На 30 юли по време на дискусия, организирана от Министерството на земеделието и храните, стана ясно, че еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен ще посети България на 9 и 10 октомври 2025 г. Темата на визитата – бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г.
Министър Георги Тахов заяви, че България ще отстоява:
- запазване на двустълбовата структура на ОСП;
- отделен бюджет за развитие на селските райони;
- отказ от национално съфинансиране на директните плащания;
- по-ясна подкрепа за младите фермери и приемственост между поколенията.
Министърът подчерта, че ОСП е не просто финансова рамка, а инструмент за устойчиво производство, модернизация на стопанствата и стабилност в селските райони.
Но къде точно трябва да отиде комисар Хансен, за да разбере за какво говорим?
Не в зала. А в територия. Ако целта е да се говори за бъдещето на ОСП, нека първо се види настоящето – и то не във витрина.
Северозападна България – ефектът от отсъствието на политика
Не защото регионът е беден, а защото е показателен какво се случва, когато земеделието не задържа хора и когато инвестицията не създава трайна икономика. Там ОСП присъства по числа, но отсъства по резултат. Ако искаме да говорим за „ефективност“ – това е мястото. Северозападна България е реалната граница на ОСП. Ако иска да говори за „ефективност“ на ОСП – да я погледне на терен, не в статистика.
Добруджа – индустриално земеделие в условия на несигурност
Добруджа показва какво значи да си ефективен и все пак уязвим. Там са стопанствата, които спазват всички регламенти, работят устойчиво, но са изправени пред климатични рискове, липса на реална застрахователна защита и пазарна волатилност. Това е лицето на европейската конкурентоспособност – но без буфери. Там трябва да види с какво се конкурираме и с какво се справяме въпреки несигурността – климат, цени, липса на застраховки, инфраструктура. Да се срещне със стопанства, които работят по всички правила и въпреки това не могат да защитят дохода си, когато има бедствие или срив.
Тракия – пазар, напояване и реални бариери
В този регион ясно се вижда, че проблемът не е в субсидиите, а в липсата на предвидимост. Напояването е все още в графа „обещание“, пазарът е доминиран от посредници, а реалният риск не е покрит от нито един финансов инструмент. Ако ОСП трябва да бъде реформа – оттук започва логиката ѝ. Хансен трябва да разбере, че тук проблемът не е субсидията, а липсата на функциониращ пазарен модел, застраховане, напояване и дългосрочна предвидимост. Ако иска ОСП да е „по-справедлива“ – нека види какво значи „риск“ тук.
Родопи – животновъдство с ограничени ресурси
Планинските райони не се нуждаят от съжаление, а от адаптирани правила. Там себестойността е различна, достъпът до услуги е ограничен, трудът е скъп, а технологичният напредък идва със закъснение. Това е теренът, където ОСП трябва да доказва, че разбира различието. Не е въпрос на сантимент, а на структура. Там се вижда какво означава производство в планински район, с ограничен достъп, с висока себестойност, с липса на труд и с институции, които не могат да предложат адаптирани решения. Това не е „мярка за малки“, а тест за адекватност на политиката по терен.
Южно Черноморие – сблъсък между интереси
Тук земеделието се конкурира не с други фермери, а с туризма, строителството и спекулацията със земя. Ако комисар Хансен иска да разбере защо политиките за земеползване и доход не са достатъчни, тук ще го види на терен – в реални конфликти, които досегашната ОСП не разрешава. Ако иска да разбере как териториалният баланс се разпада, Хансен трябва да види как земята преминава от реално производство към спекулация. Това не е бедствие – това е загубена посока. Ако не види това, няма как да разбере защо „конкуренцията“ не е между фермерите, а между интереси, които политиката още не адресира.
Ако искаш да променяш политика, започни от мястото, където тя не работи
Българското земеделие не е едноизмерно. Нито е „малко и нещастно“, нито е „голямо и алчно“. То е разслоено, специфично, адаптирало се. Време е и политиката да се адаптира. За да има смисъл срещата през октомври, тя трябва да започне от терена, не от протокола.
Ася Василева
