограничено отваряне чрез квоти. След изчерпване на определените количества вносът ще продължи при стандартните мита – които за някои продукти достигат до 30%.
Целта на споразумението, по думите на Европейската комисия, е да се намалят производствените разходи на европейската хранителна и преработвателна индустрия, като се избягва шоково отваряне на чувствителни сектори като говеждо и птиче месо – за които остава пълна защита. За говеждо например митото остава 12,8% плюс фиксирана сума на тон.
Ще засегне ли това българските фермери?
Пряк ефект – не веднага. Но индиректно въздействие ще има. Вносът на по-евтини американски суровини ще се отрази върху изкупните цени в ЕС, включително в България. Производители на зърнени и маслодайни култури могат да се окажат под ценови натиск. Към момента средната изкупна цена на царевицата в ЕС е около 230 евро/тон, а вносна американска суровина при квотен режим може да достигне 190 евро/тон – разлика, която оказва влияние върху пазара.
Преработвателните предприятия обаче могат да се възползват от по-достъпни суровини и така да намалят производствените си разходи.
Това означава, че ефектът от споразумението зависи от позицията на участника по веригата: производителят е изложен на риск, преработвателят може да спечели.
Какво е „тарифна квота“ и защо е важно?
Тарифната квота е инструмент за ограничено отваряне на пазара. Определено количество от дадена стока влиза при преференциална тарифа, а всичко над този обем се облага със стандартно мито. Общата стойност на митническите облекчения, които ЕС ще предостави на американски стоки, се изчислява на около 1,2 милиарда евро годишно.
По този начин ЕС запазва контрол върху обемите внос и балансира между нуждата от суровини и защитата на вътрешното производство.
Този механизъм е приложен и към американските рибни продукти (минтай, сьомга, скариди), за които общият допустим обем по квота е 180 хиляди тона годишно.
Кой печели?
Американските износители получават предвидим пазарен достъп до ЕС при ограничена конкуренция и реално спестяват между 8% и 20% от митнически такси по оценка на търговската камара на САЩ.
Европейските преработватели получават възможност за по-ниски разходи при суровините, особено в сектори като сладкарската и хранително-вкусовата промишленост. За тях прогнозната годишна икономия е между 600 и 900 милиона евро.
Фермерите в ЕС обаче ще се нуждаят от преоценка на пазарната си позиция. Онези, които не разполагат с мащаб или нишов профил, ще бъдат изложени на ценов натиск. За да се запази тяхната рентабилност, ще бъдат необходими вътрешни защитни механизми или нови форми на подкрепа.
А България?
Въпреки че няма директно насочен внос към България, ефектът за страната ще дойде чрез общия пазар на ЕС. Ако суровините от САЩ станат предпочитани за преработвателите в Централна Европа, това ще се отрази на търсенето на българска продукция. Натиск върху изкупните цени е възможен. Малките и средни стопанства ще бъдат най-уязвими.
България изнася приблизително 4,5 милиона тона зърно годишно, като 70% от него отива за вътрешния пазар на ЕС. Ако се появи конкурентен източник на суровини с по-ниски цени, това ще повлияе пряко на реализирането на родната продукция.
Промяната не е в митата, а в логиката на пазара. Това изисква навременно позициониране от страна на българските производители – и ясен отговор от националната политика как ще бъде защитен интересът на местното производство в новата търговска среда.
